Той скоро ще прекрати тези отношения.Колкото и да му е удобна.Тя ще се върне,но ще му изникне изведнъж важен ангажимент,а тя напразно ще е била път.После ще направи едно бебе на съседката ...Дори няма обяснение да й даде.
- Публикувана: 18 ян. 2024, 07:22 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2024, 00:17 ч.
Кариера или връзка
Брак, деца, общ дом, нищо не ги свързва. Дори ясно е показал, че тя не му е приоритет. Но тя продължава да се връща?! Обмисля да сложи край на всичко, в което е вложила и градила, като ясно знае, че не е номер 1 за този човек?!
Авторката сама се прецаква, мисля, че достатъчно хора й го казаха. Но наистина ме мисля, че ще ги послуша. Ще се върне, ще му роди едно бебе и почва после записа как сама си гледа детето, сама върши всичко, от всичко се е отказала, а той не оценява 🤷♀️
Авторката сама се прецаква, мисля, че достатъчно хора й го казаха. Но наистина ме мисля, че ще ги послуша. Ще се върне, ще му роди едно бебе и почва после записа как сама си гледа детето, сама върши всичко, от всичко се е отказала, а той не оценява 🤷♀️
Като нищо.
Значи по-рано не е имало форуми, не се е говорило за тези неща, някак си къташ всичко е себе си и си взимаш решението. И тогава наистина си е за съчувствие като тръгнеш да се оплакваш. Но когато n-брой хора ти казват едно, а ти въпреки това правиш обратното - е, кой да е виновен, особено, когато сам си поискал помощ и мнение.
Всички ти казаха, че този човек няма да се промени с магическа пръчка и той фактически не е виновен сам по себе си - такъв му е нрава. И когато виждаш, че нрава му не кореспондира добре с твоя е редно вместо да се мъчите един друг всеки да следва пътя си самостоятелно.
А пътищата никога не знаеш къде ще те отведат. След 3 седмици може да срещнеш човек, който напълно удовлетворява мечтите ти, гледате в една посока и след 5 години да си една от най-успешните жени, с прекрасен съпруг и дете. Може след 2 години да приключиш академичната среда, да станеш хигиенистка на летището и да си щастлива. След 5 години може на него да му писне да живее с своя си град, да напусне, да се срещнете случайно в село Долно Нанагорнище и да се установите там. Може да не срещнеш никого и да откриеш свободата да си си сам господар, да обиколиш света и да си най-щастливият човек на Земята. Могат да се случат още стотици неща. Дай им шанс. Ти си зациклила, че човекът е такъв, ядосвайки се и губиш ценно време.
Значи по-рано не е имало форуми, не се е говорило за тези неща, някак си къташ всичко е себе си и си взимаш решението. И тогава наистина си е за съчувствие като тръгнеш да се оплакваш. Но когато n-брой хора ти казват едно, а ти въпреки това правиш обратното - е, кой да е виновен, особено, когато сам си поискал помощ и мнение.
Всички ти казаха, че този човек няма да се промени с магическа пръчка и той фактически не е виновен сам по себе си - такъв му е нрава. И когато виждаш, че нрава му не кореспондира добре с твоя е редно вместо да се мъчите един друг всеки да следва пътя си самостоятелно.
А пътищата никога не знаеш къде ще те отведат. След 3 седмици може да срещнеш човек, който напълно удовлетворява мечтите ти, гледате в една посока и след 5 години да си една от най-успешните жени, с прекрасен съпруг и дете. Може след 2 години да приключиш академичната среда, да станеш хигиенистка на летището и да си щастлива. След 5 години може на него да му писне да живее с своя си град, да напусне, да се срещнете случайно в село Долно Нанагорнище и да се установите там. Може да не срещнеш никого и да откриеш свободата да си си сам господар, да обиколиш света и да си най-щастливият човек на Земята. Могат да се случат още стотици неща. Дай им шанс. Ти си зациклила, че човекът е такъв, ядосвайки се и губиш ценно време.
И в двамата има повече страх от нормалното и правят нещо много опасно: залъгват се. В кой град е мъжът? Пловдив, Бургас? Защото като махнем София, не остават кой знае колко много хубави големи градове по-устроени и предлагащи по-големи възможности. Около 40-те години ли е този човек, защото те танцуват така - една напред, една назад. Хем говорят за семейство, че годинките са им напреднали и изграждат все пак макар и частична споделеност, хем не им се занимава, тъй като са се привързали вече много към това да си правят каквото си искат еднолично, без много да се съобразяват с чувствата на другия, затова и си стоите в едни такива никакви взаимоотношения. Някой трябва да прекрати тези взаимоотношения или обратното - да приеме всички условия на другия с всички последствия от тях. На вас двамата ви изглежда сегашната ситуация като някаква резерва, но тя е много голям риск всъщност. Трябва скоро да излезете от тази неопределеност, това не е нормален живот. И да вземете грешно решение пак е по-правилно от това да стоите така, да си минава времето и да трупате болка, защото това се случва реално.
Не всеки се мести в чужбина, защото в България е зле финансово или по друг начин. Хората имат различни амбиции и приоритети. Когато се запознах с мъжа ми, на първата ни среща му казах, че планирам да се местя в Германия. Той откликна с ентусиазъм. Ако не беше щеше да е дотам.
Проблемът е, че не само в чужбина не иска да се премести. Не иска и в друг град. Важно е да е до своите родители. Това никога няма да се промени. Сега иска да е до тях, когато няма нужда от гледане. А след това? Може да няма брат или сестра, може родителите да са му дали имот с условие за гледане. Все неща, които няма той да прпромени.
Животът е кратък и първо мислете за себе си. Човекът с който ще изградите семейство, трябва да ви разбира, уважава вашите разбирания и подкрепя. Това ще се очаква и от вас.
С единият крак сте напуснали тази връзка. Съберете смелост и прекрачете границата. Цял живот ще се обвинявате, ако не го направите.
Никой родител, който обича децата си, няма да е съгласен да ги застопори до себе си. Сигурна съм, че неговите родители го подкрепят в изборът му.
И внимавайте с тези посещения в България. Да не се видите сама с дете на ръце.
Време е да решите.
Животът е кратък и първо мислете за себе си. Човекът с който ще изградите семейство, трябва да ви разбира, уважава вашите разбирания и подкрепя. Това ще се очаква и от вас.
С единият крак сте напуснали тази връзка. Съберете смелост и прекрачете границата. Цял живот ще се обвинявате, ако не го направите.
Никой родител, който обича децата си, няма да е съгласен да ги застопори до себе си. Сигурна съм, че неговите родители го подкрепят в изборът му.
И внимавайте с тези посещения в България. Да не се видите сама с дете на ръце.
Време е да решите.
Щом се вижда ежедневно с родителите си значи имотите са близо един до друг. Щом не иска да напусне държавата, че и града дори, най-вероятно и с друго свързва това местоположение, не просто само с работата. Напълно възможно е да е с друга жена. Щеше да се промени, ако ви обичаше много, при вас личи, че го обичате, щом допускате да зарежете личните си цели, част от вашата същност, заради него. Не иска да се промени заради вас конкретно, заради друга жена може и да го направи веднага. Пълно е с подобни случаи. Не искате да го загубите, но реално имали ли сте го някога този мъж, имам предвид на сърдечно ниво най-вече, щом винаги сте усещали, че не сте приоритет за него?
Тази "любов" се подхранва и от разстоянието и факта, че се виждате рядко. И си строите идилични картини в главата.
Ако живеехе заедно, червените лампи отдавна да са светнали и да сте взели решение.
Ако живеехе заедно, червените лампи отдавна да са светнали и да сте взели решение.
Още едно мнение за окончателна раздяла и всеки да си поеме пътя.
От 10 кладенеца вадиш вода, за да докажеш, че само ти правиш компромиси, но всъщност се залъгваш и/или залъгваш и него. Предполагам, че правиш докторантура навън. Каквото и да е - нищо не ти гарантира успешна кариера в БГ след 3-4 години. Много по-голям е шансът да продължиш да се реализираш в чужбина, което за теб няма да е проблем, но за приятеля ти - да. С тези амбиции за теб децата явно не са на дневен ред. Той явно от известно време е на такава вълна.
Мисля, че приятелят ти е на ясно, че "компромисите", които му предлагаш всъщност предполагат кардинална промяна в живота ви. И тази промяна не му харесва. Не си губете повече времето!
От 10 кладенеца вадиш вода, за да докажеш, че само ти правиш компромиси, но всъщност се залъгваш и/или залъгваш и него. Предполагам, че правиш докторантура навън. Каквото и да е - нищо не ти гарантира успешна кариера в БГ след 3-4 години. Много по-голям е шансът да продължиш да се реализираш в чужбина, което за теб няма да е проблем, но за приятеля ти - да. С тези амбиции за теб децата явно не са на дневен ред. Той явно от известно време е на такава вълна.
Мисля, че приятелят ти е на ясно, че "компромисите", които му предлагаш всъщност предполагат кардинална промяна в живота ви. И тази промяна не му харесва. Не си губете повече времето!
Може би пък тя да е от тези, които не могат без връзка. Той пича си е казал открито, какво иска и какво не. Тя не може да се откаже от него.
Как да не може. Те се виждат на няколко месеца сигурно. Лафмоабета им е през социалките.
Това връзка ли е?
Разбирам и двете страни. Той си е устроил живота така, че да му е комфортно. Иска да се вижда със семейството си ежедневно, което е напълно ок. В малките градове и да не е нарочно преспокойно се засичате и по улицата.
Аз с годините и живеенето в различни градове със семейството все повече усещам липсата да се виждаме повече от веднъж месечно с тях. Понякога просто има нужда да се обадим и да кажем “Моля, вземете детето от ясла/градина/училище/урок, че не успяваме” или “Хайде уикенда да дойдете на вечеря/да излезем за разходка и кафе”. Мъжът ми е по същия начин, но към момента сме избрали, заради децата да сме в София, но знаем, че един ден искаме да се преместим на по-спокойно в малък град. Но гледаме в еднаква посока, имаме еднакви разбирания и желания.
Ти искаш нещо съвсем различно от живота - кариера, чужбина, нямаш нужда да виждаш семейството си постоянно всеки ден, по-склонна си да поемаш някакви рискове. Той иска да му е по-спокойно, лежерно, да е в родния град. Просто не сте един за друг и за всеки от вас има половинка някъде, с която да си паснете и да не трябва животът ви да е постоянен компромис за всичко.
Аз с годините и живеенето в различни градове със семейството все повече усещам липсата да се виждаме повече от веднъж месечно с тях. Понякога просто има нужда да се обадим и да кажем “Моля, вземете детето от ясла/градина/училище/урок, че не успяваме” или “Хайде уикенда да дойдете на вечеря/да излезем за разходка и кафе”. Мъжът ми е по същия начин, но към момента сме избрали, заради децата да сме в София, но знаем, че един ден искаме да се преместим на по-спокойно в малък град. Но гледаме в еднаква посока, имаме еднакви разбирания и желания.
Ти искаш нещо съвсем различно от живота - кариера, чужбина, нямаш нужда да виждаш семейството си постоянно всеки ден, по-склонна си да поемаш някакви рискове. Той иска да му е по-спокойно, лежерно, да е в родния град. Просто не сте един за друг и за всеки от вас има половинка някъде, с която да си паснете и да не трябва животът ви да е постоянен компромис за всичко.