Общо дете в семейство с доведени деца

Нищо не съм подписвала със съседката, тя не ми е никаква. С този, с когото съм имала обещания и клетви, с него ще се разправям.

Това е ясно, че с него ще се разправяте, не с нея. Питам дали с нея ще продължите да пиете кафе, докато се разправяте с кръшкача, това беше дилемата преди няколко поста...

Ама иначе прави дете на новата, бързо-бързо и лесно. Това много двулично и ненормално ми изглежда. Като не е преодолял бившата и тъпкача, къде е тръгнал да живее с нова и деца да ѝ прави. То кой знае каква е истината в действителност с тази изневяра.

Няма да ми е виновна съседката, но едва ли ще хукна да си хортувам с нея, все едно не си е лягала с мъжа ми (някои даже в брачното легло се въргалят), или да й пратя детето, все едно му е сурогатна майка. Разбира се, в дългосрочен план, за доброто на детето, е добре да се пазят едни добри отношения, ако това се окаже новата половинка. Но напълно нормално да има едно огорчение и липсата на желание човекът, с когото половинката е изневерявала, да става активна част от живота на детето, не е нещо учудващо. От тази гледна точка го разбирам мъжа, насъбрал е болка и гняв, изпитва ревност, притеснява се за доброто на детето си (което още повече е и момиче). Това вероятно ще отмине, но трябва време и добра воля и от двете страни.

И кво, да иде в манастир или да си сложи въжето ли?
Нормално е да храни лоши чувства към новата двойка, да не иска детето му да живее с до вчерашния таен тъпкач на жена му. Едното няма общо с другото.

Как да няма общо? Щом за него е достатъчно времето, че да заживее и с друга и да планира дете с нея, отдавна трябва да е преодолял тия мисли за вчерашния тъпкач.

Явно няма как да го разбереш. Случилото се е удар за мъжката чест, достойнство и его. За такива неща са се трепали и се трепят и сега, няма общо с любовни чувства и кво там преодолял или не

Ма, той няма проблем с друг, има проблем точно с този.

И стига сипахте пудра захар върху любовниците, не да виновни за разпада на семейството, но са виновни за сбърканата си ценностна система и нулев морал. Пълен та*ак са, не са еднорози облечени в бяло.

Аааа, сега се сетих за предишната тема. Аууу, то до бременност се стигнало, че те червените лампи мигаха със сирени още когато авторката я изритваха като Пепеляшка в съседната спалня...

Дайте линк към предната тема.

Авторката не я чака безоблачен семеен живот с този мъж, така смятам аз.
А колкото до любовниците, било то мъже или жени - никак не ги оправдавам. Никаква работа нямат да се бъркат в чужди отношения. Уайт траш, без извинение.

Той лъже, че мисли за детето, това е лошото. Детето е било в среда на скандали, когато майка му и баща му са били заедно. Ако майката и любовникът са един за друг и се обичат наистина, не е ли точно тази новата среда доброто за детето. Той не, но всеки друг може, това е някакво сбъркано желание за наказание на бившата му жена в крайна сметка. Ако атмосферата вкъщи е нормална и щастлива, детето няма да е нещастно. А той, като че ли напук, иска да се наложи и да продължи да вреди. Бившата му жена именно този мъж иска, не иска някой друг. Не гледа въобще напред. Както написа авторката, цялото това чудо няма да се отрази добре именно на дъщеря му най-вече. Станалото, станало, не може да го промени, но да се оставя на болката да го променя към недобро, не е добре за абсолютно никой от замесените в тази история. Сложно е, не е никак лесно, но омразата е едно от трите най-вредни чувства в този живот. Другите две са алчността и завистта. Вас не са ли ви наранявали? Гаджета, съпрузи, роднини, някой близък за вас човек? Чела съм тук много тежки истории, но и съм усещала, че предаденият не се е оставил на болката да го контролира и да се превърне в ненавист. Нещо не е наред и с мъжа също щом така активно, докато чака бебе от друга жена, се занимава с живота на предишната.

За мен даже не опира до морал и ценности. Просто няма как да харесвам жената, която тайно се е търкаляла с моя мъж. Тази жена е нарушила моите интереси в гонене на нейните, така че отношението ми към нея би съответствало на това. И предвид него, кое ми дава причина да смятам, че интересите на детето ми ще са й важни пред нейните собствени? Не ми е и работа да й търся оправдание и да я извинявам. Не виждам защо отношението на един мъж към любовника на жената трябва да е различно. Иначе има голяма разлика между нова жена/мъж или любовница/любовник, та не виждам защо се сравняват.

Не съм ги пропуснала тези "флагове", но много бързо се промениха тези неща и то без аз да имам крайни изисквания, т.е. не съм казала или тази лудост със спането се оправя, или край. Отношенията буквално за 2 месеца , след като се преместихме се "наместиха" - в момента, колкото и да съм изнервена от разни хормони и служебно, не мога да кажа, че дъщеря му с нещо ме ядосва или притеснява. Както казах - съмнения в него нямам други .... но на фона на един разбран и мислещ човек, който в момента мисли  доста напред във времето от към стаи за всички деца, удобства за тях и мен, по-голяма къща и т.н., в един момента някаква пълна лудост за това с кой живее бившата..... Не се връзва някак си.

И всъщност историята с бебето е по-различна - според гинеколожката ми имах леки репродуктивни проблеми и тя каза да не очаквам бързо да ми се случат нещата. Решихме да почнем с опитите,пък когато стане , то пък взе че стана от втория-третия път (но в никакъв случай не е било нежелано).

Бях казала в предишната тема, казвам го пак - с бившия ми съпруг бяхме 12 години заедно. Оженихме се, родих, след 2 години се разведохме. Та дългото опознаване и връзка преди по-сериозни действия в моя случай показа, че невинаги е успешно.

И едно уточнение да вметна - той не се занимава "активно" с тази тема. Веднъж беше казал на детето, че нито иска тя да разказва за нашия семеен живот на майка й, нито иска на него да му разказва за нейния. Малката напълно се е съобразила с това, виждам. Той въпроси не задава, не комуникира за подобни неща с майка й. Но по някакъв начин е много наранен от случилото се - скарат ли се за нешо, той винаги използва това, че психиката на детето е разбита заради нейните решения (и тем подобни). Това ме изнервя и напряга мен - защо е нужно да се връща натам кой за какво е виновен... Его ли е, мъжко достойнство ли е, чувство за собственост ли е, чувства ли са....

Аз и сега не си пия кафето със съседките.
Ако ММ ме напусне за друга жена, няма да му забранявам да заживява с нея, няма да забранявам на децата ми да ходят там И ако се наложи, дори ще комуникирам нормално с тази жена. В крайна сметка с нея децата ми ще прекарват половината от Коледите.
Трябва да си с много дисфункционално его за да мислиш някакви вендети, да се сърдиш и да правиш циркове. За децата, а и за възрастните, спокойствието е най-важно.