Разруха

Здравейте,за първи път пиша тук и да ви кажа незнам от къде да започна, аз съм на 28 години омъжена от 9 години като едното ми дете е на 8 а другото този месец ще навърши 4 и напоследък всичко ескалира или и аз незнам вече какво се случва какво и какво да правя ще започна от началото като завърших и започнах работа в квартален магазин който беше на мъжа ми или по скоро тогава беше семейният им бизнес това всъщност той и братята му се занимаваха с него, та там се запознахме излизахме известно време и всичко беше като по приказките или на мен така ми се искаше незная, след известно време разбрах че съм бременна като аз тогава не исках да имам все още деца но с разговорите с него се съгласих да предприема това решения да станем родители  с ясното съзнание тогава че нема никак да е лесно но той ме убеди че ще се справим, че ще ми помага и всичко ще е наред до уточня че разликата в годините ни 5 години и няколко месеца като той е по големия. След като се роди детенцето всичко се промени станахме си по чужди, а аз го отдавах на това че ни е трудно да се справим и всичко ни напряга за това така сме си станали такива, като поотрасна каката сякаш нещата започваха да си идват постарому и хоп забременях втори пък като това беше планувано и много искано дете и от двамата искам да подчертая че ужасно много обичам децата си не искам да изглежда така сякаш едното е обичано а другото не, та роди се и второто детенце и се почна едно неуважение едни грозни думи и обиди как ако не бил той аз съм щяла да бъда най големия б.клук и още как се отвращавал от мин и т.н след многото обиди аз го оставих взех си децата и отидох при родителите си, един месец Бах при тях той почти не търсеше децата една вечер дойде и започна да се оправдава как съжелявал и не искал да бъде далеч от децата как това нямало да се повтори и подобните, реших да опитам да му дам шанс да се промени ако не заради себе си то поне в името на децата да се опитаме да изгладим разногласията, пак заживяхме заедно и наистина имаше промяна в отношенията му към мен не ме обиждаше и хулеше вече а като питах защо ме обижда с какво съм го заслужила нищо не ми отговаряше само казваше всичко ще се оправи няма все да сме така, наистина много преживях просто незнам дали има смисъл да пиша всичко през което преминах тъкмо всичко се беше наредило и преживях огромна загуба наистина огромна почина брат ми седмица след рождения ми ден като това е друга тема но ще го вметна просто той имаше сърдечен проблем и му беше направена операция та пиеше едни хапчета за разреждане на кръвта и лекарите го предозираха с това хапче и всичко стана много бързо увеличиха му дозата всичко беше наред докато седмица след рожденият ми ден не започна да повръща кръв влезе в св Марина и това беше краят Ния с брат ми бяхме много близки никога не сме се карали или обиждали той беше само на 25 с жена дете и тогава бремената му жена с второ дете, ох незнам дали нещо изобщо се разбира от писаното до сега но както и да е та искам да кажа че загубата на брат ми промени живота ми преобърна го разтърси ме започнах да не отстъпвам или ако се заяжда мъжо и аз да му отвръщам със същото да не премълчавам нищо както можеби правих преди а сега изобщо не ми пука дали ще ме разбере или не все мълчах опитвах се да го разбера търсих вината за скандалите ни в мен но от както това се случи започнах да ходя много често при родители ми живеем в едно градче на почти всеки ден ходя при тях баща ми е съсипан усещам че има нужда от мен само да кажа че март месец ще стане 1 година баз брат ми майками също е съсипана родители ми са зле жената на брат ми живее с родителите ми и с племениците ми заедно, имам и още един брат като той е най малкия като и той е с проблем неможе да ходи на инвалидна количка е почти не може да се говори с него защото е много изнервен, ние го отдаваме на многото операции които са му правени… може и да не и от това незная  аз съм най голямата та да се върна на това че ходя всеки ден там и сигурно мъжо вече се чувства пренебрегнат ли незная.. но започна да се сърди че ходя и ме няма по няколко часа, как преди съм му звъняла и съм го търсила да вечеряме или да излезем а сега по негови думи съм дебнела всеки свободен час да съм при родителите си и се държа така все едно нямам семейство и деца до тук с всичко това сега ще ви кажа как се чувствам аз. Та аз се чувствам длъжна и по спокойна като съм при родителите си защото виждам че ги разсейвам говорим се споделят ми и сякаш им олеква като съм при тя, чуваме се постоянно говорим си но на мен все не ми е достатъчно като мъжо ми каже да излезем и да се разходим на мен не ми се ходи и му отказвам той се изнервя и скандала ни е на лице вижте семейството ми се разпадна нищо не е както беше преди бяхме щастливи родителите ми семейството ми беше голямо и щастливо а сега нямам нищо всеки е в някаква дупка от която не вижда измъкване а най много ме боли като чуя татко да ми каже моят живот свърши единственото което ме крепи са децата всъщност децата на брат ми започна да пуши цигари и да пие алкохол виждам как всичко се руши и усещам сякаш мога да им помогна като съм покрай тях размивам ги говорим си и се чувстват една идея по добре виждам го от другата страна пък е мъжо и децата кажете какво да правя тормозя се той се дразни че ходя не ми казва не ходи или да ме забрани но от поведението му личи и като си говорим все ми казва това не е нормално та живота продължавал кажете как за мен продължава като всичко около мен е с главата на долу какво да правя от едната страна семейството ми а от друга той и децата като ходя при родителите си децата са винаги с мен много рядко му ги оставам главно аз ги гледам и сама се справям с грижите около тях какво да правя аз ли бъркам как да постъпя, дали изобщо се разбра нещо от написаното от мен незная но благодаря на всички които ме изчетоха до край!