Дали всичко е късмет?

Абе не са се разделили, още не се е появил следващия. Авторката минава само да се оплаче, че принца не бил баш принц.  Ми, в крайна сметка, аз доколкото разбрах, тя не се е развела, щото той й е обещавал семейство, вярност, да живеят заедно, а щото бившия я е хванал и натирил. Сама казва, че малко са си поиграли на семейство - обща почивка с децата, ама до там. А тя явно е имала други очаквания.
Само че човекът, който да речем е на 48, не иска да се обвързва дълготрайно с 45 годишна жена, ми се оглежда за нещо по младо. И за туй бил надменен нарцис😂
А тя си мисли, че той й е длъжен, щото е останала без мъж заради връзката си с него. Ми не е длъжен. Човек, като тръгне да си сваля гащите извънбрачно, трябва да предвиди и вероятността да бъде зарязан от официалната половинка и да не се събере с тръпката.

Късмет е, че бившият вече съпруг се е отървал от шавлива жена.
Късмет е, че сте срещнали огледалното си аз в мъжки образ.
Сега си представете как съпругът ви се е чувствал и ви е виждал , разбирайки че носи огромни рога...
Ще е късмет да поумнеете, да пораснете...
Не всичко е късмет, трябва и акъл!

Бе то всички дърти женкари в този форум са в страхотна форма. Вече трета тема авторката обяснява, че е вървежен любовника ѝ. Имаше една с любовник на 76, друга 20-годишна искаше да се жени за 50+ годишен. Мъка…

Няма късмет, всичко е до хороскоп.

Чак понякога изглежда сякаш само кръшкачите са "стари, но лачени". Другите не стават, затова не им се лепят просто.
Е,не е така. Има наистина добре изглеждащи мъже на около, че и на 50+, които и на млади, и на стари години знаят кога да си го държат в гащите.

Преди няколко години един колега ме сваляше. Наистина беше младолик и не му личаха годините беше на 43. Тренираше и се грижеше за себе си, нищо чичовско нямаше в него. Наистина, което си е, не го отричам. Ама човека вкъщи си имаше 40 годишна, оглеждаше се за нещо младо. И хич не е искал да си се разделя с жена си. Просто разнообразие! Аз такива разнообразия не искам, моя мъж си ми стига. Ама искам да кажа, че не всеки 40+ е чичосан на външен вид, но какво търси и какво иска е друг въпрос.

Всеки има път в живота, неща които трябва да му се наслучат=уроци.И когато уроците са научени, няма да се преповтарят ситуации. Ти си значима. Лошото, в което се самоупрекваш е разтегливо понятие. Трябвало е така-така е станало. Когато губиш, не знаеш какво печелиш. Хората около тебе имат оредварителни очаквания, както ти самата. Ако не се развиват нещата в съответното направление - греда. Предварителните очаквания са проекция за време напред, но утрешния ден не съществува. Всичко може да стане, всеки може да се появи или замине. Начина, по който се чустваш е от вина, която помпаш спрямо себе си. Това няма да те оправи. Всичко, което е станало, вече е свършило. Щом те има на света-значи си значима. Стойността ти иде най-вече от вътре, дай си я ти, от теб зависи. Никой няма право да съди другия, тъй като другия също греши.

Много благодаря за отговора, прочетох едно стойностно и интересно виждане.

Прекрасная Василиса, много точен анализ. Но 48 годишния не знае, че тая 45 годишна не е изобщо за изхвърляне и си има още двама по-млади 45-46 годишни кандидати. Просто нъпрос на лоялност и обич е решението на 45 годишната да остане с него.

Няма безполезно мнение, защото всяко може да бъде използвано. Всяка ситуация с даден човек - също. Всичко може да бъде използвано в този живот. Но… в крайности не е хубаво да се залита. Човешките постъпки са относителни и спрямо гледната точка и отношението към тях, но хората не сме равни. Има по-справедливи и със значително по-висок морал хора/ колкото всички понятия, включително и моралът да са относителни, все пак има някакви твърди граници/, има по-интелигентни, има по-амбициозни, по-обичащи, по-красиви и т.н. Не сме равни; не може човек, който се бори, полага неимоверни усилия и постига да е равен с комплексар, който стои пасивно и не се развива, а само чака някой да го носи на гръб и да му решава всички проблеми. Не може умишленият убиец или хроничния лъжец да ги сравняваме с достойните хора, които не убиват и не лъжат. Не може хора, които света преобръщат за семейството си да са равни с такива, за които то не е приоритет. Късметът е, как беше онази приказка, както си го накъсметиш. Всички сме имали лоши емоции с някого, но кой е по-виновен: този който се е преструвал, лъгал ни е / както пише в поста играл си е с нас/ и съответно ни е разочаровал в един момент или онзи, който към този момент не е имал знанията да види истинската същност на другия в самото начало? Ако ги няма така наречените внезапни външни нещастия/ вървиш и клон внезапно пада чупи ти черепа и те оставя с доживотна тежка травма/, всичко е по наша вина: и хубавото, и лошото. Ние нещо сме забелязали или не сме забелязали; искали или не; заменили с друго или не; простили или не….

Много ми хареса така написаното, прочетох го няколко пъти. Дава ми отговор на въпроса, който поставих в началото, но темата се разводни със спорове кой е виновен и кой не.

45-50-60 годишните не ви изглеждат чичосани само  защото не сте ги познавали на 20-25-30.

Дали всичко е късмет? Не и когато изневериш на съпруга си в брак пълен с любов.
Тогава се иска голям късмет лайното да не уцели вентилатора, както е станало при теб в последстиве.

Аз съм човек, който вярва в късмета, но тази тема е абсурдна и няма връзка с късмета.

Ти май наистина разчиташ единствено на късмета в тоя живот. Пишеш все едно си някаква вещ на някаква витрина, която сама си е сложила цена и се надява, че е най-добрия избор за потенциалния клиент. А истината е, че не е единствен избор, и не е непременно най-добрия избор.
Хората не са цифри. И 45-46 срещу 48 не означава някакво предимство когато става дума за личности, с които ще живеем.

Мене ако питате, на коментиралите в тая тема треа да им се зачитат поне 3 кредита в специалност по избор в юго-западналия юни-върс и тет.
Мноо морал, мноо ревност, големата работа. А живота е толкова по-хубав, когато е прост.
Народа (отново и отново) го е казал най-добре - Ако няма ревност, една сгодна мома на цяло село стига.

Тъй я. Ма ни момата е мома, ни живота кога има и чавета е прост.