Вербален тормоз в детската градина

Моя позната от такива хвалебствия се бориха години с булимия, защото бе убедена че детето ѝ е безценен талант в балета, но преподаващата казала че е дебела и не става, може само непрофесионално, за удоволствие. С две думи ѝ спихнала набързо самочувствието. Голяма беля.
Та, да, да хвалим децата, но реалистично някак. А пък разговорите за различното и различните е нужно да се водят още от първия сблъсък на децата с други т.е. дори на 3, пък колкото разбере. То иначе как да разберат и тормозещите деца, че това което говорят не е хубаво и приемливо в обществото.

Вижте какво, нито призиви за отвръщане със същото, нито за игнориране ще помогнат. Не, нито едно от двете не е нормално и заради това сме на този хал! Аминка ли си, каква си там едната коментаторка, но да убеждаваш едно дете да приема, че е грозно, защото някой друг й го казва е безумно. Както и това да приемаме, че целият този тормоз, който започва от детската градина, преминава в училище, университет и работа е нормален е безумието на нашето съвремие. Вместо да работим за това, да спрем агресията и да започнем да възпитаваме децата си от малки на уважение, едни учат да търпят агресията, други учат да й се отговаря. И какво е идеята да постигнем с това? Само развалени хора ставане ...
Авторке, не се притеснявай да действаш, за да защитиш детето си. Подкрепям писането в родителската група и първо да говориш директно с родителите. После , ако няма резултат действай с директорката. В детската градина има ли психолог? Срещала съм в някои, така че ако има, защо да не се ангажира и да направи някакви игри/беседи с децата в посока уважението между тях. Децата са твърде крехки, за да ги оставяме да търпят и да ги учим да се свиват, когато някой ги тъпче. Помогнете й в тази ситуация да се научи да изразява емоциите си, да ги изкарва навън, за да не се затваря. Не отхвърляйте страха и тъгата й, но ги прегърнете и покажете, че е по-силна от тях и я научете на смелост. За съжаление, точно защото обидите са толкова нормално приети като начин на общуване, то задължително в един или друг момент детето се среща с тях. Така че просто сега е дошла вашата среща и трябва да преминете през нея.

Добре написано, да спрем агресията. Само че някак давате идея авторката само да се бори. И, аз се борих, нищо. Докато не започнат да се борят и родителите с идеалните деца, агресията и униженията ще ги има. За нас и децата ни остават сълзите и обидите.

Някъде е прекъсната веригата,според мен родителите на въпросните деца не взимат никакво отношение.....
Ако се наложи дори я преместете,не може така да се обижда,какво ли му е на горкото детенце😔

Къде е гаранцията, че на другото място няма да има
други невъзпитани деца.Трябва да ги сложи на мястото им.Моето като беше 1 или 2 клас, имаше едно дете, което всеки ден му казвало, че сме откъсани и бедни, защото го водим с кола на училище и нямаме джип. Като му каза, че нашата кола е нова,първа употреба от магазина, а техния джип е стар,10 употреба от боклукчийницата и спря.
Тия като и казват, че е грозна, тя да им отвърне с нещо друго, че са дебели, зле облечени, озъбени или друго.

Тцтцтц... Браво! Много хубаво възпитание! Селска работа...

Какъв, за Бога, е проблемът да си откъсан и беден, грозен, гърбат, очилат, беззъб, с бенки, без бенки, да нямаш джип, да нямаш кола дори...?! Много сте комплексирани, бе хора! После децата що били такива... Ето защо.

Изобщо не съм комплексирана, ама няма да си оставя детето, други да си избиват комплексите върху него.

"Око - за око, зъб - за чене!" е твоят девиз. Не е правилно това. Правилното е да се възпитават децата на толерантност.

Толерантността е двустранна.Не е нормално да те плюят, а ти да се правиш, че дъжд те вали.

Не изглежда да възприемаш какво е толерантност. Проблемът е в твоя телевизор, ако смяташ, че те "плюят". (още един селски израз, олицетворяващ свада между селяндури, там и лиги прехвърчат). Вместо да научиш детето да не се засяга, ти го учиш, че е "оплювано", следователно да "плюе" и то.
Бягам далече от такива селянии аз. Прости ми.

Много са неприятни тези ситуации. Изходът обаче следва да е по възможност БЕЗ конфронтация с родителите на децата. Тоест - сериозен разговор с учителките. Ако няма резултат, подавате жалба до Директора на детската градина. (Аз не съм стигала дотам, защото при нас учителките свършиха перфектно работата). Не съм си казвала и 1 дума с родители на деца, не се наложи.

При нас случая беше по-лесен, в смисъл  че децата са вече големи - на 6 години. Две момченца решили да обикалят моето момиченце и да водят край нея нарочно следните разговори: "Ние Х (името на детето ни) харесваме ли я? Не, не я харесваме!". Нашата е с огромно самочувствие и беше по-скоро учудена, отколкото наранена или притеснена. Действах на няколко фронта. Първо й обясних, че не всички и  навсякъде ще я харесват. Но не е длъжна да го слуша всеки ден! Научих я да им казва: "Като  не ме харесвате, защо сте все при мен? Идете при друго дете, което ви харесва." "Не сте добре възпитани и сте досадни,. Такива неща не се говорят на никое момиче. Вашите родители не са ли ви го казали? " Тя пък си измисли сама следния отговор: "Защо ми казвате, че не ме харесвате? Сигурно защото съм най-малката в групата? Но и аз няма да ви харесвам, като сте толкова лошо възпитани". Тя е доста борбен характер като цяло.

Учителките говориха с децата и родителите и след това след 4-5 дена проблема секна напълно.

Последва и "бонус" - единият кавалер си сменил мнението и почна да й обяснява, че най-много харесва нея....

Конфликта с родители трябва да се избягва до последно, защото за съжаление няма положителен ефект. По-добре е с тях да говорят учителки, директор и т.н. Успех и не  си оставяйте детето да страда!!!

Много благодаря на всички за отговорите!
Снощи проведохме пак разговор, обясних й отново, че не е нужно всички да я харесват и няма как да стане и просто да не играе с тях, щом я обиждат и при всяка обида да казва на госпожата. Сякаш се съгласи, каза, че няма да говори с тях, докато не си ПОПРАВЯТ ПОВЕДЕНИЕТО () и че ще им казва, че са невъзпитани.
Колкото до отвръщането, какво да ви кажа.. Имаше период, в който на детските площадки я биеха постоянно. Тя не отвръща. Не идва да се оплаква дори, бутнат я, ударят я, тя пусне някоя сълза и отива на друго място. Накрая с баща й й казахме да се защитава, не да посяга на който и да е, просто да се защити. Не, не се защитава. И до ден днешен е така - дърпат й играчки от ръцете, просто хваща друго. Бутат я - отива на друго съоръжение. Наскоро се случи да й кажат да се маха, че не искат да играят с нея, дойде да ми се оплаче, но пак там отиде. Такава си е, не мога да я променя. Сигурна съм, че ако им отвърне със същото ще спрат, но тя няма да го направи.

Поздравления, Marthina. На този етап този разговор е напълно достатъчен. И детенцето ти е умно, позитивно настроено, ще се справи.
Някой като се държи невъзпитано, отбягваш го, не говориш с него, не играеш с него и толкова.

Много е грозно да обиждаш, когато те обиждат. За мен са едно и също. Това не означава да не се защитиш. Лошото е, че малко хора го осмислят. Комплексите на родителите преминават в децата.

Бих говорила с родителите директно. Невъзпитаните родители отглеждат невъзпитани деца. Нас едно време ни учеха да “ не обръщаме внимание” и обиждащият щял да спре. Това за мен са глупости. Мен ме тормозеха и обиждаха всекидневно докъм 6ти клас и по никакъв начин не ми помогна това да не “се засягам” Ако на моето дете някой му каже, че е грозно, първо ще му обясня, че този някой е пълен дебил ( е, сигурно с друга дума) и че то е най-красивото дете на света. За дете на 3 и половина - бих говорила с родителите. В света има място за толерантност, но тя трябва да бъде насочена правилно. Не толерирам малки гаднярчета да станат големи гадняри.