Моите разкази

  • 33 855
  • 164
  •   1
Отговори
  • Мнения: 52
Някой да пише разкази ? Аз например обожавам и го правя сигурно от 6 клас. Предлагам(естествено ако искате) тук да споделим малко и за писателската страст, а не само за читателската . Ще се радвам да обменяме опит и мнения. Надявам се ако потръгне да не използваме темата за копиране на идеи, а за вдъхновение. Можете да пускате и музика/картинки с от които черпите вдъхновението си . Е чао засега? wavey  smile3547 sohappy

# 1
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Аз съм тук. Но ако не са разкази, а са малко по-дългички...Ами аз си ги определих като два ама съвсем мънички романа. Съпруга и сина обаче не са съгласни с мен , затова защото са малки. Около 40-45 страници на компютъра. Тогава не знам как да ги определя.Вписвам ли се в темата или не...??? newsm78

# 2
  • Мнения: 52
Аз съм тук. Но ако не са разкази, а са малко по-дългички...Ами аз си ги определих като два ама съвсем мънички романа. Съпруга и сина обаче не са съгласни с мен , затова защото са малки. Около 40-45 страници на компютъра. Тогава не знам как да ги определя.Вписвам ли се в темата или не...??? newsm78


Че разбира се ! Тук да не е с пропуски ...  Mr. Green... Впрочем мисля че се наричат повести Wink А да и да вметна, че идеята ми е не да се ограничаваме в разкази (съжалявам обаче , че пропуснах това в първия пост), но и да споделяме опит в писането на проза като цяло. Кръстих така темичката защото разказите обикновенно са най-лесни и популярни за писане ...

# 3
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Първо с р разрешение на сина (той пише хорър разкази) ще пусна малка част от негово произведение. По-късно може да пусна и нещичко мое. Simple Smile  Peace

Мъжа пристъпи към градината. Побиха го тръпки. Тъмнината и прохладния въздух се сливаха в една невероятна атмосфера. Веднага щом Добри се приближи до парника го лъхна странна миризма. Дали пък, доматите на д-р Атанасова, не бяха изгнили?
Найлоните бяха добре привързани с въжета. Добри се сети, за джобното ножче, което му бе подарила Ани на миналия му рожден ден. Гравирано с неговото име. Той го носеше навсякъде. Извади ножа от джоба и преряза въжетата. Дръпна найлона и влезе в парника.

# 4
  • Мнения: 712
Да се включа и аз. От как се помня, все пиша нещо или искам да пиша нещо.
В тийн годините - стихове. Когато минах двайсетте ми стана ясно, че от един момент нататък всеки започва да гледа на живота по един прозаичен начин, стиховете пресъхнаха. Появяват се само в моменти на голяма болка. Мисля, че човек може да пише поезия само разтърсван от много силни чувства. За добро или лошо...
Стиховете си не бих ги публикувала - много са лични, не мога да се изтипосам толкова разголена пред критичния поглед на познати и непознати.
Разкази трудно ми се отдава да пиша - просто не мога да събера идеите си в кратък обем. Но пък и дълго се страхувах да нагазя в блатото на романите - не съм най-търпеливият човек на света, лесно губя фокус, мисълта ми бяга по линията на нови идеи и цели. Но когато погледнах на него като поредица от свързани истории с общи герои, нещата заочнаха да се получават. Сега завършвам първият си роман, ще излязат около 300 страници. Надявам се да го публикувам  Blush.
Ако на някой му се чете, мога да постна част от текста (много малка, естествено, като се има предвид, че ще е във вид на постинг във форума).
Минах през период от няколко години, в които бях в някаква чудовищна депресия, настъпваща малко по малко, съвсем неусетно. Не бях написала и ред, ако не се броят служебните писма и името си тук-там. Просто замлъкнах, нямах желание да говоря, нямах нищо за казване. Когато започнах да изпълзявам от депресията, думите се завърнаха - първо плахо, после като порой. И се роди този роман, изля се като от мен. Писането ме освободи, пристъпите на паника, които усещах без причина изведнъж отслабнаха и напълно изчезнаха - за по-малко от два месеца. За мен писането освен всичко друго е и терапия  Peace.
Мислех, че ще завърша начинанието си до края на месеца, остава ми съвсем малко, но преди десет дни си отиде баба Sad. Спрях. Не мога. Но вчера, на гроба и, си дадох сметка, че ще продължа. Ще го довърша заради нея. Докато лежеше в болница обещах, че този роман ще е с посвещение към нея. Сега ще бъде в нейна памет - на жената, която държеше ръката ми преди много години, когато правех първите си разкривени ченгелчета. Тя няма да може да го прочете, но се надявам да го види от горе, да го хареса.
Стана адски дълго, извинявам се...  Embarassed
Надявам се, че ще приемете тази откачалка в темата  Peace

# 5
  • Мнения: 2 361
  Роксан, сигурна съм, че баба ти ще се гордее с теб Hug
  Хайде поствайте де!
 

# 6
  • Мнения: 52
Първо голямо възхищение към Рокси и силата на духа й ! Дръж се и пиши мила !   А сега един от най-ранните ми разкази :

                                             
Частица щастие

 
Златните жита скриваха фигурата на жена. Полюшвани от горещ ветрец тревичките   трепереха, сякаш кимаха, сякаш я разбираха. Тя бе изморена, отслабнала, гладна и отчаяна, а доскоро бе така щастлива. Кристина бягаше, бягаше отдалеч, от прекалено далеч. Съзнанието й - изкривено и странно се бе поддало на мимолетна емоция . Тя видя дома ! Но дали това беше дома й ?Толкова сложно на вид всичко беше до болка просто. Кристина - уникална жена, неповторима , но и болна , неизлечимо болна.  Тя помнеше всичко - сивите стени на психиатрията, отегчения поглед на лекарите, безкрайността, защото нямаше да се излекува, защото болестта на ума носи забрава. Живот без съзнание ! Но сега Кристина разсъждаваше, мислеше като нормален човек, осъзнаваше ,че макар и забравена от света тя можеше да го промени. Лежаща насред полето, парализирана,  край къщи приличащи на гълъбово сивия дом, но но всъщност чужди тя беше щастлива. Така както никога не бе била ! Мисълта за свободата бе изместила бягството, бе и дала момент чисто щастие . Духа й най - сетне бе свободен, истински и жив. Тя умря там ... Не я намериха . Не живя дълго, но получи миг щастие, а дали ти си го получавал ?

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 820
  Flower_mom  newsm10 smile3501 много ми хареса

# 8
  • Мнения: 2 361
Flower_mom   bouquet

# 9
  • Мнения: 106
Flower_mom  дега като видях името Кристина и,че е тежко болна се сетих за един разказ на дъщеря ми.Очаквайте скоро Mr. Green

# 10
  • Мнения: 52
Радвам се че го харесвате!  bowuu bowuu bowuuВанилия чакаме разказа на дъщеря ти, но и с нейно разрешение ...  Whaasup

# 11
  • Мнения: 106
Радвам се че го харесвате!  bowuu bowuu bowuuВанилия чакаме разказа на дъщеря ти, но и с нейно разрешение ...  Whaasup
Е ама естествено Mr. Green Само г-жата по БЕЛ да и го върне Grinning

# 12
  • Мнения: 669
Обожавам да пиша. Но не точно разкази, просто мисли, понякога много дълги, понякога не. Някои са само импресии, няма логика, няма разказ, поне не чист такъв. Не знам дали съм за тук.. но понеже обичам прозата и ми е близка, за разлика от поезията, в която съм пълно дърво-оставам Mr. Green

# 13
  • Мнения: 7 002
КАто по-малка много пишех.
Имам и разкази, и приказки, и стихотворения.
И никакво време напоследък, а толкова много неща в главата... Confused

# 14
  • Мнения: 106
Пролет

Пролетта е най-хубавия сезон!Тя дава ново начало,на всичко.Тогава природата се събужда.Замръзналите горски поточета отново забълбукват.Край тях се ширят дълги ливади с млада,сънлива тревица.Тук таме се подават цветенца.Кокичето току-що надига бяло калпаче.Над скоро напъпилата върба се чува песента на славейчето.Не далеч в гората горският лекар-кълвачът чука по дърветата.
През пролетта ние християните отбелязваме едни от най-хубавите български празници.Великден,Гергьовден и др.
Пролетта-един много нежен сезон.Слънцето весело грее на небосвода,гали кожата на влюбените и ги наблюдава,а под лъчите му проблесва росата.Жужящите наоколо пчели допълват романтично-пролетната картина.Тогава влюбените стават по-нежни,обичат по-силно половинките си.Всякаш омайната пролет кара всичко наоколо да се променя към по-добро.
Спрямо студовете на зимата,дъждовете на есента и горещината на лятото,пролетта остава най-хубавия сезон и то не само от климатична гледна точка.


Не е нищо особено.Писала го е 13 годишната ми дъщеря за някакъв конкурс.Разказът за Кристина очаквайте скоро.

Общи условия

Активация на акаунт