Кариера или връзка

Аз не разбирам как човек със знания, умения и стаж зад гърба си не би могъл да изкарва добри пари за живот в България. Каква е тая сфера, която задължава някого да бъде непременно в чужбина? Ядрен физик?

Дори близките ти са дали ясен знак че тая връзка за тях вече не е ок.
Ние тука си чешем езиците за непознат човек, и виждаме същото.
Ти самата виждаш същото от една година по твои думи.
Какъв още знак чакаш? Да се разболееш от това психическо натоварване, че да ти просветне?
Не казвам че ще ти е лесно, навика и това, че си далеч правят нещата да изглеждат дори по-приказни отколкото са, като си разделена с него дълго- сигурно го идеализираш повече, но ако беше живяла реално с него през това време, отдавна принц чарминг щеше да се е превърнал в жаба.

Естествено, че няма да отиде да я посети в чужбина. В действията си той е последователен от началото, както го описаха. Близките й просто сега да видели нещо, което тя може и да не е споделяла открито - че за него тя изобщо не е важна. Аз не разбирам, колкото и добър на хартия да е някой мъж (със стабилна работа, високи доходи, привързан и грижещ се за семейството си - за мен това не е лошо качество), когато пренебрегва нуждите и желанията ти, как може да го обичаш? Чист мазохизъм е това за мен. Че и варианти търси авторката да са заедно..

Аз едно не разбирам.
Авторке, твърдиш, че с неговата заплата може да живеете като семейство в България, но не чак с такъв стандарт, колкото бихте живяли с неговата (сегашна) заплата + твоята там. Но искаш той да си напусне работата или да иде да я работи другаде, което може да е равнозначно, понеже работодателят му не знаем дали е ок. Т.е. ти взимаш ли толкова,че да живеете там с твоята заплата по-добре, отколкото бихте живяли в БГ с неговата (евентуално + негова начална заплата някъде, ако намери подходяща позиция)? И то с плащане на квартира за двама, евентуално излизане в майчинство, режийни и т.н.
Или просто си навила на пръста си, че трябва да стане на твоето и не искаш човека, а да си докажеш,че си победила?
И каква е наистина тази професия, която само в чужбина може да се работи, но не и в България, а само за 3 години се достигат професионални висоти?

Темата е учебникарски пример какво се случва, когато жена изпитва силни съмнения в ангажираността на мъжа с нея.
Честно казано, не мисля, че са за реални конкретни случаи тази тема и другите две на омя, дето не бил залюхан селски ерген, ама говори как 30ия рожден ден е мокър парцал за жената. Но отговорите добре показват настроенията по полова, социална и финансова принадлежност.

Много неадекватно изказване. Той трябва да сложи край, защото тя не може, или не иска, или и двете. Много ми е любопитно кой мъж ще върне жена, която му идва на крака и му се предлага на тепсия. И как точно - да я изгони, да не и вдига телефона?
Той е казал каквото е казал, оттук нататък топката е изцяло в нея. Той може да си живее така до края на света. И нищо не и дължи.

Умишлено не искам да казвам къде и с какво се занимавам, защото не искам тази тема случайно да може да попадне в него или в родата. Професията ми е академична. Не знам в каква България живеете, но аз лично имам много познати и в други сфери, където нещата в България далеч не са розови, с изключение може би на София. Но както вече казах, той дори там не иска. С моята заплата можем да живеем също добре тук, мога да ни издържам спокойно месеци наред, докато той се закрепи.

Ми авторке, изкарай си кариерата 3 години, стискай палци момъкът да те чака (той няма много къде да ходи, а вероятно няма и да разбере, че те няма, защото грам не му пука), и после се мести при него и родата. Това ти е максът с този мъж. Отношение няма да видиш, ти сама казваш, че не си приоритет, няма и да станеш. Ама щом си си го навила, дерзай.

Никога не съм разбирала жените, готови да издържат мъж, само и само да са с него. И да са готови да го лишат от мъжкото им самочувствие, но да получат доказателство за послушание.
В София конкретно с академична кариера не можеш да се издържаш.
Защо си се заинатила да си с него, когато явно той не иска?
След тези 3 г. и да се върнеш в неговия град, надали ще мръднеш много нагоре кариерно, а и доста ще си надолу като заплащане.
Да не говорим, че на 32 с планове тепърва за деца трудно ще въодушевиш работодателите.

Академична кариера не се бууства чак толкова за 3 години

Обаче седи добре в резюмето.

Като си намериш един Ханс или Юрген ще ти излезе оферта за Щатите, та и него го накарай да си остави работа, приятелски кръг и близки и да те последва, защото то кариерата ти трабва да е център на вселената за всеки твой партньор.

Той просто си прави сметката, че не може да чака. Тя е на 30г. с желание да се развива в следващите 3-4 години.Това налагане от негова страна безспорно не е ок, големите чувства ги няма, защото ако ги имаше, веднага щеше да отишъл при нея. Разказвали са ми познати за техни познати/ хората лично не ги познавам/, че на единият/ не си спомням мъжът или жената беше в случая/ са му предложили доста висок пост и добро заплащане, ако се  премести в Африка. Да, правилно прочетохте, не къде да е, а Африка и оттам да отговаря за не знам колко територии. Всички са там от много години, цялото семейство, мъж, жена и две деца. И са много щастливи. За тях първоначално дали не е било шок? Еми било е. Африка. Колкото повече продължава тази агония, толкова повече губят и двамата. Парите, ми се струва, се възприемат като черешката на тортата в стълбичката на успехите от жената. Не казвам, че не са голям успех, такъв са, но има много по-големи успехи в живота от тях. Българите, като цяло, не разсъждаваме много адекватно, трудно приемаме друга гледна точка и си следваме моделите, които са ни натикали в главата от малки. Този мъж не ви подкрепя, защото не ви обича достатъчно, ако въобще ви обича. Ако двама души се подкрепят, успехите не закъсняват. На всички нива. Опитвам се да ви кажа, че обстоятелствата са без значение, защото ги държи подкрепата. Работа се сменя, място се сменя, пари се печелят и губят и така. Вие като толкова много обичате кариерата, ще можете ли няколко години да се откъснете и да се грижите за бебе? Много жени не се справят, изпадат в депресии, връзките отиват на кино, още докато децата са бебета. И е много странна тази увереност, че след този срок от няколко години, едва ли не всичко ще е неразрушимо. Животът е непрекъснат риск, няма сигурност. Каква сигурност, тя е илюзия. Ние също живеем много добре, всичко се планира, но аз не разсъждавам по този начин. Да си приоритет за партньора е много важно. Защото вие сте това, връзката е това, което остава от двамата, след като махнем всичко външно - коли, дрехи, пари, имоти, професии, външен вид, местоположение… Как ще се обедините, как ще изградите вашата си единица, вашето лично, е важното.

Подкрепата не се дължи на партньора за сметка на своето собствено удобство.
И не, един мъж,който вероятно също е учил и е градил кариера едни 5-10 г., няма как да хукне, зарязвайки всичко, защото приятелката му тепърва планира да гради нещо. На почти 30. Тези неща се правят по-рано обикновено. И ако някой гледа само собствените си интереси, защо и другият да не го прави? В нормалните двойки и двамата правят компромиси,докато в тази двойка никой не е готов на такива.
Аз пропуснах на колко години е мъжът.
Ако е над 30, напълно нормално е да има вече други планове в живота, понеже се е доказал професионално и вече вероятно планира по-важните стъпки, защото животът е това,което се случва извън офиса, докато някой се стараят да се докажат, но винаги има друг,който е по-добър, по-знаещ, по-млад и т.н.
Няма да ме изненада ако той е дори над 35.

С академична кариера в България колко да е висок стандартът? Познавам завърнали се с PhD степен от чужбина, основно в университети в големите градове могат да се реализират, като заплащането е по-скоро символично в сравнение с възможностите навън. Зад граница човек с академичка кариера преспокойно сам четиричленно семейство може да издържа и да живее много на широко.