Историята на Невена Коканова и “Тютюн”
Скрит текст:
"Най-голям натиск имаше за избора на Коканова за ролята на Ирина. А тя се превърна в ролята на живота й. Но как точно, ще отнеса тази тайна в гроба си!..", каза приживе Корабов и открехна съвсем леко завесата около драматичната история с "партиен" привкус. Корабов призна, че почти всички членове на Художествения съвет са били единодушни, че изборът на Коканова за ролята, бил наречен "авантюра".
"Критиците се смущаваха от факта, че тя беше стажант-актриса в Ямболския театър, изиграла една-две малки роли. Беше извикана за пробни снимки за образа на Лила и по-късно предложена за Ирина. Но визуално не покриваше представите на повечето членове на съвета. Всички казваха: "Това е безумие, което вие правите!" - Те не можеха да видят в Невена героинята на Димов, защото Невена беше направо казано невзрачна - русолява, невисока на ръст, непредизвикателна и по хубост, и по поведение.
Първо я вдигнахме на токчета, после боядисахме косата й черна, походката й започна да става грациозна и още, и още..., докато не застана пред камерата една друга Невена. Нещо виртуално, ваятелско, пигмалионовско се получи. Сякаш скулптурирахме образа й. Но преди всичко това да се случи, в протоколите на художествените съвети поредни пъти пишеше: "Екипът е налице, с изключение на Ирина..."
Не приемаха Коканова и дори се появиха предложения да търсим "чужбинска" актриса. Тогава решаващ тласък да се реши въпросът даде едно гневно изявление на самия Димитър Димов, който каза: "Омръзна ми да слушам преценки, да приемам ходатайства, да се вълнувам въобще. Но сега се развълнувах, когато някои предложиха да се търси актриса от чужбина. Образът, който дава Коканова, на мен изцяло ми допада. Някои тук възразиха, че тя е много деликатна, дребничка, много невинна и чиста, и няма да постигне този силен образ на Ирина от романа. А нима Ирина трябва непременно да има развратен вид?!"
В залата настъпва мълчание след този реторичен въпрос, но очевидно точно такава са си представяли Ирина експертите - като развратна!..
"С Невена често се разхождахме в Борисовата градина, продължава разказа си Корабов. Разсъждавахме с часове по образа на Ирина. И веднъж тя внезапно се обърна с лице към мен и ми каза: "Няма да мога да се справя с ролята! Ценя доверието ти, но чувствам страх. Огромен страх. Ще се проваля, ще убия и себе си, и теб, и филма!..."
Невена беше готова да се откаже от ролята. Нещо повече - тя го беше решила. Първо се ядосах, а после започнах да й вдъхвам кураж - че трябва да изкорени този страх от себе си, защото виждам, че ще успее...Това й повлия първоначално много плахо, но с течение на снимките, се усещаше все по-осезателно - пред очите ни Невена се променяше.
Когато филмът стана и тя бе на екрана най-невероятната Ирина, която можех да си пожелая като режисьор, и с нея стъпихме на червената пътека в Кан, аз й припомних онзи разговор в Борисовата градина... Радвах се не само на успеха на филма си, но и на нейния личен успех да преодолее страха. Невена беше под светлината на прожекторите сред най-големите световни филмови звезди. Любувах й се както проф. Хигинс от "Пигмалион". Мисля, че тя дори не си даваше сметка какво е постигнала. В Кан беше само на 23!..", разказва още Корабов.
"Критиците се смущаваха от факта, че тя беше стажант-актриса в Ямболския театър, изиграла една-две малки роли. Беше извикана за пробни снимки за образа на Лила и по-късно предложена за Ирина. Но визуално не покриваше представите на повечето членове на съвета. Всички казваха: "Това е безумие, което вие правите!" - Те не можеха да видят в Невена героинята на Димов, защото Невена беше направо казано невзрачна - русолява, невисока на ръст, непредизвикателна и по хубост, и по поведение.
Първо я вдигнахме на токчета, после боядисахме косата й черна, походката й започна да става грациозна и още, и още..., докато не застана пред камерата една друга Невена. Нещо виртуално, ваятелско, пигмалионовско се получи. Сякаш скулптурирахме образа й. Но преди всичко това да се случи, в протоколите на художествените съвети поредни пъти пишеше: "Екипът е налице, с изключение на Ирина..."
Не приемаха Коканова и дори се появиха предложения да търсим "чужбинска" актриса. Тогава решаващ тласък да се реши въпросът даде едно гневно изявление на самия Димитър Димов, който каза: "Омръзна ми да слушам преценки, да приемам ходатайства, да се вълнувам въобще. Но сега се развълнувах, когато някои предложиха да се търси актриса от чужбина. Образът, който дава Коканова, на мен изцяло ми допада. Някои тук възразиха, че тя е много деликатна, дребничка, много невинна и чиста, и няма да постигне този силен образ на Ирина от романа. А нима Ирина трябва непременно да има развратен вид?!"
В залата настъпва мълчание след този реторичен въпрос, но очевидно точно такава са си представяли Ирина експертите - като развратна!..
"С Невена често се разхождахме в Борисовата градина, продължава разказа си Корабов. Разсъждавахме с часове по образа на Ирина. И веднъж тя внезапно се обърна с лице към мен и ми каза: "Няма да мога да се справя с ролята! Ценя доверието ти, но чувствам страх. Огромен страх. Ще се проваля, ще убия и себе си, и теб, и филма!..."
Невена беше готова да се откаже от ролята. Нещо повече - тя го беше решила. Първо се ядосах, а после започнах да й вдъхвам кураж - че трябва да изкорени този страх от себе си, защото виждам, че ще успее...Това й повлия първоначално много плахо, но с течение на снимките, се усещаше все по-осезателно - пред очите ни Невена се променяше.
Когато филмът стана и тя бе на екрана най-невероятната Ирина, която можех да си пожелая като режисьор, и с нея стъпихме на червената пътека в Кан, аз й припомних онзи разговор в Борисовата градина... Радвах се не само на успеха на филма си, но и на нейния личен успех да преодолее страха. Невена беше под светлината на прожекторите сред най-големите световни филмови звезди. Любувах й се както проф. Хигинс от "Пигмалион". Мисля, че тя дори не си даваше сметка какво е постигнала. В Кан беше само на 23!..", разказва още Корабов.