Kati, хилядите километри не са причина да не виждаш на живо внучето си, още повече пък "никога да не го видиш", стига отношенията с родителите да са добри. Да не говорим пък за видео- връзката. Ако наистина продължаваш да обичаш /и съответно - да се интересуваш/ от децата си, въпреки че са надалеч, няма как да не си ангажиран емоционално и с новия човек в живота им. За мен - другото е патология. И да, гледам по скайпа новороденото си внуче /което още не съм пипала/ и наистина ме интересува дали оригва, колко често се хранят, обича ли да се вози в количката и да го къпят, как започва да си държи главичката и да следи предмети...Ей такива дребни нещица. Че тя прабаба му се умилява и не се откъсва от компа, когато се уреди със "сеанс" и първите и думи към мен винаги са: "Чу ли се с децата? Как са?"
- Публикувана: 29 май 2018, 23:56 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2018, 17:43 ч.
Бабата и дядото - с предпочитания към внуче
Kati, хилядите километри не са причина да не виждаш на живо внучето си, още повече пък "никога да не го видиш", стига отношенията с родителите да са добри. Да не говорим пък за видео- връзката. Ако наистина продължаваш да обичаш /и съответно - да се интересуваш/ от децата си, въпреки че са надалеч, няма как да не си ангажиран емоционално и с новия човек в живота им. За мен - другото е патология. И да, гледам по скайпа новороденото си внуче /което още не съм пипала/ и наистина ме интересува дали оригва, колко често се хранят, обича ли да се вози в количката и да го къпят, как започва да си държи главичката и да следи предмети...Ей такива дребни нещица. Че тя прабаба му се умилява и не се откъсва от компа, когато се уреди със "сеанс" и първите и думи към мен винаги са: "Чу ли се с децата? Как са?"
За такова нещо и аз мечтаех със свекърите. Можеше да изградим първо Интернет комуникация,която да даде началото на друга връзка. Ми изобщо нямам желание вече да ги виждам наживо, след всички демонстрации, че не им пука. В крайна сметка те губят, но са прекалено себични, за да го осъзнаят.
Дъщеря ми изобщо не знае,че майката на баща й е баба също. Като я спомене я нарича " леля Х" или " майката на тати ". Ами вината не е моя. Мъжът ми всеки ден пълни главите на децата със възхвали за техните, но децата не се впечатлявт.
А от какво да се впечатлят? От това как топло са ги прегръщали? От това как са им държали ръчичката, докато са се пързаляли на пързалка, как са ги люлеели на люлката, как са им чели книжки в скута, докато заспят, как са им слагали компрес като имат температура... от какво да се впечатлят!? Лице на екрана?
Свекърите ти просто са приели и са се примирили с тъжния за тях факт - обрекли сте ги да нямат внуци. Не и истински. Не и наистина.
И ти сега им се сърдиш за това!?
Зя нещо, което е било твое, а не тяхно решение?
Не е ли малко егоистично?
pipelot , хората по различен начин се справят с болката. Има и такива, които изобщо предпочитат да живеят в измисления свят, в който са важни и нужни вместо да се сблъскат с грубата, тъжна реалност. Не те обвинявам. Съчувствам ти... пък и кой знае - животът не идва с гаранции. Не дай Боже,но някой ден мога и аз да се окажа пред твоята дилема... да играя роля или да се примиря с факта, че съм никому ненужна и... че никой никога няма да ме продължи , да помни нещата, които са ценни за мен... никак даже не е изключено да ми се случи. Какво да се прави? Правим деца, даваме им всичко, което можем... а после трябва да ги пуснем да отлетят. И дали ще свият гнездо близо... или далеч... за3виси, може би, от начина, по който сме ги възпитали, но нека да сме честни - само до нейде.
Kati, аз не искам да съм нужна. Знам, че децата ми чудесно могат да отгледат собствените си деца без мен и се радвам, че това е така. Същевременно се радвам, че продължаваме да общуваме и "ползите" от това общуване са двустранни. Никаква дилема няма пред мен - приспособила съм се към новата ситуация: виждаме се, споделяме си, съпреживяваме успехи и разочарования, идват си, ние ходим при тях...Радвам се, че поне /засега/ сме на един континент, че имаме здравето и финансите да пътуваме и, най-вече, че те намират време и желание за това. Давам си сметка, че бъдещето вероятно няма да е толкова розово, но не се кахъря за нещо, дето я стане, я не.
Пипи, винаги ще бъдеш нужна на децата, които си отгледала... Обаче... за техните деца...
Една баба от екрана е точно толкова реална колкото и пра-пра бабата от семейния албум.Влиза в категорията на "уф, досада, мама / тати пак завъртяха старите ленти". И каквото и да направи, на ръце да ходи пред екрана, фактът, че "внуците" просто ще изтърпяват стоически времето докато си завземат обратно компютъра, за да пуснат някоя игра, си остава. И да бъдат обвинявани бабата и дядото, че са избрали да контактуват с детето си, да обсъждат неща, които са разбираеми за тях - трактори и реколта - но да не си причиняват болка, запознавайки се с децата, които биха могли... но никога няма да бъдат... техни внуци... е... ами, некрасиво.
Хората живеят на хиляди километри, очевидно не им се бъркат в живота, не им дават съвети, не им казват кое как да правят... но въпреки това биват обвинени в нещо.
Четейки това... доста сериозно ме плаши мисълта, че някой ден синът ми ще си вземе жена.
За такова нещо и аз мечтаех със свекърите. Можеше да изградим първо Интернет комуникация,която да даде началото на друга връзка. Ми изобщо нямам желание вече да ги виждам наживо, след всички демонстрации, че не им пука. В крайна сметка те губят, но са прекалено себични, за да го осъзнаят.
Дъщеря ми изобщо не знае,че майката на баща й е баба също. Като я спомене я нарича " леля Х" или " майката на тати ". Ами вината не е моя. Мъжът ми всеки ден пълни главите на децата със възхвали за техните, но децата не се впечатлявт.
Хайде не се изхвърляй, защото никой няма полза от излишно напрежение и смразяване!
Защо майка ти е виждала децата наживо, а свекърите не?
Те ли не са искали или причината е друга?
И не, не е нужно да си себичен, за да не чувстваш връзка със същество, гледано само по " телевизора".
Да се интересуваш " по принцип" няма нищо общо с искрения интерес и необходимост да го видиш.
Разбира се, че и децата ти, както и родителите на мъжа ти няма да се впечатляват от приказките за баба, дядо и съответно- внуци, щом не са се виждали.
За теб, обаче, по някаква причина, е нормално децата да не се впечатляват, но големите да демонстрират впечатляване, щото така е коректно!?
Свекърите ти просто са приели и са се примирили с тъжния за тях факт - обрекли сте ги да нямат внуци. Не и истински. Не и наистина.
И ти сега им се сърдиш за това!?
Зя нещо, което е било твое, а не тяхно решение?
Не е ли малко егоистично?
Тука си в груба грешка. Те бяха тези, които не приеха и отхвърлиха внуците си,защото майка им е чужденка. Те решиха, че внуци от чужденка не са им нужни. Те казаха на мъжа ми,че не искат да заведе първородото си дете и жена си при тях. Щото хората щели да им се подиграват, че го пратили да учи, пък с върнал с чужда жена; щото хората говорели, че чужденките са боклук. Мъжът ми мислеше,че с времето ще прегърнат, е не преглътнаха. Така че не аз съм ги лишила от внуци!
Тука си в груба грешка. Те бяха тези, които не приеха и отхвърлиха внуците си,защото майка им е чужденка. Те решиха, че внуци от чужденка не са им нужни. Те казаха на мъжа ми,че не искат да заведе първородото си дете и жена си при тях. Щото хората щели да им се подиграват, че го пратили да учи, пък с върнал с чужда жена; щото хората говорели, че чужденките са боклук. Мъжът ми мислеше,че с времето ще прегърнат, е не преглътнаха. Така че не аз съм ги лишила от внуци!
Е, като знаеш защо не искат внуците си, от какъв зор тропаш с краче и искаш да им ги наложиш?
Насила хубост не става- българска поговорка, която би трябвало да знаеш от малка.
Прегазили сте с мъжа ти отхвърлянето ти, не живеете с тях, защо не си намериш по- смислено занимание, отколкото да ги пустосваш непрекъснато?
Е, като знаеш защо не искат внуците си, от какъв зор тропаш с краче и искаш да им ги наложиш?
Насила хубост не става- българска поговорка, която би трябвало да знаеш от малка.
Прегазили сте с мъжа ти отхвърлянето ти, не живеете с тях, защо не си намериш по- смислено занимание, отколкото да ги пустосваш непрекъснато?
А ти защо ти не си намериш друго занимание, освен да пустосваш по форумите?
Е, като знаеш защо не искат внуците си, от какъв зор тропаш с краче и искаш да им ги наложиш?
Насила хубост не става- българска поговорка, която би трябвало да знаеш от малка.
Прегазили сте с мъжа ти отхвърлянето ти, не живеете с тях, защо не си намериш по- смислено занимание, отколкото да ги пустосваш непрекъснато?
А ти защо ти не си намериш друго занимание, освен да пустосваш по форумите?
Ти питаш, аз ти отговарям без да ти спестявам истината, която и сама си знаеш, но все се надяваш на някакво чудо.
Не съм ти дошла вкъщи да ти давам мнение- във форум сме и не, моите деца са порасли, та съм много по- свободна от теб.
Уф, тези отношения ги има във всяко семейство. Не знам дали само в Бг. Някой път не ми се вярва даже. Аз лично смятам , че интелигентни хора в 21 ви век, не може да делят децата, на любими и не толкова любими.
Най- вече деца, които виждат и усещат всичко.
Айде ние големите, пука ни. Примерно че свеки не ме харесва ( ми тя не харесва никого на този свят, даже предполагам че мрази и себе си
) Отдавам го на кофти хора, комплекси , луди или дърти изперкали. И гледам да не обръщам внимание. Ограничавам контактите, ако става дума за моите деца ( доколкото е възможно ) и толкова. Може аз да виждам усещам и да не ми е приятно, децата обаче няма да разберат нищо. Така бих направила. Като не може да се държи нормално, да кисне по цял ден в панелката или на къщата на село. Това е. То само отношение да беше, щеше да е цвете. То са приказки, сравнение, двуличие, сервилност, и всичко полято с дрънкане на 300 истории в минута от преди 40 години, Кой да издържи !
Та, любезни хладни отношения ( възможно най - рядко) : Здрасти ! Здрасти ! И толкова.
Нооо, не разчитам на тях изобщо и ни един ден не ми е гледала децата ! Това е ключово , инак ще ни побърка.
Най- вече деца, които виждат и усещат всичко.
Айде ние големите, пука ни. Примерно че свеки не ме харесва ( ми тя не харесва никого на този свят, даже предполагам че мрази и себе си
) Отдавам го на кофти хора, комплекси , луди или дърти изперкали. И гледам да не обръщам внимание. Ограничавам контактите, ако става дума за моите деца ( доколкото е възможно ) и толкова. Може аз да виждам усещам и да не ми е приятно, децата обаче няма да разберат нищо. Така бих направила. Като не може да се държи нормално, да кисне по цял ден в панелката или на къщата на село. Това е. То само отношение да беше, щеше да е цвете. То са приказки, сравнение, двуличие, сервилност, и всичко полято с дрънкане на 300 истории в минута от преди 40 години, Кой да издържи !Та, любезни хладни отношения ( възможно най - рядко) : Здрасти ! Здрасти ! И толкова.
Нооо, не разчитам на тях изобщо и ни един ден не ми е гледала децата ! Това е ключово , инак ще ни побърка.