Как да убедя мъжа ми да си купим жилище?

Преди 10 години първо заплатите бяха съвсем други, второ покупателната сила на парите беше съвсем друга.
Авторката, сядай и говори с тоя твой мъж защо точно не иска. Това не е купичка мляко с ориз, а жилище за вашето семейство, трябва да има някаква смислена и подробна аргументация.

Едва ли ще чуе смислен отговор защо не иска. Брат ми навремето не искаше, защото не му се занимавало с ремонти, но си го призна чак след 10 години, а на огледите тогава само намираше недостатъци. Накрая снаха ми просто заяви, че ще капарира един апартамент и сагата приключи след малко обяснения колко недостатъци имал и той и колко бил скъп. После сам се ядосваше защо не се е съгласявал още от началото, защото изтърваха по-хубав докато се опъваше, но тогава толкова му е бил акъла.
И авторката да си харесва някое жилище и да натиска докато стане.

А за едното жилище на две деца, ние бяхме така, аз останах в жилището, ипотекирахме го и с тези пари брат ми си плати самоучастието за неговото. Нито сме се карали, нито ни е било в повече. След време си купихме и други, но на 20 без помощ от мама и тате апартаменти никога нямаше да имаме. Та и едно жилище на две деца не е малко според мен.

Не съм казала, че ще получи това е смисълът, да види има ли резонни доводи, или човекът на общо основание не иска.
Ама то и какви резонни доводи. Най-малкото не може цял живот да живее под наем чисто финансово. Да не би да очаква да се натресе на някое от децата след пенсия?

Липсата на жилище за детето си е голям стимул за развитието му. Да осигуриш етаж или апартамент в някакво малко населено място и да очакваш, че децата ще се закотвят там е някаква фантазия.
Хайде да осигуриш, освен за себе си и по един 3-стаен за 2-те ти деца в София, ама не в Люлин, Дружба, Ливади и т.н.  3-стаен, защото все пак се очаква детето ти да има семейство.
А, по темата за пасивните мъже- жената да си действа и само да го вкара при нотариуса за подпис. После- ремонти, обзавеждане- жената да се справя, не е невъзможно. Малко повече нерви с майстори, но поне е само някакъв период.

Аз мисля така, да сте живи, здрави и работоспособни, обаче животът е непредсказуем, не дай си боже безработица, болест, инвалидизиране или смърт. Един доход +наем, сметки, разходи по домакинство и деца е трудна работа. Собствено жилище, макар и с ипотека и добър застрахователен пакет към него, може и допълнителни застраховки Живот в полза на децата е добро решение. Да, тук си застраховат колите, ама здравето и живота, не.
Второто е, че годините бързо си минават, идва време за пенсия. Ако на 60+ не ти достига стаж, няма пенсия, пазарът на труда може и да те изхвърли на улицата, освен ако не си държавен служител. Колко такива случаи четем тук, че се помага на възрастен родител/и защото пенсиите не стигат и то в собствени жилища. И тогава увисваш на ръцете на децата си, защото не си помислил, когато е трябвало.

Липсата на жилище никого не е амбицирала сама по себе си. Цялостно безпаричие и бедност на родителите - да, това може да е стимул. Ако обаче родителите имат добри доходи, но не възприемат конкретно покупката на жилище като нещо съществено - детето също е много по-вероятно да не обмисля покупка.

Е тя ако можеше да свърши сама тази работа, досега да я е свършила. Но, доколкото разбирам, иска мъжът й да се включи в плащането, защото сама не може. Та като един човек не иска да си купи нещо, как да го накараш да бръкне в джоба и да го плати?
Нали писах по-горе: когато убеждаването не помага, трябва или да го заплашиш с нещо, или да го подкупиш с нещо.
Аз лично не бих карал някого насила да купува нещо, което не иска, но ако жената е такъв тип та да държи да стане нейното, трябва да си помисли от какво би се уплашил мъжът й (примерно да го напусне) или от какво би се подкупил (например да обещае тя да боядиса новото жилище, тя да търси майстори, тя да уреди пренасянето на багажа и т.н.).

Дълго време живеете в един имот, децата ви са израстнали в това жилище и според мен мъжа ви го асоциира с дом. Свикнал е и се чувства ок. Не си дава реална представа, че утре можете да получите предизвестие за освобождаване. Проведете разговор в тази насока, какъв е неговия план ако до месец трябва да освободите, да спонсорирате още 10г чужд имот или сумите да отиват за ваш личен.

Смятам, че и двамата нямате достатъчно "имотна култура", така да се каже, и трябва да направите консултация с читав брокер на недвижими имоти. Някой наистина надежден и грамотен познавач на пазара, който да ви разясни основни положения и да ви даде адекватен съвет
Позволих си да погледна историята на публикациите ви - обявите и локациите, които обсъждате, показват, че или нямате достатъчно средства, или нямате реален поглед над живота в отделните софийски квартали. Някак сякаш ви се е превърнало в самоцел. А покупката на единствено семейно жилище е сериозна стъпка. От тази гледна точка, мъжът ви може би е прав да се въздържа.
И двамата имате спешна нужда от консултация. Веднъж - с жилищен брокер, и втори път - с кредитната институция. Казвам "спешна", защото с всяка изминала ваша житейска година, точките при кредитиране се променят, и условията за отпускане са доста различни при кредитоискател на 35, на 45 или над 50 години. В един момент може наистина да излезе, че ви е по-изгодно да живеете под наем.

Аз също не бих купил жилище в момента и бих предпочел да живея под наем, защото е по-изгодно чисто финансово. Разбирам, че искате да е ваше собствено, но според мен мъжът ви прави по-добре сметката доколко това е финансово нерентабилно. Грешката му е, че не ви го казва това директно, ами шикалкави и т.н.

Хм, каква рента би следвало да носи семейното жилище?

Ако го постави пред свършен факт, после той цял живот ще намира кусури на жилището и ще й дудне до безкрай.  Имам чувството, че е малко темерут, дано не съм права.

Едва ли смята цените на жилищата да спаднат - иначе щеше да й го каже за да го остави на мира.

Трудно му е да излезе от зоната на комфорт и да предприеме рисковано действие. Говорете, говорете, разбери къде е проблема, давай доводи, как е хубаво да си имате нещо свое, то ще остане за децата, че ще се справите финансово и т.н. Годините и животът бързо се из изнизват…
Знам че е кофти само ти да теглиш, (сякаш в днешно време жените все сме така…) но гледай обяви, изпращай му ги ако трябва всеки ден 😄
Гледай обзавеждане, вдъхновявай се, после показвай и него, може да го запалиш.
 Ходете по-често на огледи. Аз на моя мъж бая му досаждах, в някои моменти това го дразнеше, тогава се отдръпвах и като му мине пак започвах. Сега е доволен от резултата.
Успех!

На мен като не са ми оставили имоти така ме е стимулирало, че просто... Стига глупости, липса на стимул е освен готов имот да му осигуряваш всичко, да не учи, да няма нужда да работи и на 40 да не знае как се пуска пералня. Сериозно, това е най-голяма глупост, която чувам постоянно.

Значи аз и други приятели, докато се трепем да спестяваме и да плащаме я наем, я кредит или ремонти, добре осигурена приятелка,  никога не й се налагало да плаща наем или кредит, си пътува, харчи си заплатата за каквото иска, плаща си образованието и курсовете за чужди езици, вкл. в чужбина и викате не се развива и няма стимул?

Авторке, за 10 години променяа ли ви наема? Колко щяхте да плащате като вноска за ипотека преди 10 години? За 10 години правен ли е сериозен ремонт на имота? Вие ли сте си избирали мебели, разположението им,  уредите в кухнята, цвета на стените?

Иди при кредитен консултант и провери какво можеш да очакваш - вноска, одобрение, срокове. Съобрази се с това и активно търси сама. След десет години може и да не можете да вземете кредит а наемът едва ли ще падне.

И моят мъж, още гаджета, не виждаше смисъл да търся да купувам (търсех вече, когато се запознахме), ама какво да ни е, обаче ми беше писнало да не мога да си избера хладилник, да пера с най-евтината марка пералня, да се чупят уреди постоянно и все "ще поправим", а накрая - "нов" хладилник с два рафта само и чиниите мия на ръка с почти студена вода, понеже някой самоук връзвал тръбите към бойлера. Ходихме, оглеждахме, той се стресна какви коптори има, но при първия апартамент, който ми хареса и можех да си позволя, веднага заявих, платих капаро и сключихме сделка.

Мрънкането спря, когато точно преди да кажем, че искаме да се изнесем, хазяинът обяви как ще ни вдигне наема. И почти го изравни с бъдещата вноска по кредита. Ама трябвало ремонти, мебелиране... Продават се и готови за живеене, пък и не е толкова драматично да направиш ремонт. Даже ми харесва.

Млади хора сте, ще изплатите кредита. Явно мъжът се притеснява, ако се случи нещо, кой ще плаща. Поговорете с него- посока застраховки живот за двамата. Минете по един годишен преглед при доктора - сърце, бял дроб и т.н. Мисля, че просто го е страх от голямата стъпка.