'Последният еничар' от Реха Чамуроглу

В харема са попадали всякакви момичета, по всякакъв начин: преди всичко подарени пленнички от завовевания, т.нар. робини, може и купени от пазара, между които е имало, както селски девойки. така и благороднички (френски и италиански предимно). Oпределяща е красотата! Има и доброволно дадени дъщери, с надеждата да станат Валиде Султан, т.e. кралица_майка. Съвсем в началото на империята, когато Осман е бил само "бей", сина му Орхан имал 3 жени и трите ромейки: Холофира_дъщеря на ромейски велможа и единствената официална, Аспорча, дъщеря на Андроник III Палеолог и Teoдора на Йоан IV Кантакузин, като те са само наложнички.  Така се слага началото на женитбата на султана с християнки, като някои от тях приемат исляма, други, не. Всички синове на султана са равноправни пpестолонаследници, като в турските обичаи и традиции, престолът се заема от най_заслужаващия. Това се определя както от бащата, ако е жив, и улемата, велможите около престола или в крайна сметка, с меч в ръка. С течение на времето, особено след дворцовите интриги, разигравани във харема главно от жените (те винаги в историята са бuлu главен фактор!) Фатих Султан Мехмет решил, че не може да сае занимава с тези работи и да очаква всеки момент да бъде детрониран, е прокарал закоn, според който, след като бъде избран султана, другите братя биват удушени (защото кралска кръв не може да се пролива) Този закоn е отменен през 17в

Ама в крайна сметка женил ли се е за тях официално, били ли са с по-различен статут от този на робини?

Тук има отговори на много от въпросите ти. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=246076

  И братята на принца-престонаследник са били затваряни в двореца в много луксозна стая . Ако отидете в Топ капъ още съществува . Били са на практика затворници, живеещи в лукс. Но да не забравяме, че подобно отношение към претендентите на трона е имало и в европейските държави. И там са тровени, отстрняване по всевъможни начини - братоубийствоto, отцеубийството са практикувани без задръжки. Ако си спомняте книгите на Хайнрих Ман за Анри IV. В двореца в Истанбул има помещения за официалните съпруги, нещо като апартаменти и харемът е отделно.

Mисля , че е Селим II Пияницата . За да се възкачи на тона , тя кара Сюлейман Великолепни да екзекутира първородния си син от друга наложница . След като Селим става султан , по нейно нареждане са убити всичките му доведени братя , както и собствените и трима  други сина.
Жестоки времена са били и едва ли толкова роматични.


П.С. Гидът в Далмабаахче , разказваше че не е било прието султаните да сключват брак.
Тези които са раждали син са имали привилигировано положение , като над всички е била майката на султана.
Тя е контролирала и кои наложници влизат в покоите на султана.
Това в Топкапъ са апартаментите на фаворитките , но те не са имали официален брак със султана.


П.С. Имаше един филм по Viasat History - "Женски Султанат" , но не мога да го намеря никъде.
Ако сте го срещали дайте линк.

Ето и най-влиятелните от тях през историята:

Sultanate of Women
http://en.wikipedia.org/wiki/Sultanate_of_Women

Империята е била в упадък цели 250 години който започва некъде втората половина на 17 век.

Една интересна подробност: роденият от Хорофира Мурат I. се оженва за българката Мария, дъщеря на Иван Александър и жена му еврейка, другата му жена също е българка, дъщеря на Иван Шишман, Тамара, която е пък майка на Беязит I, известен като Светкавицата

До Сюлейман Великолепни, известен в Турция като Законодателя, султаните нямат официален брак с жените си, защото са прекалени величайши, сенки на Аллах на Земята , но Сюлейман узаконява брака, като задължителен за всички в империята и сам се поднчинява първи на закона си

Направо да пренеса пoста тук:

Х А Р Е М Ъ Т 


Според исляма семейството е неприкосновено, мястото, където живеят жените, е забранено за всички други мъже, освен за съпруга им. Затова единственият мъжки персонал в харема били евнусите. Въпреки честите лекарски прегледи кастрираните да не са запазили част от своята мъжественост след операцията, описани са доста случаи, в които евнуси се забавлявали добре с жените в харема. Броят им бил около 100, а задълженията им се свеждали най-вече до стража във входната секция на харема, без да влизат навътре. Главният евнух заключвал и отключвал входа. Постът му в империята идвал веднага след този на великия везир. Османската държава е образувана през 1320 г. През 1453 г. е превзет Константинопол и Византия престанала да съществува. Във всеки дворец на падишаха от онова време на харема се отдавало значение на най-важна институция, която трябвало да е отлично уредена и надеждно защитена. Защото това бил домът на султана и семейството му. Тук живеели неговата майка - най-влиятелната жена в империята, неговите съпруги и деца, фаворитките и наложниците. В харема има класни стаи, турски бани - хамами, стаи за молитви, библиотеки, тоалетни, дневни, спални, кухни, вътрешни дворове и болница. В харема обичайно живеели 400-500 души. По времето на султан Мурат III там имало само 500 наложници, но при Абдул Азиз броят им стигнал 809. Интелигентните и красиви момичета, подходящи за владетеля, били избирани специално. Според естетическите норми по онова време се харесвали дебели жени с перлена кожа, гримирани, парфюмирани и депилирани. Султан Ибрахим II например все не бил доволен от обитателките в харема и един ден заповядал да му намерят най-дебелата жена в Истанбул. Довели му 130-килограмова арменка и той никога повече не пожелал друга. Немислимо било такова гъсто населено място като харема да се управлява без строги йерархични отношения. Жените се разделяли на три основни категории: слуги, момичета, които имало вероятност да бъдат избрани от султана, и неговите съпруги. Първи в йерархията били четирите съпруги - "кадън ефенди", после идвали блажените - "икбал", и накрая фаворитките - "гьозде". Султанът можел да има брачни отношения само с тези три групи. Гьозде били най-младите - 17-23-годишни. При различните владетели броят им бил от 4 до 10. Когато някоя фаворитка родяла дете, можела да стане икбал. Икбал се считали за членове на султанското семейство, защото били майки на децата му. Макар и да не ставали съпруги на владетеля, те не можели да се омъжат за друг мъж. Султанът имал от 6 до 8 икбал. Съпругите - "кадън ефенди", били 4, но при някои владетели стигали и до 8. Главната се наричала "хюрем султан". Всичките жени в харема били със статут на робини и султанът можел да спи с всяка от тях, без да се жени за нея. Когато владетелят искал да прекара нощта с някоя, изкъпвали добре избраницата, парфюмирали я и султанът идвал със скъпи подаръци на "кратка визита". Турските бани били горещите гнезда на харемската любов.

http://images21.snimka.bg/004160129.jpg

 Последното забавление на големия любител на хубавите жени султан Селим II в хамама обаче причинило патетичния му край. По негово желание организирали забавление в банята. Подбрали свежо попълнение от млади девойки. Естествено те го очаквали голи. Владетелят се заиграл с тях, подгонил една хубавица, но се подхлъзнал, паднал и повече не станал. Независимо от легендите, султанът не е имал интимни отношения с голямата част от жените в своя харем. Осман III, например, предпочитал да стои далече от музиката, забавленията и жените. Той уволнил всички дворцови музиканти, певци и танцьорки в харема. Носел златни налчета на обувките си, за да го чуват, когато наближава и така да предотврати каквато и да било среща с наложниците. Издал заповед всяка от тях, щом чуе шума на обувките му, да се скрива вдън земя. За разлика от него Мурат III и Ахмед III обичали разнообразието. Мурат III имал между 106 и 130 деца. Ако не родят деца или просто омръзнат на владетеля, фаворитките можели да се оженят за някой от висшите служители, а султанът им приготвял зестра.


http://images21.snimka.bg/004160135.jpg

Майката на султана била абсолютният женски суверен и в харема, и в империята. С малки изключения всички владетели били силно зависими от своите майки - много опитни в политиката и дворцовия живот. Заради мечтата някой ден да се сдобият с огромното й влияние, стотици жени търпели да бъдат робини - всяка се надявала един ден нейният син да стане султан. Затова и много родители сами водели момичетата си в харема. Традиция било султанът да кара своите висши служители да се женят за момичета от харема, а везири, министри, паши, адмирали - за неговите сестри и дъщери. Дъщерята на султан Ибрахим - Фатма, станала съпруга на втория везир Юсух паша, когато била едва 3-годишна. Година по-късно султанът убил везира и 4-годишната се оказала вдовица. Същата година я омъжили за Фазил паша. Но и той умрял, когато тя навършила 16 години

Значи все пак е нямало бракове освен този на  Роксалана.

До Сюлейман Великолепни! След това всички задължително!

По-скоро измисля закона заради себе си и Хурем, тия украинки са опасна работа 

Хем украинка, хем еврейка! Опасно съчетание! Че и щерка на свещеник! 32 години единствена любов на Сюлейман

Явно има противоречения , защото съм сигурна че водача на групата каза  , че официално не е имало бракове.
Имаше изрично въпроси по темата.
Това в Долмабъхче  , тоест и по-новите времена.
Може би става дума пак за някакъв вид най-привилигирован статут.
Изключвам възможността да не е запознат , защото все пак е местен и това му е постоянната месторабота.

Доколкото аз знам, също не е имало бракове и не знам такъв закон да е въведен официално. Просто Сюлейман е направил изключение заради Хурем, но как стоят нещата след това... нямам информация.

По време на османската империя брака е официален, ако се е сключил пред кадията или пред имама (ако са донесли писмено разрешение от кадията) и пред свидетели, като после се вписва в регистри. Изключения  не липсват, разбира се, но подчертават правилото... .
В харема нещата стоят малко по различен начин, като и там има съпруги (между 4 и , но има и наложнички, има и кандидатки и пр., като роденият от която и да е синш има право на престол.
 Сега проверявам и виждам, че гидът е прав: първият и единствен официален брак е на Сюлейман с Хюррем Султан



Избягването на официалния брак от  страна на султаните е именно придобиването на огромно влияниена жените_ съпруги. пр. Хюррем

Eй, опасно нещо е туй жената, бе

Официални бракове си е имало иначе, ставаше въпрос конкретно за султанските бракове. На практика не е имало еквивалент на "кралица".