Моите разкази

Ванилия75 много ми харесват произведенията на дъщеря ти. Желая й много професионални успехи за напред.

Много те моля, подкрепяй я, а не й убивай мечтите!!!

Акела благодаря ти много  Подкрепям я доколкото е възможно.Тя е много чувствителна и не е лесно да се общува с нея.Именно с писането "излива" душата си.

Здравейте, следя с интерес дискусията ви и сега се престрашавам да ви пусна нещо, което голямата ми дъщеря написа преди месец:

Стаята с огледалата
Приглушени като мъжделива светлина шепоти се гонеха из Стаята с огледалата. Чух тих говор точно до себе си и рязко се обърнах, но нямаше никого. Продължих напред, нервна и подготвена за опасност.
Докъдето поглед стигаше, стените, подът и таванът на помещението бяха покрити с огледала. Малки черни неравни линийки ги разделяха на асиметрични форми, някои сякаш счупени и триизмерни, но всичко беше огледално. Виждах Зара, отразяваща се навсякъде около мен, с тревожен поглед и разпилени черни коси. Не бях сигурна дали момичето, което виждах, бях аз. И колкото повече затъвах в лабиринта от огледала, толкова повече губех себе си в стъклото. На моменти сякаш влизах и излизах през тях, сливах се с някоя Зара, за да се превърна в друга. Не можех да намеря изхода и скоро разбрах, че няма такъв. Това някак не ме интересуваше. Предполагах, че винаги съм го знаела. Бях открила очарованието на огледалата, на собственото си отражение и с интерес следвах невидима пътека, в която се отразявах. Шепотите понякога ставаха по-силни, друг път бяха само успокояващ фон. С решителна крачка вървях наникъде. Защо? Накъдето и да тръгнех, щях да вървя вечно. Тук, в тази стая, бях само аз. Докато отраженията, разбира се, не започнеха да излизат от малките си затвори, да заживяват самостоятелно. След известно време, не зная колко и никога няма да разбера, виждах как Зара свива зад ъгъла, Зара излиза от огледалото, Зара хлътва в бледата си рамка и разбира, че вече не може да се освободи. И за момент се зачудих коя Зара съм аз и дали съществувам.
Въздъхнах и Зара повтори въздишката ми, огледалата я разнесоха из безкрая, звукът се удряше като светлинен лъч в несъществуващите стени и отекваше в съзнанието ми.
Видях как Зара се усмихна. Несъзнателно повторих действието и срещу огледалото, в което ми се усмихнаха още десетки момичета досущ като мен. Зара се шмугна в едно огледало или може би в едно коридорче – не зная – но аз продължавах глупаво и несъзнателно да се усмихвам. Седнах на пода и се загледах в себе си и в другите, в които се бях превърнала. Аз от различни ъгли, пречупена през всякакви призми.
Приглушените като мъжделива светлина шепоти постепенно стихнаха до омайно жужене. Тук, в стаята, където се помещаваше моя живот, бях просто аз. И моите отражения, разбира се. Все пак това беше Стаята с огледалата.

Ще се радваме на коментари.

Много е красиво! На колко години е дъщеря ти ? Да похваля и моята нали сме т ръгнали на деца, ама това е по-поетично ... После, ако ми остане време ще ви пусна и едно от най-новите си творения ... Да пусна и аз нещо де ...


              Изненада
              

На слънцето оставената риза ме прегърна
И ведър се разля деня
Света със щастие обгърна
усмихната свежест на дъжда

Едва, едва обнадеждено
показа се слънцето пак
но не остана натъжено
блестящо зад облака млад.

Ах, мирис на дъжд топъл, пресен
пощипващ тез събудени деца !
Ех, слънчев ти блясък чудесен,
въвеждащ ги в нова игра !

Какво ли се случи тогава ?
Очичките детски отвред
те гледаха нова забава –
дъгата до техният плет !

 Страхотно е!  

Flower_mom  прочете ли другото разказче?

Колди върховно е. На колко години е дъщеря ти? Пише страхотни неща. Мисля, че вече съм й фен. 

Много хубави неща сте сътворили, момичета! Децата също са напъпващи таланти, подкрепяйте ги!
Аз не пиша, но с удоволствие ще чета вашите произведения. 

Благодаря от нейно име за отзивите. На 13 години е.

Прочетох го ... Прекрасно !!!

                                              ,,Мълчанието на житните полета’’

Рано сутринта в житните класове на търговеца Хюскос ,овчар намери убита жена.
 -Господи!-развика се стария човек.
 Всички наричаха овчаря ,,Дядо Йохан’’ ,макар името да му беше Стефан. Никой не знаеше защо го наричаха ,,Йохан’’ ,носеха ли се какви не слухове: ,,На Стефан прадедите му били свързани с Йохан Сабастиан Бах’’ , ,,По-време на войната свирил на пиано толкова добре колкото великия композитор.’’ , ,,Приличал на Йохан Сабастиан Бах по тембъра.’’ ,а щом се отнася до последното сякаш някой е чувал как говори композитора ,сякаш някой е живял по-неговото време ........ глупости.
 Стефан стоя още няколко минути едва ли не замръзнал от видяната гледка. Жената бе млада ,руса със зелени очи. Цялата бе в кръв ,а на врата й висеше кръст това навеждаше на мисълта ,че е била вярваща. Дали се е молела за милостиня до последния си час или се е била с нападателя си ,оставаше загадка. Овачаря стресиран тръгна към селото и срещна кмета по-пътя.
-Кмете!-развика се дядо Йохан с последните си сили.-в житните полета на Хюскос има убита жена ,видях я!
Кмета се обърна  и погледна Стефан с недоверчив поглед и с леко пренебрежение.
-Какво?-учуди се кмета. Пренебрежението и недоверието не бяха от това, че по-нисш от него го заговаря ,а от това ,че всички знаеха за завоеванията на стария овчар, като седне в единствената кръчма в селото. Всяка вечер той седеше на масата в ъгъла и далече от очите на съселяните си със една жена и негова единственна приятелка-водката. Напиваше се само като я погледнеше, а като я кусаше бе опиянен от нейната страст. Другите села също знаеха за дядо Йохан, разказите му се разказват постоянно и не затова защото е видял извънземни и кучето му как говореше с котката, а за да разберат хората, че алкохола не е хубаво нещо. Йохан определено като се напиеше от него ставаше чудесен разказвач, великолепен.-Нека извикаме полиция!- развика се кмета и отиде до кметството.
 Чакаха повече от час, селото бе надалеко от града. Полицията дойде и спря до кръчмата.
-Добър ден!-поздрави един полицай  мустак и сини очи. Казвали, че хората със сини очи може ли да урочасват, дано да не е вярно. Полицая с този  злобен поглед и настроение сякаш някой го е събудил от сън, можеше да урочаса цялото селце. Пази Боже, то и това му оставаше на селото, сякаш си нямаше други проблеми.
-Добър ден.-отговори с мек тон кмета.
-Ще ни заведете ли на местопрестъплението?-попита другия полицай, то бе младо момче. Личеше, че отскоро е в полицията, защото, ако беше от години щеше да заприлича на колегата си.
-Йохан заведи  ни в полето където си намерил момичето!-каза кмета. Стареца кимна и се запъти към житните класове.
 Вървяха петнадесет минути и стигнаха до полето.
-Къде е ?-попита по-младия полицай.
-Вътре.-отговори Йохан.
-Какво правите в частната ми собственост?-развика се един слаб и дълъг човек и тръгна към натрапниците с вила във ръка.
-Кой е този?-беше в недоумения по-стария полицай.
-Собственика-последва кратка пауза от страна на кмета-това е Хюскос.
 Хюскос стигна до натрапниците и като видя,че двама от тях са полицаии и забави крачката, но все така сигурно вървеше към тях.
-Да не са ми откраднали житото?-попита той уплашен. Търговеца беше материалист, сърце би продал ,душа би загубил, но пари не преживял да загуби.
-Не господине успокойте се.-каза младия полицай.
-Какво правите тогава тук?-попита собственика, той се съмняваше във всичко и всеки.
-Йохан е намерил убита жена в твойте класове.-каза кмета.
-Невъзможно!-развика се Хюскос.
-Отиваме да проверим.-каза по-стария полицай, той и колегата му влязаха в житните класове.
 Полицаийте вървяха с Йохан в полето и стигнаха до момичето.
-Мамка му!-разивка се единия.
-Горкото момиче.Вземи му отпечатъци.-каза по-стария полицай.
-Добре.
 Младия полицай взе отпечатъци от момичето, а другият оглеждаше тялото й за  синини. Тя бе полугола, полата й бе съдрана . Двамата полицаии стояха след един час оглед на жената.
-Няма документи, няма и телефон.
-Няма нищо.- каза по-младия полицай.
Те тръгнаха от местопрестъплението.
-Къде е ?-попита кмета.
-Там.-каза по-стария полицай и посочи към житните класове.-Ще извикаме линейка да я прибере ,убита е.
-Как?
-Не е ваша работа господин кмете.-каза старото ченге.
-Ако убиеца е в селото, може да убие и друга жена ?
-Не е, заминал е .
-От къде разбрахте?
-Господин Хюскос, да сте чували викове вечерта?
-Не, легнах си рано и станах преди малко. Нищо не съм чул съжелявам.
-Следователно нямаме свидетел.-каза младия полицай, а Йохан и кмета гледаха глупаво. Полицайте тръгнаха към града, а кмета и Стефан тръгнаха към кръчмата.Йохан нямаше да пропусне и тази спирка.
 -Как мина деня, дядо Йохан?-попита кръчмаря докато му наливаше водка.
-Както обикновенно.-отговори Стефан и погледна към прозореца замислен.
  Свидетели имаше на убийстовото, но те мълчаха. Бяха много, но нито един от тях непроговори. Видяха и чуха всичко, но мълчанието на житните полета никога не бе нарушено . . . никога!


 Лично творчество.

Акела, вижда че пишеш  сериозно и доста вдъхновено. Консултирал ли се някога с професионалист. Например да се опиташ да издаваш или да участваш в литературен конкурс?
Същото искам да попитам и Ванилия за дъщеря и. Пробвала ли е някога литературен конкурс? Или да се включи в някой кръжок с такава насоченост?

В почти всеки литературен конкурс участва и често печели.Миналата година писа есе за 1000 стипендии и спечели.Беше на седмото небе от радост!Пък и сумата не е малка.500 лв. на карта и 200лв. за купуване на книги.Още в 4ти клас писа есе и спечели първо място в тази категория - наградата беше велосипед (много хубав),раница и лакомства.То така често участва в такива конкурси.

А откъде вземате инфо за такива конкурси - не говоря за есета, а за проза. Би ли споделила?
Тя в кой жанр обича да пише?

По принцип есета най-много пише и разкази също.Ами нейната учителка по БЕЛ много се интересува къде се провеждат такива конкурси и винаги и казва ако желае да участва.По принцип са тематични.Ето например днес от 13:00 има някакъв празник на общината и ще я награждават още не знам на кое място е, ще видим 

Тогава успех днес на награждаването и най-вече на изпитите през май! Сигурно и тя е 7 клас.

Първо място на конкурса за есе!Наградата е 100 лв и купа Много се радва аз също!
Иначе да 7ми клас е.