Полувреме или финал на една дилема?

Казвам, че има нещо вярно, защото в аналогична ситуация с най добра ми приятелка, в която обаче аз бях влюбеният, никога не съм и се разкривал така. Нито съм я ползвал за кошче за душевни отпадъци. То не е имало и как де, без да и разкрия, че всъщност заради нея ми се е***ва майката, но пак си е показване на слабост, което не върви за потенциален партньор мъж. Не знам до колко е универсално, защото както беше споменато, много мъже го играят така в търсене на спасителката, и им се получава много често.
Но все пак си мисля, че този тук я ползва точно за кошче за боклук, дори да се е опитвал да има нещо повече с нея, явно не му се получава.

Анонимен, моя житейски опит показва точно обратното. Когато с един мъж си в много близки интимни отношения и има силна връзка между вас тогава се отпускат и показват най-слабите си страни, най-потайните си кътчета. Предполагам, защото се чустват защитени от споделената любов.

Честно детинско ми е мъж да ми говори за неговата най-добра приятелка, с която споделял най-много . Мислех, че тук пишем хора попретупали пубертета и училищната възраст...

Аз мисля, че има различни хора.
Някои споделят, други не.
Не ми хареса това изказване, че ако един мъж ти сподели съкровени неща, значи е лигльо и те ползва за кошче.

Аз най-много се привързвам към мъже, които не се страхуват да споделят.
Мразя типа "Да му вадиш думите с ченгел" дето се правят на много силни.

Ако в една двойка не се споделя, голяма връзка, няма що.

Но ако само споделя, без повече, няма искра в случая.

Здравейте.
Четох доста коментари по темата и благодаря за всяко едно мнение по нея.
Все пак част от личното си време давате тук под тази форма и наистина го оценявам 😊


Моето мнение е същото.Точно ако има силна връзка хората са слаби един пред друг и едновременно силни заедно.
Това е истинската споделеност, слабост, любов и едновременно сила  и защитеност за едно СЕМЕЙСТВО, ВРЪЗКА или нещо градивно занапред!

Поста на Анонимен е малко по различен Прочетох и него внимателно,но не съм много съгласна с тези твърдения.
Щом този мъж е показал някакъв вид "слабост" под форма на споделяне без значение като каква изобщо ме вижда или не ме вижда е показателен,че моето отношение към него не се е променило.
Това би трябвало да му е било дори в полза, защото аз не съм си променяла мнението за него или да се държа хладно на моменти,или да нямам достатъчно време за него или да речем да не искам никакъв контакт занапред.....
Напротив!Той сподели и след известно време се получи точно обратното.Отдръпва се и остават празни думи, пространство и един "филм" в моята глава...Ако е умен би трябвало да му светне една лампа,че ако нещо ме е притеснввало в него  едва ли бих стояла една и съща толкова месеци,в предвид и на обраната от комуникация,срещи и приятелство ако щеш дилема.
Моята дилема не беше мъжествен ли е или мекотело,да го приемам ли с еди си какъв минус да речем или не....
Моята дилема за полувреме или финал беше конкретно,че той  не прави абсолютно нищо занапред и незнаех дали има нужда от време или просто не ме приема по начина по който аз го приемем всичко това.

Ами то мъжете са различни все пак. Налага се да се прецени съответния индивид, а не да се обобщава наедро.

Да се разкрива емоционално добре, аз също не харесвам темерути, ама това, което този разкрива... направо не е за разкриване.
Честно ли има жени, които се впечатляват от такива брътвежи, че мъжът не бил готов, трябвало му време, има нужда да помисли? Разбирате ли колко неадекватно звучи? Клише до клише. Това не е разкриване.

Мъжът трябва да разкрива за да се заздрави НЕсексуалната му връзка с жената която НЕ му е жена. И при всяко следващо разкритие той трябва да си качва октавите на гласа за да може жената да разбере че разкритията му са истински.

Не може да се разкрива с дълбок глас, това е манипулация. Нежно гласче, мило личице и некоя друга сълза да пусне докато се разкрива на жената която не му е жена и ще се получат нещата!

И тук има тънък момент, не всички са мълчаливи, щото искат да се правят на силни.
Моят е от тези "дето трябва да му вадиш думите с ченгел". И правилният подход е да не ги вадиш в момента, в който усетиш, че има  "нещо".  Той има нужда да осмисли/прецени/преживее емоционалната част и да идентифицира проблема, тогава споделя кое го мъчи.

Чела съм психологическата му оценка при постъпване във военно училище - изключително раним, много рационален.... (ако питаш мен взаимоизключващи се, ама не било...)

Темата е изчерпана от доста време и тук намерих отговори на всичките си въпроси!

Благодаря на всички потребители включили се в нея с поглед отстрани.
Беше ми полезна тази обективна преценка на хора,които са безпристрастни.

Моля модератор да бъде заключена!
Благодаря.