Публикувана: 25 апр. 2007, 14:32 ч.
Последно мнение: 3 май 2007, 22:00 ч.

Много имам нужда от съвет ...

4 247
77
1

Отговори

# 15 25 апр. 2007, 15:53 ч.

Мнения: 4 668

Не съм сигурна той на 100% ли е убеден , че иска да замине Rolling Eyes

Също ще преживее много тежко раздялата с детето Sad

Просто като всеки мъж ще се чувства по - добре , ако има повече възможности ... не става въпрос , че ще гради кариера , случаят е друг .

Иначе - на кораба има нет , скайп , телефони ... всичко .
И наистина , след това поне 4 месеца ще си е тук ...
Но на мен ми е гадно ... Sick

# 16 25 апр. 2007, 15:55 ч.

Мнения: 4 300

Аз бих обърнала внимание на малко по различна гледна точка- какво ще прави след тези 3-4 години?
Познавам много хора, които водят подобен начин на живот. В общи линии проблема при спиране е че след няколко години трудно си намират мястото обратно на сушата. Не казвам че е невъзможно.
Освен това психиката и физиката на някои не издържат. Баща ми е корабен механик по образование- след няколко пътувания се е отказал от пътуванията и е успял да се адаптира добре обратно.
В общи линии това са двата ми основни аргумента- ти най добре би преценила какъв човек е мъжа ти.
Иначе....човек свиква с всичко, въпросът е дали си струва спечеленото и загубеното.

# 17 25 апр. 2007, 15:59 ч.

София
Мнения: 4 966

Аз не бих се съгласила да замине,но по-важното в случая е ,че и той не би ни оставил.
Вече ако той иска и търси реализация-нещата стоят по по-различен начин Peace

Съвет никой не може да ти даде,ако се чувствате способни да издържите на предизвикателството -давайте.

Аз лично предпочитам за нашето си семейство-да нямаме пари-но да сме си винаги заедно.
Но това си зависи и от човек.

Цитат

Иначе....човек свиква с всичко, въпросът е дали си струва спечеленото и загубеното.

# 18 25 апр. 2007, 16:05 ч.

София
Мнения: 4 412

И аз си мисля за самостоятелната адаптация, познавам няколко семейства, които се разделяха за месеци, после работата в чужбина се удължи за 2-3 години /с 2-3 месеца отпуска в годината/ и когато се събраха окончателно имаха много проблеми. Ти ще прецениш финансовите ви желания, но не допускаи всеки да заживее своя живот. А всъщност проблема беше и това, че тези мъже като се върнеха нямаха работа и среда тук и пак заминаваха. Зависи дали тук ще му се пази работно място / на нещо като специализация ли е/, дали тази работа ще го развие професионално...

# 19 25 апр. 2007, 16:05 ч.

София
Мнения: 2 217

Цитат на: gergi в ср, 25 апр 2007, 14:49

Труден въпрос!!! Според мен трябва да обмислите добре плюсовете и минусите и да вземето трудното решение.
Ще си кажа и мнението - на твое място не бих се съгласила да заминава. Ккавото и да ни струва това.

И аз мисля така - за шест месеца хората се поотчуждават, но всеки пък е различен. Кредита добре, а останалото....

# 20 25 апр. 2007, 16:06 ч.

Мнения: 4 740

Много трудна ситуация. Зависи от теб самата и от него. Така като чета доста хора мислят, че финансовото благополучие е на първо място. Моето скромно мнение се различава обаче. Успех и късмет ти пожелавам при взимането на решението и мисли добре!

# 21 25 апр. 2007, 16:41 ч.

Мнения: 2 556

Pipinka, моят баща плава на курсове от 7 месеца единия горе - долу, но започна да го прави след моя абитуриентски бал. И двете със сестра ми бяхме големи, даже тя беше омъжена вече.

Според мен да оставаш сама с детето за по 6 месеца не си е работа. Казвам ти го съвсем искрено. Дори майка ми какви нерви е хабила от липсата на баща ми, а са били женени над 20 години, когато той почна да плава.

Самата аз съм работила в друг град, без детето и мъжа ми до мен, но бяхме заедно всеки уикенд. Ако беше за месеци, не бих се навила.

По-добре да обмислите как бихте изкарали повече пари, ако сте заедно, отколкото разделени. Успех!

# 22 25 апр. 2007, 16:53 ч.

Мнения: 3 205

Цитат на: Pipinka в ср, 25 апр 2007, 15:53

Не съм сигурна той на 100% ли е убеден , че иска да замине Rolling Eyes

Също ще преживее много тежко раздялата с детето Sad

Просто като всеки мъж ще се чувства по - добре , ако има повече възможности ... не става въпрос , че ще гради кариера , случаят е друг .

Разбирам те. При нас при подобно предложение положението би било абсолютно същото. Но аз мисля така - това е възможност да се научи нещо ново, да се опознае свят, нови хора. Затова бих била положително настроена. Разбира се, най-добър е вариантът да заминем заедно, но не винаги се получава това, което искаме.
За мен не финансите са на първо място, а възможността да се пътува. Аз съм Пантелей Пътник и очите ми просто заблестяват при мисълта да замина нанякъде.

# 23 25 апр. 2007, 16:55 ч.

Мнения: 4 668

При нас просто не става да се появим на кораба с танцова стъпка и аз и малкият Crazy

# 24 25 апр. 2007, 18:35 ч.

Мнения: X

Pipinka, ние бяхме в същата ситуация преди 2 години
съпругът ми отиде в северна Швеция, аз останах с детето сама (беше на 8 години), на летището се скъса да реве след като таткото изчезна, купих му хамстер да има за какво да мисли
след 3 месеца таткото си дойде за 3 седмици, след още 3 месеца дойде за да ни вземе
аз по някакъв начин не исках да заминавам (имах хубава работа и бях много доволна), но се реших и така
за вас не знам, трябва сами да си решите и да си претеглите всички плюсове и минуси

все пак сме във време на компютърни технологии, човек може да има видео връзка и да говори с часове без да плаща, вярно че не е същото, но не е като без хич

а и човек винаги може да опита и да се откаже ако не го устройва в последствие

успех в решението

# 25 25 апр. 2007, 20:44 ч.

Мнения: 656

Вземи една достатъчно голяма монета, наречи ези и тура и хвърляй. Винаги можеш после да излееш гнева си на нея...

Ситуацията е сложна, всичко си има минуси и плюсове, добре си прецени с кои от минусите ще можеш да се справиш и действай. Пък после си го изкарай на монетата.

# 26 25 апр. 2007, 20:45 ч.

Мнения: 1 800

Раздялата се приема така травмиращо само при нас. Аз когато бях дете, баща ми работеше на няколко пъти по няколко месеца, до година извън Бг. Честно нямам спомени толкова да ми е липсвал, ако става на въпрос съм ревала като магаре на летището неведнъж, но иHаче във всекидневието не ми е липсвал толкова-дали ще работи навън или ще се скапва с две работи в Бг и пак нямаше да го виждам горе долу е все едно (за мен). Ние с мъжа ми не сме се делили за токова много (освен няколко месеца, когато трябваше да чакам в Бг за виза и не знаех кога ще го видя пак). Но искам да ви дам пример с семейството му. Единия му брат има такава работа, че го няма по половин година, ако се съберат всичките му командировки, никога не съм чула жена му да се оплаче, а имат 5 деца! Сестра му работеше и тя преди няколко години, и често пътуваше, мъжа и се грижеше за децата(те пък имат 4), мисълта ми е че не е лесно, но нали е за по-добро. И аз живея в момента далече от БГ и не съм си била вкъщи от 2.5 години, трудно е понякога, но живота продължава. Сега с тези телефони и интернети, може да се поддържа всекидневна връзка, не едно време получавахме писмо от баща ми само, ако някой колегa се прибираше, на 3-4 месеца. Радвай те се, че имате такава възможност, да си платите кредита и за по-добър живот. Пожелавам ти успех в решението и дано намериш сили да се справиш каквото и да е то bouquet

# 27 26 апр. 2007, 00:18 ч.

Мнения: 811

И аз не бих се съгласила да замине!
Напълно подкрепям мнението на Исайкова!

# 28 26 апр. 2007, 01:06 ч.

Стара Загора
Мнения: 88

Аз нямам собствен опит, но около мен има доста примери. Последният е с Черната перла от Music Idol, ако сте я гледали. Отиде да печели а се върна с перлата и къдраво мургаво дете, а тук го чакаха жена му и двете му деца.
Според мен си зависи от човека, а мнения и примери много и различни.

# 29 26 апр. 2007, 07:31 ч.

София
Мнения: 9 864

Пипинка,аз съвет не мога да ти дам,защото всеки човек си е различен.Ние също изпаднахме преди време в подобна ситуация,не в същата,де,но подобна.Съпруга ми е военен.Преди една година си живеехме в София,там си купихме жилище,кредит ипотечен...Изведнъж се оказа,че му предлагат работа в Плевен-или се мести,или напуска армията.Пък той някак не мога да си го представя да напусне армията.Но просто пред нас не стоеше дилемата дали аз да си остана в Сф,а той да дойде в Плевен.Дойдохме заедно.Знам,че при вас е невъзможно това,но да ти кажа честно,всички негови колеги,които решиха да се разделят само временно със семействата си,рано или късно се разделиха окончателно.В никакъв случай не твърдя,че и при вас ще стане,не ме разбирай грешно. Hug

Но аз лично/не обичам да използвам думата Никога/не мисля,че бих приела такава раздяла.Парите са особенно важни,спор няма,но за нас поне по-важно е да сме заедно.
Желая ти каквото и решение да вземете,да сте щастливи и доволни и двамата от него!

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нужда от съвет

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Причина:

Причина: