С години го играх комуникатор между дъщеря ми и баща й. В момента си общуват лице в лице. Карат се, разбират се - все едно. Определено е по-добре, отколкото "ама тя каза така, ама той каза онака".
- Публикувана: 3 ян. 2024, 22:58 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2024, 15:56 ч.
Разруха
Съжалявам за загубата Ви.
По другия въпрос,не мога много да прочета,но нещата не вървят, очевидно появата на дете води до проблеми,прави се второ.Е,не мога да разбера.Разбирам това,че човек се лъже веднъж,но такива приказки-след първото стана звяр ама имаме още едно,са ми странни.
По другия въпрос,не мога много да прочета,но нещата не вървят, очевидно появата на дете води до проблеми,прави се второ.Е,не мога да разбера.Разбирам това,че човек се лъже веднъж,но такива приказки-след първото стана звяр ама имаме още едно,са ми странни.
Не прочетох първия пост. Но скролвайки да се ориентирам по мненията, ми направи впечатление изключителното образователно чудо - мнението в 22.58 (1145 думи!) е написано без нито един препинателен знак и главна буква, с грешки като "съжелявал" и "незная", а всички постове след това вече имат отделни изречения с препинателни знаци, параграфи, отделени с нов ред, едно изпуснато "не зная" измежду няколко "незнам" 
Изказът, употребените думи, начинът на постройка на изреченията - звучат сякаш някой зорлем се опитва да се прави на неграмотен, но не може и се изпуска да пише правилно 
Кликбейт тема.
Изказът, употребените думи, начинът на постройка на изреченията - звучат сякаш някой зорлем се опитва да се прави на неграмотен, но не може и се изпуска да пише правилно Кликбейт тема.
Аз пък мисля, че всяко твое стъпване при вашите им натрапва излишно загубата. Като отидеш там, те са винаги длъжни да говорят за брат ти. Ах-ох, колко е страшно и колко ни липсва, ти нали затова си отишла, как да те разочароват, хайде пак наново и наново да си страдате. Една година! Ти не им даваш да се озърнат, да си подредят ежедневието, да свикнат и да продължат. Това е моето мнение.
Твоята роля е да им покажеш, че животът върви. Малкият направи това и това, големият пък каза това и това, вчера гледах еди-какво си по телевизията, вие видяхте ли. По телефона, твоят живот, нещо което да ги дръпне в потока на събитията. Да се натрапваш постоянно в къща с шест човека обитатели, дето и те не знаят на кой свят се намират, изобщо не е помощ. Можеш да сготвиш и занесеш, да вземеш майка си на пазар или да изведеш племенниците на разходка, после бързаш по задачи, върви тоя живот бе, върви, така ще ги дръпнеш, а не като висиш на главите им да си страдате.
Твоята роля е да им покажеш, че животът върви. Малкият направи това и това, големият пък каза това и това, вчера гледах еди-какво си по телевизията, вие видяхте ли. По телефона, твоят живот, нещо което да ги дръпне в потока на събитията. Да се натрапваш постоянно в къща с шест човека обитатели, дето и те не знаят на кой свят се намират, изобщо не е помощ. Можеш да сготвиш и занесеш, да вземеш майка си на пазар или да изведеш племенниците на разходка, после бързаш по задачи, върви тоя живот бе, върви, така ще ги дръпнеш, а не като висиш на главите им да си страдате.
Ами различно е времето което прекарвам с семейството си, най-често между 3/4 часа като това става след обед.
Скрит текст:
Живота продължава, но аз се чувствам длъжна да съм до тях, само човек преживял такава загуба може би, би ме разбрал много ми е трудно та те не излизат от мислите ми, може би и аз греша незнам. Страшно е и това ,че ми стана безразлично какво ще се случи с връзката ни, дали ще се разделим или не крепят ме децата. И преди отношенията между нас не бяха розови, но бяха търпими. Като се замисля как стигнах до тук, и това незнам.
Съжалявам за загубата ви.
Според мен докато смятате родителското си семейство за ваше семейство, а не мъжа ви и децата ви, няма да има оправия в каквато и да е посока. Ако не смятате мъжа си за семейство, нямате особена перспектива с него. Не би трябвало да го поставяте като временно явление извън семейството ви, както звучи от написаното. Там нещо е объркано. Другото са нещо като оправдания да сте извън семейното гнездо, доста основателни, но не и за човек на 28 с мъж и две деца.
Според мен докато смятате родителското си семейство за ваше семейство, а не мъжа ви и децата ви, няма да има оправия в каквато и да е посока. Ако не смятате мъжа си за семейство, нямате особена перспектива с него. Не би трябвало да го поставяте като временно явление извън семейството ви, както звучи от написаното. Там нещо е объркано. Другото са нещо като оправдания да сте извън семейното гнездо, доста основателни, но не и за човек на 28 с мъж и две деца.
Аз пък успях да прочета всичко и даже разбрах терзанията на авторката.
Авторке, лесно можеш да решиш какво да правиш, ако си представиш ,че мъжът ти казва сега: или оставаш тук, продължаваме да живеем като семейство и ходиш както е нормално у родителите си, или се изнасяш при тях и всичко приключва. Вътрешното ти чувство ще ти каже къде всъщност смяташ ,че ти е мястото, къде за теб е у дома - при роднините, или при мъжа ти.
Задай си сама този въпрос и отговора ще си дойде съвсем естествено. Последвай вътрешния си глас и върви след него. Там, където се чувстваш у дома. Мястото на всеки човек е в дома му, и това за един е при мъжа, за друг при родата.
Определи си твоето, време е. Според това ще действаш и в ситуацията, в която си попаднала.
Съболезнования за огромната ви загуба, но мъжът ти е прав, че след почти година е време животът да продължи. Така, както всеки го разбира.
Авторке, лесно можеш да решиш какво да правиш, ако си представиш ,че мъжът ти казва сега: или оставаш тук, продължаваме да живеем като семейство и ходиш както е нормално у родителите си, или се изнасяш при тях и всичко приключва. Вътрешното ти чувство ще ти каже къде всъщност смяташ ,че ти е мястото, къде за теб е у дома - при роднините, или при мъжа ти.
Задай си сама този въпрос и отговора ще си дойде съвсем естествено. Последвай вътрешния си глас и върви след него. Там, където се чувстваш у дома. Мястото на всеки човек е в дома му, и това за един е при мъжа, за друг при родата.
Определи си твоето, време е. Според това ще действаш и в ситуацията, в която си попаднала.
Съболезнования за огромната ви загуба, но мъжът ти е прав, че след почти година е време животът да продължи. Така, както всеки го разбира.
Аз пък мисля, че всяко твое стъпване при вашите им натрапва излишно загубата. Като отидеш там, те са винаги длъжни да говорят за брат ти. Ах-ох, колко е страшно и колко ни липсва, ти нали затова си отишла, как да те разочароват, хайде пак наново и наново да си страдате. Една година! Ти не им даваш да се озърнат, да си подредят ежедневието, да свикнат и да продължат. Това е моето мнение.
Твоята роля е да им покажеш, че животът върви. Малкият направи това и това, големият пък каза това и това, вчера гледах еди-какво си по телевизията, вие видяхте ли. По телефона, твоят живот, нещо което да ги дръпне в потока на събитията. Да се натрапваш постоянно в къща с шест човека обитатели, дето и те не знаят на кой свят се намират, изобщо не е помощ. Можеш да сготвиш и занесеш, да вземеш майка си на пазар или да изведеш племенниците на разходка, после бързаш по задачи, върви тоя живот бе, върви, така ще ги дръпнеш, а не като висиш на главите им да си страдате.
Твоята роля е да им покажеш, че животът върви. Малкият направи това и това, големият пък каза това и това, вчера гледах еди-какво си по телевизията, вие видяхте ли. По телефона, твоят живот, нещо което да ги дръпне в потока на събитията. Да се натрапваш постоянно в къща с шест човека обитатели, дето и те не знаят на кой свят се намират, изобщо не е помощ. Можеш да сготвиш и занесеш, да вземеш майка си на пазар или да изведеш племенниците на разходка, после бързаш по задачи, върви тоя живот бе, върви, така ще ги дръпнеш, а не като висиш на главите им да си страдате.
Авторке, малкото ти дете може да ходи на градина. Ти да започнеш работа. Не смяташ ли, че мъжът се чувства леко прецакан, че ви издържа, а ти си изкарваш деня при вашите. Едва ли е против да ходиш от време навреме, ама всеки ден... Пак питам - ако той ходеше у майка си всеки ден за по 3-4 часа, съгласна ли щеше да си?
Ти реално не висиш по цял ден у вашите, а ходиш за някакво време за да си поиграят децата, да излезете на разходка, или да ги видиш. Не е ли все едно това време дали ще е у вашите, или в кафенето, или вградинката с децата. Но и другото е вярно - трябва да започнеш работа. Отношенията ти с мъжа ти не са блестящи, винаги може да почне да се държи както преди. Тогава трябва да имаш доходи и дори да се наложи да се върнеш у вашите, да не им тежиш финансово.
Започни работа и то не при мъжа ти, по възможност.
Започни работа и то не при мъжа ти, по възможност.
Никой ли ни прочете, че този мъж я нарича боклук и др.такива подобни?
Странно ми е...или не сте изчели целият първи пост...не знам....
Ето цитат за нечелите
и се почна едно неуважение едни грозни думи и обиди как ако не бил той аз съм щяла да бъда най големия б.клук и още как се отвращавал от мен
Миии ...не виждом бъдеще с тоя "мъж" аз, пък като глидам съвети как да си стояла при него, внимание да му обръщала....не зном, не ми е нормално на мен..ни коментарите на мъжа й, ни вашите тук...
Странно ми е...или не сте изчели целият първи пост...не знам....
Ето цитат за нечелите
и се почна едно неуважение едни грозни думи и обиди как ако не бил той аз съм щяла да бъда най големия б.клук и още как се отвращавал от мен
Миии ...не виждом бъдеще с тоя "мъж" аз, пък като глидам съвети как да си стояла при него, внимание да му обръщала....не зном, не ми е нормално на мен..ни коментарите на мъжа й, ни вашите тук...