Имам нужда от поглед отстрани и как бихте реагирали в такава ситуация.
С мъжа за който говоря тук сме били приятели преди години, но по стечение на обстоятелствата и живота се разминахме във времето дори и като комуникация.Пасвахме си като личности и характери.До тук добре.
Но,... от около половин година все по често отново започна да ме търси и да показва,че има по сериозни намерения към мен.
Но във всичко това някак си остава само на думи,не и дела.В действителност той остава пасивен, въпреки разговорите ,че е нужно известно време, за да стават нещата плавно и постепенно.Все пак някак трудно сякаш се преминава границата от приятелство в интимност и връзка като цяло.
Аз съм на 42 г,с двама тийна,той е малко по малък от мен ,не е женен, няма деца .
Все по често напоследък обаче се случва да се чуваме или комуникираме само когато той има време и енергия за това В началото не беше така.Отделяше страшно много време, внимание и енергия.
В момента живее и работи в друг град и съответно сме се виждали за това време броени пъти в които сме пили кафе и разговори, нищо повече.Тоест държим се като приятели,дори последния път като се видяхме му направих дребен жест под формата на подарък, който има сантиментална стойност за мен.
Та ..... напоследък се промени...забелязвам, че все по често започва да ме търси само когато вечер няма какво да прави или къде да излезе, когато са почивни дни или рано сутрин преди работния ден.
Случвало се е да се му се обадя само веднъж, когато беше на работа през деня,за да се чуем,в който момент той не прие добре това и бързаше да затвори.Дори беше леко груб едва ли не,да не го търся, освен ако не е нещо важно...
Споделял ми е,че е наранен и не вярва на жените като цяло.Визирайки последната му любов.
Но....в последствие разбирам,че тя продължава да го търси (дори нощем!)...,не спира комуникация с него.Той твърди,че нещата там са приключили преди 4 г,но... фактите говорят друго.Доколкото разбирам са пили и кафе заедно,под претекст ,че са останали просто приятели.Като цяло ми е споделял за нея,че се чуства ограбен емоционално от нея и го е използвала,подиграла се е с него.В същото време,обаче , продължава комуникация с нея.
Жената е 10 г по млада от него , също не е имала деца и семейство до този момент.
Незнам как да постъпя и какво да предприема.
Мисля,че най правилно да се отдръпна в предвид, това...че между нас всичко до момента е само на думи,а както знаем всички жени,ако един мъж иска една жена в живота си,би направил всичко ,а не да стои пасивен.
Според мен в момента сякаш се колебае между мен и нея.Така го усещам.
Аз съм била вече семейна, по-голяма с две деца....и сякаш нямам място в този "приятелски" триъгълник.
Да се отдръпна ли без да се обяснявам какви са ми притесненията,да продължавам ли да му отделям време и енергия, докато сам реши....
Объркана съм.Как бихте постъпили в подобна дилема?
С мъжа за който говоря тук сме били приятели преди години, но по стечение на обстоятелствата и живота се разминахме във времето дори и като комуникация.Пасвахме си като личности и характери.До тук добре.
Но,... от около половин година все по често отново започна да ме търси и да показва,че има по сериозни намерения към мен.
Но във всичко това някак си остава само на думи,не и дела.В действителност той остава пасивен, въпреки разговорите ,че е нужно известно време, за да стават нещата плавно и постепенно.Все пак някак трудно сякаш се преминава границата от приятелство в интимност и връзка като цяло.
Аз съм на 42 г,с двама тийна,той е малко по малък от мен ,не е женен, няма деца .
Все по често напоследък обаче се случва да се чуваме или комуникираме само когато той има време и енергия за това В началото не беше така.Отделяше страшно много време, внимание и енергия.
В момента живее и работи в друг град и съответно сме се виждали за това време броени пъти в които сме пили кафе и разговори, нищо повече.Тоест държим се като приятели,дори последния път като се видяхме му направих дребен жест под формата на подарък, който има сантиментална стойност за мен.
Та ..... напоследък се промени...забелязвам, че все по често започва да ме търси само когато вечер няма какво да прави или къде да излезе, когато са почивни дни или рано сутрин преди работния ден.
Случвало се е да се му се обадя само веднъж, когато беше на работа през деня,за да се чуем,в който момент той не прие добре това и бързаше да затвори.Дори беше леко груб едва ли не,да не го търся, освен ако не е нещо важно...
Споделял ми е,че е наранен и не вярва на жените като цяло.Визирайки последната му любов.
Но....в последствие разбирам,че тя продължава да го търси (дори нощем!)...,не спира комуникация с него.Той твърди,че нещата там са приключили преди 4 г,но... фактите говорят друго.Доколкото разбирам са пили и кафе заедно,под претекст ,че са останали просто приятели.Като цяло ми е споделял за нея,че се чуства ограбен емоционално от нея и го е използвала,подиграла се е с него.В същото време,обаче , продължава комуникация с нея.
Жената е 10 г по млада от него , също не е имала деца и семейство до този момент.
Незнам как да постъпя и какво да предприема.
Мисля,че най правилно да се отдръпна в предвид, това...че между нас всичко до момента е само на думи,а както знаем всички жени,ако един мъж иска една жена в живота си,би направил всичко ,а не да стои пасивен.
Според мен в момента сякаш се колебае между мен и нея.Така го усещам.
Аз съм била вече семейна, по-голяма с две деца....и сякаш нямам място в този "приятелски" триъгълник.
Да се отдръпна ли без да се обяснявам какви са ми притесненията,да продължавам ли да му отделям време и енергия, докато сам реши....
Объркана съм.Как бихте постъпили в подобна дилема?
