Ако родителите ти живееха на 300 км.?
Я си гледай Семейството. Мъжа и децата. Уточнявам.
Я си гледай Семейството. Мъжа и децата. Уточнявам.
- Публикувана: 3 ян. 2024, 22:58 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2024, 15:56 ч.
Разруха
Мъжът ти вместо да се опита да помогне по някакъв начин, да ви заведе някъде, да се погрижи да имате нови преживявания... явно очаква всички да се правите, че нищо не се е случило, за да му е добре на него. Животът продължавал... Наистина няма да е голяма загуба, ако се разделите.
От друга страна, минала е вече година и е време да си вдигнат главите и да продължат напред. Да се крепят авторката с родителите си, но и да не забравят, че животът продължава. И това не го пиша за да защитавам мъжа и рахата му, понеже ми опротивя ужасно от всичко, което прочетох, а защото тя самата се съсипва и трябва в един момент да спре. Твърде много хора разчитат на нея, на първо място две малки деца.
Малкото не ходи ли на детска градина, а голямото на училище?
Авторке, помисли първо за собствените си деца - как им се отразява всеки ден да прекарват поне 3-4 часа с озлобен от живота инвалид и депресирани старци? Кажи на родителите си, че имат още един син и внуци, за които да се грижат. Колкото и банално да звучи, времето лекува всичко. И за теб не е здравословно все ден да висиш у вашите и да оплакваш брат си.
Не си уточнила важни подробности - ти с какво се занимаваш? Работиш ли? Децата ходят ли на училище и градина? Как намираш време всеки ден да си във вашите по няколко часа?
Не ме разбирай погрешно, много е лошо това, което ви се е случило (съболезнования за което), но се постави на мястото на мъжа си. Представи си, че той ходи у техните по няколко часа всеки ден, дали ще е ок?
Той също не е прав да те обижда. Какво провокира подобно отношение?
Не ме разбирай погрешно, много е лошо това, което ви се е случило (съболезнования за което), но се постави на мястото на мъжа си. Представи си, че той ходи у техните по няколко часа всеки ден, дали ще е ок?
Той също не е прав да те обижда. Какво провокира подобно отношение?
От друга страна, минала е вече година и е време да си вдигнат главите и да продължат напред. Да се крепят авторката с родителите си, но и да не забравят, че животът продължава. И това не го пиша за да защитавам мъжа и рахата му, понеже ми опротивя ужасно от всичко, което прочетох, а защото тя самата се съсипва и трябва в един момент да спре. Твърде много хора разчитат на нея, на първо място две малки деца.
"Това не е твоят цирк, това не са твоите маймуни."
Не си длъжна да дондуркаш възрастни хора!
Само проблеми ще си докараш с това мислене да си Майка Тереза и да се грижиш за всички.
Не си длъжна да дондуркаш възрастни хора!
Само проблеми ще си докараш с това мислене да си Майка Тереза и да се грижиш за всички.
Авторке, за да прекарваш цял следобед при родителите си, очевидно не работиш и мъжо ви издържа. Така ли е? Ако той се дистанцира от теб и децата, кой ще ви издържа? Ако трябва да ходиш на работа, нали няма да прекарваш половин ден у вашите?
Като човек, който също е преживял много тежки загуби, разбирам как се чувстваш. На мен ми трябваха около пет години, за да ми намалее болката до степен да стане поносима, без да е изчезнала. Кажи, може ли някой да не прави нищо за семейството си пет години? Ами не, човек трябва да ходи на работа, да си гледа дома, да се чува с близките си по телефона и да ги вижда понякога.
Ти в момента живееш в някаква паралелна реалност, но ако продължаваш да го правиш, може да се наложи и вие с твоите деца да се преселите у твоите родители. Това ли искаш като перспектива за вас? Искаш ли да си запазиш семейството (мама+татко+2 дечица)?
Няма кой да ти го каже, ти си реши и действай съответно, с трезва преценка за резултатите от действията ти.
Като човек, който също е преживял много тежки загуби, разбирам как се чувстваш. На мен ми трябваха около пет години, за да ми намалее болката до степен да стане поносима, без да е изчезнала. Кажи, може ли някой да не прави нищо за семейството си пет години? Ами не, човек трябва да ходи на работа, да си гледа дома, да се чува с близките си по телефона и да ги вижда понякога.
Ти в момента живееш в някаква паралелна реалност, но ако продължаваш да го правиш, може да се наложи и вие с твоите деца да се преселите у твоите родители. Това ли искаш като перспектива за вас? Искаш ли да си запазиш семейството (мама+татко+2 дечица)?
Няма кой да ти го каже, ти си реши и действай съответно, с трезва преценка за резултатите от действията ти.
На мен ми стана жал за снахата. Не стига, че останала съвсем млада без мъж, две малки деца без баща, навряна да живее при свекър, свекърва и девер инвалид, ами и зълвата се мъкне всеки ден с децата си. И нормален човек ще полудее в тази лудница.
За нея обаче грам съчувствие от страна на авторката не прочетох.
За нея обаче грам съчувствие от страна на авторката не прочетох.
Авторке, съжалявам, ако съм груба, но ти си се превърнала в кошче за душевни отпадъци на родителите ти и снахата. Разбирам как се разкъсваш, но и ти разбери - първо, не можеш да компенсираш загубата им, второ, имаш деца, на които си нужна адски много, даже повече отколкото си нужна на родителите си. Те са големи хора, взимат сами решения за живота си. Единия иска да реве, другия иска да пие и пуши, ти нищо не можеш да направиш. Отделяш много, наистина много време за тях, това вече започва да създава проблеми в твоето семейство. Балансирай нещата иначе всички ще сте губещи.
П. П. Моят баща претърпя тежки операции и химиотерапия. Не трябва да пуши, но го прави, при това е активен пушач. Майка ми е като тебе, иска да го откаже. Ама не става. Той не иска ли, битката е загубена. Казвам ти това във връзка с тревогата ти за баща ти. И за това нищо не можеш да направиш, примири се. Отдръпни се малко и виж да нормализираш нещата в твоето семейство.
П. П. Моят баща претърпя тежки операции и химиотерапия. Не трябва да пуши, но го прави, при това е активен пушач. Майка ми е като тебе, иска да го откаже. Ама не става. Той не иска ли, битката е загубена. Казвам ти това във връзка с тревогата ти за баща ти. И за това нищо не можеш да направиш, примири се. Отдръпни се малко и виж да нормализираш нещата в твоето семейство.
Авторката се страхува, че ако не ходи при техните да им повдига духа, те съвсем ще рухнат. Освен това, с тоя нейния мъж, който толкова лошо се е държал и не се знае какво пак ще му скимне, ако нещо се наложи, нали пак при техните ще се прибере, желателно е да са в кондиция.
Авторке, кой от вас всичките работи, кой издържа семейството на покойния ти брат, другия брат-инвалид? Нали разбираш, че самата ти трябва да работиш и да се стремиш да си по-независима. Човек като си е стъпил на краката всичко се преодолява по-лесно, дори и мъката. Не казвам, че някога ще изчезне, оттук нататък ви е спътник доживот, аз самата преди 23 години загубих баща си, когото безкрайно обичахме и всеки ден с мисъл за него ставам и лягам, но животът трябва да върви, няма как.
Авторке, кой от вас всичките работи, кой издържа семейството на покойния ти брат, другия брат-инвалид? Нали разбираш, че самата ти трябва да работиш и да се стремиш да си по-независима. Човек като си е стъпил на краката всичко се преодолява по-лесно, дори и мъката. Не казвам, че някога ще изчезне, оттук нататък ви е спътник доживот, аз самата преди 23 години загубих баща си, когото безкрайно обичахме и всеки ден с мисъл за него ставам и лягам, но животът трябва да върви, няма как.