Ревност....безсмислено, но и доста силно чувство

  • 6 494
  • 189
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 7 945
Разговорите за бившите с настоящите партньори,  са да кажем.. приемливи, ако и двамата са на тази вълна и нямат против да си споделят нещо важно по въпроса. Започне ли някой обаче, демонстративно да говори на бившата/бившите за настоящата, е сигнал за патология. Ill
Ревността е като паразит на любовта.

# 46
  • Мнения: X
Аnonymiss,
понякога единият от партньорите, говори за бившия/ та, съвсем несъзнателно, заради все още тлеещи чувства.
Темата за бившите,  би трябвало изобщо да не присъства и то твърде често в разговорите с настоящия. Последното говори или за  все още силни и неугаснали чувства или за абсолютна  патология, както написа ти. 👍
Ревността е напълно безполезна в повечето случаи.

Последна редакция: пт, 03 яну 2020, 20:36 от Анонимен

# 47
  • Мнения: 12 473
Аз говоря за бившите си, даже подробно съм разказала защо и заради какво са бивши. Често ги споменавам, когато разйазвам за нещо, което е било по тяхно време. Грам чувства не влагам, само информативно.
В процеса на опознаване е много важно да можеш да определиш дали емоцията/реакцията към нещо е заради новия човек или първосигнално се натискат бутони, напомнящи болката от бившия. И затова си казвам.

# 48
  • Мнения: 29 341
Едно е да разкажеш нещо - случка например, друго е да се прехласваш по бивши. Разликата е силно доловима.
И дори и само първото да е, пак не е нужно да се разказва прекалено или пък да се пита другия за неговите връзки. Дразнещо и ненужно е....

# 49
  • Мнения: 766
Когато има доверие, ревността е нещо малко и безобидно. Може и да си споделяте за минали любови, ако считате за уместно. Като се накърни доверието, идват едни подозрения, едно чувство за самота и неразбраност и т.н. Тъй мисля.
За мен ревността е отблъскваща, щом няма реален повод и е изявена неподходящо.
Би могло да се каже: не ми харесва, че говориш с тоя/тая и се хилите и се прегръщате така (примерно). Щото туй е някакъв повод, нищо че въпросния индивид може да е само познат, приятел, колега и въобще "никакъв". Но,че някой ти харесвал постовете във фейса, отговарял ти и "Любовта" да ти прави фасони за това, не го разбирам.
Лично мен и едното и другото ме нараняват, все едно ми нямат доверие и си мислят, че нямам акъл да вземам правилни решения, или още по-зле - че лъжа.
От своя страна, гледам да не ми личи ревността, подтискам я, премислям я, казвам си: "Ако някой е решил да те изостави, или изневери - ще го направи и насила хубост не става!".

# 50
  • Мнения: 951
Хастар, по принцип си права за фейса и подобни. Но като се има предвид колко време хората прекарват в тези мрежи, те направо си пренасят реалния живот там. И като почнат да си чатат с този или онзи познат(а), да си лайкват снимки, то е безумно дразнещо за ревнивите хора Simple Smile Аз имам доста такива примери сред мойте приятелски семейства.

# 51
  • Мнения: 766
Аз за това казвам, че ревността е много вредна за нервите и за двете страни. Нали я наричаха по книгите "зеленоокото чудовище"Simple Smile Поне от деликатност, пред половинката не трябва да се захласва човек в разговори по нета, защото конфликта е много вероятен, особено ако въпросната половинка е и в лошо настроение.

# 52
  • Мнения: X
    За да ревнува човек, вероятно има причина, ако обаче партньорът не дава поводи и причини, вече не е добре. Преживяла съм го. Всичко, което правех, буквално беше повод за ревност и скандали от негова страна, дори моите приятелки  и семейство, включително и успехите ми на работното място. Това не се издържа.
    От друга страна всеки ревнивец ще си измисли причина, буквално от всичко - едно закарване на колега/колежка до тях, би предизвикало  страх, безспокойство и съмнения, което отново не е добре и говори за страх, несигурност и проблеми в самия ревнуващ.
    Границата е тънка, пак го казвам. Понякога ревността се явява като обсесия, натрапливости и си е диагозна, почти като Обсесивно Компулсивното Разстройство. Четох за една жена, която ревнувала от бившата съпруга на мъжа си, ( той по някакъв начин не й давал поводи), дразнела се и изпитвала омраза към децата му и от тях ревнувала и в мислите ѝ нон стоп се вихрели филми, че не е обичана истински, че той все още обича бившата си съпруга и т.н. Трудно си вършела работата и ежедневните задачи.
    Четох за нея в някакъв психологически форум. Психиатър я посъветва да се свърже със специалист. Все пак, беше осъзнала, че това е сериозен проблем.
    Историите могат да бъдат много и различни.

    Последна редакция: ср, 08 яну 2020, 15:48 от Анонимен

    # 53
    • Мнения: 17 407
    Мъжа ми не го ревнувам. Общува с много жени...


    Единственото, което искам да знам е къде е и с кого е, но това не е от ревност.
    А от кскво е? Може би, за да му се притечеш на помощ, ако се окаже нещо застрашен.
    Разбирам, че има хора, които нямат нито ден спокойствие, поради туй, че може да им изневерят, или пък щото много връзки се разпадали заради изневяра. Що не си стоят обаче сами, че така е най-сигурно, не разбирам.

    # 54
    • Мнения: 29 341
    Мъжа ми не го ревнувам. Общува с много жени...


    Единственото, което искам да знам е къде е и с кого е, но това не е от ревност.
    А от кскво е? Може би, за да му се притечеш на помощ, ако се окаже нещо застрашен.

    Защо да не е точно заради това?
    Аз също държа да знам къде е мъжът ми. Не го ревнувам. Трябва да знаем кой къде е в нашето семейство, защото сме загрижени един за друг.

    # 55
    • Мнения: 1 376
    Всеки може да изневери когато иска. Аз самата съм го правила, знам колко е лесно. Ама да тръгна да следя и да си тровя живота... То рано или късно ще излезе наяве. Даже на изневеряващите им е по-гадно, мисля, не е лесно да водиш двойнствен личен живот.

    # 56
    • Мнения: 17 407
    Ми знам, ама без да държа и да искам.
    Струва ми се, че не успяваш да усетиш разликите.
    Обаче много ми допада това - а, не ревнувам бе, загрижен/а съм Simple Smile

    # 57
    • Мнения: 3 186
    Всеки може да изневери когато иска. Аз самата съм го правила, знам колко е лесно. Ама да тръгна да следя и да си тровя живота... То рано или късно ще излезе наяве. Даже на изневеряващите им е по-гадно, мисля, не е лесно да водиш двойнствен личен живот.
    А, добро утро!
    Ужасно лесно е. Имаш да откраднеш половин един час от деня само.
    Един познат си изневеряваше вечер късничко. Спешно му се обаждат за работа и така... Жената доволна - мъжът й много търсен по работа.

    # 58
    • Мнения: 5 267
    говоря за ревност в границите на нормалното не болната ревност. ... въобще не искам по какъвто и да е повод да се споменава за други жени в живота му преди мен
    Чакай сега, имаш предвид, че това е нормална ревност ли? Не съм спец по психология, но с просто око бих ти казала, че това не е ок. Оправданата ревност е при истинска заплаха за връзката ти - флиртове в твое присъствие, регистрации в сайтове, срещи с други жени.. Това е чувство, което не е задължително да покажеш; даже може с усмивка да преодолееш себе си и пошегуваш с цялата ситуация. Което не означава, че не е логично породена или че няма причина. А съвсем друго е какво точно би предприела заради конкретни действия на партньора.

    Другото, което ти пишеш - винаги ревнива и ревнива от миналото на сегашния приятел - не е конкретна заплаха, а според мен има общо с теб като човек (дали си егоман, нарцис..) и с твоето детство (дали е имало моменти, в които си се чувствала напусната от родителите, предадена от семейството, ненужна или с по-малко стойност от други). Ще се справиш с този вид ревност, когато решиш този проблем, приятелят ти едва ли може да помогне особено.

    # 59
    • Мнения: 29 341
    Ми знам, ама без да държа и да искам.
    Струва ми се, че не успяваш да усетиш разликите.
    Обаче много ми допада това - а, не ревнувам бе, загрижен/а съм Simple Smile

    Хем знаеш, пък не искаш....?!? Странна работа....

    Да, има хора, които ги е грижа за семействата им. Без да се ревнуват. Ама за теб явно няма разлика....

    Общи условия

    Активация на акаунт