Разруха

  • 7 713
  • 118
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 203
Точно това е този тип мъже, както писа Рокстар.

Чуя ли от мъж "Искам жената да седи вкъщи" веднага ми светва червената лампа.

Тези мъже просто са за мен хем комплексирани, хем искат да се чувстват силни на нечий гръб.

Не мисля че ще стане по-добре,  а "оправянето на нещата" се случва само ако му играеш по свирката и мълчиш.

Не се мъчи, просто търси алтернатива

# 91
  • София
  • Мнения: 38 652
То оправяне няма! Недай Боже, той да закъса, тогава жална им майка на всички. И не говоря за пари, съвсем не. Говоря за изкарване на нервите върху жената. Ама може да се заяде за всичко - как е погледнала наляво примерно.

# 92
  • Мнения: 17
Пак  да попитам,защо тези деца не ходят в детски заведения? Това е полезно за тях,а не да висят цял ден в едната или другата баба.
От там трябва да се започне,ако авторката въобще иска да започва нещо ,а не само да мрънка.
Голямото дете е в втори клас, а малкото дете не посещава градина, защото имаше забавяне с ваксите, поради здравословни причини , предстои слагане на последната ваксина, след което ще посещава детско заведение.

# 93
  • Мнения: 21 572
А има ли подходяща работа във вашето градче?

# 94
  • Мнения: 17
А има ли подходяща работа във вашето градче?
В самото градче не, но в близките по-големи градове има, също така ако малкото дете беше тръгнало на градина, че най- вероятно щях да започна работа, дори и да не е в пълен работен ден , каквато и да е. Знам че ще се отрази освен финансово така психически по добре на мен.

# 95
  • Мнения: 7 395
Не ти се работи и си търсиш оправдания. Всъщност въпреки мрънкането ти си живееш добре по твоите критерии и правиш каквото си искаш.

# 96
  • Мнения: 17
Не ти се работи и си търсиш оправдания. Всъщност въпреки мрънкането ти си живееш добре по твоите критерии и правиш каквото си искаш.
Аз съм общителен човек, преди връзката с мъжа ми имах разнообразен начин на живот, ходих на работа тренирах, излизах и с приятелки, но сега се чувствам много самотна, недооценена и не разбрана. Нямам вече контакт с приятелки и общо взето не се срещам с други хора освен с моите родители, също и с неговите. Искам да имам социален начин на живот, да контактувам с хора, да работя, да съм уважавана и ценена, не мисля че искам извън земни неща? Но не знам защо затънах така в мен или в него е причината, не искам да става по зле. Мисля че тотално ударих дъното, дали защото не мога да прежаля брат си, и все усещам някаква вина че не мога да помогна на родителите си, да се съвземат. Или пък аз незнам кое как да направя? Имам нужда от помощ, а не знам към кого да се обърна, имам нужда да поговоря с някого и да вида нещата  и от  друга гледна точка, но всъщност се въртя на едно и също място.

# 97
  • Мнения: 2 203
Аз не съм била омъжена, но един от бившите ми също успя за две години да ме изолира от всичките ми приятели и да направи една капсула, в която живеехме.

Аз разбира се съм си виновна , че се поддадох, но то така става, малко по малко, хайде не ходи там да сме си двамата, ама на мен не ми се излиза с компания, и т.н.

Пък ако сама излизаш се цупи и ти го изкарва през носа.

Добре че го понесох само година и половина.

Вярвам, че ти се работи, защото майка ми беше в същото положение - баща ми не я пускаше на работа, то да гледа детето, то къщата, после второто.
Накрая тя като тръгна на работа, въпреки волята му се чувстваше много по-добре, имаше си самочувствие.
Но той пък се чувстваше зле, че няма вече такъв контрол над нея (въпреки че не я е унижавал или нагрубявал, сигурна съм , че му харесваше той да носи всички пари в къщата)

# 98
  • Мнения: 21 572
Щом си ударила дъното, значи време е да се избуташ сама нагоре. Първо трябва да разбереш, че ти нямаш вина, че не можеш да замениш брат си и да помогнеш на родителите си и на себе си да го прежалите. Никога няма да спре да ви липсва, с тая болка ще си живеете до края на живота. Но с времето наистина става по-леко. То това не е точната дума, ама... Нали трябва да се живее и то да се живее добре и щастливо, даже и заради него. Нима той щеше да иска да сте в разруха. Ти започни от себе си, тръгни на работа, ще си създадеш среда, ще имаш и друг живот извън къщи. Не питай мъжа си, просто му съобщи, като си намериш работа. Мисля, че той няма да е против, все пак това е още една заплата.
У вашите пак можеш да ходиш, веднъж в седмицата, или два пъти. Почни и пак да спортуваш толкова си млада още, можеш да имаш хубав живот.

# 99
  • Мнения: 17
Щом си ударила дъното, значи време е да се избуташ сама нагоре. Първо трябва да разбереш, че ти нямаш вина, че не можеш да замениш брат си и да помогнеш на родителите си и на себе си да го прежалите. Никога няма да спре да ви липсва, с тая болка ще си живеете до края на живота. Но с времето наистина става по-леко. То това не е точната дума, ама... Нали трябва да се живее и то да се живее добре и щастливо, даже и заради него. Нима той щеше да иска да сте в разруха. Ти започни от себе си, тръгни на работа, ще си създадеш среда, ще имаш и друг живот извън къщи. Не питай мъжа си, просто му съобщи, като си намериш работа. Мисля, че той няма да е против, все пак това е още една заплата.
У вашите пак можеш да ходиш, веднъж в седмицата, или два пъти. Почни и пак да спортуваш толкова си млада още, можеш да имаш хубав живот.
Старая се да се грижа добре за децата и за мъжа си, искам да сме щастливи. Голямото дете е толкова умно, записах я на уроци, на народни танци също, той беше против това незнайно защо. Но не знам защо усещам една вина, като излезем на разходка, а знам че родителите ли са у дома и все ги мисля, не мога пълноценно да се насладя на разходката, все си мисля за брат ми за родителите ми, как ли ще продължат те? Всичко някога ще се нареди ли? Не се надявам да е по старо му, никога няма нищо да е същото. Добри хора са честни, трудолюбиви, отзивчиви питам се защо все на нас? С какво са заслужили толкова нещастия… толкова трудно детство, знаех че щом всичко се нарежда и сме щастливи непременно ще се случи пак нещо лошо. Аз ли съм черногледа или живота е към нас суров. Но се радвам че се усмирих да пиша тук, благодарна съм на всеки един коментар, и мисля над всичко написано до тук.

# 100
  • Мнения: 11 571
Я се вземай в ръце.
Сега брат ти.
Родителите ти като починат къде ще се криеш и оправдаваш.
Да са живи и здрави хората.

# 101
  • Мнения: 430
Стънката  Живота е суров,да!
Някога ще ти се наложи да се сбогуваш и с родителите,рано или късно,тогава какво? Ще се опиташ да се самоубиеш,или ще живееш заради своето семейство?
Други хора са преживели много повече от теб,въпреки всичко са продължили напред без да се самосъжаляват.

# 102
  • Мнения: 1 511
Стъпка по стъпка, нагоре. Друг изход нямаш.

# 103
  • Варна
  • Мнения: 36 723
Ама ти сама се тикаш към дъното. Така си затънала в самосъжаление и в съжаление на родителите си, че прекаляваш вече. Аз ако усетя подобно отношение от познат или приятел, ще го игнорирам и изключа от обкръжението си, че да не ме трови, докато се опитвам да преживея загубата и да си продължа живота.

# 104
  • Мнения: 1 100
За мъка срок няма- не се чувствай длъжна да спираш да тъжиш само защото някой смята, че е време (включително и непремерени, груби мнения на непознати по форуми, които не са на твое място и искрено се надявам да не са претърпяли такава загуба). Едни могат да тъжат 1 месец, други година, други 10 години. Строго индивидуално. Аз лично не смятам 1 година за достъчно време да се съвземеш след такава огромна загуба и то на толкова млад и близък човек. Моите най-искрени съболезнования!

От друга страна е контрапродуктивно да прекарваш толкова време със семейството си, защото взаимно се вкарвате в спомени и депресия. След загуба, от личен опит мога да ти препоръчам като идея да промениш възможно много в ежедневието си, концентрирай се над децата, завъжи нови приятелства ( примерно майки на приятелчетата им), нова работа и тн.

От това, което разказваш за мъжа ти и предвид колко рано сте се събрали, не виждам голям смисъл да продължаваш с него. Никой не бива да те обижда или да те кара да се чувстваш виновна, че тъжиш или че прекарваш време със семейството си. Но имаш две деца, няма да е лесно, премисли всичко предварително.

Млада си, животът е пред теб. Искрено ти желая успех и нека лошите неща останат в миналото.

ПС: Най-вероятно страдаш от форма на депресивни състояния, абсолютно нормална след случилото се. Ако имаш финансова възможност може да се обърнеш към специалист психотерапевт. Те са за това. Успех!

Последна редакция: сб, 06 яну 2024, 11:42 от Ibsena

Общи условия

Активация на акаунт