ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

  • 54 008
  • 467
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 127
Здравейте,
Извинявам се,че задавам въпрос,който не е по темата...
Но накратко...моята най-добра приятелка съвсем наскоро разбра че е осиновена (на 21год.).
Твърдо  е решена,че няма да каже на  "осиновителите си" (поне за сега),че знае истината,защото според нея това мн ще ги нарани!Но в същото време иска да намери биологичните си родители,най-вече поради факта,че се надява да има братя и сестри!!!
Много бих искала да й помогна,защото тя просто не знае как да ги намери,от къде да започне...Вие можете ли да ми отговорите КАК???Или да ми кажете къде да прочета повече по въпроса...

Благодаря! Heart Eyes
Да провери в  www.baoo-bg.org.Там има доста информация.

# 46
  • Мнения: 227
Здравейте,
И аз мога да кажа като много от вас благодарна съм на бог,че съм осиновена от мой те родители.Татко има 3 свои деца и въпреки всичко е решил да ме осинови заради мама.Дали са ми всичко от което се нуждая никога не са ме делели.Била съм винаги малката сестричка на каките ми и батко и наще винаги са ме обичали така както тях.Но винаги съм искала да зная.Коя съм ? Какъв са моите родители ? Знам единствено,че сме Руснаци.нищо друго но никога не бих отишла да ги търся.Според мен ако са ме обичали нямало да ме изоставят.Сега имам един прекрасен син на почти 1 годинка не-мога да си представя,че мога да живея без него.Как може да има майки които си изоставят децата и после спокойно си живеят как изобщо заспиват нощем.

# 47
  • Мнения: 998
Случва се, Бианка, случва се. Друг е въпросът дали това, което я води е, както казваш, "любовта на майка". Споделеното от Дони за нейното братовчедче  е показателен пример за това. Ако мислеше първо за детето си, което прави една майка, не би  подложила Светли на подобен стрес.
Именно затова,dudence,аз вярвам,както и написах в предния си постинг,че такива жени са егоисти преди всичко.Следователно и любовта им би била егоистична.
А иначе говорех от гледна точка за мнозинството от осиновените,които никой така и не търси и старателно е заровил в съзнанието си.Дори преди малко се рових в архивираните теми и се натъкнах на две доста покъртителни истории за момичета,които са издирили своите БМ.Едната жена е отрекла категорично,че е родила и изоставила момиче(от последвалия си брак има двама сина),а другата директно е затваряла телефона на родената от нея дъщеря.
Тези две осиновени момичета,търсещи "корените" си са били повторно отблъснати.Порастналите,объркани девойчета,притискани от обстоятелствата,от догмите на тогавашното ни общество са се превърнали в зрели жени.Тогава не могли да поемат отговорността ,която един родител поема ,те сега бягат от една нищо и никаква отговорност-чисто и просто човешка и морална,от едно обяснение,което душите на техните изоставени деца жадуват.Това е парадокс,който не мога да си обясня.Или просто смятат,че нищо не им дължат...Задълбах в друга тема,но нещата са толкова навързани...
Сега имам един прекрасен син на почти 1 годинка не-мога да си представя,че мога да живея без него.Как може да има майки които си изоставят децата и после спокойно си живеят как изобщо заспиват нощем.
Ето именно затова и аз се чудя,но явно е възможно и да живеят спокойно и да заспиват нощем Confused

# 48
  • Мнения: 227
Аз затова не търся своите биологични родители те ако са ме обичали щяла съм да съм със тях.За мене моите биологични родители са сегашните ми родители.Аз имам една фраза и винаги ще държа на нея.Не е важно гоите е родил а кои-те е отгледал лесно да се роди трудно е да се отгледа и възпита едно дете.

# 49
  • Мнения: 625
  Всичко ,което казвате за биол автори /на мен също страшно ми допадна  Wink/ ,вероятно е точно така , но в случая аз не се вълнувам толкова за техния егоизъм и дебилизъм , ако искам да ги намеря то е точно заради мен.Също егоизъм  Mr. Green. Все си мисля ,че това ще ми помогне да "затворя страницата" и да продължа напред!
  И освен всичко друго,убедена съм ,че гена е в нас, че е преобладаващо решаващ за нас самите Rolling Eyes

# 50
  • Мнения: 170
  Всичко ,което казвате за биол автори /на мен също страшно ми допадна  Wink/ ,вероятно е точно така , но в случая аз не се вълнувам толкова за техния егоизъм и дебилизъм , ако искам да ги намеря то е точно заради мен.Също егоизъм  Mr. Green. Все си мисля ,че това ще ми помогне да "затворя страницата" и да продължа напред!
  И освен всичко друго,убедена съм ,че гена е в нас, че е преобладаващо решаващ за нас самите Rolling Eyes

Дива-не  мислила ли си , че ако ги намериш може да се окажеш още по наранена , тогава може би няма да можеш да ,,затвориш  страницата" .Можеш ли да опишеш картината , която изниква в съзнанието ти при една бъдеща среща ( разбира се ако желаеш Hug)

# 51
  • Мнения: 625
  Мога ами ,що да не мога  Hug
 
      Предполагам, че представата ви за мен е доста по-различна от действителната,най-вече защото тук съм прекалено искрена, и споделям неща, които до сега са били само в главата ми.
    Относно евентуалната среща с биол автори.....не очаквам нищо добро,по-скоро обратното.За мен идеалния начин да протече някаква такава среща би бил ако имам възможност да говоря с тях "под прикритие" Sunglasses- като търговец,посредник,пощаджия,застраховател....и тем подобни.Това искам,нищо повече.Не искам ангажименти,обич,обвързване,искам да ги знам....нищо повече! Crossing Arms Crossing Arms

# 52
  • Мнения: 1 152
  ... ако искам да ги намеря то е точно заради мен.Също егоизъм  Mr. Green. Все си мисля ,че това ще ми помогне да "затворя страницата" и да продължа напред!
 
Напълно съм съгласна с Дива-не. Вероятно са единици (може пък и да има такива newsm78)тези, които биха тръгнали да търсят БР, за да им кажат колко добре  или недобре живеят. Мисля че колкото и смущаващо да звучи, в търсенето на отговорите на въпросите, които ни вълнуват, мисълта за среща с БР, ни води някакъв вид егоизъм. Това е потребност, която касае само нас, осиновените (без да слагам всички под общ знаменател). Този егоизъм би могъл да се окаже пагубен ако имаме определени очаквания, ако в съзнанието си сме изградили идеализиран образ на БМ. Но ако нямаме очаквания, няма как да бъдем разочаровани.
Дива-не, и аз съм "разигравала" в главата си подобни варианти на "среща" с БМ. Но в един момент си дадох сметка, че желанието за анонимност е знак за някакво усещане за страх. Първичен, вторичен, необясним- просто страх... А аз няма от какво да се страхувам, поне що се отнася до такава среща. Не съм се замисляла много отдавна как би изглеждала една такава среща, но знам че ако имам такава възможност, няма да се лиша от нея.
Представете си, че когато сте раждали, в родилния дом са сменили детето ви. Това не е епизод от филм-преди няколко години имаше такъв случай тук, в България, и само защото децата били от различен пол грешката била открита навреме. Изобщо няма да коментирам престъпната небрежност и безотговорност на тези, които са се грижили за децата. Та, прибирате се в дома си с нечие друго дете и го отглеждате като свое. След години разбирате по някакъв начин, че биологичното ви дете, което е ваша кръв и плът и което сте очаквали с любов, всъщност е някъде другаде, далеч от вас. Нима има майка, която няма да преобърне света, за да открие детето си? Едва ли с лека ръка ще кажете- "Имам си дете, защо ми е да търся другото?"
Знам че примерът е малко краен и може да предизвика бурни реакции, а и  не би могъл на 100% да се отнесе към съдбите на осиновените, затова ви моля да не се вкопчвате в него. Истината е, че в подобна ситуация нито вие, нито детето ви имат вина за това, което са ви причинили. Както ние, раждайки се нямаме вина за това, че био-авторките ни са ни изоставили. Ние, осиновените, които изпитваме някаква потребност по една или друга причина да знаем коя е БМ или да я търсим, се чувстваме подобно на майката, на която поради нечия чужда небрежност или глупост и е било отнето биологичното и дете. Да, тук безотговорност са проявили жените, които са ни родили и ние бихме могли да ги "накажем" за това. Но защо да наказваме и себе си, ако имаме потребност да търсим, за да "затворим страницата и да продължим напред", както казва Дива-не. Вярно е, че страницата може да се затвори и с ритник, и с кротка ръка, но по-важното е, че това ще ни помогне да продължим напред.
Много объркан стана коментарът ми, но трудно вкарвам мислите си в ред, когато говоря за тези неща. Дано сте ме разбрали.
 Hug

# 53
  • Мнения: 224
[

В моя коментар пък ви споделих за срещата на моя близка приятелка с БМ. В момента БМ присъства в живота и ненатрапчиво, но бих казала с любов (доста се чудих дали точно така да го нарека, но все пак мисля, че е точно това).
 Hug



Не мога да си обясня как след години тази жена може да присъства в живота на изоставеното от нея дете с любов.

# 54
  • Мнения: 1 152
 kossi, въпросът ти ми звучи по-скоро риторично, но... Уточнението, че много се чудих дали точно любов да го нарека не е случайно.
Трудно е да си представи човек може би, но е факт. Не смея да го отрека, защото съм свидетел на това.
А и като вярващ човек бих казала, че заедно с греха ни е дадена и възможността за покаяние и прошка. Друг въпрос е дали всички ще се "възползваме".

 Hug

# 55
  • Мнения: 625
      dudence, желанието за анонимност при мен не е от страх, а отново от егоизъм .Т к  не очаквам че ще ми харесат тия хора, и т к  вероятно не може да се разчита на тях ,аз не желая да поемам риска .
Един вид, по този начин съм недосегаема ,гарантирано  запазвам необвързаността ми с тях! Naughty И освен всичко друго ,не желая да обърквам и без това вероятно объркания им живот.

# 56
  • Мнения: 998
Dudence,аз не смятам примера ти за краен,но мисля,че просто е неточен и няма връзка с темата.Извинявай за което,просто изказвам мнение  bouquet

В моя коментар пък ви споделих за срещата на моя близка приятелка с БМ. В момента БМ присъства в живота и ненатрапчиво, но бих казала с любов (доста се чудих дали точно така да го нарека, но все пак мисля, че е точно това).
 Hug



Не мога да си обясня как след години тази жена може да присъства в живота на изоставеното от нея дете с любов.
Тук и аз се зачудих много,но свят-шарен,хора-различни,знам ли,вероятно е възможно.
Най-важно е,че Дива-не е стигнала до дъното на проблема и е осъзнала кое точно оголва празнотата в душата и.След като тя има емоционалната потребност,длъжна е да осъществи тази среща за да се успокои и да продължи напред без празнотата и объркването,които сега бележат живота и.
Дива-не,извинявай за въпроса,ако е твърде личен,твоите БР са заедно,така ли?
Защото аз с такова впечатление останах Embarassed

# 57
  • Мнения: 625
   Не ги познавам за да знам Laughing ,но се интересувам и от двамата, затова говоря за "тях"!



  И споко ,тук е мястото да си задаваме лични въпроси , нали затова си направихме пространство :: Hug

# 58
  • Мнения: 998
Попитах,защото доколкото знам моят ББ е поставил ултиматум на БМ да ме остави.Понеже бил подложен на натиск от родителите си и не я искали с дете.Уж.
Доколко си е спазил обещанието-един Господ знае,но мен дълбоко ме съмнява.
Дори майка ми е казвала,че едно време държавата е пращала такива жени в друг град,за да загубят следите на детето,но в частния случай не знае,дори не е виждала жената,която ме е родила,явно от страх да не я запомни-знам ли.Пратила е една приятелка да мине покрай нея за да я разгледа.Но аз и не попитах за подробности.
По пътя на логиката смятам,че ББ е блъфирал и,че в края на краищата тя го е загубила.
Доста незавидна съдба,което ме кара понякога да изпитвам съжаление към нея.
За това те попитах smile3525

# 59
  • Мнения: 677
Случайте са ни различни на всички и ето защо е трудно напълно да влезеш в света на другия.
Всяка БМ е била поставена пред някакъв избор.
Моята е трябвало изцяло да гледа своето внуче,а не мен.Изборът и е бил труден и сигурно и е коствало много сълзи.И не само на нея,а и на моя ББ.Само те си знаят за мъката в душата им и какво им е минавало през ума през тези години,когато не съм била с тях.
Така е било наредено от Бога и аз благодаря,че така е станало за да се срещна с мойте родители,с мойте мама и тати.
Онзи ден се срещнах с моя близка,с която не се бяхме виждали близо две години,времето през което аз разбрах истината за себе си и открих биологичните си роднини.Аз мислех,че тя знае за мен от своя батко,който беше разбрал,че аз зная и съм ги намерила.Бяхме близко до работното място на по-малката ми кака и аз и предложих дасе запознаят.Тя се притесни много,насълзи се и само повтаряше-това не е вярно.Аз се притесних още повече,че по някакъв начин я наранявам.Трудно ми е да говоря с мойте роднини за това.Явно повечето ми роднини,близки до моята възраст незнаят за мен.А това ме натоварва допълнително,защото се притеснявам да не ги нараня,така както причних силна емоция на това момиче.При по-възрастните като ,че ли е по-лесно да разговарям за моето осиновяване.Но при хора,които са растнали успоредно с мен това е истинско изпитание и за мен и за тях.
Малко се отклоних от темата за БМ.
Знам,че това,което ще напиша ще внесе смут и тема за спор,но аз така мисля и не желая другите да са на моето мнение,нали затова ни е тази тема за да си пишем точно нещата.
Трябва да сме благодарни на Бог,че е дал сила на БМ да ме остави,на БМ на моето дете да го остави,за да мога аз да съм това,което съм в момента като дух и да сме щастливи с моето детенце.
Всеки от нас ще си учи уроците от живота така както е поставено,така както трябва да е нашето развитие тук на Земята.
Желая на всички успех със справянето с емоциите около осиновяването си.Животът ни е пълен със знаци,оглеждайте се за да не ги пропускате,за да можете да сте спокойни вътре в себе си със свойте чувства.
Трябва да сме благодарни за случилото се с нас и нашите деца
За всички осиновени   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт