AniNe, един съвет - прекъсни всякакъв контакт с него, на момента. Никаква комуникация. Иначе агонията ти ще е голяма, а на теб ти трябва време да се съвземеш.
- Публикувана: 18 март 2014, 18:57 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2024, 23:57 ч.
Болката от раздялата с любим човек
AniNe, един съвет - прекъсни всякакъв контакт с него, на момента. Никаква комуникация. Иначе агонията ти ще е голяма, а на теб ти трябва време да се съвземеш.
AniNe, един съвет - прекъсни всякакъв контакт с него, на момента. Никаква комуникация. Иначе агонията ти ще е голяма, а на теб ти трябва време да се съвземеш.
После, в зависимост от степента ти на самоуважение и любов към себе си, всичко ще премине.
Трудно е а как се преживява раздялата с любимия човек когато заминава да работи в чужбина ?
А ти защо не заминеш с него?
Трудно е а как се преживява раздялата с любимия човек когато заминава да работи в чужбина ?
А ти защо не заминеш с него?
Към авторката, знам какво е такава любов.Знам че боли, че те боли само когато си поемеш дъх. Моята драма беше, бетер "шампанско и сълзи", продължи 7 години, толкова го обичах но разбрах, че няма смисъл.Разбирах и не проумявах, правех всичко възможно за да го забравя.Накрая бях много наранена, но го обичах 
.Накрая стигнах до положение в което се молех да го забравя.Някой по рано беше писал , че е нужна година.И мисля, че наистина е прав.Близо толкова е нужно , за да осъзнаеш, да проумееш , да спре да те боли, когато видиш момиче и момче който се целуват на пейката и да завиждаш. Да се събудиш сутрин и деня да не започва с мисълта за него.
Накрая стигнах до момента в който започнах да го мразя и ненавиждам, сама си се навивах, ама помогна много повее от това да търся заместител , да не стоя във вкъщи.Но през това време не отказвах да се виждаме ме , въпреки че беше в месеца по 1 - 2 пъти.От цялото навиване което си го набих в главата, стана така че срещнах ММ. Бях с бившия си на капачета, а аз си писах с ММ смс, в един момент просто нямах и желание да стоя с бившия ми.На предпоследната ни среща станах попитах сервитьорката колко ми е сметката, отидох до масата казах му тактично, че не ми се стой повече, подадох му парите за сметката ми и заминах с такава усмивка на лице и с такава грация, че му увисна ченето.
На последната ни среща му съобщих, че слагам край , че не желая да се срещаме и че всико приключи.Казах му, за всички изневери за който знаех, за всяка тъпотия което направи и за цялото неуважение към мен, право в очите.Без сълзи, без драми с равен тон.Единственото коеот ми каза е, че след 3 месеца мога да му се обадя, когато разбера че обичам само него.
, след 3 месеца той ми се обади и разбра, че не ми е минало.И така до преди 3 месеца.Близо 7 години съм вече с ММ, и бившия ми още ми звъни.
Написах този ферман, не за да разкажа своята история а за да ти разкажа, че винаги в тунела има светлина.Винаги изгрява слънце, може да не ти се вярва но пак ще заобичаш, пак ще се влюбиш.Но няма да е така като първия път, поне при мен е така.Има един лаф 'Господ бавен , но не забравя', убедила съм се че е прав.Пожелавам ти търпение, разум и повече весели дни
.Накрая стигнах до положение в което се молех да го забравя.Някой по рано беше писал , че е нужна година.И мисля, че наистина е прав.Близо толкова е нужно , за да осъзнаеш, да проумееш , да спре да те боли, когато видиш момиче и момче който се целуват на пейката и да завиждаш. Да се събудиш сутрин и деня да не започва с мисълта за него.Накрая стигнах до момента в който започнах да го мразя и ненавиждам, сама си се навивах, ама помогна много повее от това да търся заместител , да не стоя във вкъщи.Но през това време не отказвах да се виждаме ме , въпреки че беше в месеца по 1 - 2 пъти.От цялото навиване което си го набих в главата, стана така че срещнах ММ. Бях с бившия си на капачета, а аз си писах с ММ смс, в един момент просто нямах и желание да стоя с бившия ми.На предпоследната ни среща станах попитах сервитьорката колко ми е сметката, отидох до масата казах му тактично, че не ми се стой повече, подадох му парите за сметката ми и заминах с такава усмивка на лице и с такава грация, че му увисна ченето.
На последната ни среща му съобщих, че слагам край , че не желая да се срещаме и че всико приключи.Казах му, за всички изневери за който знаех, за всяка тъпотия което направи и за цялото неуважение към мен, право в очите.Без сълзи, без драми с равен тон.Единственото коеот ми каза е, че след 3 месеца мога да му се обадя, когато разбера че обичам само него.
, след 3 месеца той ми се обади и разбра, че не ми е минало.И така до преди 3 месеца.Близо 7 години съм вече с ММ, и бившия ми още ми звъни.Написах този ферман, не за да разкажа своята история а за да ти разкажа, че винаги в тунела има светлина.Винаги изгрява слънце, може да не ти се вярва но пак ще заобичаш, пак ще се влюбиш.Но няма да е така като първия път, поне при мен е така.Има един лаф 'Господ бавен , но не забравя', убедила съм се че е прав.Пожелавам ти търпение, разум и повече весели дни
Имаш но когато нямаш желание за живот все тая какво се случва предния път много страдах нямаше го 3 месеца и половина стигнах до линейки не се храних само алкохол много беше тежко сега ме очаква същото какво да правя дали да се разделя с него за да се свърши защото това няма да е последното заминаване
Препоръчани теми