Здравейте, има едно нещо, което малко ме тревожи от известно време насам.
Имам две деца с 3 години разлика - момче на 5 и момиче на 2. Направих грешката да кръстя сина си на свекървата, един вид да покажа уважение, пък и името ми харесваше. ММ е едничък на мама, отгледала го е сама (с баба му), няма баща в картинката и винаги е била леко обсебена от него (в смисъл - звъни на 40-годишния си син да го пита носи ли си шапката да не изстине). Започвам да се притеснявам, че това обсебване ще го пренесе на любимото внуче момче. Веднъж тя сподели, че чувствала като час от нея или нещо такова, понеже бил с нейната буква! Както стана ясно - освен моите деца, тя други внуци няма и направо си умира за него. Не за тях - за него. Живее на село, виждаме се веднъж месечно за почивните дни, вниманието е изцяло към него, то е лигавене, то е гушкане, то е стискане... малката е още малка и се дърпа от не толкова близки роднини, но свекърва ми не се и опитва особено да създаде контакт с нея. Малко ще й се порадва, докато баткото не е в стаята и после пак с него.
Втора грешка, породена от първата - кръстих дъщеря ми на моите родители (имената им са с еднакви букви). Не знам дали това е причина, но баща ми пък като се вкопчи в малката и няма откачане. Тя в него също. И той няма други внуци, та е голяма радост. Играе, говори с баткото, но си личи, че има преференции към малката.
Децата не страдат от това, но може би са още малки, за да го усетят, някак си не ми се струва редно. Може би почвам да ги гледам под лупа, да издребнявам, но се дразня. Още повече се дразня, че ММ подценява проблема. Според вас проблем ли е? ДРазня се на себе си, че ги следя - защо бабата по телефона като чуе гласче и пита за внука, като се окаже, че е внучката, я пита "А какво прави бати?" Защо подаръците за баткото са винаги повече, защо за баткото се е постарала повече, че и картички му надписва, а за нея минава метър...защо като седнат на дивана дядо с внуци, малката е гушната в него, а баткото е в другия край и баща ми му се дразни за разни работи...
Веднъж, след една обща разходка, през която свекърва ми се беше вкопчила през цялото време за сина ми и буквално ни веднъж не му пусна ръката, като че ще избяга, а баща ми почти през цялото време носеше малката на ръце, при положение, че се опитвам да я отучвам от това носене на ръце, та след тая разходка им намекнах, че трябва да са винаги заедно когато се виждат с внуците, иначе все някое дете ще е ощетено и всеки от тях си намери оправдание защо предпочита едното пред другото... Малката - защото била малка и имала нужда от грижи, баткото, защото бил по-голям и можело да се общува с него.
В интерес на истината, след това помолих ММ да поговори със свекърва ми и на следващия ден тя се постара да прекарва повече време с малката, но това беше за един ден. Не искам да се превръщам в ревнива горгона, да търся под вола теле и постоянно да следя кой на кого повече обръща внимание. Но и не искам след 1-2 год. като пратя двамата на село при баба (за нейна най-голяма радост) да се притеснявам, че дъщеричката ми ще е натирена, а синът ми ще си мисли, че е с нещо повече от нея.
Има ли някой да се е сблъсквал с подобен проблем и какво мога да направя, за да го реша? Прекалявам ли с тревогите за това? Все пак бабата и дядото не са действащи лица в отглеждането на децата, но това може да се промени с времето като поотраснат, а тогава вече ще са сформирали определена връзка един с друг.
Не споменавам майка ми, защото е в чужбина и си идва 2-3 пъти годишно за няколко дни.
Имам две деца с 3 години разлика - момче на 5 и момиче на 2. Направих грешката да кръстя сина си на свекървата, един вид да покажа уважение, пък и името ми харесваше. ММ е едничък на мама, отгледала го е сама (с баба му), няма баща в картинката и винаги е била леко обсебена от него (в смисъл - звъни на 40-годишния си син да го пита носи ли си шапката да не изстине). Започвам да се притеснявам, че това обсебване ще го пренесе на любимото внуче момче. Веднъж тя сподели, че чувствала като час от нея или нещо такова, понеже бил с нейната буква! Както стана ясно - освен моите деца, тя други внуци няма и направо си умира за него. Не за тях - за него. Живее на село, виждаме се веднъж месечно за почивните дни, вниманието е изцяло към него, то е лигавене, то е гушкане, то е стискане... малката е още малка и се дърпа от не толкова близки роднини, но свекърва ми не се и опитва особено да създаде контакт с нея. Малко ще й се порадва, докато баткото не е в стаята и после пак с него.
Втора грешка, породена от първата - кръстих дъщеря ми на моите родители (имената им са с еднакви букви). Не знам дали това е причина, но баща ми пък като се вкопчи в малката и няма откачане. Тя в него също. И той няма други внуци, та е голяма радост. Играе, говори с баткото, но си личи, че има преференции към малката.
Децата не страдат от това, но може би са още малки, за да го усетят, някак си не ми се струва редно. Може би почвам да ги гледам под лупа, да издребнявам, но се дразня. Още повече се дразня, че ММ подценява проблема. Според вас проблем ли е? ДРазня се на себе си, че ги следя - защо бабата по телефона като чуе гласче и пита за внука, като се окаже, че е внучката, я пита "А какво прави бати?" Защо подаръците за баткото са винаги повече, защо за баткото се е постарала повече, че и картички му надписва, а за нея минава метър...защо като седнат на дивана дядо с внуци, малката е гушната в него, а баткото е в другия край и баща ми му се дразни за разни работи...
Веднъж, след една обща разходка, през която свекърва ми се беше вкопчила през цялото време за сина ми и буквално ни веднъж не му пусна ръката, като че ще избяга, а баща ми почти през цялото време носеше малката на ръце, при положение, че се опитвам да я отучвам от това носене на ръце, та след тая разходка им намекнах, че трябва да са винаги заедно когато се виждат с внуците, иначе все някое дете ще е ощетено и всеки от тях си намери оправдание защо предпочита едното пред другото... Малката - защото била малка и имала нужда от грижи, баткото, защото бил по-голям и можело да се общува с него.
В интерес на истината, след това помолих ММ да поговори със свекърва ми и на следващия ден тя се постара да прекарва повече време с малката, но това беше за един ден. Не искам да се превръщам в ревнива горгона, да търся под вола теле и постоянно да следя кой на кого повече обръща внимание. Но и не искам след 1-2 год. като пратя двамата на село при баба (за нейна най-голяма радост) да се притеснявам, че дъщеричката ми ще е натирена, а синът ми ще си мисли, че е с нещо повече от нея.
Има ли някой да се е сблъсквал с подобен проблем и какво мога да направя, за да го реша? Прекалявам ли с тревогите за това? Все пак бабата и дядото не са действащи лица в отглеждането на децата, но това може да се промени с времето като поотраснат, а тогава вече ще са сформирали определена връзка един с друг.
Не споменавам майка ми, защото е в чужбина и си идва 2-3 пъти годишно за няколко дни.
