Вербален тормоз в детската градина

  • 3 781
  • 85
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Мда, и на мен идеята ми е такава, Алегра. Ако не се справят с поведението и не искат консултации с психолог, да се предложат за преместване.
Иначе и аз се потресох от разказа на В2022. Как няма да има подиграващи се деца, като такива родители ги възпитават?!? На мен в такива моменти ми пада пердето и така хубаво щях да я насоля тази дама, че да й държи влага до живот.
Дано се оправи положението. И моята 2 годишна писана има родилен белег на челото и мъничко на носа отстрани. Децата впечатляващо забелязват такива неща. Веднъж минахме покрай една майка с малко момченце и то каза "Мамо, това дете има рана на носа " А то изобщо не прилича на рана, но децата явно имат по-различни възприятия. Надявам се да не ѝ се подиграват заради този белег сега като тръгне на ясла от септември.

# 46
  • Мнения: 5 373
И моята има и по нослето. Все се надявах, че с времето ще се махне, но не.

# 47
  • Мнения: X
И моята има и по нослето. Все се надявах, че с времето ще се махне, но не.

Сладко ангелче! Аз дори не забелязвам. Но децата забелязват всичко.

# 48
  • Мнения: 18 585
Детенцето е кукла. Всичко ще мине, сигурна съм.

# 49
  • Мнения: 1 021
Много сладко детенце, кукличка! Според мен го дразнят, защото му завиждат. Нищо му няма на детето, прекрасно е!

# 50
  • Мнения: 1 277
Очевидно проблем е белега, това ще се задълбочи в училище, като знаем колко агресивна и нетолерантна е реалността.  Вие обстановката не може да промените, но може да обясните, че всъщност децата не са виждали такъв белег и не разбират какво е и затова решават, че е грозно, но всъщност това е уникално и много красива. Идеята е детето да се приеме такова каквото и, че този белег е всъщност нейната красота. С приказки, ти си красива просто, според мен е нищо. Трябва да я убедите и изградите невронни връзки, за да може тя да приеме себе си. За съжаление децата не са лоши, но копират родителите си, манталитет, невъзпитание, постоянно обсъждане кой, какъв е, лепене на етикети и това с времето децата просто го приемат за свое поведение.

# 51
  • Мнения: 5 373
Тя не обръща внимание на белега като такъв (казвала е "имам петно тук", но аз й казвам, че така се е родила). Не ми е казвала също, че са  обръщали внимание въпросните деца на него или че са го споменавали. Просто търся обяснение и това е, което намерих.
Не че го няма варианта и да не знаят какво означава тази дума, просто да са я чули и да я използват. Но тя знае, че е нещо лошо.

# 52
  • Мнения: 10 614
Мда, и на мен идеята ми е такава, Алегра. Ако не се справят с поведението и не искат консултации с психолог, да се предложат за преместване.
Иначе и аз се потресох от разказа на В2022. Как няма да има подиграващи се деца, като такива родители ги възпитават?!? На мен в такива моменти ми пада пердето и така хубаво щях да я насоля тази дама, че да й държи влага до живот.
За това написах, че учителите нищо не могат да направят. Проблемът е в родителите. Дори и да стигне до психолог въпросното дете, директорката не може да го изгони. Ето ти пример (в случая дори не става въпрос за вербална, ами  физическа агресия):

Детето след 3 години нехайство беше диагностицирано с хиперактивност с агресия. Директорката свика всички на род. среща и публично заяви на майката на детето да почне семейна работа с психолог, но също каза и на родителите, че решението не е изолиране на тези деца от обществото, ами работа с тях и колективно усърдие на всички да ги внедряваме в обществото.
Вербалната агресия лесно може да се парира, физическа да няма. Няма да ти е приятно да си прибереш детето нахапано.
Аз как реагирах? Разговор с моето дете. Повече не играеш с него. Той е невъзпитан, опасен е за живота ти. Точка. Без разговор с родител, без разговор с директор.

# 53
  • Мнения: 5 373
Прибирала съм я надрана.
Но е било еднократно. Това стана ежедневие. А за мен вербалната агресия е по - страшна. Дда не говорим, че тя както не се защитава, като нищо ще премине и във физическа.

# 54
  • Мнения: 491
Мда, и на мен идеята ми е такава, Алегра. Ако не се справят с поведението и не искат консултации с психолог, да се предложат за преместване.
Иначе и аз се потресох от разказа на В2022. Как няма да има подиграващи се деца, като такива родители ги възпитават?!? На мен в такива моменти ми пада пердето и така хубаво щях да я насоля тази дама, че да й държи влага до живот.
За това написах, че учителите нищо не могат да направят. Проблемът е в родителите. Дори и да стигне до психолог въпросното дете, директорката не може да го изгони. Ето ти пример (в случая дори не става въпрос за вербална, ами  физическа агресия):

Детето след 3 години нехайство беше диагностицирано с хиперактивност с агресия. Директорката свика всички на род. среща и публично заяви на майката на детето да почне семейна работа с психолог, но също каза и на родителите, че решението не е изолиране на тези деца от обществото, ами работа с тях и колективно усърдие на всички да ги внедряваме в обществото.
Вербалната агресия лесно може да се парира, физическа да няма. Няма да ти е приятно да си прибереш детето нахапано.
Аз как реагирах? Разговор с моето дете. Повече не играеш с него. Той е невъзпитан, опасен е за живота ти. Точка. Без разговор с родител, без разговор с директор.
 Добре , а как става това да не играе с въпросното дете ? Нали ежедневно са в една стая ? Та те дори да не играят заедно, това агресорче, може да направи нещо лошо отново ... Доста сте мекошави в тази тема. Аз говоря веднъж с родител, ако няма ефект или ми се правят на много важни , следва нещо грозно , но предполагам с по- голям ефект. Как пък ще позволя някой идиот да обижда или тормози детето ми 😒 Няма как да стане !

# 55
  • Мнения: 4 416
От моя опит мога да кажа, че агресорите имат най-голяма нужда от внимание. Те затова се държат лошо с деца, които са видимо спокойни. Просто ги привличат.
Живеем в малък град, познаваме се с родители от градината, сега и от училище. Имали сме такива деца, които видимо търсят конфронтация.
Аз съм намерила два начина за справяне. Първия е да обясня на дъщеря ни, че на тези деца им липсва любов и внимание. Втория е да намеря начин да покажа добро отношение към агресора. Канили сме ги на гости, на рожден ден. Правили сме подаръци. Винаги е давало резултат. Когато забележиш добрата страна на едно малко зверче, то винаги е впечатлено. Най-големите разбойници от детската градина ми бяха приятели. Чакаха ни сутрин на вратата, гушках ги и им отделях по 2-3 Мин за разговор. Това сработи най-добре.
На агресия не се отвръща с агресия, а с любов.
Моя съвет е да не тръгваш на война, преди да пробваш с добро.

# 56
  • Мнения: 10 614
Говоренето с родител на агресивно или невъзпитано дете е безполезно. Просто е като "магаре и космос". Даваш си сметка, че децата са копия на родителите си.
Как става да не играе? Ами, ако до сега само той е играел с въпросното дете, понеже е добронамерен, то след като е пострадал, се активира инстикта за самосъхранение и се отдръпва, както се отдръпва от контакта, например.
Не отвръщаме с агресия, не го виним (защото то детето не е виновно, родителите му са воновни, че така са си възпитали или невъзпитали детето) и ако до сега е показвал добри чувства към него, просто от там нататък отбягване, не обръщане на внимание когато детето продължава да го търси и да го приканва да играят заедно.

# 57
  • Мнения: 4 416
На 3 години е трудно да не играеш с дете. Дори 12 годишното у нас прощава с надежда, че може детето да се е променило. Цял ден в градината, няма как да нямат контакт. Дори с училищните агресори се контактува, защото има дни, в които просто няма проблеми.

# 58
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 332
Брадатко, способна съм на това и съм го правила. Миналата година на сборните групи имаше проблем с учителка (не нашата) и много добре знаят, че няма да си затворя очите. Въпроса е да занимавам ли директорката изобщо, или да подхвана родителите. Въпреки, че като гледам колко са нехайни, едва ли ще им трепне..
Няма как детето да расте под стъклен похлупак, изолирано от гадориите на света. Прекалено се втелясвате. Вероятно търсите проблеми на места, на които не съществуват. То не са проблеми с учителки, то не са проблеми с деца, то не е чудо. Обяснете й, че има приятелчета, с които да играе, а на останалите да не обръща внимание.

Разпитвайки го за случките, не помагате, а насочвате отново вниманието му към тях. Забърквайки и други хора, правите от нищо - нещо. То няма време да се разсее и да забрави, вие се тормозите излишно от информационната мъгла и невъзможност да пресечете това недоразумение. Не можете да запушите устите на децата, като замесите и други възрастни, проблемът добива сериозни размери. Те ще се чувстват нападнати. Сега може би не, но после и те ще търсят начини да оневинят децата си. Може да подкладете сериозна вражда между децата. Едно л@iно, колкото повече го ровиш, толкова повече мирише.

amy_nka го е казала много хубаво. Вие също определяте родителите като нехайни. Нищо добро няма да излезе от това - нещата ще е преекспонират и най-много да започнат да се гъбаркат с вас и с детето ви.

Последна редакция: пн, 29 май 2023, 14:35 от Алегриq

# 59
  • Мнения: 5 024
Ще се гъбаркат, ако им позволи.

Общи условия

Активация на акаунт