Авторката усложнява сама нещата и се филмира, защо си мисли, че Бюрото по труда са се пребили да търсят работа, отбиват номера и са чиста статистика. Отива се на място, по телефона обяснява се получава отговор. Но всъщност само догадки. Аз бях регистрирана в Бюрото по труда и ясно им казах, че заминавам за чужбина, преди да замина отново отидох, знаех за възможността за прехвърляне на обезщетението, но се разбрах с тях, че няма нужда от всичко това. Просто питайте, говорете и не гадайте. Особено пък за училище, ако не е някое училище в което борбата за място е голяма, всяко дете е добре дошло, защото им носи пари, деца които не са в България, дори на починало дете го водеха активен ученик за да "точат" пари, гавра. Освен това има постоянен адрес по лична карта и опция да временен такъв, поправете ме ако греша, как точно се казва този тип адресна регистрация. Търсете решението, не проблема.
- Публикувана: 27 септ. 2023, 12:19 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2023, 18:15 ч.
Не мога да взема решение и става все по зле.
Към авторката, кой е този град, в който в училищата няма нито едно място за първокласник?
Сменяте адреса, може и да е временен и отиваш в РУО да ти насочат детето към училище. Ако е нужно, ще отпуснат още една бройка. Ама някак си ми е трудно да си представя, че в град N има две училища, които тази година са приели 2 паралелки само и всяка е запълнена с по 26 ученици, т.е в този град първокласниците са точно толкова, колкото всички паралелки да са на макс и да няма нито едно място.
Относно обезщетението - ходиш на подпис, вземаш си обезщетението и си търсиш работа на новото място. Щото то и работата няма да се появи с магическа пръчица на следващия ден след като ти изтече обезщетението.
А да, и на новото място си намираш личен лекар, но ако си с временна регистрация можеш да не се отписваш от сегашния.
Сменяте адреса, може и да е временен и отиваш в РУО да ти насочат детето към училище. Ако е нужно, ще отпуснат още една бройка. Ама някак си ми е трудно да си представя, че в град N има две училища, които тази година са приели 2 паралелки само и всяка е запълнена с по 26 ученици, т.е в този град първокласниците са точно толкова, колкото всички паралелки да са на макс и да няма нито едно място.
Относно обезщетението - ходиш на подпис, вземаш си обезщетението и си търсиш работа на новото място. Щото то и работата няма да се появи с магическа пръчица на следващия ден след като ти изтече обезщетението.
А да, и на новото място си намираш личен лекар, но ако си с временна регистрация можеш да не се отписваш от сегашния.
Може би никой не се интересува,но искам да споделя,че раздялата ми вече е факт. Преди седмица се изнесох с детето или по точно бях изгонена. Сега живея с майка си и утре отивам да търся училище за детето. Моля да ми дадете съвет как да направя по лесно привикването и към новите съученици. Много и говоря и леко се примирява вече,спокойна е,но и тъжна от промяната. Притеснявам се най много за това как ще свикне с новото училище.
Незнам какво и говориш, но каквото и да е то, когато ти си убедена, а и това пишеше в началото, ама как ще я преместиш......ти предаваш и вече си предала твоите страхове. Не дръжте децата си до "полите" си, дайте им гъвкавост, "криле", самостоягелност и борбеност, не вменявайте, че промяната е проблем, деца, игри в училище навън, поне 2 допълнигелни занимания и дори по-малко говорене. В никакъв случай не говорете и не обсъждайте ситуацията с майка ви пред нея, обяснете и за раздялата по неутрален начин н си обещайте с бившия си партньор да не говорите пред детето лошо един за друг, което е масов модел на поведение от родата също и съсипва децата. Знаете, че дори и да не говорите вашето енергийно поле е навсякъде около вас и детето го усеща, затова гледайте напред, без излишни емоции, миналото си е минало и градове и вашия живот на ново.
Незнам какво и говориш, но каквото и да е то, когато ти си убедена, а и това пишеше в началото, ама как ще я преместиш......ти предаваш и вече си предала твоите страхове. Не дръжте децата си до "полите" си, дайте им гъвкавост, "криле", самостоягелност и борбеност, не вменявайте, че промяната е проблем, деца, игри в училище навън, поне 2 допълнигелни занимания и дори по-малко говорене. В никакъв случай не говорете и не обсъждайте ситуацията с майка ви пред нея, обяснете и за раздялата по неутрален начин н си обещайте с бившия си партньор да не говорите пред детето лошо един за друг, което е масов модел на поведение от родата също и съсипва децата. Знаете, че дори и да не говорите вашето енергийно поле е навсякъде около вас и детето го усеща, затова гледайте напред, без излишни емоции, миналото си е минало и градове и вашия живот на ново.
Дано да мине спокойно всичко. Дано не сте пострадали физически. След 1-2 месеца като си уредите нещата и се успокоите ще е по-добре всичко.
Вашите страхове не са напременно страхове на детето и от вас зависи да не ги прехвърляте върху него. Случващото е ново начало на един по-дбър живот и за двете ви. Наблегнето на хубавото - нови запознанства, нов дом, нови възможности. Вие решавате дали да представите на детето тази промяна като едно приключение, от което може само да спечели, или стресова ситуация, изкореняване, раздяла с всичко сигурно и познато. То същото важи и за вас. Звучите като много тревожен човек, който живее с мисълта за всичко, което може да се обърка, вместо за всички прекрасни шансове, които ще ви се открият, и която никога нямаше да имате, ако бяхте останали да се мъчите. Промяната е хубаво нещо, не наказание.
Вашите страхове не са напременно страхове на детето и от вас зависи да не ги прехвърляте върху него. Случващото е ново начало на един по-дбър живот и за двете ви. Наблегнето на хубавото - нови запознанства, нов дом, нови възможности. Вие решавате дали да представите на детето тази промяна като едно приключение, от което може само да спечели, или стресова ситуация, изкореняване, раздяла с всичко сигурно и познато. То същото важи и за вас. Звучите като много тревожен човек, който живее с мисълта за всичко, което може да се обърка, вместо за всички прекрасни шансове, които ще ви се открият, и която никога нямаше да имате, ако бяхте останали да се мъчите. Промяната е хубаво нещо, не наказание.
Здравейте. Ще се опитам да бъда максималлно кратка. Омъжена съм от 10 години имам и дъщерипка на 7 години. От две три години насам с съпруга ми сме в лоши отношения. Той е маниакален ревнивец и да отбележа винаги е бил ревнив,но просто в началото явно не е била изразена в такава степен,че чак да ме задушава и да не ми дава право на самостоятелни решения и излизания. Той чувства себе си свободен да прави каквото си поиска,да излиза,да взема решения,не бил длъжен да се обяснява. Не е постоянно така има и периоди,в които е добър мирен и изведнъж стъпя на криво,направя нещо което не му харесва и се почва с съмненията. До този момент не съм изневерила никога,но той така и не ми повярва. Лъжела съм го много пъти,но само от страх от неговата реакция. Дойде и деня,в който на мене вече ми писна от всичкото това нагаждане и угаждане и взех да си казвам все по често мнението и вече станах неудобна явно. Ядосва се,гони ме,псува ме и когато реша да си ида ппчва да пее друга песен. Да си дадем последен шанс до след две три седмици и пак започва. Детето ни сега започна да учи,още свиква с новия режим и мисълта че трябва да я местя в друго училище,понеже ще се наложи ме притеснява,но и така да живеем няма как. Единствения начин всичко да е наред е да мълча аз и да правя каквото иска той и както го иска,но не знам защо вече не мога просто се уморих,нямам желание. Страх ме е от новото начало и от последствията,но и това въртяне в кръг ме изморява и не мога да взема решение.
Здравейте. Ще се опитам да бъда максималлно кратка. Омъжена съм от 10 години имам и дъщерипка на 7 години. От две три години насам с съпруга ми сме в лоши отношения. Той е маниакален ревнивец и да отбележа винаги е бил ревнив,но просто в началото явно не е била изразена в такава степен,че чак да ме задушава и да не ми дава право на самостоятелни решения и излизания. Той чувства себе си свободен да прави каквото си поиска,да излиза,да взема решения,не бил длъжен да се обяснява. Не е постоянно така има и периоди,в които е добър мирен и изведнъж стъпя на криво,направя нещо което не му харесва и се почва с съмненията. До този момент не съм изневерила никога,но той така и не ми повярва. Лъжела съм го много пъти,но само от страх от неговата реакция. Дойде и деня,в който на мене вече ми писна от всичкото това нагаждане и угаждане и взех да си казвам все по често мнението и вече станах неудобна явно. Ядосва се,гони ме,псува ме и когато реша да си ида ппчва да пее друга песен. Да си дадем последен шанс до след две три седмици и пак започва. Детето ни сега започна да учи,още свиква с новия режим и мисълта че трябва да я местя в друго училище,понеже ще се наложи ме притеснява,но и така да живеем няма как. Единствения начин всичко да е наред е да мълча аз и да правя каквото иска той и както го иска,но не знам защо вече не мога просто се уморих,нямам желание. Страх ме е от новото начало и от последствията,но и това въртяне в кръг ме изморява и не мога да взема решение.
Според мен изрази мнение и му кажи че ти не си такава и той няма право да те ревнува от нищото, и не мисля че трябва да се разделиш с него заради нещо толкова, мъж който ревнува значи обича❤️
Това е едно много опасно мислене, което води до това жени да стоят и да търпят насилници.
