Искам да стана монахиня, на според майка ми и там хората не са добри

  • 13 040
  • 226
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 050
Зя съжаление вместо конструктивни съвети получавам главно критика и заяждане. Нищо чудно, че много малко хора в България са избрали монашеския живот. Българинът вина гледа с лошо око и предразсъдъци. В една малка Македония има двойно повече монаси от България.
Това как помага на македонците да водят по-добър живот? Ако искаш, може всички да станем монаси, така ще приключим с размножаването и само след около 50 години Земята ще е свободна от присъствието на хората и парите. Добре ли звучи?

Никой не говори за това, че помагало на македонците да водели по-добър живот. Давам го като пример, който показва, че монашеският живот в България е доста непопулярен,  което говори и за състоянието на българската църква и за отношението и вярата на обществото като цяло. В този смисъл не ме учудват вашите жлъчни коментари.
Духовното никога не е било популярно, скъпо момиче. Популярното е светското. А да си духовен и добър човек означава да искаш  другите да живеят по-добре, да им помагаш. Принципно и на монасите това им е работата. Когато някой посети манастира и има нужда да поговори за пътя на душата си, как да е по-добър и богоугоден, по-праведен, монасите са там за това. Само дето няма никакво значение дали са много или малко. Не смятам и че е необходимо да живеят в безбрачие и без деца, за да изпълняват духовната си служба. Иисус никога не Е казвал на хората да живеят в самота. Напротив, колкото повече деца се раждат от любов, толкова повече мир има на света. А от твоите думи излиза, че не те интересува дали македонците живеят добре или не. Такова изказване не е присъщо за един възвишен, духовен и добър човек. Добрият човек иска да помага, иска да е полезен. Бог ни съветва "нахрани гладния", "облечи голия"... А ти дори не си чела Библията, за какви висши идеи говориш? Онези на Платон, може би? Ама сигурно и това не знаеш какво е, нали? Слушай майка си, работи нещо и намери начин да си полезна за някого. Другото е само отбиване на номера.

# 46
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 274
Като те задушава светският живот, стани доброволец и замини за Третия свят. Това ще ти подейства много по- разтърсващо и удовлетворяващо от уединение в манастир и  ще бъде много по- полезно от това просто да шеташ из метоха и да редиш молитви.

# 47
  • Мнения: 6 727
Аз пък се.чудя какво значение има какво мисли мама?

# 48
  • Мнения: 1 050
Ами вероятно се чуди дали мама е права.

# 49
  • София
  • Мнения: 13 241
Или е непълнолетна още?

# 50
  • Мнения: 1 726
Ако тя не иска или не може да ходи в Тибет, да помага в третия свят и пр., защо да не може да отиде в манастир? Това е опцията за България - ще чете какво пише в Писанията и си е нейна работа дали да повярва в невидимия човек в небето, и дали този образ ще прерастне да бъде за нея единственият модел на чистота, добродетел и съпричастност в бъдеще. Може като прочете, да реши да сравни с какво е научила в училище и сама да си прави изводи за пътя напред пред нея.

Пред много млади хора стоят въпроси от типа “какво да правя сега?”, Ми пробваш, това което мислиш, че може да е подходящо за теб.

# 51
  • Мнения: 933
Майка ми имаше приятелка монахиня, след като почина прекратих контакти, защото много ме натоварва, но от нея знам доста за живота им и никак не е розово.

Гледат градини с насаждения, както и животни (в техния случай овце), към манастира има и църква, отворена за посетители и те чистят и поддържат всичко - техните жилищни помещения, църквата и целия двор. Освен това част от монахините са възрастни жени, на легло, и по-младите ги гледат. Това е ужасно много работа, от сутрин до вечер. Ако не си живяла в къща да гледаш двор и животни и не си гледала възрастен човек на легло, ще ти дойде много нанагорно. Изобщо няма да имаш време по цял ден да медитираш (образно казано) и да размишляваш за живота, ще бачкаш почти постоянно.

# 52
  • Мнения: 14 891
От постовете лъха онова много специфично духовно отношение към материалния свят, което издава разминаване между желания материален статус в обществото и действително достигнатият такъв, както и степента на заетост на говорещия.
Намерù си работа , даже две, бачкай, изкарай пари, похарчù ги за нещо хубаво да се поглезиш. За монахиня нямаш вътък, а пък не дай Боже за доброволец.

# 53
  • Мнения: 12 806
Иди, стани послушница. Не се чуди. Действай.
Може този житейски опит да ти помогне да разбереш в каква илюзия живееш.
Няма такова място на света, където да те чакат, за да те отглеждат, а ти да търсиш Великите истини. Тоест, имало е доскоро, когато си била дете, но край, свърши. Сега вече ще трябва да работиш, да си изкарваш хляба. И в манастир, само че там ще си на по-елементарно ниво: слугуване и подчинение.

Действай, търси мястото си. Дано го намериш, успех ти желая.

# 54
  • Мнения: 5 268
струва ми се безсмислено и според мен води единствено до болка това повърхностно съществуване. ...Имате ли познати поели по този път?
Според мен не е лошо първо да пробваш със семинар и после да решиш дали въобще този живот е за теб. Моя колежка посещава веднъж годишно една програма по мълчание и медитация в манастир. Може и в България да има такава?

# 55
  • Мнения: 1 813
Не е лоша идеята да поработи за някоя благотворителна организация.Хем ще пробва на къде я влече,хем ще има полза.

# 56
  • Мнения: 1 170
То, тук идеята не е да има полза за другите.

# 57
  • Мнения: 14 491
А с мъжете как са нещата? За лошия и комерсиален свят е ясно, но и да си с мъж не желаеш, така ли? Била си и не ти харесва?

# 58
  • Мнения: 12 806
Авторке, търсиш стерилна среда, но такава просто не съществува. Духовно можеш да се развиваш и вкъщи, но където и да си, се срещаш с хора и работиш. И двете не могат да се избегнат, в манастир също.
Въпросът е да си избереш труд по сърце, например ако работиш нещо на компютър от къщи, общуването с хора е минимално. Въпросът е какво ти се отдава, за да си изкарваш прехраната с удоволствие и да си независима, да имаш избор. А не някаква майка игуменка да те зомбира и командори, като че ли си някой робот.

# 59
  • Мнения: 60
Аз не търся препитание, вече имам такова, но явно е въпрос на перспектива. Вие всичко свеждате до парите и препитанието. Търся духовен живот и бих се грижиш за манастира, хората и животните. Бих се хранила скромно и живяла скромно.

Общи условия

Активация на акаунт