Баланс в отношенията с родителите

А, благодаря, най-накрая разбрах какво си имала предвид
Оказа се точно както заподозрях по едно време -- изтълкувала съм думите ти по съвсем различен начин.


По същество:
Не съм съгласна с теб. За мен сбъркалият в съотвената ситуация трябва чрез извинение пръв да подаде ръка. Интелигентният човек ще подаде ръка и ще каже "Извинявай, сгреших".

Съгласна съм. Проблемът е, че в повечето случаи имаме ситуация, в която всеки мисли, че е прав.
Та, за такива ситуации говорех.

Тоест, ти сама признаваш, че е трудно да ги научиш? И когато разбереш, че е безсмислено, тогава поставяш границите.

Да. Но винаги първо опитвам, защото кой знае, може пък човек да попадне и на изключение.
Все си мисля, че е по-лесно да обясниш на родител, че е по-добре да обсъди с теб даден проблем, вместо да си мълчи сърдит, отколкото да работи на компютър. Надеждата умира последна.

Ами около мен всички баби (вече над 70), се научиха да ползват компютри и смартфони и се справят повече от чудесно. Но не се научиха да не се бъркат в живота на порасналите си деца, да не ги критикуват и да не се опитват да ги манипулират. Всички са с акъла си, но са твърдо убедени, че нещата следва да се случват както и когато те искат. И после естествено следват цупни.

А защо си мислите, че младите хора не са възпитани в кавги и, че мълчанието не е типично, като поведение за тях, като форма да накажат някого, аз не мисля, че кой знае колко драстична промяна и осъзнатост има.

Когато ситуцията е такава, веднъж възрастните първи трябва да подадат ръка, друг път децата трябва да са първи, за да има баланс:

е, нали все някой трябва да прекъсне този цикъл с вредните модели на отношения..
последните поколения са по-информирани, а и по-често посещават психолози, семинари/групи за саморазвитие, самопознание и т.н.
чисто процентно съотношението на осъзнатост е в полза на по-младите..

И да и какво като са по-информирани, като няма как от другата страна да те разберат.

Тогава купуваме ваучер за психолог за рождения ден на мама. Звучи смешно, но защо пък не?
Мисля, че дори и в сапунките вече хората ходят на психолози.

Точно това ме наведе на тази интересна мисъл:

Не виждам защо основата на едни отношения с родители трябва да е доверието. Според мен, основата е уважението.
И давам пример.
Имаме едно дете и един родител. Ти уважаваш своето дете и му делегираш да взема решенията за нещата, с което може да се справи. Например, на 5 може само да си избере дрешките за градина (дали червената или зелената рокличка). На 9 може само да пресича улицата. На 14 може да си боядиса косата синя.
Числата са само илюстративни.
Идеята е, че ти уважаваш този човек и не му се бъркаш извън наистина важното.
И на 18 го пускаш да лети, защото е пълнолетно.
Ако те пита, даваш съвет. Ако не пита, може пак да дадеш, но не настояваш, само казваш.
Ако ти уважаваш един човек, по кой начин, за Бога, ще му влезеш в спалнята да му преподреждаш гардероба? М? Ти ментално изобщо добре ли си, за да го направиш? Не е до доверие, а до зачитане на една човешка личност, която може да е излязла "от най-милото ти", но от там нататък е отделна личност.

А ако сте се скарали, наистина зле, като охладнеят страстите, пак уважението на всеки към всеки ще ги подтикне да намерят решение, а не да се цупят и сърдят като ошипани госпожици, защото е детинско, а тук говорим за големи хора все пак.

И последно: ако уважаваш майка си, не се държиш с нея като с дементна или вдетенена (поне докато не е станала такава), а като равна на теб личност. И затова няма защо да я лъжеш, а ще й кажеш какво не те устройва.
Но тя пък никога няма да се опита да ти натресе гости за три дни, защото те уважава и ще обсъди с теб темата, преди да поема ангажименти от твое име.

от "другата" страна е доста вероятно да не те разберат, да отхърлят нещата..
човек може съзнателно да промени основно себе си, не другите..
но пък от третата страна - твоето поколение, ще имат вече различен модел за подражание и пример..
това е идеята за прекъсване на цикъла..

Понякога, каквото и да правиш, нищо не можеш да прекъснеш. Някои хора нямат капацитета за промяна.

Все повече хора се осъзнават и променят поведението си, защото помнят на тях какво им е било, а в същото време виждат, че може и по друг начин.
Аз още помня, как майка ми мълча 2 дена, защото исках баща ми да ми изсуши косата, а не тя. Била съм на около 5 годинки. До сега не съм си позволявала да мълча на децата си, защото знам колко е гадно. Дано и за напред да не ми се случва.

Повярвай ми, малцина излизат от това поведение. За да се осъзнаеш, не става ей така, трябва много четене, разсъждения, самовъзпитание и осъзнаване, че да си заядлив, груб и кисел не е нормално поведение.