Това важи и за възможността като жена да подсигуриш бъдещото си семейство, преди да си излязла от най-фертилната възраст.
- Публикувана: 18 ян. 2024, 07:22 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2024, 00:17 ч.
Кариера или връзка
Може би авторката иска да види дали той е готов един път да направи компромис заради нея.
Грешката й е, че когато той не си прави труда да я посети и за уикенд, не го навива да емигрира (загубена кауза е от самото начало), а просто се разделя в добри отношения и си продължава живота. Самоуважение се нарича.
Грешката й е, че когато той не си прави труда да я посети и за уикенд, не го навива да емигрира (загубена кауза е от самото начало), а просто се разделя в добри отношения и си продължава живота. Самоуважение се нарича.
Е, очевидно, е че той компромис няма да направи. Тя трябва да направи всички компромиси и пак няма да му е приоритет. Подхвърлил, че можело да имат дете. Евентуално, на приказки. Можело било. Мда, да отиде тя да живее при него и семейството му, без работа, но и без брак, защото той не иска. Ама чудна оферта, да плеснеш с ръце и да се затичаш.
Лъвица, той не се възползва, защото тя сама си купува билети и се връща. Не прочетох да я вика или да я моли да си идва, но да я изгони ли?
Да, редно е да я изгони. И да не обещава, че ще ходи с нея, когато видно няма намерение. Поради това смятам, че той си взима от ситуацията каквото му е угодно, без да си развали спокойствието на 1%. И също толкова спокойно ще я метне като непотребна вещ, ако нещо в това уравнение с промени. Тя пък прави всякакви акробатики за да поддържа някакви виждания с този човек. И да, тя си е виновна за това, защото чака там, където ясно й е показано, че няма да получи. А той за себе си си е много прав.
Лъвица, той не се възползва, защото тя сама си купува билети и се връща. Не прочетох да я вика или да я моли да си идва, но да я изгони ли?
Да, редно е да я изгони.
Искам да го видя това
Истината е, че и двамата са в големи филми: той не може да отлепи от родителите и родното градче, дори в името на собствено семейство, а тя е малко позакъсняла с кариерата. Не го написах това, счетох че е неуместно/ все пак кой какво кога ще прави си е лично негова работа/, но сега ми се появи смелост да го напиша и аз, след като вече има такъв коментар. Най-хубавият вариант е когато се появи природният инстинкт за дете /приемам, че в общия случай се появява към 28, 29, 30 г./ жената да има опит вече с всичко: да има сериозно образование, кариера, пари насреща, опит с мъжете. Разбира се, че има всичко в живота, но тук специално се губи време, първо 4 години с този мъж, който на половин компромис даже не е способен и второ с кариерата на една възраст, в която вече е време за дете. Не че жената е престаряла на 35г., не казвам това, не, но ако тепърва тогава ще се преценява нов партньор…След като написах коментара, прочетох на salvina. Явно не само аз мисля така.
Умишлено не искам да казвам къде и с какво се занимавам, защото не искам тази тема случайно да може да попадне в него или в родата. Професията ми е академична. Не знам в каква България живеете, но аз лично имам много познати и в други сфери, където нещата в България далеч не са розови, с изключение може би на София. Но както вече казах, той дори там не иска. С моята заплата можем да живеем също добре тук, мога да ни издържам спокойно месеци наред, докато той се закрепи.
Значи трябва да намериш партньор от твоята среда. Който да разбира и ситуацията, и стремежите ти. Или поне човек, който да не трябва да жертва досегашния си живот заради твоето израстване. Някой там, където си.
Подминавам твърденията за прекомерна важност на семейството му пред теб, защото намирам, че ако това е основният проблем, място за колебания няма и ти би прекъснала връзката окончателно. Струва ми се, че ако мъжът е някой като мен, просто не те разбира. За мен академичните успехи са друга вселена. От късни раждания също се страхувам - ще си към 35 когато и ако евентуално решиш да раждаш, а второ кога? Има риск от увреждания, нека съм изостанала, а и ако на мъжа не му се гледат ученици до пенсия? Ей такива неща ми се въртят в негово оправдание.
След като имаш посока и другият човек не е в нея, чуствата рано или късно си отиват. Ще прегориш, ако стоиш в сегашната несигурност. Щом знаеш, че няма да се лишиш от бъдещето по начина, по който си го планирала, значи кариерата е първа, а не връзката. Което отговаря на въпроса в темата. Радвам се, че имаш шанс да построиш хубав живот, но дали ще издържите разделени се съмнявам. Не обичам да казвам на хората да се разделят, надявам се да постигнеш наистина добро бъдеще, каквото и да решиш.
Умишлено не искам да казвам къде и с какво се занимавам, защото не искам тази тема случайно да може да попадне в него или в родата. Професията ми е академична. Не знам в каква България живеете, но аз лично имам много познати и в други сфери, където нещата в България далеч не са розови, с изключение може би на София. Но както вече казах, той дори там не иска. С моята заплата можем да живеем също добре тук, мога да ни издържам спокойно месеци наред, докато той се закрепи.
В България няма значение сферата, а фирмата. Имах позната с химия и физика, работеше продавачка на пазара, безизходица и оцеляване, но влезе голям концерн и тя кандидатства, днес е на директорка позиция и не си знае парите. Сигурно с химия и физика, можеше и за някой посредствен дребен работодател да се работи и да получава мизерна заплата или учителка и ако питаш хората с такова образование, че кажат, е да ама то само в чужбина, ами ето и в България има алтернатива също. Същото и с разни подобни професии, хората работят по проекти, разни институти с мизерни заплати, но от проектите заработва добре. Сещам се и за преподаватели, които водят лекции онлайн, въобще не стоят нещата, както ти мислиш, има алтернативи, но ти не ги виждаш. И в крайна сметка ти визираш не само академичния бранш, но въобще всички сфери. Онзи ден гледах един холандец, млад мъж, който живее в България и работи тук и с доходите му, работейки в България поддържа стандарт на живот, който в Холандия не би могъл да си позволи. Всичко е въпрос на гледна точка.
Няма "виновни", и двамата са прави за себе си и от своята гледна точка, просто не са един за друг. Не виждам какво е неясно тук, както и няма никакъв смисъл от обвинения - нито към нея, нито към него.
Точно така, не виждам какво се дъвче толкова страници. Всеки има право да е какъвто иска - да гони кариера, да е домошар и мамино синче, да иска активен живот в столицата или да си дреме в прованса... Нищо от това не е осъдително. Лошото е, когато двама различни се опитват насила да живеят заедно и си хабят нервите и времето.
Не е съвсем коректно поведението на мъжа за мен, егоистично е. Тя да се забие в родния му град, където я се реализира, я не, т.е. цял живот да бъде майка на децата му и евентуално на негова издръжка, когато тя има много добри перспективи за развитие и живот на друго място, вече реализирани. Какво й се предлага в замяна? Няма брак, няма уважение, няма отношение. Типичният егоист.
От друга страна, обаче, авторката е отговорна, че е позволила да я третират по подобен начин.
От друга страна, обаче, авторката е отговорна, че е позволила да я третират по подобен начин.
Тя си е виновна, че търчи по някой, на когото грам не му пука за нея, и докато не го осъзнае, ще продължи да се зори и да очаква той да "постъпи правилно". А той си гледа своя интерес и се възползва от нея, докато му клекне, или докато не си намери сгодна женица, която ще е съгласна на всичките му условия.
Това ми напомни донякъде за съседната тема. Същата ситуация в двойката /по-амбициозна жена и мъж дето го дърпа към малкия град/, само че разменени роли. Там той реве тя каква била защо не го иска, тук жената се оплаква и лута. Даже и с онази за името и Англия има общо. Все има очаквания, които здраво се разминават с реалността и с отсрещния човек, обаче се стои упорито в надежди и чакане на промяна. Когато спреш да се питаш "защо", а приемеш, че хората са каквито са и вземеш твоето решение, тогава се излиза от спиралата.
Очевидно е колко са различни тук двамата и едва ли ще се срещнат в целите си, да не повтарям другите коментари. Не съм сигурна обаче, че мъжът заблуждава и държи жената. Той отдавна е показал мнението си, тя не го оставя, прибира се и търчи след него. От нея зависи.
Аз имам особено мнение за мъже, които 4 години нищо не предприемат. И ето, че авторката сама е написала, че не се счита за приоритет за мъжа след толкова време, а с годинките няма да стане по-приоритетна.
Друг е въпросът, че аз лично в чужбина не желая да ходя, освен на екскурзия, не желая да работя, в БГ съм се установила и за нищо на света не бих зарязала всичко. Това съм го заявявала винаги още в началото на връзките ми. От тази гледна точка разбирам мъжа - той за него си е построил сносен живот, това, че авторката не е, не означава, че трябва да я гони из Европата. Като напълно разбирам, че на някои хора това им е шансът за по-добър стандарт, по-добър живот и възможност да печелят нормални пари. Но не бих искала да ги следвам сляпо и да ми дават акъл колко по-добре ще съм платена в държава X.
Аз съм прекратявала връзка точно заради това - мъжът замина за чужбина. Мисля, че и на двамата животите ни се наредиха, тъй че няма драма.
Друг е въпросът, че аз лично в чужбина не желая да ходя, освен на екскурзия, не желая да работя, в БГ съм се установила и за нищо на света не бих зарязала всичко. Това съм го заявявала винаги още в началото на връзките ми. От тази гледна точка разбирам мъжа - той за него си е построил сносен живот, това, че авторката не е, не означава, че трябва да я гони из Европата. Като напълно разбирам, че на някои хора това им е шансът за по-добър стандарт, по-добър живот и възможност да печелят нормални пари. Но не бих искала да ги следвам сляпо и да ми дават акъл колко по-добре ще съм платена в държава X.
Аз съм прекратявала връзка точно заради това - мъжът замина за чужбина. Мисля, че и на двамата животите ни се наредиха, тъй че няма драма.