Да продължа ли да уча нещо, което не харесвам, за да е по-добре семейството ми

  • 11 441
  • 290
  •   1
Отговори
# 270
  • на село
  • Мнения: 3 965
Аз, ако чавето ми пропилее 1, 2, 3 години в учене на нещо и ми каже, ами не е за мен, не ще съм бясна, ами режа от раз, като не е за него да се оправя само. Пука ми дали не било щастливо. Като е решило да учи, да е мислило.
Затова не се меся в избор, ама такива лутания не са за мен.

# 271
  • Мнения: 12 416
Учениците нямат достатъчно ясна и детайлна представа какво почват да учат, когато започнат да учат. Дори и наглед ясните специалности като медицината не разкриват какво всъщност означава да си лекар преди да се посветиш на обучението си. Въобще не разбирам как може да се очаква от тях да са убедени от първия до последния момент в избора си.

# 272
  • на село
  • Мнения: 3 965
А те от Космоса падат, че не знаят какво и медицина, чак пък толкова.
Това да не са 5- 6 годишни.

# 273
  • Мнения: 17 409
Има  “отворени врати”, има и “отворени”,  родители, които (без)отговорно “мотивират” с финансови примери. “Учи, мама, да не работиш”.
Не, че е важно, но от осми клас съм в дисекционната зала, на прибиране автобусът смърдеше на формалин. Кви пари, кви пет лева?!

# 274
  • Мнения: 12 416
Знаят, че лекуват хората. През какво се минава като обучителен процес - не знаят. През какво се преминава, докато са специализанти - не знаят. Какво точно ги очаква, като започнат да практикуват - също не знаят. Ако имат близки, може да добият най-обща представа.
От тази тема е видно, че и много хора, дето не са 5-6 годишни, също не са особено наясно какво се случва с медицината. Та аз не бих възлагала толкова големи надежди, че всичко им е ясно ,написано ев камък и няма мърдане.

# 275
  • Мнения: 988
Еми реално е техен проблем. Това също е умение- да разпитваш, наблюдаваш. Интелигентния и емоционално стабилен, упорит младеж, става успешен възрастен.
Не вярвам как е казала на техните- родители ставам електроинженер, влязох, записвам- и те- нее..няма. По скоро хората я бутат, с надежда за добър живот.
Се за 19г/12клас  са виждали болница и ЛЛ нали? Някой е бил болен,починал- баби, възрастни роднини. То и шофьор нямат да знаят какво е, миньор, счетоводител, юрист. Дай да опитат по 3г от всичко, ма без да работят.
Да приоритизира решаване на проблема с ръкостискането, а техните пият 3 студени води и това е. Какво пишем, като не се разбра дори какво иска?

# 276
  • Мнения: 937
Тя ако наистина беше толкова гнуслива,  още в първи курс да си е била шута.
Пък тя е учила анатомия, наясно е с миризмата на формалин и какви ли още не гнусотии, сега се е сетила, че било гадно.
Тя като прекъсне ще започне да изпитва чувство за вина, ще започне едно лутане, ще записва и прекъсва кой знае колко още. Да поработи с психолог.

# 277
  • Мнения: 17 409
Анатомията сега малко по̀ така, интерактивно се учи. В клиниките се осъзнаваш, ако не те смелят до там, че можеш само да продължиш нататък.

# 278
  • Мнения: 18 333
Знаеш само, че ще лекуваш хората? Simple Smile Вероятно си мислиш, че ще им предписваш хапченца и това е? Еее. Ами нали си бил на лекар, поне за профилактичен преглед? Той какво казва? "Съблечи се да те преслушам!" И ето тук поне трябва да се сетиш, че тая част от работата ще ти е гадна, защото не харесваш да гледаш голи пациенти.
Учениците нямат достатъчно ясна и детайлна представа какво почват да учат, когато започнат да учат. Дори и наглед ясните специалности като медицината не разкриват какво всъщност означава да си лекар преди да се посветиш на обучението си. Въобще не разбирам как може да се очаква от тях да са убедени от първия до последния момент в избора си.
Знаят, че лекуват хората. През какво се минава като обучителен процес - не знаят. През какво се преминава, докато са специализанти - не знаят. Какво точно ги очаква, като започнат да практикуват - също не знаят. Ако имат близки, може да добият най-обща представа.
От тази тема е видно, че и много хора, дето не са 5-6 годишни, също не са особено наясно какво се случва с медицината. Та аз не бих възлагала толкова големи надежди, че всичко им е ясно ,написано ев камък и няма мърдане.

# 279
  • Мнения: 72
Тя ако наистина беше толкова гнуслива,  още в първи курс да си е била шута.
Пък тя е учила анатомия, наясно е с миризмата на формалин и какви ли още не гнусотии, сега се е сетила, че било гадно.
Труповете, които сме гледали, бяха толкова стари и изсъхнали, че въобще не приличаха на хора. За мен не са били притеснителни, защото не са били живи и не чувстват нищо - все едно са макети. Не съм чула на студенти да им е ставало лошо от тях.
Наистина грешката е моя в случая. Не мислех какво ще правя, като стигна до болниците. Гледах просто да избутам годината.

# 280
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
Когато целуваш някого,пак ли те е гнус?

# 281
  • Мнения: 72
Този въпрос има ли общо с темата? Непознати не искам да пипам, да не говорим за целуване.

Последна редакция: вт, 23 яну 2024, 19:09 от Neva7

# 282
  • Мнения: 239
.....

Така че и при най-добро желание и старание нещата могат да се окажат (и почти сигурно ще се) гадни, трудни, неочаквани. След 10г ще го има със сигурност въпроса "това ли беше най-доброто, което можех да направя?". И ще се повторя - избери си това, от което няма да се откажеш, когато стане трудно и гадно, защото такива моменти ще има със сигурност.
Ако пък толкова е невъзможно да се направи избор...едва ли е само в една област, и може би психолог не е чак толкова лоша идея.

Последна редакция: вт, 23 яну 2024, 15:52 от Klar

# 283
  • Мнения: 21 565
Нали вече се приключи с този казус, защо продължава още темата?

След малко ще премине във въпроси към авторката, как прави секс, като я е гнус от голи болни хора и тя като нищо ще почне да отговаря.

# 284
  • Мнения: 11
Аз съм човек, който е минал през смяна на специалност. Отказах се след втората година. Беше изключително трудно решение, въпреки че родителите ми ме подкрепяха напълно (не мога да си представя колко по-трудно е когато родителите ти са опозиция). Когато се отказах имах много притеснения за изгубеното време, дали няма да взема отново грешно решение, щом съм го направила вече веднъж. Но успях да мина през този период и изобщо не съжалявам. Даже съм благодарна на себе си за смелостта да се преориентирам.
 Също така имам доста познати, които са минали през същото. В днешни времена е нормално човек да се преориентира, когато види, че нещо не е за него.
 Според мен е по-разумно човек в такава ситуация да смени посоката, въпреки направените до сегашни "инвестиции". Колкото по-рано, толкова по-добре - ако авторката беше продължила щеше да се набута още повече. Може 3 години да изглеждат много пропиляно време, ами 6 години? 10 години? Също трябва да се отчете, че човек има право на едно образование държавна поръчка. Тоест ако завърши нещо, което не иска, има шанс след време да се реши да учи друго, но освен, че вече ще е доста по-възрастна от състудентите си (сега не е така), ще има и финансов проблем - високата такса.
 Успех авторке, вярвам, че всичко ще се нареди Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт