Много интересна логика имат бабите и дядовците.
Предпочитат това внуче,което носи тяхното име.Значи,обичам го повече детето ,защото се казва Марийка или Иванчо.А другото ще е пренебрегвано,защото се казва Пенка...Простотия е това.
Май най-добре ще е този обичай с кръщаването на някого да изчезне....
Предпочитат това внуче,което носи тяхното име.Значи,обичам го повече детето ,защото се казва Марийка или Иванчо.А другото ще е пренебрегвано,защото се казва Пенка...Простотия е това.
Май най-добре ще е този обичай с кръщаването на някого да изчезне....
За туй не кръстих на никой и това е. Ни буква ни звук. 😊 Аз съм любима внучка, но защото съм първа. Но за делене никога не са ни делили с братовчедите. Брат ми е кръстен на дядо ми,а аз на никого. Няма разлика в държането и не е имало никога. Но пък пра баба ми лека й пръст отиде си скоро на 96 години, делеше внуците по пол и имена. Те си предпочитаха мъжките рожби. Особено кръстените на тях. На брат ми казваше "Никенце", а на мен отвреме-навреме "Десо" 😄, но винаги съм го обръщала на майтап, не съм й се сърдила.
Баща ми и едната ми леля са кръстени на тях дословно, съответно ги обичаха повече а другата ми леля и чичо ми бяха на заден план понеже не са писани на тях.
За мен винаги има предпочитания към един от внуците макар и без да се съзнава. Не го осъждам това, но е неприятно ако децата го усещат.
Не мисля, че проблема е чак толкова сериозен. Това го е имало и винаги ще го има. Хората не се обичат еднакво.
Това е то едната буква какво прави. Но си е факт. За туй-на никой. И мирна глава.
а другите внуци са на дъщеря й, които са в друга къща, тоест това не е умишлено в никой случай. Леля ми наскоро й каза, какво е това "нашите деца", на моите не са ли и те "наши". 