Съвсем добронамерено казвам - пътя е първо да се говори с учителите. Директна конфронтация с родител тип: "Вашето дете не харесва моето и го обижда!" обикновено води до обратен ефект. Когато им се обърне внимание от учителя, имат много по-голям интерес да решат проблема.
- Публикувана: 23 май 2023, 12:51 ч.
- Последно мнение: 30 май 2023, 19:01 ч.
Вербален тормоз в детската градина
И мен група от 5-6 деца ме тормозеха и биеха, когато бях във втори трети клас. Нищо не помага срещу сганта - нито игнориране, нито говорене с родителите/даскали. Сега мисля, че ключът е бил в боя. Абе, просто си има селяндури, които са на принципа бий, за да те уважават. Трябвало е да има кой да ги посмачка малко. И мен ме наричаха грозна и тъпа и явно невпечатляването от моя страна доведе до бой и други унижения.
За обидни думи може би ще говоря с директорката. Да вземат тези хора да проведат един човешки урок с психолог примерно да обяснят на тези човечета колко е важно да бъдат толерантни и широко скроени. А за бой, ех ако се стигне дотам, и не се вземат мерки, аз ще смачкам някой родител. С огромно удоволствие.
За обидни думи може би ще говоря с директорката. Да вземат тези хора да проведат един човешки урок с психолог примерно да обяснят на тези човечета колко е важно да бъдат толерантни и широко скроени. А за бой, ех ако се стигне дотам, и не се вземат мерки, аз ще смачкам някой родител. С огромно удоволствие.
Лошото е, че твърде малка за едни други разговори. Аз на моята дъщеря на около 5 г. се наложи да й обясня много неща от живота, за щастие тя ме разбра още тогава. Как едни деца харесват един цвят, а други друг, как едни обичат да ядат едни неща, а други не обичат. Как някои деца си имат мама и татко, а други не. Как на някой много му харесва да рисува, а на друг да танцува. Как едни обичат да карат колело, а други да гледат телевизия.
Примерите са безброй, но като се дават става ясно на детето, че само защото тя харесва да танцува, не значи, че да рисуваш е нещо гадно. Че ти ако харесваш синия цвят не значи, че жълтото е грозно. Че хората са различни и харесват различни неща, но не значи, че нещата, който не харесват те са грозни или пък нехаресване от други. Обясних, че децата не знаят много думички като големите и затова ползват една дума за няколко неща.
Освен това обясних, че не всички деца живеят в добри и щастливи семейства и затова те се държат лошо с другите деца, защото страдат и не знаят какво друго да направят.
Всеки ден хвалете детето си, прегръщате го и го целувайте. Това не са лигавщини. "Добро утро на най-доброто дете"," Лека нощ на красавицата на мама." "Браво! Ти ще станеш истински художник!", "Чудесно се справяш, продължавай!", "Моята умница-хубавица" - това дава самочувствие на децата, защото на тази възраст те вярват най-много на вас.
И дъщеря ми има малък белег на едната ръка, когато ме е питала какво е това й показвах моя малък белег на същото място и казвах "така винаги ще мога да те намеря и ще позная, че си ти сред хиляди други" Направете белега по някакъв начин специален и уникален за нея. Ако тя го приеме за такъв, другите няма да могат да я засегнат. Дори и ако се налага да разкажете някаква приказна история, която ще си бъде вашата малка тайна.
Децата са бели платна, с подход те могат лесно да бъдат насочени в какво да вярват (колкото и брутално да звучи, но фактите са такива)
Успех и повече усмивки ви желая!
Примерите са безброй, но като се дават става ясно на детето, че само защото тя харесва да танцува, не значи, че да рисуваш е нещо гадно. Че ти ако харесваш синия цвят не значи, че жълтото е грозно. Че хората са различни и харесват различни неща, но не значи, че нещата, който не харесват те са грозни или пък нехаресване от други. Обясних, че децата не знаят много думички като големите и затова ползват една дума за няколко неща.
Освен това обясних, че не всички деца живеят в добри и щастливи семейства и затова те се държат лошо с другите деца, защото страдат и не знаят какво друго да направят.
Всеки ден хвалете детето си, прегръщате го и го целувайте. Това не са лигавщини. "Добро утро на най-доброто дете"," Лека нощ на красавицата на мама." "Браво! Ти ще станеш истински художник!", "Чудесно се справяш, продължавай!", "Моята умница-хубавица" - това дава самочувствие на децата, защото на тази възраст те вярват най-много на вас.
И дъщеря ми има малък белег на едната ръка, когато ме е питала какво е това й показвах моя малък белег на същото място и казвах "така винаги ще мога да те намеря и ще позная, че си ти сред хиляди други" Направете белега по някакъв начин специален и уникален за нея. Ако тя го приеме за такъв, другите няма да могат да я засегнат. Дори и ако се налага да разкажете някаква приказна история, която ще си бъде вашата малка тайна.
Децата са бели платна, с подход те могат лесно да бъдат насочени в какво да вярват (колкото и брутално да звучи, но фактите са такива)
Успех и повече усмивки ви желая!
Страхотно мнение, поздравявам Ви за подхода!
В училище един ме тормозеше навремето по подобен начин. Дойде по-големият ми брат да си поговори с него, не знам какво му е говорил, но оня щеше да се нас*ре и повече не ми е казвал нито гък. За деца в детската градина не знам какъв е правилният подход. Каквито са родителите, такива и децата им. Понякога с добро не става, нито учителки и лелки вземат твърде присърце тревогите на родител, чието дете е тормозено и в резултат детето натрупва комплекси, които влачи със себе си цял живот. В света, в който живеем, за да оцелееш, трябва и ти да не мълчиш и да не даваш да те тъпчат. За съжаление, освен да им отвръща със същото, не се сещам за друго, което да сработи в такъв случай. Не позволявайте детето да повярва в това, което онези му говорят и да му насаждат комплекси. Нещата трябва да се парират овреме.
Има развитие при нас.
Двамата господа продължават, а моето мълчи. В резултат започна да се държи зле с деца, които нищо не са й направили (обяснявам си го като някаква защитна реакция - като не отвръща на тормозещите, тормози по - слаби от нея). Говорих отново с госпожите, потвърдиха, че и те са забелязали промяната в детето. Говприли са неведнъж с майките, глас в пустиня. И реших да пиша в общия чат, както каза Сигма. Резултата - едната майка ми писа на лично да ми се извинява, знаела от госпожите, правела всичко въможно, но не можела да се оправи с Б. От другата ни вопъл, ни стон. Първата говорила и вечерта с госпожата и госпожата отново й казала, че Б. Се държи безобразно и че има нужда от внимание относно поведението (най - кратко казано).
Последното ми действие, ще е да орида при директорката, да викне въпросните родители. Понеже участвам в обществения съвет на градината и така убедихме една майка да работят с психолог, тъй като детето й беше агресивно. Ако и това не даде резултат вече не знам. Дори да я преместя, винаги ще има по едно такова дете, с нехайни родители. Не мога да я местя постоянно.
Двамата господа продължават, а моето мълчи. В резултат започна да се държи зле с деца, които нищо не са й направили (обяснявам си го като някаква защитна реакция - като не отвръща на тормозещите, тормози по - слаби от нея). Говорих отново с госпожите, потвърдиха, че и те са забелязали промяната в детето. Говприли са неведнъж с майките, глас в пустиня. И реших да пиша в общия чат, както каза Сигма. Резултата - едната майка ми писа на лично да ми се извинява, знаела от госпожите, правела всичко въможно, но не можела да се оправи с Б. От другата ни вопъл, ни стон. Първата говорила и вечерта с госпожата и госпожата отново й казала, че Б. Се държи безобразно и че има нужда от внимание относно поведението (най - кратко казано).
Последното ми действие, ще е да орида при директорката, да викне въпросните родители. Понеже участвам в обществения съвет на градината и така убедихме една майка да работят с психолог, тъй като детето й беше агресивно. Ако и това не даде резултат вече не знам. Дори да я преместя, винаги ще има по едно такова дете, с нехайни родители. Не мога да я местя постоянно.
Междувременно, обграждайте детето с близки и приятели, които да му повтарят колко е хубаво. То трябва винаги да чува тези добри думи. Едно време и на мен са ми казвали, че съм грозна. Е, както бях "грозна", така в 11 клас станах модел и манекен, имах изяви и професионални снимки. Но моят баща цял живот ми е повтарял, че съм красива, и още поне 500 човека са ми го казвали, всичките му колеги в работата, съседи. На кого да повярвам - на тези 500 човека или на 2-3 пр*дли от училище, които приличаха на ударени с мокър парцал, сдъвкани и изплюти? Едната имаше мустак, косата й беше като прегоряла метла, в лицето приличаше на Мусолини. Другата беше непоправима двойкаджийка и я беше яд, че моят успех беше 6.00. Не позволих мнението им да повлияе на моята самооценка и до ден днешен имам високо мнение за външния си вид, защото много хора са го потвърдили и това ми се е запечатало в съзнанието.
Marthina, мисля, че не си на прав път. Имам 4 деца, едното вече пълнолетно, и доста опит с различни ситуации. Подай жалба до Директора, БЕЗ да привикваш веднага родителите. Не пиши в чатове.
Не мога да те накарам да ми повярваш, но ЕДИНСТВЕНИЯ случай, в който се срещах с родители в присъствието на зам, директор заради мое дете, завърши катастрофално. И пак сама се оправих
На другия ден бойна майка на дете ме пресрещна в двора на училището и ми каза следните уникални хитове: "Може моето дете да е обидило вашето, но то само е изразило мнението на другите деца. Вашето си е с проблем и винаги ще му се подиграват, то като все повръща." Така хубавичко й отговорих, че може и още да помни. Попитах я - като детето й дрънка обиди от името на всички, това по-добро ли го прави? Къде са тези "всички"? Тя нейното да си възпита и озапти, а не да се извинява с "всички". Проблемът беше, че моето дете като го обидят, се притесняваше и страдаше от детска мигрена. Получава веднага главоболие и повръща. И идва една жена да ми обясни, че нейното дете само изказало мнението на другите - имитираха повръщане и му се подиграваха. Аз си спасих детето, но аз си знам какво ми костваше. Не влизай в конфликт с родители, освен ако не ти се изтъпанят с глупости като при мен. Чатовете са безполезни. Само по закон и си успокоявай детето. Другото е вятър и мъгла.
Не мога да те накарам да ми повярваш, но ЕДИНСТВЕНИЯ случай, в който се срещах с родители в присъствието на зам, директор заради мое дете, завърши катастрофално. И пак сама се оправих
На другия ден бойна майка на дете ме пресрещна в двора на училището и ми каза следните уникални хитове: "Може моето дете да е обидило вашето, но то само е изразило мнението на другите деца. Вашето си е с проблем и винаги ще му се подиграват, то като все повръща." Така хубавичко й отговорих, че може и още да помни. Попитах я - като детето й дрънка обиди от името на всички, това по-добро ли го прави? Къде са тези "всички"? Тя нейното да си възпита и озапти, а не да се извинява с "всички". Проблемът беше, че моето дете като го обидят, се притесняваше и страдаше от детска мигрена. Получава веднага главоболие и повръща. И идва една жена да ми обясни, че нейното дете само изказало мнението на другите - имитираха повръщане и му се подиграваха. Аз си спасих детето, но аз си знам какво ми костваше. Не влизай в конфликт с родители, освен ако не ти се изтъпанят с глупости като при мен. Чатовете са безполезни. Само по закон и си успокоявай детето. Другото е вятър и мъгла.
Постоянно й повтаряме, че е красива и не само ние. А тя наистина е красива. Надявам се да съзрее и да не приема нещата толкова навътре. Просто е много малка още.
В2022, за това се допитвам тук, защото не съм очаквала такава ситуация. Идеята ми беше директорката да викне майките, без мое присъствие. Ще го обсъдим и с нея.
Аз съм много мила и възпитана, както и адски търпелива до едно време. Надявам се тормоза да приключи, преди да ми е свършило търпението.
В2022, за това се допитвам тук, защото не съм очаквала такава ситуация. Идеята ми беше директорката да викне майките, без мое присъствие. Ще го обсъдим и с нея.
Аз съм много мила и възпитана, както и адски търпелива до едно време. Надявам се тормоза да приключи, преди да ми е свършило търпението.
Marthina, мисля, че не си на прав път. Имам 4 деца, едното вече пълнолетно, и доста опит с различни ситуации. Подай жалба до Директора, БЕЗ да привикваш веднага родителите. Не пиши в чатове.
Не мога да те накарам да ми повярваш, но ЕДИНСТВЕНИЯ случай, в който се срещах с родители в присъствието на зам, директор заради мое дете, завърши катастрофално. И пак сама се оправих На другия ден бойна майка на дете ме пресрещна в двора на училището и ми каза следните уникални хитове: "Може моето дете да е обидило вашето, но то само е изразило мнението на другите деца. Вашето си е с проблем и винаги ще му се подиграват, то като все повръща." Така хубавичко й отговорих, че може и още да помни. Попитах я - като детето й дрънка обиди от името на всички, това по-добро ли го прави? Къде са тези "всички"? Тя нейното да си възпита и озапти, а не да се извинява с "всички". Проблемът беше, че моето дете като го обидят, се притесняваше и страдаше от детска мигрена. Получава веднага главоболие и повръща. И идва една жена да ми обясни, че нейното дете само изказало мнението на другите - имитираха повръщане и му се подиграваха. Аз си спасих детето, но аз си знам какво ми костваше. Не влизай в конфликт с родители, освен ако не ти се изтъпанят с глупости като при мен. Чатовете са безполезни. Само по закон и си успокоявай детето. Другото е вятър и мъгла.
Не мога да те накарам да ми повярваш, но ЕДИНСТВЕНИЯ случай, в който се срещах с родители в присъствието на зам, директор заради мое дете, завърши катастрофално. И пак сама се оправих
На другия ден бойна майка на дете ме пресрещна в двора на училището и ми каза следните уникални хитове: "Може моето дете да е обидило вашето, но то само е изразило мнението на другите деца. Вашето си е с проблем и винаги ще му се подиграват, то като все повръща." Така хубавичко й отговорих, че може и още да помни. Попитах я - като детето й дрънка обиди от името на всички, това по-добро ли го прави? Къде са тези "всички"? Тя нейното да си възпита и озапти, а не да се извинява с "всички". Проблемът беше, че моето дете като го обидят, се притесняваше и страдаше от детска мигрена. Получава веднага главоболие и повръща. И идва една жена да ми обясни, че нейното дете само изказало мнението на другите - имитираха повръщане и му се подиграваха. Аз си спасих детето, но аз си знам какво ми костваше. Не влизай в конфликт с родители, освен ако не ти се изтъпанят с глупости като при мен. Чатовете са безполезни. Само по закон и си успокоявай детето. Другото е вятър и мъгла.
Мда, и на мен идеята ми е такава, Алегра. Ако не се справят с поведението и не искат консултации с психолог, да се предложат за преместване.
Иначе и аз се потресох от разказа на В2022. Как няма да има подиграващи се деца, като такива родители ги възпитават?!? На мен в такива моменти ми пада пердето и така хубаво щях да я насоля тази дама, че да й държи влага до живот.
Иначе и аз се потресох от разказа на В2022. Как няма да има подиграващи се деца, като такива родители ги възпитават?!? На мен в такива моменти ми пада пердето и така хубаво щях да я насоля тази дама, че да й държи влага до живот.