Dа, така е , в Бг е много трудно да се стигне до истината,но това не трqбва да те отчаива...току що по ртл даваха подобен случаи , бqх прочела преди нqколко дни твоqта истриq и реших да споделq как постапи жената.тq живэ от мн години в германиq, родила е преди 25 години сина си в Гана,след това дащерq си /ок.10-15 г по-касно/ в сащата болница.преди 25 г тq вижда сина си само един единствен пат , след което една сестра го взема и го отнасq на нqкаде ,каде все още никои не може да каже... на неq са и казали че бебeто е починало.Парвото нещо което жената направи , беше да прегледат вестниците от саответната година, и месеците около раждането, там намериха информациq за задаржани хора,отраднали и продали деца.след това отидоха в сащата болница, претарсваики архивите,след това отидоха до крематориума,ако синат и наистина е починал тр да имат документ там.историqта продалжава утре по сащото време...ще ти кажа как са се развили нещата.и все пак от това ,което видqх в репортажа,в Гана имат доста голqм проблем сас телекомуникационниq начин на живот , но винаги има надежда и никои не може да те спре да опиташ и може би да q намериш.....което искрено ти пожелавам.но според мен , можеш да се обарнеш кам бтв репортерите,или да наемеш нqкои добар дедектив,които да ви помогне...
- Публикувана: 11 окт. 2010, 13:22 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2013, 13:37 ч.
Изгубих бебенцето си...
Изгледах и следващите две части на репортажа,оказа се че синат и е жив, бил е откраднат при раздането и продаден,каде и на кого засега нqмат информациq,но маиката ест нqма да се откаже да види детето си , и продалжава да го тарси.до тази информациq стигнаха след преглед на болничните архиви.достап маиката естествено не получи , затова се обарна кам полициqта.заедно с тqх получиха информациq и от сестрите в болницата , и стана qсно че бебето и не епочинало след раждането...знам че ти е много тежко...но винаги има надежда да намериш истината,никога не е касно...
На този ден преди една година разбрах, че това, за което съм мечтала, си е отишло.
Сега, 365 дни по-късно, ми се случи същото. На същата дата забременях и на същата дата ще ме кюретират.
Съвпадение? Съдба? Карма?
Ужасно е
Сега, 365 дни по-късно, ми се случи същото. На същата дата забременях и на същата дата ще ме кюретират.
Съвпадение? Съдба? Карма?
Ужасно е
Не го заслужаваш ...
...боли, но вярвай и не се предавай! 
Зимна роза , бъди силна!!!
Рано или късно и на твоята улица ще изгрее слънце, трябва да гледаш напред и да си силна, за да може един ден да дадеш живот на едно малко бебе, която да озари живота ти!
Повярвай ми болката да загубиш новородено бебе, което си носила 9 месеца и си треперила всеки миг е много голяма, от личен опит ти го казвам, затова мила, намери сили в себе и съм сигурна, че един ден ще имаш радост в живота си, но трябва да вярваш, защото понякога живота е мн шибан и трябва да сме силни и позитивни, за да оцелеем!!!
Прегръщам те!
, бъди силна!!!Рано или късно и на твоята улица ще изгрее слънце, трябва да гледаш напред и да си силна, за да може един ден да дадеш живот на едно малко бебе, която да озари живота ти!
Повярвай ми болката да загубиш новородено бебе, което си носила 9 месеца и си треперила всеки миг е много голяма, от личен опит ти го казвам, затова мила, намери сили в себе и съм сигурна, че един ден ще имаш радост в живота си, но трябва да вярваш, защото понякога живота е мн шибан и трябва да сме силни и позитивни, за да оцелеем!!!
Прегръщам те!
бъди силна ние всички сме с теб 
Зимна роза ужасно и мъчително съвпадение. Как човек да не бъде фаталист понякога 
Знам, че сега всичко би ти звучало като напразно успокоение и за сърцето ти няма утеха, но ще кажа, че ми стана много болно като прочетох за втората ти загуба. Съжалявам, че се налага да преминеш отново през този трънлив път, миличка. Но недей да губиш надежда.
Знам, че сега всичко би ти звучало като напразно успокоение и за сърцето ти няма утеха, но ще кажа, че ми стана много болно като прочетох за втората ти загуба. Съжалявам, че се налага да преминеш отново през този трънлив път, миличка. Но недей да губиш надежда. Много ви благодаря за утехата. Знаех си, че няма да ме обвините в пресилена реакция заради това, че всичко се случи отново в твърде ранна бременност. Късна, ранна, мен ме боли
Миличка...дано догодина леда по листата ти се стопи. Вярвам, че си силна!