Аз те разбирам напълно. Аз съм болезнено ревнива, и хич не ми трябва повод за това. Ревнувам от бивши, колежки, и други подобни. Забелязах, че това чувство се засилва с възрастта. За съжаление няма "лекарство" срещу това чувство. Ако спреш да обичаш човека, спираш и да го ревнуваш. Така е в моя случай. Просто съм приела че съм ревнива и гледам да не го показвам пред мъжа си. Ако някой се е справил със себе си, моля да сподели опит.
- Публикувана: 2 ян. 2020, 12:59 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2020, 12:52 ч.
Ревност....безсмислено, но и доста силно чувство
Абсолютно не съм съгласна, че само там, където няма чувства, няма ревност...или пък, че всички ревнуват. За мен ревноста е едно от най-разрушителните и безсмислени човешки черти и съм щастлива, че, както казват американците, нямам една ревнива кост в тялото си. И съпругът ми е същият. Мисля в друга тема бях писала, че преди години, на парти, една мадама явно беше пренебрегнала факта, че влязохме двамата и носихме халки, причака ме в ъгъла и ме попита дали мога да я запозная с момчето с готините крака. Не помня какво й отговорих, ама с момчето още се смеем. Не мога да следя, да се тормозя, да се съмнявам, да мисля какво, как, ами ако...животът е прекалено кратък за това.
Мисля, че границата между нормалната ревност и болезнената, е много тънка.
В последната си връзка, изпитвах силна ревност, болка и страх, защото приятелят ми доста често говореше за бившата си.
Веднъж бяхме на вчеря и неволно започна да я споменава...Заболя ме. Помолих го да спре да говори за нея. Не се получи. Освен това се срещаха, тайно без да знам и тя му подаряваше писъмца с обръщения, като "мили мой" и т.н. Е, разбрах, говорих с него и накрая си тръгнах с адска болка и яд в душата.
Той ми каза, че това не значело нищо, че ревнувам прекалено и драматизирам, че са останали просто добри приятели.
Освен това, флиртуваше свободно и с други момичета в интернет. Не му казвах нищо, докато в един ден просто ми преля чашата. Мои приятели ми казаха, че поведението му, не е било нито уважително нито нормално.
Пишейки това още ме боли и обвинявам себе си в прекалена ревност.
Любовта е свобода. Който те обича ще го разбереш по делата му....
В последната си връзка, изпитвах силна ревност, болка и страх, защото приятелят ми доста често говореше за бившата си.
Веднъж бяхме на вчеря и неволно започна да я споменава...Заболя ме. Помолих го да спре да говори за нея. Не се получи. Освен това се срещаха, тайно без да знам и тя му подаряваше писъмца с обръщения, като "мили мой" и т.н. Е, разбрах, говорих с него и накрая си тръгнах с адска болка и яд в душата.
Той ми каза, че това не значело нищо, че ревнувам прекалено и драматизирам, че са останали просто добри приятели.
Освен това, флиртуваше свободно и с други момичета в интернет. Не му казвах нищо, докато в един ден просто ми преля чашата. Мои приятели ми казаха, че поведението му, не е било нито уважително нито нормално.
Пишейки това още ме боли и обвинявам себе си в прекалена ревност.
Любовта е свобода. Който те обича ще го разбереш по делата му....
Скрит текст:
Пишейки това още ме боли и обвинявам себе си в прекалена ревност. Мисля, че границата между нормалната ревност и болезнената, е много тънка.
В последната си връзка, изпитвах силна ревност, болка и страх, защото приятелят ми доста често говореше за бившата си.
Виднъж бяхме на вчеря и неволно започна да я споменава...Заболя ме. Помолих го да спре са говори за нея .Не се получи. Освен това се срещаха, тайно без да знам и тя му подаряваше писъмца с обръщения, като "мили мой" и т.н. Е, разбрах, говорих с него и накрая си тръгнах с адска болка и яд в душата.
Той ми каза, че това не значело нищо, че ревнувам прекалено и драматизирам, че са останали просто добри приятели.
Освен това, флиртуваше свободно и с други момичета в интернет. Не му казвах нищо, докато в един ден просто ми преля чашата. Мои приятели ми казаха, че поведението му не е нито уважително нито нормално.
В последната си връзка, изпитвах силна ревност, болка и страх, защото приятелят ми доста често говореше за бившата си.
Виднъж бяхме на вчеря и неволно започна да я споменава...Заболя ме. Помолих го да спре са говори за нея .Не се получи. Освен това се срещаха, тайно без да знам и тя му подаряваше писъмца с обръщения, като "мили мой" и т.н. Е, разбрах, говорих с него и накрая си тръгнах с адска болка и яд в душата.
Той ми каза, че това не значело нищо, че ревнувам прекалено и драматизирам, че са останали просто добри приятели.
Освен това, флиртуваше свободно и с други момичета в интернет. Не му казвах нищо, докато в един ден просто ми преля чашата. Мои приятели ми казаха, че поведението му не е нито уважително нито нормално.
Любовта е свобода. Който те обича ще го разбереш по делата му....
Нормално е да те боли, но той всъщност ти е давал поводи да ревнуваш. Аз затова по-горе писах - имаш доверие на човека, докато не ти докаже обратното и тогава вземаш решение. Така че твоето решение е последица от неговото поведение и не мисля, че трябва да се обвиняваш. И аз не бих стояла при такъв.
Оххх, днес БНД дойде в 11:00ч да взема дъщеря ни и си тръгна преди 15 минути. 6 часа подреждаха стаята ѝ, пък не знам какво, пък не знам онакво... леле, откачих. Мисля, че приятелката му не е ревнивка, то е безсмислено. Това е последният човек, с когото бих била, даже и последният оцелял наземята да е пак не бих. Иначе не съм съгласна, че който не ревнува не обича. Имах много силни чувства към него, в огъня бях готова да вляза. И го направих, поставяйки него пред себе си (което сега отчитам като грешка, заради страданието, което причиних на себе си и най-вече на детето си). Но пък така нямаше да стана такава, каквато съм. Никога не съм го ревнувала. Веднъж имаха свирене на някакъв концерт и аз като си представих, че 2 часа ще слушам как това е фалшиво, онава е незнам каква тоналност, а трябва да е еди-как си и как един кое си им е нехармонично ми призля. Отпратих го с бившата у тях да си репетират на спокойствие двамата и поне 2 часа не се ядосвах. Сигурно, ако бях пуснала тема - "ММ и бившата му са 2 часа сами в апартамента ѝ" щяха да ме разведат.
Преди време пуснах тема как бях на палатка и прибрах по грешка чифт мъжки боксерки
П.С. Никога не съм изневерявала ( а съм имала възможности) и не са ми изневерявали (и са имали). Влюби се, имА достойнството да ми каже, да се разделим, и едва след това да се съберат, заради което го уважавам и до днес. Никога не съм ревнувала, и мен не са ревнували., с мъже на палатка съм спала, на едно легло без другия - не знам, просто познаваш човека. Иначе не виждам смисъл хората да са заедно, имам чувството, че удоволствието се превръща в кошмар.
Преди време пуснах тема как бях на палатка и прибрах по грешка чифт мъжки боксерки
П.С. Никога не съм изневерявала ( а съм имала възможности) и не са ми изневерявали (и са имали). Влюби се, имА достойнството да ми каже, да се разделим, и едва след това да се съберат, заради което го уважавам и до днес. Никога не съм ревнувала, и мен не са ревнували., с мъже на палатка съм спала, на едно легло без другия - не знам, просто познаваш човека. Иначе не виждам смисъл хората да са заедно, имам чувството, че удоволствието се превръща в кошмар.
Съгласна съм, че ревността е много разрушително и безсмислено чувство. Но то е вътре в мен и не съм намерила начин да се справя с него. Според мен то се засилва и от многото разрушени връзки и бракове около мен, в основата на което лежи изневярата. Дори в този форум, много често съм срещала мнението как няма мъж, който да не изневерява.
Gabonka, има, всякакви мъже има. Такива, дето ще те ценят и няма да ти го причиняват и такива, за които да бъдат с повече жени е едва ли не геройство и мъжкарство, а всъщност е слабост и неувереност. Както и жени, разбира се, всякакви има, хората са толкова различни. Ревността е в състояние да разруши дадена връзка дори да няма формален повод за това. Така че поне се опитай да не я демонстрираш на половинката си, мъж или приятел, какъвто и да е, вярвай малко повече, имай доверие на човека до теб. А браковете могат по хиляди причини да се разрушават, но няма как предварително да се знае.
Има, има, моят например. Дълго преди да се оженим той ми каза, че въпреки, че е малко вероятно, но може един ден да спре да ме обича, да се влюби в друга и т.н. - в живота всичко се случва. В такъв случай ще ми каже и ще си тръгне, защото се ужасява от мисълта да се крие, да лъже, да унижава, да донесе болест...Напълно се съгласих с него, разбрахме се, толкоз - вече 15 години. Освен това, той често споменава и то съвсем сериозно, че едва се оправя с моята ръбата, българска глава, пък камо ли да си нацеди на врата още една.
Etereia, ами ето, човекът съвсем искрено ти е казал, и начинът, по който би постъпил също е по-добрият от това да те лъже и да се крие. По принцип всичкото това е възможно да стане и никой не е застрахован, но пък и не е задължително да се случи.Така че още 5 х 15 години ви пожелавам, а след това колкото вие си ги подредите!
Намерих нещо доста полезно по темата:
Разликата между нормално чувство на ревност и обсесивност.
https://www.retroactivejealousy.com/normal-jealousy-obsessive-jealousy/
Разликата между нормално чувство на ревност и обсесивност.
https://www.retroactivejealousy.com/normal-jealousy-obsessive-jealousy/
Аз не разбирам говоренето и обясненията за бившите пред настоящите. Много мои приятелки го правят, доста неуместно при това. Ритам ги по кокалчетата, те и не вдяват.
Ревността ни прави слаби - истински слаби. Нормално е да ревнуваш, ненормално е да изяждаш себе си и него/нея за това.
Владея себе си и поради тази причина, не позвалявам някой да не се владее.
Ревността ни прави слаби - истински слаби. Нормално е да ревнуваш, ненормално е да изяждаш себе си и него/нея за това.
Владея себе си и поради тази причина, не позвалявам някой да не се владее.
След като все попадах досега на безумни ревнивци - стигнах до извода, че ревнуват комплексираните и несигурните в себе си.
От тогава грам не съм ревнива и не срещам ревнивци повече.
От тогава грам не съм ревнива и не срещам ревнивци повече.
Сегашният ми мъж показа ревност, хем е доста по-харесван и със самочувствие от предишните, които май не им пукаше. Още в началото говорихме доста и успях да прекъсна това в зародиш. Сега е ОК. Но аз съм все пак по-голяма от него, а той е свикнал с поведение на хлапачки.
Аз също ревнувам, въпреки че поводи нямам, но свикнах да премълчавам, особено за моите си паранои. Имам ниско самочувствие като жена от дете, после и от бивши партньори, но сега вече осъзнавам по-реално нещата и не драматизирам, поне не видимо.
Аз също ревнувам, въпреки че поводи нямам, но свикнах да премълчавам, особено за моите си паранои. Имам ниско самочувствие като жена от дете, после и от бивши партньори, но сега вече осъзнавам по-реално нещата и не драматизирам, поне не видимо.
Мисля, че границата между нормалната ревност и болезнената, е много тънка.
В последната си връзка, изпитвах силна ревност, болка и страх, защото приятелят ми доста често говореше за бившата си.
Веднъж бяхме на вчеря и неволно започна да я споменава...Заболя ме. Помолих го да спре да говори за нея. Не се получи. Освен това се срещаха, тайно без да знам и тя му подаряваше писъмца с обръщения, като "мили мой" и т.н. Е, разбрах, говорих с него и накрая си тръгнах с адска болка и яд в душата.
Той ми каза, че това не значело нищо, че ревнувам прекалено и драматизирам, че са останали просто добри приятели.
Освен това, флиртуваше свободно и с други момичета в интернет. Не му казвах нищо, докато в един ден просто ми преля чашата. Мои приятели ми казаха, че поведението му, не е било нито уважително нито нормално.
Пишейки това още ме боли и обвинявам себе си в прекалена ревност.
Любовта е свобода. Който те обича ще го разбереш по делата му....
В последната си връзка, изпитвах силна ревност, болка и страх, защото приятелят ми доста често говореше за бившата си.
Веднъж бяхме на вчеря и неволно започна да я споменава...Заболя ме. Помолих го да спре да говори за нея. Не се получи. Освен това се срещаха, тайно без да знам и тя му подаряваше писъмца с обръщения, като "мили мой" и т.н. Е, разбрах, говорих с него и накрая си тръгнах с адска болка и яд в душата.
Той ми каза, че това не значело нищо, че ревнувам прекалено и драматизирам, че са останали просто добри приятели.
Освен това, флиртуваше свободно и с други момичета в интернет. Не му казвах нищо, докато в един ден просто ми преля чашата. Мои приятели ми казаха, че поведението му, не е било нито уважително нито нормално.
Пишейки това още ме боли и обвинявам себе си в прекалена ревност.
Любовта е свобода. Който те обича ще го разбереш по делата му....
Извинявай, но случаят не е за ревност, а за зарязване!
Това поведение е обидно към теб, няма нищо общо с ревността.
На такъв бих му вдигнала скандал, не защото ревнувам, а защото е неуважително към мен. Ако в началото се държи така, след 5 години какво ще е....?
Доколкото разбирам, си приключила тази връзка. За какво се обвиняваш само не ми е ясно? Че имаш достойнство и държиш да те уважават...?!?!?!
Радвай се, че си се отървала от този. Такива като него не се променят, а стават по-зле с времето.
