Разруха

  • 7 692
  • 118
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17
Здравейте,за първи път пиша тук и да ви кажа незнам от къде да започна, аз съм на 28 години омъжена от 9 години като едното ми дете е на 8 а другото този месец ще навърши 4 и напоследък всичко ескалира или и аз незнам вече какво се случва какво и какво да правя ще започна от началото като завърших и започнах работа в квартален магазин който беше на мъжа ми или по скоро тогава беше семейният им бизнес това всъщност той и братята му се занимаваха с него, та там се запознахме излизахме известно време и всичко беше като по приказките или на мен така ми се искаше незная, след известно време разбрах че съм бременна като аз тогава не исках да имам все още деца но с разговорите с него се съгласих да предприема това решения да станем родители  с ясното съзнание тогава че нема никак да е лесно но той ме убеди че ще се справим, че ще ми помага и всичко ще е наред до уточня че разликата в годините ни 5 години и няколко месеца като той е по големия. След като се роди детенцето всичко се промени станахме си по чужди, а аз го отдавах на това че ни е трудно да се справим и всичко ни напряга за това така сме си станали такива, като поотрасна каката сякаш нещата започваха да си идват постарому и хоп забременях втори пък като това беше планувано и много искано дете и от двамата искам да подчертая че ужасно много обичам децата си не искам да изглежда така сякаш едното е обичано а другото не, та роди се и второто детенце и се почна едно неуважение едни грозни думи и обиди как ако не бил той аз съм щяла да бъда най големия б.клук и още как се отвращавал от мин и т.н след многото обиди аз го оставих взех си децата и отидох при родителите си, един месец Бах при тях той почти не търсеше децата една вечер дойде и започна да се оправдава как съжелявал и не искал да бъде далеч от децата как това нямало да се повтори и подобните, реших да опитам да му дам шанс да се промени ако не заради себе си то поне в името на децата да се опитаме да изгладим разногласията, пак заживяхме заедно и наистина имаше промяна в отношенията му към мен не ме обиждаше и хулеше вече а като питах защо ме обижда с какво съм го заслужила нищо не ми отговаряше само казваше всичко ще се оправи няма все да сме така, наистина много преживях просто незнам дали има смисъл да пиша всичко през което преминах тъкмо всичко се беше наредило и преживях огромна загуба наистина огромна почина брат ми седмица след рождения ми ден като това е друга тема но ще го вметна просто той имаше сърдечен проблем и му беше направена операция та пиеше едни хапчета за разреждане на кръвта и лекарите го предозираха с това хапче и всичко стана много бързо увеличиха му дозата всичко беше наред докато седмица след рожденият ми ден не започна да повръща кръв влезе в св Марина и това беше краят Ния с брат ми бяхме много близки никога не сме се карали или обиждали той беше само на 25 с жена дете и тогава бремената му жена с второ дете, ох незнам дали нещо изобщо се разбира от писаното до сега но както и да е та искам да кажа че загубата на брат ми промени живота ми преобърна го разтърси ме започнах да не отстъпвам или ако се заяжда мъжо и аз да му отвръщам със същото да не премълчавам нищо както можеби правих преди а сега изобщо не ми пука дали ще ме разбере или не все мълчах опитвах се да го разбера търсих вината за скандалите ни в мен но от както това се случи започнах да ходя много често при родители ми живеем в едно градче на почти всеки ден ходя при тях баща ми е съсипан усещам че има нужда от мен само да кажа че март месец ще стане 1 година баз брат ми майками също е съсипана родители ми са зле жената на брат ми живее с родителите ми и с племениците ми заедно, имам и още един брат като той е най малкия като и той е с проблем неможе да ходи на инвалидна количка е почти не може да се говори с него защото е много изнервен, ние го отдаваме на многото операции които са му правени… може и да не и от това незная  аз съм най голямата та да се върна на това че ходя всеки ден там и сигурно мъжо вече се чувства пренебрегнат ли незная.. но започна да се сърди че ходя и ме няма по няколко часа, как преди съм му звъняла и съм го търсила да вечеряме или да излезем а сега по негови думи съм дебнела всеки свободен час да съм при родителите си и се държа така все едно нямам семейство и деца до тук с всичко това сега ще ви кажа как се чувствам аз. Та аз се чувствам длъжна и по спокойна като съм при родителите си защото виждам че ги разсейвам говорим се споделят ми и сякаш им олеква като съм при тя, чуваме се постоянно говорим си но на мен все не ми е достатъчно като мъжо ми каже да излезем и да се разходим на мен не ми се ходи и му отказвам той се изнервя и скандала ни е на лице вижте семейството ми се разпадна нищо не е както беше преди бяхме щастливи родителите ми семейството ми беше голямо и щастливо а сега нямам нищо всеки е в някаква дупка от която не вижда измъкване а най много ме боли като чуя татко да ми каже моят живот свърши единственото което ме крепи са децата всъщност децата на брат ми започна да пуши цигари и да пие алкохол виждам как всичко се руши и усещам сякаш мога да им помогна като съм покрай тях размивам ги говорим си и се чувстват една идея по добре виждам го от другата страна пък е мъжо и децата кажете какво да правя тормозя се той се дразни че ходя не ми казва не ходи или да ме забрани но от поведението му личи и като си говорим все ми казва това не е нормално та живота продължавал кажете как за мен продължава като всичко около мен е с главата на долу какво да правя от едната страна семейството ми а от друга той и децата като ходя при родителите си децата са винаги с мен много рядко му ги оставам главно аз ги гледам и сама се справям с грижите около тях какво да правя аз ли бъркам как да постъпя, дали изобщо се разбра нещо от написаното от мен незная но благодаря на всички които ме изчетоха до край!

# 1
  • Melmak
  • Мнения: 3 017
Не се разбира много, защото пишеш неграмотно. Това цялото едно изречение ли е?


Съжалявам за загубата на брат ти. Ужасно нещо, бог да го прости!

Не успях да разбера какво питаш?

# 2
  • Мнения: 9 709
Защо ходиш сама при родителите си, а не с децата поне? Разбирам, че ти е трудно, но постави се на негово място. Или на мястото на твоите деца.

# 3
  • Мнения: 17
Защо ходиш сама при родителите си, а не с децата поне? Разбирам, че ти е трудно, но постави се на негово място. Или на мястото на твоите деца.
Винаги ги взимам с мен, много рядко ги оставям при баща им.

# 4
  • Мнения: 9 709
Не става съвсем ясно, макар че се постарай да прочета всичко.

# 5
  • Мнения: 17
Не става съвсем ясно, макар че се постарай да прочета всичко.
Не знам защо пиша тук, объркана съм извинявам се за това че го написах така неразбираемо, поставена съм между семейството ми което има нужда от мен и децата баща им,  истината е там че не искам да загубя мъжа си с постъпките си, и от това да страдат и децата. А от другата страна са родителите ми които имат нужда от мен в този труден момент от живота на всички ни. А ако всичко продължи така краят на връзката ни няма да е далеч, впредвид и лошите ни отношения слес тази загуба която преживях.

# 6
  • Мнения: 3 122
Обяснила ли си всичко това на мъжа си? Той разбира ли, че помагаш емоционално на родителите си и на себе си с тези посещения?
Предлагала ли си и той да ходи с теб и децата? Той ли не иска?

Аз на твое място, не бих спряла да ходя. Май си пада егоист мъжа ти, ако си му обяснила.

# 7
  • Мнения: 17
Обяснила ли си всичко това на мъжа си? Той разбира ли, че помагаш емоционално на родителите си и на себе си с тези посещения?
Предлагала ли си и той да ходи с теб и децата? Той ли не иска?

Аз на твое място, не бих спряла да ходя. Май си пада егоист мъжа ти, ако си му обяснила.
Разбира се, казвам му открито какво се случва и че те имат нужда от мен в този труден момент, като го викам той отказва да идва с мен и децата. Според него живота продължава, знам че е така но не мога  да се преструвам че всичко е наред, като нищо не е както е преди. А той сякаш си иска предишния начин на живот, а аз на този етап няма какво да направя за да променя нещата между нас  а той не ме разбира.

# 8
  • Мнения: 269
Тва и аз едвам го прочетох, направо ми се събраха очите. Ама го бях преполовил и си казах, че няма да спирам. Също не разбрах и кво точно питаш? Проблемът е, че мъжът ти те нарича боклук през ден или, че брат ти е починал преди година, но още не сте го изживели?

Извън темата - прави ми впечатление, че е някаква тенденция всички такива по- неграмотни автори/авторки да имат горе- долу сходни проблеми. Все рано забременели, все не случили на мъж (един децата си не поглеждал, друг крадял пари от където свари, трети спи в гората като клошар...), все не знаят кво да правят (дали от липса на опит щото са се забатачили толкоз отрано или просто никога не са сядали да си мислят накъде е тръгнал животът им, нямам идея)

Понеже авторката всъщност драсна няколко отговора преди мен - моите две стотинки по въпроса са, че няма смисъл да си мислиш мъжа кой знае колко. В смисъл, по- скоро стой с родата. Те поне не се държат като клоуни. Мъжа и да го изгубиш, най- много по- добър да си хванеш. Не е кой знае ква загуба.

Последна редакция: ср, 03 яну 2024, 23:53 от murcinhum

# 9
  • Melmak
  • Мнения: 3 017
Отначало не знаех какво питаш и се чудех дали проблема е в мъжа ти, който те обижда и не се държи добре.

Тоест не е това проблема, а това, че се сърди, че ходиш при вашите.

Разкажи как и кога ходиш? Кога имаш време? Много ли седиш с тях?

Като прочетох, че те обижда и ми се стори, че мъжът ти не е много стока.

От друга страна не знаем дали и ти някак не се вглъбяваш в тази трагедия с брат си и съответно неусетно да потъваш. Не те упреквам. Разбирам те, защото минахме през това. Загубихме много близки хора за 6 месеца, един от които на годините на брат ти. Трагедия. Ужасно е, няма как да се опише тази мъка.
Но животът продължава. Децата ти, мъжът ти имат нужда от теб. Ти не можеш да заместиш брат си. Бъди до вашите, разбира се. Но зс тях той е загубен син и никога повече няма да са същите. Дано свикнат с болката и не се побъркат.

# 10
  • Мнения: 17
Тва и аз едвам го прочетох, направо ми се събраха очите. Ама го бях преполовил и си казах, че няма да спирам. Също не разбрах и кво точно питаш? Проблемът е, че мъжът ти те нарича боклук през ден или, че брат ти е починал преди година, но още не сте го изживели?

Извън темата - прави ми впечатление, че е някаква тенденция всички такива по- неграмотни автори/авторки да имат горе- долу сходни проблеми. Все рано забременели, все не случили на мъж (един децата си не поглеждал, друг крадял пари от където свари, трети спи в гората като клошар...), все не знаят кво да правят (дали от липса на опит щото са се забатачили толкоз отрано или просто никога не са сядали да си мислят накъде е тръгнал животът им, нямам идея)
Извинявам се за това че съм го написала така неразбираемо. Проблемът е там че съм поставена между семейството си в този труден период за всички ни, и между това че на мъжо не му достига внимание и всъщност проблемът му явно е че аз ходя почти всеки ден при семейството си, според него това не може да продължава. А аз незнам какво да правя и как да постъпя, не мога да оставя родителите си в този период и да си живея щастливо като знам, че те имат нужда от мин както и аз от тях. Не зная защо писах тук и така нахвърлено го написах, и какво изобщо очаквам, само знам, че съм много объркана.

Ами различно е времето което прекарвам с семейството си, най-често между 3/4 часа като това става след обед. Живота продължава, но аз се чувствам длъжна да съм до тях, само човек преживял такава загуба може би, би ме разбрал много ми е трудно та те не излизат от мислите ми, може би и аз греша незнам. Страшно е и това ,че ми стана безразлично какво ще се случи с връзката ни, дали  ще се разделим или не крепят ме децата. И преди отношенията между нас не бяха розови, но бяха търпими. Като се замисля как стигнах до тук, и това незнам.

Последна редакция: чт, 04 яну 2024, 00:07 от Стънката

# 11
  • Мнения: 269
На мен от прочетенето ми се струва, че мъжо все ще си намери проблеми, без значение ти какво правиш. Стой си със семейството известно време. Нормално да ви е тегаво след като близък човек е починал.

# 12
  • Melmak
  • Мнения: 3 017
Стънката, разбирам те, защото минаваме през това и е ужасно. До ден днешен не мога да приема, че този млад човек си замина. Мина година и аз още се оглеждам като минавам покрай тях, все едно ще изскочи от някъде. Болката е страшна и знам за какво става въпрос.

Ако се разделите, така е трябвало да стане. В такива моменти хората трябва да се подкрепят, както и мъжът ти да подкрепя теб. Това означава понякога да се нагърби с повече задължения, защото ти може да не си в състояние. Аз мислех, че ще полудея като минах през 3 загуби на близки. Буквално не смеех да си пусна котлона, за да не направя пожар. Бях в ужасен стрес и шок.
С времето става по-лесно и някак свикваш с болката.

Семейството ти има нужда от подкрепа, но ти не можеш да замениш брат си. Родителите ти никога няма да приемат тази загуба. Ти трябва да продължиш живота си напред.
Признавам, че в оня момент ако имах деца не знам каква майка щях да съм за тях. Сигурно някаква развалина, караща по инерция. Но в такива моменти някой трябва да те дръпне и да те извади от дъното.

Напълно възможно е и мъжът ти да вижда, че се съсипваш и да иска да те дръпне. Може способите му да са тъпи и да изглежда като липса на такт, като егоизъм.

Давам ти храна за размисъл, не ви познавам и не мога да кажа дали мъжът ти е просто тъп егоист, или се опитва да те спаси от бездната.

# 13
  • Мнения: 17
Стънката, разбирам те, защото минаваме през това и е ужасно. До ден днешен не мога да приема, че този млад човек си замина. Мина година и аз още се оглеждам като минавам покрай тях, все едно ще изскочи от някъде. Болката е страшна и знам за какво става въпрос.

Ако се разделите, така е трябвало да стане. В такива моменти хората трябва да се подкрепят, както и мъжът ти да подкрепя теб. Това означава понякога да се нагърби с повече задължения, защото ти може да не си в състояние. Аз мислех, че ще полудея като минах през 3 загуби на близки. Буквално не смеех да си пусна котлона, за да не направя пожар. Бях в ужасен стрес и шок.
С времето става по-лесно и някак свикваш с болката.

Семейството ти има нужда от подкрепа, но ти не можеш да замениш брат си. Родителите ти никога няма да приемат тази загуба. Ти трябва да продължиш живота си напред.
Признавам, че в оня момент ако имах деца не знам каква майка щях да съм за тях. Сигурно някаква развалина, караща по инерция. Но в такива моменти някой трябва да те дръпне и да те извади от дъното.

Напълно възможно е и мъжът ти да вижда, че се съсипваш и да иска да те дръпне. Може способите му да са тъпи и да изглежда като липса на такт, като егоизъм.

Давам ти храна за размисъл, не ви познавам и не мога да кажа дали мъжът ти е просто тъп егоист, или се опитва да те спаси от бездната.

Така се чувствам като разруха, уморих се да бъда силната и аз да поддържам огъня в нашето семейство с него, сега аз имам нужда да е до мен, но той отново гледа в различна посока. Преди отстъпвах не обръщах внимание и сякаш беше лесно, но сега се чувствам зле, нямам с кого да споделя и се принуждавам да пиша тук, да искам съвет, разбиране, дори и упрека ако някъде греша. Животът от дете ме е поставил на колене, историята ми е дълга и тъжна надявах се че с мъжа ми поне успях , но и там явно излезе една лъжа всичко я жакет са две деца, които са всичко което имам. Нямам приятелки с когото да споделя освен жената на починалият ми брат, но пък на нея как да седна да и споделя всичко това не мога. Незнам как ще продължи животът ни и какво ще се случи. А той не се опитва да ме разбере и да ми помогне какво да правя как да постъпя?

# 14
  • Мнения: 21 462
Аз пък всичко ти разбрах, авторке,  на един дъх си си изляла всичко много емоционално.

Съчувствам ти, но не знам какъв съвет да ти дам. Мисля, че сама ще намериш баланс с времето, така че да можеш да бъдеш и до родителите си и да бъдеш пълноценна майка за децата си. Мъжът ти би трябвало да те разбере, след загубата, която сте преживели ви трябва време да се съвземете.  Поговори с него,  изглежда като да си е взел някаква поука и да прави опити да подобри отношението си. Дано те разбере.

Но честно казано ми се струва, че трябва да мислиш на първо място за себе си и децата си, мъжът ти  хич не  е заслужил да му угаждаш.

Общи условия

Активация на акаунт