Публикувана: 29 май 2018, 23:56 ч.
Последно мнение: 12 юни 2018, 17:43 ч.

Бабата и дядото - с предпочитания към внуче

9 993
56
1

# 30 4 юни 2018, 07:56 ч.

Мнения: 1 770

И аз мисля, че издребняваш...А и няма угодия на теб. Едните криви, че не глезели толкова малката, а другите - баткото. Ако и двамата ги глезеха или пък не ги, пак нямаше да си доволна.
Гледай си живота и се радвай, че имаш живи родители, и че живеете в една държава и могат да се радват на децата ти и да ги гледат как растат. Други хора нямат това щастие! Цени това което имаш, а не се фокусирай върху нещата, които нямаш! 👍

# 31 4 юни 2018, 16:02 ч.

Мнения: 12 922

Не е заради имената.
За мен обяснението е, че всеки човек е личност и като такава има повече допирни точки с друга личност.
Макар да го разбирам, аз също се дразня на такива предпочитания.
Обаче трябва да си призная, и аз имам предпочитания. Така че, срам не срам, признавам го пред себе си и се опитвам да приема, че и другите хора имат право да са просто хора с недостатъците си...

Бъди сигурна, че това изобщо няма да се отрази на децата, особено щом всеки е любимец на някого.
Даже и дете, което не е любимец на никого, се радва пък, че е черната овца в семейството. Simple Smile

Важното е вие да не ги делите, това ще им даде баланс и самочувствие.

# 32 4 юни 2018, 23:53 ч.

София
Мнения: 17 595

Цитат на: anastasia2707 в пн, 04 юни 2018, 01:53

Моите деца са още малки и не разбират, че бабата и дядото не се вълнуват от тях, на мен обаче ми е обидно. Въпреки езиковата бариера, въпреки разстоянието, все пак живеем в ерата на Интернет комуникациите. Свека има време и желание да разтяга клюки със сина си по телефона, пък да пита за внучетата не се сеща.
Наскоро се случи свекъра да види малкия за първи път на скайпа ( детето е вече на 5), и не реагира. Продължи си разговора за трактори,реколта и не знам.си кво, не издаде нито с реакция, нито с думи, че е забелязал детето.
Ми криво ми стана. Да, по Интернет не е като на живо,ама няма друга алтернатива. Мъжът ми казва, далече от очите,далече от сърцето.

Като знам българските баби как с умиление и гордост разнасят снимки на никога невиждани внучета от Америка, Канада и т.н.

С болка ги показват, мила С болка. И със сподавени сълзи.Твоите са избрали да си спестят поне част от болката. Можеш ли да ги виниш? Те не ви винят, че сте избрали да имате деца далеч от тях, да нямат шанса да гушкат внучета... но те не ви винят, види се, за това решение. Ти защо ги виниш за решението да не страдат повече от неизбежното? Какво да те питат за тях? Те не познават децата ви - какво да ви попитат за тях?

# 33 5 юни 2018, 00:05 ч.

Мнения: 101

Цитат на: katiABV в пн, 04 юни 2018, 23:53

Цитат на: anastasia2707 в пн, 04 юни 2018, 01:53

Чак пък толкова... Simple Smile

не са толкова дълбокомислещи,че да прикриват евентуално страдание под маската на безразличието. При тях проблемите са от друго естество , демонстриране на надмощие, инат, неприемане на чужда снаха, а оттам и на децата й.

Ти ако имаш внуци далеч от теб, няма да се интересуваш от тях ли?

П..П, не мисля, че предпочитанията са в зависимост от името на детето, както няколко съфорумки се изказаха. И моя е кръстен дословно на свекъра и дотам.

# 34 5 юни 2018, 15:37 ч.

Мнения: 1 509

Аз съм в подобна ситуация.Не е никак приятно.
Идва баба ми-А къде е моя човек(разбирайте момченцето),за другото не пита.
Идва баща ми- къде е моята принцеса,за другото не пита.Взама само нея със себе си,не са бебета вече и разбират..той започна и да плаче.От няма и на къде започна да взима и него,но виждам,че не му се нрави много.
Леля ми също ги дели,дори и майка ми.
Кръстих едното си дете на моя брат,възможно беше той да дели.Но изобщо не се случи така.
Не се ядосвам чак толкова,не мога да отговарям за действията на другите.

# 35 6 юни 2018, 00:54 ч.

София
Мнения: 17 595

Цитат на: anastasia2707 в вт, 05 юни 2018, 00:05

Цитат на: katiABV в пн, 04 юни 2018, 23:53

Цитат на: anastasia2707 в пн, 04 юни 2018, 01:53

Чак пък толкова... Simple Smile

Ами... как да ти кажа.

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.

— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.

— Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни.

Ако имам внуци някъде далеч... те няма да са ме опитомили, нито аз тях. Те ще носят моите гени, но... до там. Те няма да са хранители на моите спомени. Няма да продължат моята култура. Няма да са моето наследство... освен в чисто биологичен план. Разбира се, че ще им желая доброто и разбира се, че би ме заболяло, ако нещо им се случи, но... не бих могла да споделям радостите им, нали разбираш. Няма да се смея на глупавите детски смешки, няма да пляскам с умиление на непохватните детски изпълнения, няма да им разказвам приказки, няма да ги прегърна, ако ги боли коремче, няма да ги гъделичкам докато заедно захълцаме от смях, няма... Няма ад съм споделила с тях нито повече време, нито емоции, отколкото с, примерно, телевизора или форума, Нито пък те с мен. За какво да се интересувам, в частност? Добре ли са децата - добре са - ами хубаво. Доста протоколно. И фалшиво. И... неискрено.

Твоите са поне искрени и честни. Имате деца някъде там, далеч... това е прекрасно - в най-общ план, но те са си вашите деца, не са - няма как да станат - техните внучета, уви.

# 36 6 юни 2018, 10:30 ч.

Мнения: 559

Доста пресилено, но в общи линии вярно, katiABV. Вярно е, че за изграждането на връзката баба-внуче е от съществено значение доколко често контактуват, а това зависи И от родителите. В това положение съм - в скайпа сме през 3-4 дни /кога за повече, кога колкото да разберем как сме/, а "на живо" - 3-4 пъти годишно за по 10-15 дни. Малко е, но ми позволява да се усетя "баба". Давам си сметка, че с израстването на детето и с напредването на моята възраст вероятно контактите ще намалеят. Старая се да не го мисля, а да се радвам на това, което имам сега. Същевременно имам приятелка, която също е дистанционна баба, а си допълва дохода с гледане на дете. Когато се съберем говори повече за детето, с което е ежедневно - не че го обича повече, но то е в мислите й.

Продължавам да твърдя, обаче, че нито родителите, а още по-малко - децата, имат полза от меренето "на кантар". Стига да няма грубо отношение и всички деца да получават любов и внимание /макар и от различни "източници"/. Вглеждането във всяко обръщение, в размера на всеки подарък, търсенето и изискването на "равенство" само може да вгорчи отношенията.

# 37 6 юни 2018, 21:42 ч.

Мнения: 101

Цитат на: katiABV в ср, 06 юни 2018, 00:54

Цитат на: anastasia2707 в вт, 05 юни 2018, 00:05

Цитат на: katiABV в пн, 04 юни 2018, 23:53

Звучи правоподобно и все пак.... Мисля си,че ако аз съм в тази ситуация, бих се интересувала от невижданите внуци и то искрено. Всякакви хора има.

# 38 6 юни 2018, 22:43 ч.

София
Мнения: 17 595

От кое, по-конкретно, свързано с тях ще се интересуваш? И по какъв начин - и по какъв начин ще се почувстваш... свързана, да речем, ангажирана, с това, което научаваш?
По-голямата част от ежедневието е... ами, ежедневие. Когато не си част от него... е всичко друго, но не и вълнуващо.
Колко дена подред ще ти е искрено интересно да чуеш
Събуди се в 6, изпи 120мл и заспа отново, събуди се в 9, изпи 120 мл. измих му очите, наака се, избърсах го, намазах дупето с крем, сложих нов памперс, преоблякох го, поигра в активната гимнастика, погукахме и попяхме, заспа в 11, събуди се в 11.30, изпи... и т.н. - и на другия ден пак същото и пак същото... и това ще ти е искрено интересно и ще питаш с искрен интерес всеки ден, за да чуеш отново същия отчет?

# 39 6 юни 2018, 23:19 ч.

Мнения: 101

Майка ми го прави ( ежедневния отчет) , но тя все пак ги е виждала и се чувства свързана с тях,въпреки разстоянието. За нея съм сигурна,че дори да бе ги беше виждала, пак щеше искрено да се интересува Simple Smile

# 40 6 юни 2018, 23:28 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: anastasia2707 в вт, 05 юни 2018, 00:05

Чак пък толкова... Simple Smile

Чак пък толкова- какво?
Че не могат да изпитват неистова любов към някакви деца, които са виждали по скайпа, само защото са твои?
Ами, напълно нормално е- другото е патология.
Ти колко пъти си довела децата в България, колко пъти си ги приобщила към бабите и дядовците?
Както разбирам- николко, но поради липса на истински проблеми, се чудиш с какви глупости да си пълниш главата.

# 41 7 юни 2018, 01:53 ч.

София
Мнения: 17 595

Цитат на: anastasia2707 в ср, 06 юни 2018, 23:19

Иска да ти помогне да се чувстваш ти по-добре - и заслужава адмирации за това.
Да се почувстваш по-добре - ти.
Иначе, вярвай ми, нормален човек без емоционални дефицити не би намирал за най-вълнуващото нещо в деня си да научи колко пъти се е оригнало бебе, което никога не е виждал и се намира на хиляди километри и по всяка вероятност никога няма и да види. Пък било то и носител на генетичното му наследство.

# 42 7 юни 2018, 08:19 ч.

Мнения: 403

Ще извиняваш, ама явно моите родители са от ненормалните хора.

# 43 7 юни 2018, 09:54 ч.

Мнения: 9 608

въобще не е издребняване, делението се отразява на децата. не си мислете, че са малоумни и не усещат кога дядото и бабата обичат повече другото дете. в конкретния случай е плюс, че и двамата са по-обичани, макар и от различни възходящи. но е гадно, много гадно това. и се отразява - вярвайте ми.

# 44 7 юни 2018, 10:12 ч.

София
Мнения: 24 839

Отразява се, ако никой не те обича и всички предпочитат явно брат ти или сестра ти.
Ако си имаш ти любима баба и той- също, няма проблем.
Просто отрано научаваш, че в този живот не всички е задължително да те предпочитат а и ти да предпочиташ тях- също.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Мамино синче ли е или ме пренебрегва

Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?

За отношенията между братя и сестри

Причина:

Причина: