Не се чувствам добре

  • 3 327
  • 82
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 52
Здравейте,
Преди месец започнах нова работа след майчинство 2 години и половина. В началото бях наистина ентусиазирана, изключително много се радвах, че ще работя, но малко след това реалността ме удари като гръм от ясно небе. Не се чувствам добре, тъй като работя от 9 до 6 и нямам никакво време да се видя с детето си. То тръгна на ясла, но ходи по 3/4 дни и след това боледува по 2/3 седмици. Гледат го родителите ми, които не живеят в същия град и се получава така, че не го виждам с дни (освен събота и неделя). Отделно шефовете ми не се държат особено добре с мен. Липсва уважение от тяхна страна. Сутрин ме подминават, дори не казват и едно добро утро. Имам наблюдения, че и с колегите се държат по подобен начин. Наскоро извикаха една колежка и я държаха около 2 часа. Крещяха й и я изкараха едва ли не малоумна, че е спала на лекции и т.н., а момичето просто е младо и без опит, идва директно от университета. Хем знаят, че е така, хем си позволяват да я нагрубяват. Очаквам и към мен подобно отношение скоро.
Мисля, че изпадам в депресия. Оставила съм си детето, за да ходя на работа, на която не ме зачитат за човек. Страх ме е да напусна, защото ще остана без доходи, а знаем всички животът колко е труден на днешно време. Отделно не знам до колко мога да ползвам болничен, тъй като съм нова и може да ме уволнят по всяко едно време затова, че отсъствам прекалено.
Вие какво бихте ме посъветвали, как бихте постъпили?

# 1
  • Мнения: 5 462
Да си потърсиш друга работа, където ръководството не са идиоти (с извинение).
Никога не бих оставила детето си да го гледат в друг град. Бащата къде е в картинката?

# 2
  • Мнения: 558
Вместо директно да напускаш защо не започнеш да се оглеждаш за друга работа и ако получиш добро предложение за такава - направо да смениш?

# 3
  • София
  • Мнения: 52
Вместо директно да напускаш защо не започнеш да се оглеждаш за друга работа и ако получиш добро предложение за такава - направо да смениш?

Защото имам голямо предизвестие, не знам дали някой ще ме чака толкова време.

# 4
  • Melmak
  • Мнения: 3 251
Според мен имаш нереалистични очаквания. Ти като си намери работата, не знаеше ли, че ще е от 9 до 18, както повечето хора работят. Всички, които имат деца как се виждат с тях?

Наистина ли не си го помисли това по-рано? Благодари се, че вашите ти помагат.

Разбира се,  не е нормално да имаш лошо отношение и да ти крещят на работа. Потърси си друга работа, като намериш, напусни тази.

# 5
  • Мнения: 558
Защото имам голямо предизвестие, не знам дали някой ще ме чака толкова време.
Колко дълго е предизвестието? По закон не беше ли максимум 3 месеца? Да, не е малко, но на интервютата това се уточнява и то още в началото, от там нататък става ясно дали биха те изчакали или не. Ако направиш добро впечатление далеч не мисля, че предизвестието би било проблем. Не зная в кой сектор си, но понякога е по-лесно за фирмите да изчакат някой качествен кадър, отколкото да продължават с подбора, което също отнема време, и накрая - пак да чакат, понеже в повечето случаи човекът ще има предизвестие от 1-2-3 месеца.
Мен са ме чакали с два месеца предизвестие, познавам и хора, които са ги чакали и с 3. Не мисля, че това трябва да ти пречи да пробваш.

# 6
  • София
  • Мнения: 13 493
Голямото предизвестие не е пречка, когато те искат за новото място. В момента вторият ни зет си сменя работата и го одобриха на интервюто още през декември, а реално ще започне от 01.06. Т.е. 6 месеца. Той няма голямо предизвестие, но иска да му мине изпитът за магистратурата и тогава да започне на новото място.

# 7
  • Мнения: 41 448
Никъде не е идеално, а според мен и ти си с изострена чувствителност. Шефовете навсякъде се карат, притискат за срокове, дават задачи... Ми то това им е работата. Налага се да свикнеш, защото и да се преместиш другаде, шансът да попаднеш на супер място не е особено голям. Уви, това е животът. Не казвам да не си търсиш по-добро, но не действай импулсивно, овладей си депресията и като свикнеш ще видиш, че дяволът не е толкова черен. В началото на нова работа винаги е голям стрес, а при теб двоен. Ама минава Simple Smile

# 8
  • Мнения: 1 453
Всички са прави, но това, което казвате, е валидно главно за професионалисти в своята сфера, които са ценни кадри. Не знаем какво точно работи жената, на каква позиция и с какъв опит е.

Единственото неприемливо е това с викането и тормозенето. Изясни ни колко е предизвестието. Честно казано, ако са шефове, които си викам на персонала, предполагам, че са с определен манталитет и ще те пуснат без предизвестие.

# 9
  • София
  • Мнения: 52
Всички са прави, но това, което казвате, е валидно главно за професионалисти в своята сфера, които са ценни кадри. Не знаем какво точно работи жената, на каква позиция и с какъв опит е.

Единственото неприемливо е това с викането и тормозенето. Изясни ни колко е предизвестието. Честно казано, ако са шефове, които си викам на персонала, предполагам, че са с определен манталитет и ще те пуснат без предизвестие.

1 месец е предизвестието. Аз съм наясно, че никъде не е розово, сменила съм 7 работи през живота си. Но тяхното отношение е крайно. Никога досега шефовете ми не са си позволявали да крещят на мен или на колега. Да, може да се правят забележки, но не и по този начин. Да потъпкаш служителя си, достойнството му, самочувствието му и всичко останало, за да се покажеш колко "голям" си. Също така си позволяват да пият уиски в 16 часа следобед, което също ме изуми. Нали в работно време е забранено да се пие алкохол? Или само защото са шефове, на тях всичко е позволено.
Другият огромен минус е, че по цял ден седя на изкуствена светлина. Няма прозорец в помещението, в което работя.

# 10
  • Мнения: 1 453
Е, щом е един месец, няма проблеми. За толкова всеки работодател ще изчака, започнете да търсите и да пускате СВ-та. В каква сфера работите, лесно ли смямате, че се намира работа в нея?

# 11
  • София
  • Мнения: 52
Завършила съм висше в сферата на маркетинга. Имам изкарани и няколко курса, които също са в тази сфера.
В момента съм асистент, като отново се занимавам с маркетинг, но и с разни документи, ползват ме и за преводач.
На интервюто други неща ми говориха, че ще се занимавам изцяло с маркетинга, но се оказа друго. Обещаха ми и карта за градски транспорт, която за месец и половина така и не получих. Уж за рожден ден подаряваха ваучер, а имах скоро и тотално ме бяха забравили.

# 12
  • Мнения: 558
Oчевидно си попаднала на некоректен работодател. Един месец предизвестие не е много, а е съвсем нормално. Наистина започни да се оглеждаш за нова работа. Не виждам какъв по-адекватен съвет можем да ти дадем.

# 13
  • Melmak
  • Мнения: 3 251
Един месец предизвестие не е нищо! Търси нова работа и готово. Всеки работодател ще изчака, даже вече повече хора сме с 2 месеца предизвестие.

Иначе работодателят е кофти, много ясно, това крещене само като описваш е достатъчно.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 14 699
Търсиш друга работа. Сигурно пак ще се налага баба и дядо да помагат, но е важно на работното място да не ти крещят.


____

Е, не, не съм съгласна, че е нормално шефовете да се карат.

# 15
  • София
  • Мнения: 52
И аз не съм съгласна, че е нормално да се карат. Когато не е добре свършена работата е нормално да ти посочат къде са ти пропуските, какво трябва да подобриш и т.н., а ако пък видят, че дадения служител изобщо не става-просто да го освободят. А не да ти казват в прав текст, че си малоумен, че нищо не става от теб и то на висок тон. Миналата седмица шефът ми ме викна да обсъдим една задача, която ми беше дал. Е, ако ви кажа как я обсъдихме...
Влязох в кабинета, телефона му звънна, слушах го 20 минути как говори колко е велик, как само той е постигнал нещо в живота от всичките му познати. Как нямало вече студенти и читави хора и само той и неговото семейство са велики, другите сме простосмъртни и не разбираме нищо от живота. На всичкото отгоре ме задържа 15 минути извънработно време за да слушам целия разговор, за да ми каже, че утре ще продължим, защото вече ставало 18:20ч. и трябвало той да си ходи. А аз че съм подписала договор до 18:00 и че всяка сутрин идвам преди 9, и че имам и малко дете, което ме чака на никой не му дреме.

# 16
  • Мнения: 558
Шефът ти изглежда като един доста комплексиран човек.

# 17
  • Мнения: 19 168
Добре, ти от месец, месец и нещо работиш. Детето от колко време ходи на градина? Сигурно ще разреди боледуванията.

# 18
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 243
Вместо директно да напускаш защо не започнеш да се оглеждаш за друга работа и ако получиш добро предложение за такава - направо да смениш?
Точно. Разгледай обявите или поразпитай за друга работа, но това с детето да не ти е оправдание, защото преди да започнеш работа се запознаваш как стои въпроса с работното време.

# 19
  • София
  • Мнения: 52
Ходи от септември на ясла, но започна много да боледува и да не се оправя. По препоръка на педиатъра и на УНГ, го бяхме спрели за 3 месеца. Това беше и причината да не започна да работя още от момента, в който тръгна на ясла. Пуснахме го след 3 месечното отсъствие, ходи 1 седмица и сега вече от 3 седмици не е, със сополи е, които не спират. Водихме го на какви ли не лекари вече-няма резултат. Като си е вкъщи е здрав, но тръгне ли на ясла става страшно. И аз силно се надявам скоро да го израсте, но не съм сигурна дали ще се получи.

# 20
  • Мнения: 159
Не разбирам смисъла на темата, някакво съчувствие ли се иска или какво?
Започнала си за работиш при тъпак, ок, тогава търси друго и се махай. Още повече, имаш родители, които ти помагат. 
Търси си работа във фирма, където ще могат да те заместят без проблем , когато детето е болно. А може би хоум офис с твоята професия?

# 21
  • София
  • Мнения: 52
Много ми се иска хоум офис, но не успях да намеря, когато си търсих работа. Гледах обяви днес и пуснах две СВ-та, но съм нова в тази професия и не знам дали някой ще ме вземе да си работя от вкъщи, при положение, че нямам почти никакъв опит. Преди да родя работех нещо съвсем различно, но тъй като по време на майчинството успях и да завърша и да изкарам 2 курса, реших да опитам и да го работя. Получава ми се, но мястото не е правилното.
Може би трябва да потърся нещо или на по-малко часове, или наистина хоум, за да мога да му обръщам и на него внимание. Приятелките ми ми казваха да го направя, че е изключително сложно с дете на 2 да работиш 9 часа и т.н., но тогава нямаше кой да чуе, защото главната мисъл в главата ми беше как да израсна в кариерата и да подсигуря по-добър живот за семейството си. Но може би това трябваше да се случи когато детето стане малко по-голямо.

# 22
  • Мнения: 4 717
Чакай сега, изкарала си два курса и това ти е образованието, за което търсиш работа или преди това имаш образование в маркетинга?

Регистрирай се в LI, направо има опции да си опишеш уменията (не само по дипломи) и да посочиш, че активно търсиш работа. На мен постоянно ми излизат известия за търсене на служители, вкл. маркетинг, като за някои е посочено "хибридно", т.е. имаш офис, но ти позволяват да работиш и от вкъщи. Има компании, които вече не държат служители в офиса, а и като цяло за такива професии е по-вероятно да си намериш нещо с плаващо работно време, не е като да си юрист примерно и работата ти да зависи от работното време на съдилищата.

И според мен си тръгнала с нереалистични очаквания. Едва ли има работа, в която от време на време да не се налага да останеш извънредно. Работното време е 9 часа или 8 часа с един час почивка?

А за пиенето в работно време и какво говориш шефът по-добре не го коментирай. Никой не забранява със закон почерпката с алкохол. Има фирми, в които вътрешно се забранява. Има и такива, в които следобед е нормално не само шефът, а и служителите понякога да си сипят едно вино или да се почерпят по повод.

# 23
  • София
  • Мнения: 52
Имам висше образование в сферата на маркетинга + два курса. Не само курсовете.
Имам регистрация там, но не съм търсила активно работа. Само в джопс-а, но ще опитам да си ъпгрейтна профила там и да потърся. За алкохола има вътрешна забрана за всички, но явно той не се смята за част от колектива. Имаше повод, колега беше взел шампанско, колкото да си кажем наздраве, но шефовете казаха, че през работно време не става и който иска след работа може да остане да пие.
Работното време излиза, че е 8 часа и половина, защото обедната е само 30 минути. Тръгнах с такива очаквания, защото на интервютата ми се представиха нещата по съвсем, съвсем различен начин. Комуникирахме 1 месец преди да започна работа и то често. Един път шефката ми се изпусна пред мен, че не се задържали служителите при тях и тя не знаела защо. Беше по повод на това, че преди да се открием са търсили 6 месеца. Преди тези 6 месеца е работила жена, която по нейни думи била неграмотна и я освободили, а преди нея пък е имало момиче, което е работило 4 дни.
Гледам снимки на екипа от Великден 2023 и няма един, който да е тук в момента. Всички сме нови-на под 1 година.

Последна редакция: пн, 26 фев 2024, 13:51 от flower.fairy97

# 24
  • Мнения: 4 214
Предизвестието не е проблем. Винаги можеш да не го работиш, а да си го платиш на работодателя, ако новото място си заслужава и искаш да се преместиш бързо.

# 25
  • Мнения: 1 453
Плюс това, сериозните фирми не пускат обяви, когато нямат човек на позицията. Това са някакви частни случаи. В повечето случаи и даденият човек, чиято позиция искаш, той също е в предизвестие. Или предстоят майчински. В общи линии, нищо не е от днес за утре.

# 26
  • Мнения: 4 717
Ми хубаво, ама ако това ти боде очите и ти пречи, никъде няма да ти харесва. Сигурно ще се скандалиризаш, но ми се е случвало да ида на среща с хора, които са работодатели, забраняват на служителите си да пият в работно време, но ако е следобед, пием по нещо, аз съм външен човек, те са си шефове. На служителите дали им е криво и дали го обсъждат?

Обявите в Jobs.bg са буквално на кило, търсенето е по-трудно, за едно място понякога кандидатстват стотици хора. В LI е по-персонално. Освен това си завършила маркетинг - направи си маркетинг на себе си, търси професионално.

Има ли баща детето? Боледуването ще спре, когато изгради имунитет. Ако толкова тежко боледува и продължително, търси причина. И да го спреш за три месеца, после пак наново ще лепва вируси.

А и за работата от вкъщи, да ти го кажа от личен опит - не е много по-лесно. Детето иска внимание, иска да яде, трябва да се приспи, това е време, което ти изяжда от работното.

Един месец е нормалното предизвестие. В изпитателен срок ли си?

# 27
  • София
  • Мнения: 52
Да, в изпитателен съм още 5 месеца. Има баща детето, но работата му е свързана с чести отсъствия от вкъщи. Ще я сменя след няколко месеца, но понеже детето е в частна ясла, която е към фирмата му и искаме да изкара тази година и след това ще го преместим.

# 28
  • Мнения: 19 168
Много ми се иска хоум офис, но не успях да намеря, когато си търсих работа. Гледах обяви днес и пуснах две СВ-та, но съм нова в тази професия и не знам дали някой ще ме вземе да си работя от вкъщи, при положение, че нямам почти никакъв опит. Преди да родя работех нещо съвсем различно, но тъй като по време на майчинството успях и да завърша и да изкарам 2 курса, реших да опитам и да го работя. Получава ми се, но мястото не е правилното.
Може би трябва да потърся нещо или на по-малко часове, или наистина хоум, за да мога да му обръщам и на него внимание. Приятелките ми ми казваха да го направя, че е изключително сложно с дете на 2 да работиш 9 часа и т.н., но тогава нямаше кой да чуе, защото главната мисъл в главата ми беше как да израсна в кариерата и да подсигуря по-добър живот за семейството си. Но може би това трябваше да се случи когато детето стане малко по-голямо.

Кога тогава? Преди месец ли? Тази работа, от която всеки напуска (впрочем, това значи, че надали ще имаш проблем, ако случайно си намериш нова работа за месец), осигурява ли някакво израстване в кариерата и добър живот за семейството ти? Пуснала си го детето в пика на болестите, то реално е било на детска само в грипния сезон, разбира се, че може да боледува. Вместо да го пращаш в друг град при родителите си да го гледат по цяла седмица, си го погледай още малко, докато се стабилизира с болестите, те и намаляват през пролетта и лятото. Всъщност детето в кое населено място ходи на градина? Там, където живееш ти, или където са родителите ти?

# 29
  • София
  • Мнения: 52
Много ми се иска хоум офис, но не успях да намеря, когато си търсих работа. Гледах обяви днес и пуснах две СВ-та, но съм нова в тази професия и не знам дали някой ще ме вземе да си работя от вкъщи, при положение, че нямам почти никакъв опит. Преди да родя работех нещо съвсем различно, но тъй като по време на майчинството успях и да завърша и да изкарам 2 курса, реших да опитам и да го работя. Получава ми се, но мястото не е правилното.
Може би трябва да потърся нещо или на по-малко часове, или наистина хоум, за да мога да му обръщам и на него внимание. Приятелките ми ми казваха да го направя, че е изключително сложно с дете на 2 да работиш 9 часа и т.н., но тогава нямаше кой да чуе, защото главната мисъл в главата ми беше как да израсна в кариерата и да подсигуря по-добър живот за семейството си. Но може би това трябваше да се случи когато детето стане малко по-голямо.

Кога тогава? Преди месец ли? Тази работа, от която всеки напуска (впрочем, това значи, че надали ще имаш проблем, ако случайно си намериш нова работа за месец), осигурява ли някакво израстване в кариерата и добър живот за семейството ти? Пуснала си го детето в пика на болестите, то реално е било на детска само в грипния сезон, разбира се, че може да боледува. Вместо да го пращаш в друг град при родителите си да го гледат по цяла седмица, си го погледай още малко, докато се стабилизира с болестите, те и намаляват през пролетта и лятото. Всъщност детето в кое населено място ходи на градина? Там, където живееш ти, или където са родителите ти?

Не преди месец, а още когато майчинството ми приключи (демек преди 5 месеца) и започнах да се оглеждам за работа. Не мога да си кривя душата и да кажа, че нищо ново не съм научила за този месец и половина тук, но за израстване в кариерата не мога да кажа. Най-малкото на обявата пишеше, че ще съм МАРКЕТИНГ сътрудник, а в договора ми са ме написали като ТЕХНИЧЕСКИ сътрудник, което не ми хареса въобще, защото при следващо кандидатстване колкото и да обяснявам, че съм се занимавала с маркетинга на фирмата, може и да не ми се върже никой. Заплатата не е лоша, но за работата, която имам и предвид това, че върша неща за няколко човека, може би е редно да е малко повече.
Градината му е там, където живея аз, но не е особено близо до нас. Пак трябва да се пътува около 30 мин в посока.
Родителите ми са на 40км от мен, реално стигам до тях за час и половина, но няма много смисъл да ходя след работа, тъй като той си ляга към 20ч. Няма да се видим за повече от 20 мин, ще бъде още по-разтроен, а сутрин когато трябва да излизам, той още ще спи.

# 30
  • Мнения: 4 717
Търси му по-близка градина. Нямате ли шанс за близка общинска?

Иде пролет, боледуването ще намалее.

Работодателите търсят умения. Ако покажеш проект или нещо, с което си се занимавала, ще ти повярват.

# 31
  • Мнения: 19 168
Сега го прочетох това, че те бил задържал до 6:20. Добре, че в случая детето не те чака, ама имаш някакво крайно отрицателно и като на ОТК отношение към тия шефове. Кога пиели, какво казвали за себе си, по-добре не се вглеждай чак толкова. Нали знаеш, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола, и където и да отидеш, все ще е така.

# 32
  • Мнения: 1 453
Не го мисли за длъжностите, всеки си ги кръщава както му дойде, те ще те питат какво си работила точно и с какво е била свързана работата. Имаш ли някакви лични проекти? Пробвала ли си на свободна практика?

# 33
  • Варна
  • Мнения: 36 754
Не й давайте много много надежди за спиране на боледуването пролетта. Не са всички така. Моята надрасна боледуванията чак в края на втора група в детската градина. На позната детето е вече четвърти клас и се спуква да боледува. Има си и по-кекави деца.  Да търси вариант да съвместява работата с боледуванията, че може и да не спрат скоро. Имунитет не се гради за няколко месеца.

# 34
  • София
  • Мнения: 38 778
Преди договора да стане постоянен, можеш да напуснеш без предизвестие.

# 35
  • Мнения: 1 453
Много силно се съмнявам, че изпитателният срок е в нейна полза. Въобще, че в някоя фирма е.

# 36
  • София
  • Мнения: 52
Не мога за съжаление, в договора пише, че трябва 1 месец предизвестие и от двете страни.
За боледуването съм съгласна, че си е до детето и че някои не спират до много късно. Аз съм била такова дете и дори помня, че първи и втори клас изобщо не ходех на училище. Добре, че беше дядо ми да ме гледа и да ме обучава, иначе щеше да е страшно.
Не съм пробвала да работя самостоятелно, защото много скоро завърших, но не е лоша идея. Все още се чувствам леко неуверена обаче, относно уменията си. Не знам дали бих се справила. Все пак имаше и 3 години пауза. Може би е добре да посетя психотерапевт.

# 37
  • Мнения: 4 717
Не е, защото в изпитателен срок могат да я уволнят без да посочват условия и не ползва защитата за майка на малко дете. Но в случая тя иска да напусне, един месец е нормален срок.

Едва ли има работодател, който не е наясно, че майки с малки деца отсъстват често.

# 38
  • Мнения: 19 168
Не мога за съжаление, в договора пише, че трябва 1 месец предизвестие и от двете страни.
За боледуването съм съгласна, че си е до детето и че някои не спират до много късно. Аз съм била такова дете и дори помня, че първи и втори клас изобщо не ходех на училище. Добре, че беше дядо ми да ме гледа и да ме обучава, иначе щеше да е страшно.
Не съм пробвала да работя самостоятелно, защото много скоро завърших, но не е лоша идея. Все още се чувствам леко неуверена обаче, относно уменията си. Не знам дали бих се справила. Все пак имаше и 3 години пауза. Може би е добре да посетя психотерапевт.

Ами, взимаш си детето и си пускаш болнични да си го гледаш. Или ще ти съкратят предизвестието много бързо, което явно те устройва, или работодателят позволява чести болнични и това всъщност не е лоша работа.

А майка ти и баща ти не работят ли, че имат възможност да ти гледат детето 20+ дни в месеца? Не е ли възможно единият от тях да идва у вас да гледа детето, когато боледува, вместо да го пращаш там и здраво-болно, да не ходиш да го виждаш, защото ставало късно.

# 39
  • Мнения: 8 940
А ти изобщо искаш ли да работиш и да се развиваш професионално или искаш да си вкъщи с детето?
Някак оставам с впечатление, че са ти много нереалистични очакванията и се фокусираш само върху негативите. Какво реално можеш да предложиш насреща - опит, експертност, ....?

Изобщо не казвам да стоиш на това работно място, щом не ти допада, но 1 месец предизвестие нищо не е - просто намери друга работа. Хората държави сменят, преквалифицират се тотално, ти си се затръшкала, че не получаваш уважение от шефа и че си стояла 30 минути повече. Но имай предвид, че на другото място най-вероятно други неща няма да ти харесат.

# 40
  • София
  • Мнения: 52
Ясно ми е че навсякъде си има минуси. Работя от малка, имам почти 10 години трудов стаж, а съм на 28. Сменила съм няколко работи. На някои съм седяла и по 10 месеца, на друга седях 5 години. Имам желание да работя, естествено. За какво иначе да инвестирам и време и средства да се обучавам и т.н., като няма да работя. Просто наистина не се чувствам добре на това място. До сега така подтисната и смачкана не съм се чувствала никъде другаде, а съм работила в хотел, който се намира в центъра на София и то нощни смени. Сблъсквала съм се и с пияни клиенти, имало е и агресия към мен, но просто го приемах и не го мислех особено много. Сега не мога да си обясня защо изпитвам толкова силни негативни емоции. То си е направо депресия. Може би е съвкупност от няколко неща - рязка промяна на ежедневието, раздяла с детето, кофти работодатели и резултата е такъв. Колкото и да се опитвам да мисля позитивно и т.н. просто не ми се получава.

# 41
  • Мнения: 19 168
Вземи си детето, не го оставяй при родителите. Болнични не могат да ти откажат. Най-лошото, което може да ти се случи, е да те освободят в изпитателния срок.

# 42
  • Melmak
  • Мнения: 3 251
Тръгнала си с голяма кошница.

Работех в маркетингова агенция и там се пиеше яко. Изненадващо беше за мен, преди това никога не съм работила в такава среда, където следобяд си сипват джин с тоник, а на обяд пият по едно вино.

Но навсякъде си е различно. Не бъди толкова критична защо шефа може да пие, защо не знам си какво. В предишните ми работи шефовете са си тръгвали в 4 ч. А ние сме седели до края на работния ден,  но не съм ходила да ги питам защо за тях може.

Хубаво е, че си завършила висше и курс, но в тази сфера трябва опит. Това е най-важното. Стой там още малко да го добиеш, защото той дава увереност.

Абсурд с малко болно дете да работиш хоум офис. Нито детето ще гледаш, нито работата ще си вършиш.

Според мен трябва да имаш по-реалистични очаквания. Всички деца боледуват в детската, все пак над две години си го пазила и си го гледала у вас. Какво очакваш да се случи като го пуснеш на ясла?

Радвай се, че родителите ти са от такава помощ!

# 43
  • София
  • Мнения: 17 335
Със сигурност е съвкупност от фактори, но токсичната работна среда е най-силния фактор - но пък е фактор, който можеш да промениш. Продължавай да търсиш, дано намериш нещо по-приемливо.
На мен ми е било кофти връщането на работа и двата пъти, а се връщах на познати места с познати колеги и работа. Просто ми беше гадно, че не бях с детето, въпреки че за едното помагаше бавачка, а за другото - пенсионираната вече баба. Криво ми беше, сто пъти си преосмислях живота и кариерните възможности Simple Smile обаче след няколко месеца нещата се нагласяваха.

# 44
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 060
Търси нова работа. Винаги има вариант за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

# 45
  • Мнения: 12 867
Да кажа и аз: детето е много малко, няма никакъв начин да работиш хоум офис и детето да тича из къщи и да те дърпа непрекъснато. Абсурд, не става.
Виж, да работиш на половин ден е реалистично, но не знам дали тогава детето ще боледува по-малко, ако стои по-малко време в градината.

Наистина, не си ти човекът, който да контролира шефа. Той е този, който контролира и е в правото си да пие, яде и да се помайва.

Твоето разочарование според мен идва от раздялата с детето. разбирам те много добре. Но пък е за добро, наистина е добър вариант.
Никой не може да те спре да ползваш болнични. А ако работодателят поиска да те освободи, какво да се прави.
Хубаво е да започнеш активно да търсиш нещо друго и едва СЛЕД това да напускаш.

# 46
  • София
  • Мнения: 52
Благодаря на всички!
Прави сте, че прекалено много се вглеждам за неща, които не би трябвало да ме вълнуват. Човека е такъв и няма какво да променя. Може би не го е прави с лоши намерения, просто има такъв характер. Това не променя факта, че ще се опитам да потърся нещо по-добро. Поне с различно работно време, за да имам повече време за детето.

# 47
  • София
  • Мнения: 3 498
Преминах през подобен период след връщането от първото майчинство. Работа от 9:00 до 18:00ч. Плюсовете при мен бяха, че градината на малкият е на 200м, мъжът ми е с гъвкаво работно време, аз бях хоум офис. Минусите, трудно е да се нагодиш първоначално, че не разполагаш толкова с времето си, съобразяваш се с екип, часове, ангажименти, но това е животът. Децата растат, ние работим. И аз в края на деня бях уморена, тепърва готвене, да видя детето (което 20:30-21:00 най-късно заспиваше), после да се видим с мъжа ми, ама така е.

Малкият боледуваше веднъж месечно, аз само веднъж си взех болничен 3 дни (в края на 6м). Останалото време, живи и здрави да са ни, едните баба и дядо помагаха. И те го взимаха за по някой друг ден у тях в друг град, ние първите дни от разболяванията го гледахме, работейки от вкъщи (силно непрепоръчително, никаква работа не се върши, и детето не се гледа адекватно).

Моят съвет е - събери едно добро портфолио, направи готини проекти, стани добър специалист с някоя друга година опит и търси нещо гъвкаво и от вкъщи. Сферата ти го позволява. Да, детето ще е попораснало, но задачите около него не и дори ще трябва още повече време да се отделя (домашни, извънкласни занимания, ако ходи на спорт). Не очаквай супер коректни работодатели и да те гледат с мили очи - изключения са и почти няма такива вече.

# 48
  • Мнения: X
Авторке, мисля че  от 1000 кладенеца вода вадиш, само и само да оправдае простата истина-че не ти се работи. Изключвам виковете - това не е нормално.
 То болно било детето, за 3 месеца спряно. Не те устройва това, онова. Карта ти били обещали, курсове била изкарала.
Предизвестие то било много.
Стегни се, цял живот работа те чака. И да отлагаш, най-много година още. Такъв е живота, приеми. Продаваш предизвестие и търсиш-в момента работа има. Може да си починеш някоя седмица между двете работи. Знам какво е, от работа на работа все едно, детето си иска своето.Прибираш се изцедена, детето се наспало и подскача, но няма майка която да не се е справила.Всички работодатели послъгват, просто проучвай по-добре при следващата.

# 49
  • Мнения: 1 073
Ако наистина не можете да си позволите да живеете само със заплатата на мъжа ти, потърси работа на половин работен ден. Ще имаш много повече време с детето. Все пак то ти е най-важно и ще бъде малко само веднъж. После не можеш да върнеш времето. Но пък спомените остават.

# 50
  • Мнения: 6 789
Основната ви грешка е изпращането да детето в друг град. Намерете начин да се редувате с мъжа ви в ползване на болничен, бабата/дядото да се редуват да гостуват за гледане. Гледачка за крайни случаи, в които никой не може да отсъства.

# 51
  • София
  • Мнения: 828
Благодаря на всички!
Прави сте, че прекалено много се вглеждам за неща, които не би трябвало да ме вълнуват. Човека е такъв и няма какво да променя. Може би не го е прави с лоши намерения, просто има такъв характер. Това не променя факта, че ще се опитам да потърся нещо по-добро. Поне с различно работно време, за да имам повече време за детето.

flower.fairy97, какво правят шефовете ти съвсем не е твоя работа. Твоята задача е да правиш това, което се иска от теб като задачи. Ако смяташ, че са ти обещали нещо на интервюто, не пречи да попиташ любезно.

Всички сме имали малки деца, много труден период е. Когато моите бяха малки, нямаше и хоум офис. Този период е много труден за адаптация чисто психологически - разделяш се с детето, тотално ти се разбутва режима. В България работата на 4 часа не е много разпространена, но наистина не пречи да потърсиш.

За да влезеш в час, бих  препоръчала следното: решаваш какво искаш и работиш в посока постигане, т.е. - искаш кариера, следователно ще страда времето с детето, защото ще трябва да се посветиш на това, което искаш да постигнеш. Ако искаш повече време с детето и нямаш сериозни амбиции - тогава се фокусираш на по-лека работа и детето е в центъра. Във втория случай трябва да си готова да правиш компомиси със заплащане, с естество на работата и с растеж в позиция. Като цяло имаш време за всичко. И най-вече - не проектираш собствените си разбирания как да работи света върху шефове, фирми, пазар на труда и т.н. Последното не е критика, а управление на очакванията - няма пълно щастие и когато се носят много дини под мищница, често се случва някоя да я поизпуснем или лекичко да се изхлузи. Това, обаче, не е край на света.

Желая ти успех и бързо свикване и адаптация! Simple Smile

# 52
  • Мнения: 961
Не става ясно теб какво те фрустрира - дали това, че си попаднала в лоша фирма, или това, че не можеш да си виждаш детето. Не вземай спонтанни решения, обмисли хубаво нещата от всички страни. Преди всичко с мъжа ти и родителите ти трябва да измислите работещ вариант кой ще гледа детето, когато е болно. След като направиш 6 месеца, не могат да те уволнят, но щом казваш, че твоите шефове обиждат и крещат по хората, ако преценят, че взимаш прекалено много болнични, могат много да ти стъжнят живота.

Другото - фирмата очевидно не е много читава, но в момента гледаш само от лошата страна на нещата и не осъзнаваш, че те реално са ти дали голям шанс. Наели са те без опит. А маса хора се преквалифицират, карат магистратури и курсове и накрая никъде не ги вземат заради липсата на опит. Няма нищо лошо някой да напусне фирма след месец или два, на почти всеки се е случило. Обаче ако отидеш на ново място, винаги има риск и там да не ти хареса, или пък теб да не харесат, освен това пак ще трябва да мислиш кой да гледа детето. След майчинство ако напуснеш 2 фирми една след друга, вече СВ-то ти направо ще крещи, че не можеш да си възстановиш работните навици и не можеш да постигнеш баланса работа-личен живот и ще ти стане много много трудно нататък. Затова аз бих си огранизирала кой да гледа детето, а аз ще се натискам в тази фирма поне година, за да мога после да кандидатствам като човек с опит. Освен това ако си ценен кадър, може да успееш на ново място да си издействаш и някакви отстъпки, например да имаш различно работно време от колегите или да ползваш 30 мин обедна вместо един час и да си тръгваш по-рано.

И последно за 4 часа - те не са панацея, когато детето ти е болно, пак трябва някой да го гледа. И на 4 и на 6 часа работата си е работа и работодателят има право на претенции, ако отсъстваш много често.

# 53
  • Мнения: 4 717
Търси работа с по-ранно работно време - да отиваш в 8-8.30, да си тръгваш 17, ако можеш да уговориш и по-кратка обедна почивка. Детските градини отварят рано, можеш да го водиш, да идеш, да си тръгнеш и да го вземеш, ще имаш час повече вечер с детето - да се разходите при хубаво време, да пазарувате, да приготвиш вечеря. Половин или един час сутрин по-ранно ставане и малко бързане ще ги нагласиш и ще свикнете, но единият час вечер ще ти помогне да го вземеш навреме и малко по-добре да се организираш. Дори да се наложи да останеш 20 минути, половин час, няма да е толкова тежко.

# 54
  • Мнения: 1 359
Животът е избор  и низ от решения, ти си там доброволно, не си спазват обещанията, не са коректни, лъжливи обещания,  крещят, избиват комплекси и ти си там стоиш стоически, не си виждаш детето, страх те е да не те уволнят, понеже това е страхотната работа, на която се депресираш и си нещастна. Съжалявам за директността ми, но това е реалността.
Не виждам нищо положително. Като нещо не ти харесва, търсиш други алтернативи, това не е единствената фирма, работа и друга възможност няма, край. Отвори интернет прегледай обявите, помисли за по-къс работен ден за начало, не е масово, но вече има такива позиции, добри фирми в района които нямат обяви, но можеш да си изпратиш св-то, квалифицирана си, търси си пътя. Предизвестие един месец е нещо масово и нормално. За мен теб те е страх и затова стоиш в тази среда. В крайна сметка човек трябва да прави това, което е най-добро за него, а не да прави безсмислени компромиси. Ако съм на твое място,  давам си предизвествието и си взимам болничен, защотото детето ми е приоритет, а не някакъв съмнителен и безперспективен работодател. Имала съм случай да изкарам 3 дни на едно работно място, не ми харесва и въобще не си и помислих да стоя, хората бяха добронамерени, но не беше моето. После бях в една фирма получих постоянен договор, бяха доволни от мен, аз от тях, работа ми харесваше, колегите също, но имах по-добра алтернатива и да напуснах и не съжалявам. Човек трябва да е гъвкав.

# 55
  • Мнения: X
Една приказка има.
Предпочитам най-лошия банкет, пред най-хубавата работа.

# 56
  • Мнения: 18 569
Здравейте,
Преди месец започнах нова работа след майчинство 2 години и половина. В началото бях наистина ентусиазирана, изключително много се радвах, че ще работя, но малко след това реалността ме удари като гръм от ясно небе. Не се чувствам добре, тъй като работя от 9 до 6 и нямам никакво време да се видя с детето си. То тръгна на ясла, но ходи по 3/4 дни и след това боледува по 2/3 седмици. Гледат го родителите ми, които не живеят в същия град и се получава така, че не го виждам с дни (освен събота и неделя). Отделно шефовете ми не се държат особено добре с мен. Липсва уважение от тяхна страна. Сутрин ме подминават, дори не казват и едно добро утро. Имам наблюдения, че и с колегите се държат по подобен начин. Наскоро извикаха една колежка и я държаха около 2 часа. Крещяха й и я изкараха едва ли не малоумна, че е спала на лекции и т.н., а момичето просто е младо и без опит, идва директно от университета. Хем знаят, че е така, хем си позволяват да я нагрубяват. Очаквам и към мен подобно отношение скоро.
Мисля, че изпадам в депресия. Оставила съм си детето, за да ходя на работа, на която не ме зачитат за човек. Страх ме е да напусна, защото ще остана без доходи, а знаем всички животът колко е труден на днешно време. Отделно не знам до колко мога да ползвам болничен, тъй като съм нова и може да ме уволнят по всяко едно време затова, че отсъствам прекалено.
Вие какво бихте ме посъветвали, как бихте постъпили?

Как така детето ти живее с други хора цяла седмица?
Напускай я тая работа ако ще е  с цената на липса на време със семейството и детето ти най-вече.
Отношението не е добро,нямаш време,не се чувстваш добре.
И понеже съм била в такива ситуация и едвам се съвзех ще бъде откровена с теб.
И ще съм малко крайна.
Не е това твоето място. И изпитваш чувство за вина -към детето,защото ти е трудно да се нагодиш,след две-три години у дома.
Знам,че е така. И на мен ми беше и все още ми е трудно.
Аз досега да съм си тръгнала веднага.
И извинявай,че ти го казвам,но щях да се побъркам от чувство за вина-не заради работата,а заради детето,което трябва да е отглеждано от майка си,не от баба си в друг град.
И не, защото ако си взема болничен :"о ужас ще ме уволнят".
И да стоя и да им треперя и да им търпя лошото отношение.
Спокойствие, здравето,семейство на пътя не се намират.
И когато едно място не е твоето си личи.
И си личи по нещата,които изброяваш.
Това и ти казвам,напусни,ще е добре за теб и няма да съжаляваш.
Един месец предизвестие и през това време болничен за гледане на дете и си готова.
Никой нищо не ми е да ти каже.
Детето ти защо живее в друг град? Как така стигнахте до там?
Защо се налага това?
Доколкото и късно да стоиш това не е решение.
И цял свят работа от 9 до 18.
Но си виждат децата и правят и други неща.
Просто там не е твоето място.
Ти си нещастна.
Не се вглеждаш. Не са подробности това.
Не приемаш подобно поведение на шефа и това е нормално. И аз не бих приела.
Хората сме различни.
И не бих работила за така човек.
И освен това майките трябва да сме с предимство. Точка. Както е навсякъде по белия свят.
За болничен,за работно време,за всичко останало,докато децата ни са малки.

Не знам кога бг работодател ще го разбере това.
Хора сме,преди всичко.
Не си съсипвай здравето и психиката заради непознати,които още утре ще те заменят,кови не те ценят като кадър и им е все тая.
Гледай себе си и детето си. Работа бол.

Последна редакция: ср, 28 фев 2024, 22:53 от Caroline_Bingley

# 57
  • Мнения: X
На запад като обявят свободна позиция пише от кога е. Примерно от 10 Март, 15 Април и подобни. Да не си губят времето хората и всеки да си направи сметката.
В България условия за труд много няма, не е измислено и на никой не му пука май.
 Така се получава че трябва са напуснеш и тепърва да търсиш или да намериш работа и да бягаш без предизвестие да им подарил една, две заплати. Все пак всичко е въпрос на договорка.
Пак си добре, при мен мизерниците са направили 2м.предизввстие,иначе съвсем никой няма да им работи.
 Та имам един въпрос. Ако взема болничен преди 6м.да са минали какво може да се случи? Да ме махнат без да ми платят ли? Не вярвам да ме уволнят дисциплинарано, нищо че съм в изп. срок. То на сегашното положение няма и кой да им работи.

# 58
  • Мнения: 19 168
Е, как ще те уволнят дисциплинарно затова, че си взела болничен? Може чисто и просто да те освободят в изпитателен срок, като се върнеш на работа.

# 59
  • Мнения: 4 717
Защо да трябва да напусне, за да си намери нова работа? Абсолютно нормална практика е предизвестие от един месец, едва ли има работодател в България, който не го знае.

Хубави съвети "детето на първо място, напускай", ами ако парите й трябват? Едва ли жената е започнала работа, понеже се чуди какво да си прави времето.

# 60
  • Мнения: 12 867
Макар и стресирана, авторката вече вижда позитиви от работата си. Само за месец и половина отчита, че е натрупала опит.
Така че ако напускането на работа не е опция заради финансови причини, оставането там половин-една година би било добър плюс в CV-то после, отделно и придобитата опитност.

Разбира се, ако се намери друга работа, още по-добре.

Всичко е в нашите глави, всичко зависи от това, как избираме да възприемаме всичко случващо се. Може да е "Всяко зло за добро", а може да е "Аз съм вечната жертва".

# 61
  • София
  • Мнения: 52
Възможно е да бъда освободена, преди да предприема каквото и да е.
Излизах на обяд вчера с една колежка, която имаше още 1 колежка до преди 2 седмици. Попитах я какво се случва с това момиче, тъй като мислех, че е болна. Обясни ми, че е съкратена, защото не са се сработили с шефовете. Обясни ми също, че жената преди мен е била съкратена, още 1 мъж е бил съкратен и всичко това в рамките на 6 месеца. Значи хората не напускат сами, а биват съкращавани масово. Нали ви споменах, че от скорошни снимки на екипа (около година) няма един, който в момента да работи тук, освен шефовете разбира се.

# 62
  • Мнения: 19 168
Да, нормално е. В изпитателен срок винаги може да те освободят, без да е нужна причина, доказване на някакви провинения и пр. Не е някаква трагедия.

# 63
  • София
  • Мнения: 52
Добре, сега ми казват, че когато договора е в полза и на двете страни /и те дължат предизвестие, и аз/ и съм в изпитателен срок, не било нужно да пускам предизвестие. Не ми се струва логично, но знам ли.
Вие какво мислите?

# 64
  • Мнения: 1 453
Мисля, че е от типично българските фирми, които не им се занимава да държат хора, които искат да напуснат. Както мислех и в първите мнения. Дали си в изпитателен или не, пак щяха да те пуснат.

# 65
  • Melmak
  • Мнения: 3 251
Първите шест месеца могат да те махнат по чл 71 без да дават конкретна причина, без да те предупреждават и тн.

# 66
  • София
  • Мнения: 52
Първите шест месеца могат да те махнат по чл 71 без да дават конкретна причина, без да те предупреждават и тн.


То е ясно, че от тяхна страна може. На мен въпросът ми е от моя страна дали може.

# 67
  • Мнения: 19 168
Добре, сега ми казват, че когато договора е в полза и на двете страни /и те дължат предизвестие, и аз/ и съм в изпитателен срок, не било нужно да пускам предизвестие. Не ми се струва логично, но знам ли.
Вие какво мислите?

А ти защо не си погледнеш в твоя договор какво пише? Да не те врътнат с някакви неустойки, ако напуснеш без предизвестие? Ама щом искаш да напускаш така или иначе, си взимай болничен, като ти е болно детето.

# 68
  • София
  • Мнения: 52
Добре, сега ми казват, че когато договора е в полза и на двете страни /и те дължат предизвестие, и аз/ и съм в изпитателен срок, не било нужно да пускам предизвестие. Не ми се струва логично, но знам ли.
Вие какво мислите?

А ти защо не си погледнеш в твоя договор какво пише? Да не те врътнат с някакви неустойки, ако напуснеш без предизвестие? Ама щом искаш да напускаш така или иначе, си взимай болничен, като ти е болно детето.

Така пише, че дължат предизвестие и двете страни, включени в договора. Детето вече си е при мен, утре ще пътуваме заедно и най-накрая ще прекараме няколко дни подред заедно. Другата седмица го пускам на ясла и ако се разболее отново, вече ще си пусна болничен.
Попринцип имам предложение за друга работа, но бях на интервю преди 2 седмици и ми казаха, че е сигурно, че ще ме вземат и ще ми се обадят да ми кажат кога да напусна, но до този момент не съм получила обаждане и вече започнах да се съмнявам.
Иначе работното време там е до 16:30 и заплатата е с 300 лв отгоре, но много се забавиха. Ще изчакам още малко и ще започна да търся по-активно.

# 69
  • Melmak
  • Мнения: 3 251
Според мен никой работодател няма да се цигани да държи служител, който е от скоро и не желае да е част от фирмата вече. Аз съм напускала така, изкарах мъчителни 3 месеца. Направо им казах, че между нас няма да се получи и е най- добре да се разделим. Естествено, че те също бяха ок с това и ме махнаха по този чл. 71. Иначе в договора аз имах също месец предизвестие, но беше абсолютно безсмислено да се мъчим и двете страни още месец. Нито те ме харесваха, нито аз тях.

# 70
  • Мнения: 1 453
Ама, това обясняваме, то много неща може да пише в договора. Аз съм напускала и с 1 седмица предизвестие, така сме се разбрали, шефът е нямал проблем. Много е идеалистично да си мислим, че всички български фирми спазват всички законови процедури. Grinning

# 71
  • Мнения: X
Добре, на мене мисълта ми е че не е едно и също да те освободят в изпитателен срок-поради това че не те харесват примерно или си ползвал болничен и да си дисциплинарно уволнен. Макар че от българските работодатели всичко може да се очаква.

# 72
  • София
  • Мнения: 52
И аз съм напускала след 2 мъчителни месеца в един хотел, който беше по-скоро публичен дом, отколкото хотел, но си ме накараха да си спазя 1 месец предизвестие и да обуча нов човек, който седя няма и 1 седмица след мен и него го бяха накарали да кара предизвестие.
Мисълта ми е, че ако искат например да се заядат с мен или си им трябва човек, защото има доста работа, едва ли ще ме освободят просто ей така.

# 73
  • Мнения: 19 168
Дисциплинарното уволнение изобщо не е толкова лесно и надали някой работодател ще си прави труда за такова в изпитателен срок за нещо по-малко от кражба в голям размер или убийство. То нямат и основание за това, ако си излязъл в болничен. Човек се разболява, работодател не може да те спре по законен начин да не ползваш болничен или пък да ти каже точно кога да ползваш. А като те освободи в изпитателен срок, никъде не пише защо точно е решил да те освободи. Може да е защото не си вършиш добре работата, може да е защото ползваш болнични и съответно не си на работа да вършиш съответната работа, може да е защото си бременна и не иска да минеш на постоянен договор и да се съобразява и да влиза в разходи заради теб няколко години, при положение, че още не си му била от полза и не се знае дали ще бъдеш някога, може да е защото имаш лош дъх или брадавица на носа.... Членът е един и същ.

# 74
  • Мнения: 724
Никой работодател не е толкова глупав за да уволни някого дисциплинарно, излагайки се на риск от обжалване, като би могъл просто да го освободи в изпитателния срок.

# 75
  • Мнения: 1 453
Това не е работа на полето или на смени, няма да потъне корабът без един човек. Ще те освободят просто. Ама, аз не мога да разбера и защо се налага, пусни предизвестие и си търси работа, пускай CV-та. Или си намери работа и после пускай.

# 76
  • Melmak
  • Мнения: 3 251
И аз съм напускала след 2 мъчителни месеца в един хотел, който беше по-скоро публичен дом, отколкото хотел, но си ме накараха да си спазя 1 месец предизвестие и да обуча нов човек, който седя няма и 1 седмица след мен и него го бяха накарали да кара предизвестие.
Мисълта ми е, че ако искат например да се заядат с мен или си им трябва човек, защото има доста работа, едва ли ще ме освободят просто ей така.

Да, ама демотивиран служител, който знае, че си отива може да навреди повече, отколкото да помогне. Помисли си ако спреш да работиш тотално. Отиваш на работа, но не правиш нищо. Или ти дават задачи, а ти объркваш абсолютно всичко и правиш мазало. Дали ще искат такъв служител? Не казвам да го правиш, но хора всякакви има. Аз ако съм бизнес, ще помисля дали да оставя такъв човек.

# 77
  • Мнения: 19 168
При положение, че работата е все пак в сфера, в която иска да работи, започнала е с нулев опит там, сигурно следващите ще се обаждат на работодателя за препоръки. Не е добра идея да спре да си изпълнява задълженията, докато присъства тялом на работата.

# 78
  • Мнения: 4 717
И да не искаш, трябва да го оставиш, докато тече предизвестието. Моя позната имаше такъв случай - не като авторката, абсолютно недобросъвествен служител, който не си вършете работата, постоянно закъсняваше с поръчките за клиенти и трябваше да работи с доста пари. Един месец се притеснява дали няма да й открадне пари, но нямаше какво да направи.

Та, мисълта ми е, че предизвестието си го има описано, не са много служителите, които ще тръгнат да правят напук или да крадат, или да съсипват нещо. А и няма да е нито първата, нито последната, която си взема болничен, търси си работа и напуска без изобщо да се върне. Просто ще й тече болничен, ще си подаде предизвестие като намери нещо и толкова.

# 79
  • Мнения: 8 940
От всичко, което написа авторката, тотално се обърках.
Иска или не иска да напуска? Този 1 месец не е кой знае какъв срок, докато се завъртиш и свършил, а се говори за него все едно е 1 година. Работодателят може да те освободи и 1 седмица след подаване на предизвестие от твоя страна, а може и да иска да си изкараш цялото такова. Тук никой нищо не може да ти гарантира.

Струва ми се, че и ти не знаеш точно какво искаш и си доста объркана. Щом не ти харесва в тази фирма, няма смисъл да стоиш, защото то и в темата се усеща огромното нежелание и неприязън от твоя страна - сигурно с мъка ходиш на работа сутрин. Обаче бъди внимателна като избираш следващата фирма - там поне е хубаво да изкараш повече от няколко месеца, ако искаш да се развиваш в настоящата сфера. Защото в СВ хич няма да стои добре период от майчинство плюс 2 работни места, които бързо си напуснала.

# 80
  • Мнения: X
Не знам,поне около мен всичко може. Такива злобни и отмъстителни работодатели има. Държат ли ти трудовата книжка - да Инспекцията за нищо не става.
 На една приятелка какво и се случи? Работи при едни таксита, намери си и втора работа на 4 часа. Реши да напуска от такситата и шефката не е съгласна. Но и казала - ти ми дължиш предизвестие, но аз няма да ти платя, защото нямаш договор🤔. Напусна тя, естествено не и платиха, прехвърли се на другата работа на 8ч. и с цялата си наглост бившата и шефка ходила на новата работа да прави панаири. Отишла и се оплаквала - вашата служителка е некоректна, не дава предизвестие . Що за наглост та винаги с работодатели едно наум, с колеги също - доносници навсякъде.
 По реда, предизвестие а те ако искат да те освобождават по-рано. Щом са истерични може да се очаква всичко.

# 81
  • Мнения: 961
Наистина ли не е имала трудов договор?

# 82
  • Мнения: 724
Ако служителкана не е имала договор, нито тя дължи предизвестие, нито шефката и дължи възнаграждение. Нищо не я спира да си тръгне от днес за днес.

Общи условия

Активация на акаунт