Болката от раздялата с любим човек

  • 60 171
  • 291
  •   2
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 569
Казват, че колкото години сте били заедно, толкова месеци ти трябват, за да продължиш напред. Категорично не е вярно!

Мисля,  че в днешно време почти няма хора, които да не са преживели раздели. Всеки преживява нещата различно.
  Peace Особено ако е по-чувствителен човек.

Опитвам се да съм благодарна на бившия за доста неща и това ми помага за преодоляване на болката.
Не мисля годините с него за изгубени. Толкова неща видях, научих ... Но ...

# 16
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Переживала, страдала, ревела, думала что бросил. Умылась, оделась, улыбнулась, глянула в зеркало и… ОПАНЬКИ… неееееет, ПОТЕРЯЛ!!!


Скрит текст:
Съпреживявах , страдах , плаках ...... мислех - ех , зарязаха ме ..... Измих се , нагласих се , усмихнах се , погледнах се в огледалото и..... ОПАааа , не Загубиха ме !!!!

# 17
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Казват, че колкото години сте били заедно, толкова месеци ти трябват, за да продължиш напред. Категорично не е вярно!


Това е за килограмите  Laughing за колкото време си ги трупал  за толкова и трябва да го свалиш за да няма Го-го ефекта  Peace

Последна редакция: чт, 20 мар 2014, 02:57 от Desss

# 18
  • Мнения: 1 136
Ядосай му се , разгневи се , обвинявай го пред себе си само в каквото поискаш . Поддържах гнева в себе си , но не запознавай познатите си с "това , за което си му ядосана ", измисли си причини. Аз така преживях раздялата си и успях да изляза от самосъжаление и депресия , гнева е много полезен понякога.

# 19
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 4 735
Переживала, страдала, ревела, думала что бросил. Умылась, оделась, улыбнулась, глянула в зеркало и… ОПАНЬКИ… неееееет, ПОТЕРЯЛ!!!


Скрит текст:
Съпреживявах , страдах , плаках ...... мислех - ех , зарязаха ме ..... Измих се , нагласих се , усмихнах се , погледнах се в огледалото и..... ОПАааа , не Загубиха ме !!!!

Страхотно Grinning

# 20
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Различно е при всеки.
На мен преди години ми трябваше 1г.
С времето спомените отшумяват, болката става по-малка.
На мен не са ми помагали спорт, хоби и т.н.
В такъв период съм нямала желание за нищо. От работа вкъщи и обратно.
Вкъщи - чела съм книги, които ми помагат (но не селфхелп литература, а художествена), плакала съм и т.н.

И обик., като ми се притъпят усещанията, тогава съм срещала следващата любов.

# 21
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 397
Много тъжна ситуация. Все си мисля, че цял живот ще си остане съмнението "ами, ако ...". Дори и с времето да се притъпят усещанията все ще си стои сянката на нещо неизживяно.
Моите връзки винаги са приключвали, защото нещата сами са тръгвали на раздяла. При последната просто изпитах облекчение като се разделихме.

Мисля си, че трябва някак вътрешно да се убедиш, че всичко между теб и този човек е приключило, да се примириш с раздялата и тогава ще имаш желание за нещо ново в живота си.

# 22
  • София
  • Мнения: 1 758
Всичко е приключило,аз никога не се връщам назад..Когато единия във връзката е готов отдавна за семейство,а другият не е,не виждам смисъл да се продължава...Не съжалявам за решението си..
Боли ме и ще ме боли дълго,но някой ден ще мине..-"Всеки залез е обречен от изгрева!" Peace

# 23
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 397
Всичко е приключило,аз никога не се връщам назад..Когато единия във връзката е готов отдавна за семейство,а другият не е,не виждам смисъл да се продължава...Не съжалявам за решението си..
Боли ме и ще ме боли дълго,но някой ден ще мине..-"Всеки залез е обречен от изгрева!" Peace

Звучи чудесно и така трябва да бъде. Дори сега да боли си спестявате по-големи бъдещи драми. Някак в двойката двамата трябва да са на една вълна ...

# 24
  • Мнения: 6 214
Спира да боли, когато си избиеш всяка мисъл от главата си, че по някакъв начин ще успееш да го убедиш да си промени решението, да си промени възгледите, да заиска по-сериозни отношения и всички подобни.  Peace

# 25
  • София
  • Мнения: 1 758
Всички тези мисли съм си ги избила от главата вече,защото наистина всичко свърши..и аз не се надявам нещо да се промени,нещо да се случи и пак да сме заедно..
Сега ме боли,защото всичко е прекалено прясно-спомени,мечти,навици,обич...Няма как да се забрави всичко това бързо,не и при мен...Няма  и сериозна причина  поради,която да го мразя и обвинявам за случилото се,и така е още по трудно..
Но мисля,че времето наистина лекува или по точно свикваш с болката.Но ако имах дете от него или пък дълги години брак,определено щеше да ми е много по трудно...Жените преживели такава ситуация(дете,брак,раздяла) за мен са много силни жени! Peace

# 26
  • Мнения: 6 214
Жените преживели такава ситуация(дете,брак,раздяла) за мен са много силни жени! Peace
Че кой не я преживява? Жените по-лесно я преживяват. Мъжете много по-често не могат да преодолеят нещо такова и затъват в алкохол, хапове, психични заболявания.  Peace

Иначе за теб, с една дума, угаждай си. Всякак. С ядене, със спане, прави каквото ти е кеф и каквото ти иска душата. Много помага. Личен опит.

# 27
  • Мнения: 425
Зависи каква е любовта. С бившия ми приятел живяхме две години заедно, докато разбрах, че той няма намерение да има в скоро време (или изобщо) деца. Напуснах го. Бяха ми нужни три месеца да го преодолея. Навиците, плановете, общите ни усилия... Липсваше ми той, липсваха ми тези неща. И спряха да ми липсват, всеки ден все по-малко.
Ноооооо, има едно голямо "Но"... Срещнах голямата си любов преди 15 години. Още ми липсва, още мисля всеки ден за него, още го сънувам. Видяхме се миналата година. Изкарахме си чудесно, а когато си тръгваше, аз получих нервна криза. Не можех да понеса, че си тръгва отново. Трябваха ми месеци да се съвзема от това, че го видях отново.
Всяка любов е различна. Има неутошима, има и такава, която тихичко стихва до хубави спомени.

# 28
  • Мнения: 496
Хмм, аз ги преживявах отново и отново нещата няколко години, ако трябва да съм честна, 4. За тези 4 години съм имала някакви отношения с други хора, но все си страдах за онзи. Колкото повече време минаваше, ми беше все по-лесно, но понякога все пак си плачех и ми беше много мъчно за самата мен.
Всичкото това нещо продължи точно до момента, в който се влюбих в човека, с който съм сега. Това е. Тоест, поне за мен това се отнася със сигурност, но смятам, че и за повечето хора - спираш да се измъчваш и забравяш за човека тогава, когато се влюбиш в някой друг. И още повече ако този другия също те обича, не си намира причини да не е с теб, приема те такава, каквато си и така Simple Smile

# 29
  • Мнения: 8 242
1 дете, 2 работи и 3 години...
горе-долу толкова ...

и все още нещо жегва...

Общи условия

Активация на акаунт