Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 8

Детето си чува, търси внимание и одобрение.

Елинор, ти трябва да си смениш гледната точка и отношение.

Трите основни въпроса, които са есенциални за едно дете са:
1. Приет ли съм? Принадлежа ли към групата/семейството?
2. Какво мога да направя? Кои задачи ми помагат да се развивам?
3. Кой ми дава пример, имам ли морален ориентир?

Питайки го дали си е сменил тениската, не се чувства натоварен с развиваща задача. То не е и задача, а имплицитна команда ( Смени си тениската!)
С отговарянето само те подражава: ти му дуднеш и го нервиш, той теб също 😉

Въобще давай по-лежерно!

Ася, дудна му защото иначе няма да свърши нищо. Разсеян е и забравя. Хем забравя, хем се нерви, че напомням. Патова ситуация.
Обича да ми говори, като размества първите букви на думите. Мамо, какво става= Камо, макво става.
Това какво е, незнам. Казах му, че като ми говори така и отговаря наобратно ме натоварва.Трябва да гадая какво иска да каже.
Имаме 2 врати към тоалетната, постоянно напомням да ги затваря, постоянно забравя. Като кажа се нерви.

Елинор,

какво забравя? Забравя ли да яде, да се огледа преди да пресече? Забравя ли да спи?
Излиза ли бос в снега, защото е забравил да се обуе?

Защо трябва да са затворени вратите? По-важни ли са от детето? Има ли опасност да се нарани, ако останат отворени?
Вкъщи мъжът ми се дразни за такива неща: било разхвърляно, имало прах и т.н
Казвала съм: аз тези неща не ги виждам, ерго не ме дразнят. Като те дразни, направи го ти, но не ме карай аз да го правя!
Също и за врати се караме: зимата, когато отопляваме, затваряме вратата на хола. Той, докато запомни, вече е пролет и вратата стои отворена. Обаче той взе да я затваря. Не му е важно, не помни! Обаче и аз не забогатявам от дуднене и мрънкане.
Аз отварям и затварям врати, защото ме дразни, той подрежда.
Не гледай само негативите, виж къде са му позитивите и му давай там задачи.
Това, докато се почувства нужен. После работи по “забравянето”.

Като ти говори с разместени букви, определи ден или час, в който така да си разговаряте.
Влез му в играта. Или изневиделица ти го заговори така. Аз бих му говорила на обратно. Ил шарибзар?

Същата ситуация е и при нас.  Както е обяснила Asyalein - не му е важно.
Това с говоренето с разместени букви е забавление. Поддържам мнението да говорите да се играе само в определени дни. Ние го минахме този етап. Сега е измислил нова игра - казва държави отзад напред и трябва да ги познаем. Играем цялото семейство.
Мен най-много ме дразни като ми говори на въпреки - полудявам.

Ох, значи не е само при нас.
Вратите го карам да ги затваря, защото съседите имат ел. вентилатори за тоалетна и нон стоп бучи. Имам чувството, че там живеят. Постоянно върти това нещо, а аз съм в критиката и всичко ме дразни.
Ясно е, че проблема е в мен, но месеци да му казвам и да не запомни? Може и да е както казваш, на него не му пречи.
Ама той нищо не запомня, не е само това. И уроци не помни. Не смея да му давам лекарства, има изписани, но ме е страх.
А сега най-новото забавление е да повтаря какво съм му казала. Направи това- аз сега ще направя това.
Как ще ми издържат нервите не знам

Добре де, за памет няма ли нещо предписано? Поне него давайте. И моето трудно запомня и трудно автоматизира.
А вратите, ех те са ми болката и на мен. Щерката не търпи затворени врати, особено ако е сама в стаята. Аз не търпя отворени, че както седим с отворени прозорци става течение, а гърбът ми вие от болки. Зимата не ми пречи откакто сме на ТЕЦ. Преди все повтарях да затварят вратата, че бяга топлото.

Има игри с карти, които са не само за концентрация, а и за контрол на импулсите.
Там от списъка, дето съм го пуснала.

Аз имам Хашимото и определени честотни диапазони ме изкарват от равновесие.
1. За мен е сигнал, че не съм дозирана добре и си напасвам дозата
2. Тапи за уши
3. Разни гласчета от филмите му ме дразнят - само в неговата стая да си ги гледа
4. Намери си всеки ден време само за теб. Може да са 10 Мин, но да правиш, нещо което те зарежда.
5. Пробвай водена медитация или автогенен тренинг

Търсиш решение, което и за двама ви да е печелившо.

При нас го няма момента с говорене на обратно, просто вкарвам друг език. Понеже българският му е слаб, като започне да търси предизвикателство и започвам да му обяснявам нещо сложно на български. Като каже, че не разбира и му го обяснявам на английски 🤣
Ако говори на въпреки: поставяш граници, после игнор. Аз казвам, че отговарям на въпроси, които са от пълни изречения и са формулирани учтиво.

Мама Ру, за много неща трябва работа, а не хапче. Мисля, ти си много по-наясно с това. Нищо лично, просто за мен е порочна практика за всяко нещо да се търси лек и да се избягва всяко съпротивление и работа по проблема.

За запомнянето: мозъкът хаби най-много енергия от цялото тяло. Ако няма изгледи за постигане на релевантна цел, за награда под формата на допамин, то мозъкът е в stand by модус, защото е хабене на ресурси да работи без изглед за успех.
За научаването на уроците трябва да се работи с оглед на горното - детето трябва да има цел. Тогава ще започне и да помни. Докато му е безсмислено - stand by.

Чета с интерес дискусията, жегна ме примерът с отворената врата. От една страна и на мен ми звучи- е какво толкова, една врата, остави детето на мира. От дръга  страна и при нас се случва да напомням нещо, важно за мен милион пъти и като не се спазва, да избухна и избълвам какви ли не неща по адрес на детето...Та лесно е отстрани да се оцени една ситуация, друго е "отвътре". Особено ако и родителят е с възбудима нервна система, нетърпелив, битките са ежедневни...Работя над себе си, но в ситуации на преумора реагирам първосигнално. Как искам от детето да е спокойно и овладяно
Включих се всъщност за друго. Синът ми покрай постоянната енергия е записан на няколко спорта, избрани от него (и един задължителен в градината, който той не харесва, но го изморява). По принцип мисля, че добре му се отразяват (непохватен е и има нужда от самочувствие във футбола например), но забелязах, че е доста отслабнал- съвпадна с период на капризи към храната. Краката му са като клечки. Иска ми се да давам добавка за сила и спокойна нервна система. Преди време педиатърката  беше предписала Ескимо. Дали пак него да започнем, или има и по-подходящи за деца в движение? Ччетох за брейн бустер, но пише, че активира силата на нервните процеси- това не е ли проблем?
Има и нисък хемоглобин, в граница, но винаги е малко над долната.

asyalein, можеш ли да ни ориентираш кога си пуснала списъка, че темата е от 2017та, започнах отначало и не съм стигнала още. Последните страници ли, към средата ли..? При нас според учителките и психолога няма диагноза, а особености на характера (разсеяност, слаба памет, подвижност) и ми се иска да развивам колкото мога с аудиоприказки, игри,каквото се получи...

Ето го списъкът:
https://www.kispisg.ch/downloads/kompetenzen/neuropsychologie/fo … c6MQoTRXRWcSMpgLI

От една швейцарска клиника за детска невро-психология.
Незнам игрите дали ги има в Бг и как се казват.

Аз също не съм от най- спокойните, но си избирам битките. Една врата не си заслужава.

Здравейте,
Идвам при всички вас, тъй като съм доста объркана. Чувала съм много пъти “диагнозата” за хиперактивност, в разговори с приятелки и по форумите. За първи път, обаче, започнах сериозно да се замислям, дали това не е и случая с големия ми син (на 4г и половина).
От малък е адски активен и до скоро мислех, че е просто много активен и инат. От 2 годишен пищи за всичко, а от както стана на 2 и половина, започна да проявява агресия. В яслата се бяха събрали родители, които искаха детето ми да бъде изключено. По време на карантината, беше в детско клубче (тип градина), където не спираше да бие децата. Всеки Божи ден, говорене. И нищо. Започна после в нормалната си градина и там беше така. Сега е малко по-добре, но пак често показва агресия.
Не може да стои на едно място. Нямаме проблеми с говора, а по-скоро обратното - той не спира да говори. Не се срамува от никого. Спира абсолютно непознати хора и започва да им говори всякакви неща. Нещо като радио е, буквално не си поема дъх.
Ходи и на спорт, където също биеше абсолютно невинни и кротко стоящи по-малки деца от него. Успяхме донякъде да се справим с това, но пак не го оставвм сам за 5 минути, тъй като не знам какво ще му дойде на ума да направи. Не може да стои сам, иска дори и в тоалетната някой да стои с него.
Вкъщи е ад. Сутрин за градина, за най-елемтарните неща. Сякаш не чува. Същото е и като се приберем. Понякога просто оставам без глас, повтаряйки едно и също нещо, сяшак наистина не чува. Докато не изкрещя, и когато се стресне вече е “чул” и е “заревал”.
В самото развитие не мисля, че има проблем. Справя се добре, дори доста. Проблемът е в поведението му.
Има тик - лапа си ръката и си гали корема. Не може да заспи по друг начин. Прави го и като е разстроен.
Отделям адски много време да се справям и да му помогна. Мисля игри, да го изтощавам физически.
Какво бихте ме посъветвали?

Анастасия, мисля че трябва да се намеси психолог. Каква е причината да удря другите деца? Вкъщи каква е семейната среда? Вие пошляпвате ли го? Гледа ли детски филмчета и с каква тематика? Поне на първо четене ми изникват тези въпроси...не съм специалист, но ако го види психолог може да каже на какво се дължи това поведение.

Привет, Сентио!
Благодаря за бързия отговор и отговарям веднага на въпросите Ви:
- вкъщи средата е спокойна, обичаме се и обичаме много и децата. Естествено, вече доста ни е ескалирало напрежението и го увикваме, понеже истината е, че просто не чува, докато не му се кресне и да се стресне. За пошляпването, не бих казала. Почти не сме го удряли. Случвало се е няколко пъти.
- когато започна да удря в яслата (като беше на 2г и половина) си го обяснявахме с това, че там имаше друго детенце, което го правеше. Но после спря да ходи там и на другата градина нр виждаше такова поведение, нито в нас. А агресията нарастваше. Просто дори вкъщи, понякога взима възглавницата от дивана и почва да я удря, издавайки звуци като животно. Чак се плаша понякога. Тип ръмжене.
Когато беше на почти 3 години, му спрях изцяло всякаква медия (телефони, телевизия и тн), защото получаваше нощен терор (събуждаше де ревейки и пищейки, без явна причина). След спирането на медията, спря и нощния терор, но другите неща останаха. Филмчетата, които гледаше тогава бяха Пес Патрул и подобни. Без насилие.
- 1 година не беше гледал НИЩО. Преди няколко месеца започнахме веднъж през седмицата да му пускаме филмче, ако се е държал добре и е учил. Видяхме, че много напредна с английския по този начин и сега всеки ден след градина, учим около 30 минс и после му разрешавам да гледа още толкова.
- не съм забелязала да има промяна в сегашното му поведение и това от когато не гледаше изобщо нищо. Както казах, случва се само като награда след учене.

Запиши го за обследване.

Трябва да поставиш строги граници и без изключение да ги поддържаш.
Като не се държи добре - хващаш и го прибираш.
С удрянето - същото. Само с говорене не става.

Не му пускай анимационни да гледа, а научно-популярни. Най-добре нещо с природа или нещо техническо. Анимационните са ужасно натоварващи аудитивно, също и визуално - всичко се движи бързо.

Ръмженето не трябва те плаши. Подобни звуци “масажират” нервус вагус и така сам се успокоява.
Дай му възглавница за блъскане и удряне. Нея да удря, не децата. Можеш една малка за ДГ да му дадеш. Също антистрес топки за мачкане.

И потърси специалист! Ама не някой дето за 5 Мин да му лепне диагноза!

Благодаря, доста полезни съвети.
С удрянето по децата, слег година и половина мъки, смея да твърдя, че вървим в правилната посока и намаляха доста, почти изчезнаха, да не кажа. Но продължавам да виждам агресия в него, по начина, по който реагира на ситуациите.
За момента най-големия ни проблем е това с нечуването, за което днес ми се обадиха и от градината да ми кажат - че сякаш е станал резистентен към чуване, забележки а дори и наказания и лишения. И не обръща никакво внимание.
И това с говоренето, че се усеща буквално като логорея.

Anasatacia, съчувствам, все едно за моето дете говориш. Освен агресията, но и той социално не се вписва и често него удрят, което също не е приятно, много досажда на децата и отнася удари, ритници, щипане...
Много ми е трудно с него от ден 1, през какви ли състояния не минах. Постоянно се обвинявах, че нещо аз съм виновна и че не се справям, но вече имам второ дете и виждам колко е различно, което малко ме успокоява. За нечуването също сме 1:1.
Лек напредък има, когато детето се чувства "чуто" и разбрано. За най-малкото нещо започнах да го хваля. Да виждам само хубавото и колкото мога да игногирам лошото. Да се мъча да се сетя каква потребност седи зад лошото поведение. Дали не е изморен, или да е имал тежък ден, или да са го критикували твърде много, или да е учил/мирувал твърде много...Хваленето сигурно знаеш- конкретно. Например- не "браво, че сложи масата", а "подредил си съвсем сам масата? Това наричам отговорност!". Опитвах всичко от книгата "Как да говорим така, че детето да слуша", но работи само понякога. Спрях да чета дълги лекции за подреждането и казвам само- "якето". То е ясно, че значи- сложи го на закачалката, колко пъти повторих, защо не се сети сам, как можа да го хвърлиш- спестявам това и с една дума. Или с факт "Якето стои на закачалката". Дори един път да ме чуе, за мен е успех и послш хваля, примерно "о, много равно си подредил обувките". Имаме лек напредък откакто изчетох света и когато дишам дълбоко и си представям, че съм на работа- изолирам се от личния елемент и аналитично- той прави така, з начи аз да кажа еди кое си. Разбира се звучи прекрасно, но понякога сякаш вървим назад и отново крещя и нищо не се получава...
Обследване препоръчвам и аз, дори да не излезе нищо (дано)- работа с психолог поне няколко сесии. Четене на книги,каквито препоръча специалистът, освен споменатата горе има още много полезни.