В този случай, работа с логопед със сигурност ще е полезна (стига да намерите такъв, който се занимава с толкова малки деца). Но наистина е много рано да се мисли за ХАДВ. Ако има аутистични прояви и психолог ще е полезен. Успех! Пожелавам проблемите да останат в миналото.
- Публикувана: 28 май 2017, 18:14 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2021, 15:24 ч.
Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 8
Здравейте, подадох документи за ТЕЛК за синът ми на 14 г. и ми дадоха 20% Водещата диагноза му е F92.8 Други смесени разстройства в поведението и емоциите. Жената, която ми даваше решението ми каза, че мога да обжалвам, но да си помисля, че му се лепвало за цял живот и щял да се води психично болен. Според Вас има ли смисъл да обжалвам и мога ли да навредя на бъдещето на детето, както тя ми казва?
Съгласно наредбата за медицинска експертиза, хадв(F90) , както и F92 са в раздел психични отклонения в детска възраст, т.4 от него непсихотични разстройства.
За F92 при лека форма пише, че дават 20 %, за средна 40%, чак за тежка е повече. Дали някой екип ТЕЛК би дал повече, не знам. Не ви пречи да обжалвате.
За F92 при лека форма пише, че дават 20 %, за средна 40%, чак за тежка е повече. Дали някой екип ТЕЛК би дал повече, не знам. Не ви пречи да обжалвате.
Аз смятам, че нашето общество не е достатъчно толерантно и това остава като етикет за цял живот.
Личен опит: в четвърта група моят син имаше ресурсен учител по настояване на госпожата от градината. По мое виждане от този учител нямаше абсолютно никаква полза., но както и да е. Годината мина и реших да го запиша в предучилищна група в кварталното училище, като съответно предупредих, че е хиперактивен. След няколко дни ми се обадиха и ми казаха, че те са проверили каква е ситуацията и , че не могат да го приемат.....
Пробвах в друго училище, като този път не казах нищо за хиперактивността. Приеха го. В началото имаше малко драми, но за около месец се разбраха с госпожата (свикнаха си) и сега се разбират.
Убедена съм, че ако бях споделила или представила документ изобщо дори нямаше да го приемат. Това имам в предвид като казвам, че обществото не е толерантно.
Личен опит: в четвърта група моят син имаше ресурсен учител по настояване на госпожата от градината. По мое виждане от този учител нямаше абсолютно никаква полза., но както и да е. Годината мина и реших да го запиша в предучилищна група в кварталното училище, като съответно предупредих, че е хиперактивен. След няколко дни ми се обадиха и ми казаха, че те са проверили каква е ситуацията и , че не могат да го приемат.....
Пробвах в друго училище, като този път не казах нищо за хиперактивността. Приеха го. В началото имаше малко драми, но за около месец се разбраха с госпожата (свикнаха си) и сега се разбират.
Убедена съм, че ако бях споделила или представила документ изобщо дори нямаше да го приемат. Това имам в предвид като казвам, че обществото не е толерантно.
Така е, но нейното дете е на 14год. В училище го познават. Ако им дадат над 50% ще бъде за 1год, през която могат да получават средства за терапии на детето. А след като го познават не е нужно да споменават в училище за телка.
Вече отделен е въпроса за процентите. Ние не познаваме детето и не знаем какво е състоянието му, за да кажем реални ли са 20%.
Вече отделен е въпроса за процентите. Ние не познаваме детето и не знаем какво е състоянието му, за да кажем реални ли са 20%.
Милка, аз не съм лекар, но хадв е психично отклонение да, то не е в областа на гастроентерологията или опорно-двигателните болести, или друго, а си е свързано с психиката. Психиатрите и те си имат инструменти, с които мерят дали едно състояние е в норма, съответно здраве, или не.
Аз също не съм лекар.Но до сега съм останала с впечатлението, че хиперактивността не е точно психично отклолнение/заболяване.По скоро тя оказва влияние върху психиката.Как бихме приели едно "физическо отклонение" и едно "психично отклонение"?Например психично отклонение ли е дислексията?Може би ментално.А има ли разлика между ментално и психично?Задавам тези въпроси не да се заяждам а си разсъждавам.Хиперактивността създава проблеми на хората ,които я притежават и на тези около тях, но си мисля ,че не ги прави на хора с психични отклонения.Да ,сигурно са различни и трудно се възприемат от нашето нетолерантно общество или въобще не се приемат.
Моя близка позната ( децата ни са с еднакви проблеми, покрай тях станахме близки) води детето си на биофийдбек. Ами аз видях огромна промяна по отношение концентрация, внимание, памет. Водеше го за около месец всеки ден. След около година направи и втори курс. В София. Аз също много исках, продължавам да искам. В моя град имаше известен и добър специалист, но изглежда терапии прави само в кабинет в София. За мен логистично не е удобно и не сме правили.