Ноемврийски книжен клуб - 2023

И аз я завърших, което си е постижение. Като някакъв нескопосан скеч беше цялото нещо. Адски зле. Слабо перо, тъпа история, нелепи герои… Единственото хубаво на книгата за мен е корицата.

Напълно съм съгласна с мнението ти, Cool_Cat. И освен другото, има морално укорими действия и въздържане от действия от страна на Моли, които не знам как така просто се разминават. Ами, това е престъпление. И ако тя се мисли за добро момиче, би трябвало да помисли още малко. Но няма как да кажа по-ясно какво имам предвид, защото не всички са стигнали до края.

И аз доста се чудих кога всъщност се случва това, защото покрай ежедневието с баба ѝ имах усещане за 60-те или максимум 80-те, но пък забелязах споменаването на разни по-съвременни неща и разбрах, че съм се подвела от "съкровищата", "фигурките на витрината", "фонда Фаберже" и най-вече от гледането на Коломбо. Къде го намериха тоя Коломбо да го гледат, направо бях в недоумение?
Това за Deux ex machina и аз си го помислих. Като се появиха в стаята за разпит бях като "Да, бе!" Все пак защо баща ти ще работи това, ако ти работиш онова? Честно казано, се зарадвах, че ще помогнат на момичето, но също така бях леко разочарована, защото беше слабо измислено.
И още едно съвпадение с теб - мексиканецът ме остави с усещане, че не е много убедителен. Аз и в предишното мнение го казах - първо ми беше съмнителен, а после ме изненада. А сега да си кажа честно, аз не бих му вярвала.

"Наивно" е добра дума, която описва доста аспекти на книгата. И все пак я прочетох страшно бързо и всъщност самият начин на разказване на Моли ми допадна, заради нейната особеност. Права си, че сякаш е трябвало да се назове състоянието - един нелош резултат можеше да е повече информираност и осъзнаване за него. А сега всъщност гадаем, защото аз мисля, че е в спектъра, но може да е ефект върху мозъка на детето, предизвикан от зависимостта на майката.

Продължение, казвате... Да вземем да не го предлагаме в анкета, а

Прочетох месец ноември много бързо и леко. В началото не разбрах защо случили се неща се описват повторно като преразказ на случилото се.
Моли си е просто странница и не мисля , че има модерна диагноза. Дори да не разбира реакциите на хората, в частност на първия приятел - измамник, то поне баба й би забелязала нещо съмнително около него.
Така и не повярвах на "невинната" Джизел. Чиста проба съмишленик в аферата !
И накрая докато беше супер наивна изведнъж започна да играе прикрити роли и да разкрива престъпление - абсурд !

Побут, побут Какво ви се чете следващия месец, давайте предложения

Благодаря за побутването, Inferiya! Къде отиде почти цяла година?!!

Има ли все още някой, който не е прочел  "Изрисувано с къна"?  Толкова пъти я номинирахме и не бе избрана. А аз съм я приготвила от месеци

Второто ми предложение е "Дядо Прас" на Тери Пратчет.

Моите предложения:
Разказ: Роалд Дал - Кожа (има го в читанка).
Книга: "Тътени" на Цончо Родев

Тътени са трилогия- Тътени - Бурята - И стана ден.
 Инак са хубави книги, правен е опит да се копира стила на Железният Светилник.https://chitanka.info/text/23002-tyteni

Цончо Родев е помолен от някогашния кмет на Сливен - Георги Данчев, да напише книги за града, да разкаже историята му. Или поне така ми разказва моя свекър. Не мога да кажа дали е копиран стила на "Железния светилник" (чела съм го отдавна), но си струва да бъдат прочетени всички три.

Историята на революционния Сливен минава през разказ за Бано чорбаджи. Бано е от хайдушка фамиля - Силдарите. Сам той на младини се прочува с чутовната си сила, домът му става свърталище на не един и двама хайдути и комити. При Бано идват исторически личности като Раковски и Левски. Бано взима участие и в църковно-просветните борби. Накрая доживява да види Сливен свободен.
Както в Преспанските камбани и тук е показан образът на капиталиста, който не мисли за род и родина, а за парите си. Стилово Цончо Родев е уподобил четирилогията на Светилника. Не мисля, че е умишлено, но е търсена една героика на Възраждането, характерна за социализма.

За мен обаче е смешно, че трилогията се развива в един доста дълъг период. Най-напред се говори за Селимински, който преселва българите в Бесарабия през 1829. По това време Бано е вече достатъчно голям, за да бъде главен герой. Бано остава жив до Освобождението, когато е вече старец. Все пак трилогията е доста хубава и правдива, препоръчвам я горещо.

Бяно, лорд Сняг 🙂
Абсолютно точен коментар! В допълнение мога да кажа, че е направено голямо проучване, използвани са много достоверни факти, измислицата е сведена до минимум. Дори образите на Силдарите и други герои, са събирателни от истински личности. Някои събития и случки ме потресоха.
Има скучни пасажи, описващи военните събития по онова време. Но като изключим това, съм съгласна с теб, че трилогията си струва.. особено след тази "Камериерка" Моли 😄 (моля, не се обиждайте, който я е предложил, но оставам с впечатление, че повечето не я харесаха)

Наистина е много добре написана трилогията! Чела съм я и едва ли ще я прочета отново заради клуба, но я препоръчвам на тези, които обичат историческа художествена проза.

Подредила съм си я за четене и аз. Прочетох за нея в друга тема тук във форума наскоро. Дано наистина си струва.

Да, така е. Струва си трилогията, авторът сам е казвал, че се е стремял тя да бъде ако не абсолютно достоверна в исторически план, то поне максимално правдоподобна. Например вкарани са слова на Левски, за  част от които се знае категорично, че са истинни. Също така в един момент Левски отива при едната от двете сестри на Раковски. Историците спорят дали е отишъл при Неда или при Надежда. Авторът обяснява, че той е приел, че е ходил при Надежда, защото Неда  по това време е твърде млада, за да има отношение към революцията.

Разбира се има и леки исторически неточности - в третата част Садък паша е посочен същински звяр в човешка кожа, но всички сочи че Чайковски-Садък паша е бил голям реформатор за времето си, стремял се е да интегрира българите.Дори - според З.Стоянов - предложил на Хр. Ботев да приеме служба при него. Другата ми забележка е, че когато избухва РТОСВ Бяно разговоря с Хилас паша и коментират негрите в САЩ. По това време българското общество не и чувало за негрите, а САЩ само преди 3 г. са водили война за обединение и не са били САЩ. Но това са дребни детайли, които ще подразнят само някой с големи познания в историята. Като цяло трилогията е увлекателно написана.

Тя проследява развието на града още от времето на старите Силдаровци, които са съвременници на Индже (края на 18 в.), преминава през младостта на Бяно и това как Селимински отвежда сливенските българи в Бесарабия, впоследствие идването на Раковски, а после и Левски, борбата която Сливен подема по време на РТОСВ (1877-1878) и завършва с Освобождението.

В трилогията се появяват много исторически личности - Раковски (който е от Котел), Левски, Добри Чинтулов, (Сливен)Добри Желязков (Сливен), Панайот Хитов (Сливен)
На моменти патосът е леко приповдигнат, нещо характерно за социализма, където се гонеше героиката. Но като цяло трилогията е доста правдоподобна. Може би единствената слабост е, че Силдаровци са наистина голям род, човек трябва от даден момент да следи кой чии племенник или син беше. Но главните герои - Бяно, сестра му Трънка, Кокон Таша (тя ми бе от любимите героини) и пр. - остават до края. Сред любимците ми бе и Хайдар паша.

Благодаря за "Дервишово семе" !
Парадоксът в живота - добрият човек е нещастен в добрината си, а лошият - богопомазан !

Най-после прочетох "Гръмна гръм". Много ми хареса. Хах, не очаквах тази пеперуда да има такъв ефект, ама той водачът си предупреди. Съвсем като в израза "ефект на пеперудата", макар да не размахва крила Много ми допаднаха описанията - уж кратък разказ, а всъщност доста задълбочено представяне на сцените. И сега се вдъхнових да прочета и други разкази на Рей Бредбъри. Аз само го знам като автор, но не съм чела нищо негово. 

Ама "Дервишово семе" няма да го чета пак, че имам само гнусни спомени от него.