Здравейте, темата ми е свързана с ревността една винаги актуална тема, според мен, където няма чувства само там няма ревност, говоря за ревност в границите на нормалното не болната ревност. Винаги съм знаела че съм ревнива, всеки сам си се познава най-добре, забелязвам как супер много се дразня от миналото на приятеля ми имал е дълга връзка всичко е приключено и то доста време преди да се запознаем, не ми дава поводи да се съмнявам,знам че е глупаво и не зряло от моя страна,но въобще не искам по какъвто и да е повод да се споменава за други жени в живота му преди мен ,ядосвам се,усещам как ревнувам и това не ми харесва ,а забелязвам че той е по склонен да говорим за моето минало, това не е тема която се засяга всеки ден разбира се, просто от дума на дума и понякога се засяга някаква тема за миналото ни. Интересно ми е да видя различните гледни точки по темата и някой ако има личен такъв опит може да сподели 
, но гарантирам, че почти всички от мъжете, с които съм била, най-малкото ще ми повдигнат въпроса. 
