Аз пък винаги, като прочета историята на Светулчица, съм си казвала, евала, какво благородство притежава тая жена.
- Публикувана: 20 ян. 2024, 05:49 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2024, 17:18 ч.
Дали всичко е късмет?
Аз пък винаги, като прочета историята на Светулчица, съм си казвала, евала, какво благородство притежава тая жена.
Така е. Ама ако бившия беше решил да крие и да играе двойна игра, щеше да е по-лошо. Истината винаги е по-добър вариант.
Напълно възможно е да е била без консумация тази голяма любов до указания момент, понякога това задържане действа още по силно на чувствата. Дали защото е несподелена или има някаква друга пречка, няма значение, но може да те държи много силно и дълго време.
В случая обаче не го оневинява мъжът, влюбил се бил докато жена му бременна. Не е много мъжка постъпка, в такъв случай тая страничната е режеш, прекратяваш и забравяш до колкото е възможно последното, а не да правиш мелодрами и да се изкарваш голям многострадалец. Вероятно се е хванал с нашата съфорумка без да е имал достатъчно силни чувства по начало или му е слаб ангела, от там нататък краят е бил неизбежен.
В случая обаче не го оневинява мъжът, влюбил се бил докато жена му бременна. Не е много мъжка постъпка, в такъв случай тая страничната е режеш, прекратяваш и забравяш до колкото е възможно последното, а не да правиш мелодрами и да се изкарваш голям многострадалец. Вероятно се е хванал с нашата съфорумка без да е имал достатъчно силни чувства по начало или му е слаб ангела, от там нататък краят е бил неизбежен.
За съжаление Светулката е може би единствената, която вярва на историята на бившия й мъж. Има като че ли насила вкарана наивност. Може да й носи някакво успокоение, но за мъж който платонически залитнал докато жена му е бременна не мога да използвам какъвто и да е приличен епитет. Не ми се вписва в логиката. Дано да е истина неговата версия, но аз съм мъж и подобни неща съм срещал само в приказките.
Добре де, хайде да не спамим темата на авторката, искате ли? Последно отговарям.
Това е моята история. Не неговата.
През годините съм анализирала и съм си мислила дали, ако ги бях оставила да се изконсумират и да се правя на непукистка, както казва rf22 нямаше да мине и замине, защото точно това подклаждаше емоциите. Неизвестното. Непознатото. Но не. Аз съм просто друг човек. А и той също. Няма как да го обясня. Просто знам, че е така. Такива хора сме.
"А можех още да се рея
в простора волна като птичка.
Ала фалшиво да се смея
избрах да се пребия истински."
Писах го малко след раздялата. Аз взех решението. Просто... трябва да бъдем истински. А и исках дъщеря ми да расте с модел "трябва да бъдем истински". Да, жертви има. Но няма как без тях. За всички.
Освен това смятам, че ние имахме мисия - той да се влюби в мен, аз да го отхвърля, после да пламнем и да изгорим. За да дадем пътеката, по която дъщеря ми да дойде при тук. Иначе нямаше как.
Това е моята история. Не неговата.
През годините съм анализирала и съм си мислила дали, ако ги бях оставила да се изконсумират и да се правя на непукистка, както казва rf22 нямаше да мине и замине, защото точно това подклаждаше емоциите. Неизвестното. Непознатото. Но не. Аз съм просто друг човек. А и той също. Няма как да го обясня. Просто знам, че е така. Такива хора сме.
"А можех още да се рея
в простора волна като птичка.
Ала фалшиво да се смея
избрах да се пребия истински."
Писах го малко след раздялата. Аз взех решението. Просто... трябва да бъдем истински. А и исках дъщеря ми да расте с модел "трябва да бъдем истински". Да, жертви има. Но няма как без тях. За всички.
Освен това смятам, че ние имахме мисия - той да се влюби в мен, аз да го отхвърля, после да пламнем и да изгорим. За да дадем пътеката, по която дъщеря ми да дойде при тук. Иначе нямаше как.
Аз нещо не разбирам, как ти ще се правиш на разсеяна, след като той сам ти е казал.
По-кофти е варианта да усещаш, че ти изневеряват, да споделиш, макар да нямаш доказателства и да те газлайтват, да ти казват, че си луда.
Хубаво е човек да може да носи отговорност.
Светулчица, ако съм на теб вместо да го идеализирам, ще си позволя да съм му ядосана, да му тегля мислено няколко и ще продължа живота си с друг мъж.
По-кофти е варианта да усещаш, че ти изневеряват, да споделиш, макар да нямаш доказателства и да те газлайтват, да ти казват, че си луда.
Хубаво е човек да може да носи отговорност.
Светулчица, ако съм на теб вместо да го идеализирам, ще си позволя да съм му ядосана, да му тегля мислено няколко и ще продължа живота си с друг мъж.
Защо толкова ви бърка историята на Светулчица? Така е решила да продължи напред, така е направила. Да ли бил спал, дали не, кой точно го интересува. За човек зарязващ бременна си жена и на мен ми идват само псувни наум, а пък за възлюбената му .....
Щом тя си разказва и то неведнъж историята, то е нормално да се коментира.
Все едно да питаш защо коментираме тази или онази тема.
Ми форум, решили сме, коментираме нещо.
Той не ми изневери.
Влюбиха се, имА достойнството да ми каже, лутахме се, разделихме се и те се събраха. Затова ги уважавам и до днес. Но, ако ме беше измамил нямаше да му проговоря. Изневяра не прощавам.
Влюбиха се, имА достойнството да ми каже, лутахме се, разделихме се и те се събраха. Затова ги уважавам и до днес. Но, ако ме беше измамил нямаше да му проговоря. Изневяра не прощавам.
Аз лично не виждам разликата, тъй като крайния резултат е един и същ - ти си зарязана, а той е с нея, а пък кога се е случила първата консумация едва ли е от голямо значение, да не говорим и че ти едва ли има как да знаеш със сигурност кога е било - преди или след официалния развод.
А на авторката на темата трудно може да се каже виновен ли е нещо нейният нов мъж, защото не го знаем какви ги е обещавал. Ако само се е забавлявал с нея, ходил на 2-3 почивки заедно, без да й се врича във вярност, а тя сама е напуснала мъжа си защото и без това така е искала - това е едно.
Но ако й се е клел, че ще бъде с нея до гроб, само и само да напусне мъжа си и да бъде с него, и тя взела че го направила, а пък той след това взел да се оглежда по други - това е друго нещо.
Тя си знае най-добре каква е ситуацията, аз залагам, че е първото, но това си е мое мнение.
Направо позна от първия път🙂
Първото е, даже не живея с него. Вричал ми се е в любов, да. Показал ми го е.
Между 45-46:и 48 разлика много няма, още повече че на тази възраст вече зависи какви грижи е инвестирал в себе си. На 50+ може да също добре физически, само дето след тийнейджърска възраст не е важно колко много (на брой) те искат, а дали те иска този до теб, дали държи (само) на теб, дали си значима за него и т.н.
Джеймс, моралните хора не се ревнуват, защото не си дават поводи и живеят много по-спокойно, гледайки навътре под собствения покрив, а не оглеждайки се из цялото село.
Джеймс, моралните хора не се ревнуват, защото не си дават поводи и живеят много по-спокойно, гледайки навътре под собствения покрив, а не оглеждайки се из цялото село.
Невероятно точно изказване. Точно в целта. Мъжът ми никога не ми е давал поводи за ревност. В началото на връзката ни аз го ревнувах много, оказа се напразно, той ми доказа,че няма защо да го ревнувам и така до края не ми даде нито повод за ревност. Но пък я нямаше тръпката вече. Сегашния е коренно различен- поводи за ревност дава непрекъснато и това ме съсипва, съсипва и любовта ми към него, отдалечава ме. Мъжът ми наистина беше морален, още от самото начало.
Авторке, а какъв е семейния статус на тези двамата 46-47 годишните? Семейни, разведени, ергени? Колеги ли са ти? Да не стане от трън та на глог, че е по висок.
Съни, къде живееш ти бе душата?
Бившия морален, двама достойни, един неустоим... Тук колко колежки клечат на въдиците и няма кьорав сафрид, при теб раци, рапани, корали... всичко кълве.
Бившия морален, двама достойни, един неустоим... Тук колко колежки клечат на въдиците и няма кьорав сафрид, при теб раци, рапани, корали... всичко кълве.