При нас просто не става да се появим на кораба с танцова стъпка и аз и малкият 
Няма ли никакъв начин да си организирате нещата в Бг за повечко пари>
- Публикувана: 25 апр. 2007, 14:32 ч.
- Последно мнение: 3 май 2007, 22:00 ч.
Много имам нужда от съвет ...
Ще ти отговоря откровено, така, както аз бих постъпила. Ако няма начин да сме с него там, където е-което е вашият случай-не бих искала да заминава. Ама никак. ако ще са обаче само няколко месеца, а ние после да отидем "на готово"-да. Аз в България кариера не градя. Просто работя като подизпълнител-експерт, ако мога така да се изразя. Така че не би ми тежало в чужбина да си гледам дечкото.
Няма ли никакъв начин да си организирате нещата в Бг за повечко пари>
Не се хващайте на това хоро Ужасно е, преживяла съм го, дори сега го преживявам от време на време. Моят съпруг работеше нещо подобно, с по 3 месеца командировки, после вкъщи по 1-2 и пак навън. Отвратително е. Не че не се свиква, но се отразява много кофти на целия ти живот...Когато детето дойде, слава Богу, той реши да търси нещо друго. Сега пак пътува постоянно, но поне за по-кратко, дългите командировки са само 1-2 пъти годишно. Не може да става дума за сравнение.
Не се подлъгвайте по многото пари. Те изобщо не са най-важното за едно семейство
А и никога не стигат. Като изплатите кредита, ще поискате последен модел рейндж роувър 
Като купите него, ще поискате къща в планината. После апартамент за дечко. Тоя път ми е ясен, та ясен И в един момент какво...детството ще е минало 
Лошото е, че мъжете приемат кариерата малко на чест и най-вероятно твоят мъж ще замине, независимо от това, че му се е свило сърчицето за вас Ей за т'ва съм я намразила аерогарата и вече не стъпвам там 
Ужасно е, преживяла съм го, дори сега го преживявам от време на време. Моят съпруг работеше нещо подобно, с по 3 месеца командировки, после вкъщи по 1-2 и пак навън. Отвратително е. Не че не се свиква, но се отразява много кофти на целия ти живот...Когато детето дойде, слава Богу, той реши да търси нещо друго. Сега пак пътува постоянно, но поне за по-кратко, дългите командировки са само 1-2 пъти годишно. Не може да става дума за сравнение. Не се подлъгвайте по многото пари. Те изобщо не са най-важното за едно семейство
А и никога не стигат. Като изплатите кредита, ще поискате последен модел рейндж роувър Като купите него, ще поискате къща в планината. После апартамент за дечко. Тоя път ми е ясен, та ясен И в един момент какво...детството ще е минало Лошото е, че мъжете приемат кариерата малко на чест и най-вероятно твоят мъж ще замине, независимо от това, че му се е свило сърчицето за вас
Ей за т'ва съм я намразила аерогарата и вече не стъпвам там
Tочно за тебе си мислех, кога ли ще се включиш в темата, щото си спомням колко пъти сме разговаряли и винаги казваше-"Чакам го да се върне от еди-къде си...от еди-там си".....и аз самата изтръпвах само като чуех тези имена, пък камо ли-да го няма по толкова време.
Имам приятелка, която работи за чужда компания на корабите. Сервитьорка е. Обиколила е целия свят, 6 месеца е на курс, 3 месеца си е тук. Заплатата и е 1000 евро на месец. Детето и е вече голямо и честно казано израстна с баба си. Писах вече в темата, но не се въздържах и се върнах отново. Разделихе се миналото лято с партньора ми точно за 5 месеца, заради пустите пари. Аз си знам как се чувствах, повече няма да си го причиня давайки съгласието си за подобно нещо.
винаги казваше-"Чакам го да се върне от еди-къде си...от еди-там си".....и аз самата изтръпвах само като чуех тези имена
Или когато цунамито заля Суматра, а аз нямах никава идея той къде точно е отседнал там по островите, какви са всъщност пораженията и т.н. Е, парите ги наместихме за нула време, но това, че и на двамата ни се скъси живота с не знам колко години от нерви, чудя се кой ще го компенсира
Не си заслужава! Не се разделяйте
Аз писах ве4е, но толкова ми тежи ози въпрос, и като прочетох всички писания, пак съм си на същото мнение. Много е тежко, не си го причинявайте за пари. Още повече, че доколкото разбрах сте си относително добре. И мъжа ти ще съжалява, както моя, след време за изгубените моменти. Може би има хора, които по-лесно понасят раздялата, но....пак е много трудно. И някак си след 4я месец нещо се къса....
Момичета , благодаря ви 
Със сигурност се затвърди мнението ми по въпроса - няма нищо по - важно от това да сме заедно и детето да расте с баща си ...
На мен ми е ясна работата - който е стъпил веднъж на кораба , трудно се откъсва оттам . Мъжът ми е много привързан към нас , а малкият е просто пристрастен към баща си , така че ... просто няма смисъл . Не си заслужава за нищо .
Парите са гадно нещо - колкото и да ги имаш все не стигат ... ще се оправяме тук .
Той снощи каза , че не е сигурен дали съм успяла да го разубедя , но аз знам ,че не му се заминава . Мисли си , че го прави заради нас , но залогът е прекалено голям
Да , Шани . Точно така е ...
Със сигурност се затвърди мнението ми по въпроса - няма нищо по - важно от това да сме заедно и детето да расте с баща си ...На мен ми е ясна работата - който е стъпил веднъж на кораба , трудно се откъсва оттам . Мъжът ми е много привързан към нас , а малкият е просто пристрастен към баща си , така че ... просто няма смисъл . Не си заслужава за нищо .
Парите са гадно нещо - колкото и да ги имаш все не стигат ... ще се оправяме тук .
Той снощи каза , че не е сигурен дали съм успяла да го разубедя , но аз знам ,че не му се заминава . Мисли си , че го прави заради нас , но залогът е прекалено голям
Пипинка, ама аз не разбрах...
6м. ще е на работа и после тук за 4м. и после пак ТАМ за 6...? Моля разясни и ще ти отговоря всичко, което знам по тоз въпрос.
6м. ще е на работа и после тук за 4м. и после пак ТАМ за 6...? Моля разясни и ще ти отговоря всичко, което знам по тоз въпрос.
Да , Шани . Точно така е ...
мдааааа, Пипинка...
Братовчедка ми е на същото дередже.
Мъжът й работи 15 дни на корабите по Скандинавия и след това си е 2 седмици тук, в Бг. И е така, отпреди да се бракуват (вече около 3г.). Т.е - детето е по 2 седмици с 2-ма родителя, по 2, само с майка си. Не мога да каже, че й е леко на братовчедка ми и че не й се иска да не е така, но... това е за сега. Няма друга алтернатива. Предполагам, че поне още 5-10г. ще са така.
Не знам, може би ако свикнеш, няма да ти пречи... То човек с какво ли не свиква, като му се наложи...
Ако съм аз в това положение, не бих искала да растат децата ми без баща, особено като са малки. Обаче не бих го спряла, ако трябва да избира той. При положение, че тук и сега се трепе по 12-15ч. и пак не сме кой знае в колко завидно материално положение, не знам... може би бих опитала.
За какъв срок му предлагат да подпише?
Опитайте, ако е за кратък. Поне един ден няма да си мислите, че птичето е кацало, пък вие сте го изпуснали
Братовчедка ми е на същото дередже.
Мъжът й работи 15 дни на корабите по Скандинавия и след това си е 2 седмици тук, в Бг. И е така, отпреди да се бракуват (вече около 3г.). Т.е - детето е по 2 седмици с 2-ма родителя, по 2, само с майка си. Не мога да каже, че й е леко на братовчедка ми и че не й се иска да не е така, но... това е за сега. Няма друга алтернатива. Предполагам, че поне още 5-10г. ще са така.
Не знам, може би ако свикнеш, няма да ти пречи... То човек с какво ли не свиква, като му се наложи...
Ако съм аз в това положение, не бих искала да растат децата ми без баща, особено като са малки. Обаче не бих го спряла, ако трябва да избира той. При положение, че тук и сега се трепе по 12-15ч. и пак не сме кой знае в колко завидно материално положение, не знам... може би бих опитала.
За какъв срок му предлагат да подпише?
Опитайте, ако е за кратък. Поне един ден няма да си мислите, че птичето е кацало, пък вие сте го изпуснали
Я помисли и от една друга гледна точка. За сега, както казваш сте финансово добре, но, (дано не се случва, разбира се), че поради някакво стечение на обстоятелствата единият от Вас остане без работа? Кредитът за плащане няма автоматично да изчезне, нуждите на детето също. Караниците за пари, или тези породени от липсата им няма да закъснеят, а това неминуемо ще изкопае пропаст помежду Ви много по-голяма от разстоянието България - Скандинавските страни.
А ако някой ден съпругът ти каже - "заради Вас не заминах, пропуснах страхотна възможност"?
Нали хората, когато си изберат партньор, го избират с идеята той/тя да го/я подкрепят и в случай на предоставена възможност, а не с идеята партньорът да е спирачка?
Какво пречи, след година - две да си потърсиш работа там, детето ти да учи там, или на друго място.
Все пак той не отива да работи "на черно", защото "ножът е опрял до кокъла" във финансово отношение, това за него, а и за Вас е възможност, и съм сигурна, че той би се зарадвал на твоята подкрепа.
Светът е достатъчно голям, за да е предизвикателство да го разгледаш и достатъчно малък, за да може нищо да не е прекалено далеч. Такава възможност не всеки има. Дай Боже и ти да я имаш някой ден.
А ако някой ден съпругът ти каже - "заради Вас не заминах, пропуснах страхотна възможност"?
Нали хората, когато си изберат партньор, го избират с идеята той/тя да го/я подкрепят и в случай на предоставена възможност, а не с идеята партньорът да е спирачка?
Какво пречи, след година - две да си потърсиш работа там, детето ти да учи там, или на друго място.
Все пак той не отива да работи "на черно", защото "ножът е опрял до кокъла" във финансово отношение, това за него, а и за Вас е възможност, и съм сигурна, че той би се зарадвал на твоята подкрепа.
Светът е достатъчно голям, за да е предизвикателство да го разгледаш и достатъчно малък, за да може нищо да не е прекалено далеч. Такава възможност не всеки има. Дай Боже и ти да я имаш някой ден.
Я помисли и от една друга гледна точка. За сега, както казваш сте финансово добре, но, (дано не се случва, разбира се), че поради някакво стечение на обстоятелствата единият от Вас остане без работа? Кредитът за плащане няма автоматично да изчезне, нуждите на детето също. Караниците за пари, или тези породени от липсата им няма да закъснеят, а това неминуемо ще изкопае пропаст помежду Ви много по-голяма от разстоянието България - Скандинавските страни.
А ако някой ден съпругът ти каже - "заради Вас не заминах, пропуснах страхотна възможност"?
Нали хората, когато си изберат партньор, го избират с идеята той/тя да го/я подкрепят и в случай на предоставена възможност, а не с идеята партньорът да е спирачка?
Какво пречи, след година - две да си потърсиш работа там, детето ти да учи там, или на друго място.
Все пак той не отива да работи "на черно", защото "ножът е опрял до кокъла" във финансово отношение, това за него, а и за Вас е възможност, и съм сигурна, че той би се зарадвал на твоята подкрепа.
Светът е достатъчно голям, за да е предизвикателство да го разгледаш и достатъчно малък, за да може нищо да не е прекалено далеч. Такава възможност не всеки има. Дай Боже и ти да я имаш някой ден.
А ако някой ден съпругът ти каже - "заради Вас не заминах, пропуснах страхотна възможност"?
Нали хората, когато си изберат партньор, го избират с идеята той/тя да го/я подкрепят и в случай на предоставена възможност, а не с идеята партньорът да е спирачка?
Какво пречи, след година - две да си потърсиш работа там, детето ти да учи там, или на друго място.
Все пак той не отива да работи "на черно", защото "ножът е опрял до кокъла" във финансово отношение, това за него, а и за Вас е възможност, и съм сигурна, че той би се зарадвал на твоята подкрепа.
Светът е достатъчно голям, за да е предизвикателство да го разгледаш и достатъчно малък, за да може нищо да не е прекалено далеч. Такава възможност не всеки има. Дай Боже и ти да я имаш някой ден.
Пипинка щом се обичате и държите един на друг нищо не може да ви попречи на семейното щастие дори и големите разтояния!
Пипинка щом се обичате и държите един на друг нищо не може да ви попречи на семейното щастие дори и големите разтояния!
Не казвам, че ще спрат да се обичат, напротив. Но тук има толкова много жени с пътуващи съпрузи. Питай всяка една от тях какво е да празнуваш годишнина от сватабата сама, Коледа сама, рожден ден на детето сама...Ако поне една от тях ти каже, че е напълно щастлива с този начин на живот и нищичко не й липсва, ела ми се обади А за него? Дали е добре да оставиш детето си бебе и да го намериш човече, вече свързващо думичките в изречения 
А семейното щастие с това се измерва - да ти е комфортно в собствената ти кожа и в собствения ти дом и с близките ти, да не изпускаш нищо, нещата не опират само до любовта между двамата. Мъжът ми казваше, че има чувството, че когато замине животът някак си спира, работата е като в някакво безвремие - спиш, ядеш, бачкаш. Да, виждаш страхотни места, но не можеш никога в цялост да им се насладиш, защото все си казваш - "ееех, ако и те бяха тук ". Това семейно щастие ли е според теб?
Pipinka,
Няма еднакви семейства, всяко е различно, хората в него са с различни разбирания... Някои съпрузи не ходят в чужбина на работа, но тук се държат все едно че са на хотел и се прибират само нощем. Други участват много в отглеждането на децата.
Трудно е да издържиш месеци далеч от любимия човек, трудно е и да търсиш пари за лекарства за детето ако се разболее.
Друго, което не е споменато в темата, но смятам че също е важно е секса. Ако сте със "свободни разбирания" това няма да е проблем, но ако това не е така - можете ли да издържите този пероид без секс?
Зависи и много от хората около теб - дали ще ти помагат или не. Дали биха ти заели пари ако имаш нужда или не...
Няма еднакви семейства, всяко е различно, хората в него са с различни разбирания... Някои съпрузи не ходят в чужбина на работа, но тук се държат все едно че са на хотел и се прибират само нощем. Други участват много в отглеждането на децата.
Трудно е да издържиш месеци далеч от любимия човек, трудно е и да търсиш пари за лекарства за детето ако се разболее.
Друго, което не е споменато в темата, но смятам че също е важно е секса. Ако сте със "свободни разбирания" това няма да е проблем, но ако това не е така - можете ли да издържите този пероид без секс?
Зависи и много от хората около теб - дали ще ти помагат или не. Дали биха ти заели пари ако имаш нужда или не...
Пипинка щом се обичате и държите един на друг нищо не може да ви попречи на семейното щастие дори и големите разтояния!
С това определено не съм съгласна. Когато двама души, които се обичат не са заедно, тогава семейното щастие няма как да се получи. Тогава има семейно нещастие, защото хората които ги е грижа един за друг и се мислят не са заедно.
Много е трудно за човек , който е загубил контакти и среда и е свикнал на някакъв доход, да се върне, да си намери работа също толкова доходоносна и да е пак при семейството си. Тогава следва, айде още малко, айде още един курс....
Според мен решението трябва да си го вземе мъжа ти. Без ти да го притискаш за каквото и да е. Но все пак той трябва да знае твоето мнение и как ще се чувстваш. Но да знае , 4е крайното решение е негово, за да няма след време..."Ето аз заради вас..."
Успех с решението!