Ревността си е жива болест - или са психопати, дето искат да те обсебят напълно и контролират, или са комплексари, дето си мислят, че всеки друг е повече от тях.
- Публикувана: 2 ян. 2020, 12:59 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2020, 12:52 ч.
Ревност....безсмислено, но и доста силно чувство
Къде сте скорпиончета? Щом се говори за ревността.. 🦂
За съжаление с годините аз развивам тази така да кажем - болест. Случи се да започне да градира след неочаквано предателство, поредно такова. Получих нещо като травма. Често сънувах това момиче с бившия ми приятел, мислите за нея ме обсебваха, изпитвах дори злоба понякога. Нещо, което за мен наистина беше непонятно до тогава. Щом видех къдраво момиче откачах, сърцето ми прескачаше. Освен това започнах да се съмнявам в себе си, самочувствието ми беше подложено на изпитание... Просто.. много ме нараниха. И от тогава изгубих и последната капчица доверие към абсолютно всички и всичко в този свят. Съмнявам се за щяло и нещяло, и истината е, че това тормози най - вече мен. Осъзнавам го, и мисля, че съм в процес на изцеляване. Лично за мен това бе необходим урок. Преди него вярвах в доброто в хората, и бях недопустимо наивна. Само, че защо трябваше да ме блъсне точно в другата крайност 🤔
Иначе, винаги съм си била леко ревнива. Понякога ревнувам дори по - близките си приятелки. Но, естествено без да го показвам. А, нито имам комплекс за малоценност, нито искам да контролирам хората. Просто знам какво давам в едни отношения, и държа да получавам същото. А, когато се усъмня, че не са толкова лоялни с мен, обикновено се оказвам права. За съжаление. И това много ме наранява. Ревността в такива случаи е нещо като инстинкт за самосъхранение и вид индикатор за приближаваща опасност. В 99% от случаите, когато съм усещала, че има нещо гнило, то е било така.
За съжаление с годините аз развивам тази така да кажем - болест. Случи се да започне да градира след неочаквано предателство, поредно такова. Получих нещо като травма. Често сънувах това момиче с бившия ми приятел, мислите за нея ме обсебваха, изпитвах дори злоба понякога. Нещо, което за мен наистина беше непонятно до тогава. Щом видех къдраво момиче откачах, сърцето ми прескачаше. Освен това започнах да се съмнявам в себе си, самочувствието ми беше подложено на изпитание... Просто.. много ме нараниха. И от тогава изгубих и последната капчица доверие към абсолютно всички и всичко в този свят. Съмнявам се за щяло и нещяло, и истината е, че това тормози най - вече мен. Осъзнавам го, и мисля, че съм в процес на изцеляване. Лично за мен това бе необходим урок. Преди него вярвах в доброто в хората, и бях недопустимо наивна. Само, че защо трябваше да ме блъсне точно в другата крайност 🤔
Иначе, винаги съм си била леко ревнива. Понякога ревнувам дори по - близките си приятелки. Но, естествено без да го показвам. А, нито имам комплекс за малоценност, нито искам да контролирам хората. Просто знам какво давам в едни отношения, и държа да получавам същото. А, когато се усъмня, че не са толкова лоялни с мен, обикновено се оказвам права. За съжаление. И това много ме наранява. Ревността в такива случаи е нещо като инстинкт за самосъхранение и вид индикатор за приближаваща опасност. В 99% от случаите, когато съм усещала, че има нещо гнило, то е било така.
И аз се включвам в темата за да чуя други гледни точки! Ще се посмеете какво ме дразни, но ....
Ревнива съм, но спазвам граници, никога не съм нарушавала свободата на половинката си. Не звъня, не питам къде е и с кого е, не мрънкам, когато излиза, а той излиза много често с приятели, не питам кога ще се прибере.
В началото на връзката ни съм виждала неща, които са ме карали да се съмнявам, може би от там нещо все ме човърка ( да всъщност съм нарушавала личното му пространство, като от любопитство съм надничала в отворения фейсбук на компютъра, не се гордея с това). От тогава дали от страх или просто го преживях, не ровя, не поглеждам, не се и опитвам, а и когато кажа нещо дори на майтап той винаги е в отбранителна позиция. Знам колко са отвратителни социалните мрежи, как човек не трябва да се влияе от тях, но това което адски ме дразни в момента е, че знам от него, че негова колежка го харесва. Слага му сърца под снимките това го виждат общите ни приятели, колегите му. Как това момиче се чувства ок да го прави, аз не бих си го позволила. Може би ви звучи смешно, аз адски се дразня. Не мога нищо да кажа, имам чувството, че ще се изложа, ако повдигна темата, а и знам как ще реагира и накрая аз ще изляза виновна
Ревнива съм, но спазвам граници, никога не съм нарушавала свободата на половинката си. Не звъня, не питам къде е и с кого е, не мрънкам, когато излиза, а той излиза много често с приятели, не питам кога ще се прибере.
В началото на връзката ни съм виждала неща, които са ме карали да се съмнявам, може би от там нещо все ме човърка ( да всъщност съм нарушавала личното му пространство, като от любопитство съм надничала в отворения фейсбук на компютъра, не се гордея с това). От тогава дали от страх или просто го преживях, не ровя, не поглеждам, не се и опитвам, а и когато кажа нещо дори на майтап той винаги е в отбранителна позиция. Знам колко са отвратителни социалните мрежи, как човек не трябва да се влияе от тях, но това което адски ме дразни в момента е, че знам от него, че негова колежка го харесва. Слага му сърца под снимките това го виждат общите ни приятели, колегите му. Как това момиче се чувства ок да го прави, аз не бих си го позволила. Може би ви звучи смешно, аз адски се дразня. Не мога нищо да кажа, имам чувството, че ще се изложа, ако повдигна темата, а и знам как ще реагира и накрая аз ще изляза виновна
И аз се включвам в темата за да чуя други гледни точки! Ще се посмеете какво ме дразни, но ....
Ревнива съм, но спазвам граници, никога не съм нарушавала свободата на половинката си. Не звъня, не питам къде е и с кого е, не мрънкам, когато излиза, а той излиза много често с приятели, не питам кога ще се прибере.
В началото на връзката ни съм виждала неща, които са ме карали да се съмнявам, може би от там нещо все ме човърка ( да всъщност съм нарушавала личното му пространство, като от любопитство съм надничала в отворения фейсбук на компютъра, не се гордея с това). От тогава дали от страх или просто го преживях, не ровя, не поглеждам, не се и опитвам, а и когато кажа нещо дори на майтап той винаги е в отбранителна позиция. Знам колко са отвратителни социалните мрежи, как човек не трябва да се влияе от тях, но това което адски ме дразни в момента е, че знам от него, че негова колежка го харесва. Слага му сърца под снимките това го виждат общите ни приятели, колегите му. Как това момиче се чувства ок да го прави, аз не бих си го позволила. Може би ви звучи смешно, аз адски се дразня. Не мога нищо да кажа, имам чувството, че ще се изложа, ако повдигна темата, а и знам как ще реагира и накрая аз ще изляза виновна
Ревнива съм, но спазвам граници, никога не съм нарушавала свободата на половинката си. Не звъня, не питам къде е и с кого е, не мрънкам, когато излиза, а той излиза много често с приятели, не питам кога ще се прибере.
В началото на връзката ни съм виждала неща, които са ме карали да се съмнявам, може би от там нещо все ме човърка ( да всъщност съм нарушавала личното му пространство, като от любопитство съм надничала в отворения фейсбук на компютъра, не се гордея с това). От тогава дали от страх или просто го преживях, не ровя, не поглеждам, не се и опитвам, а и когато кажа нещо дори на майтап той винаги е в отбранителна позиция. Знам колко са отвратителни социалните мрежи, как човек не трябва да се влияе от тях, но това което адски ме дразни в момента е, че знам от него, че негова колежка го харесва. Слага му сърца под снимките това го виждат общите ни приятели, колегите му. Как това момиче се чувства ок да го прави, аз не бих си го позволила. Може би ви звучи смешно, аз адски се дразня. Не мога нищо да кажа, имам чувството, че ще се изложа, ако повдигна темата, а и знам как ще реагира и накрая аз ще изляза виновна
Точно заради това се дразня, без да дадеш повод на някого, едва ли сам ще си позволи... Светна ме, ей така от един майтап за колеги и колежки, уж безобидно.... Тъпото е, че аз не знам какво да направя, веднага ще ми вдигне скандал, че мрънкам за глупости.
Още по - тъпо обаче беше, когато една от приятелките ми е забелязала и ме пита кое е това момиче, е стана ми супер неприятно.
Още по - тъпо обаче беше, когато една от приятелките ми е забелязала и ме пита кое е това момиче, е стана ми супер неприятно.
Знам колко са отвратителни социалните мрежи, как човек не трябва да се влияе от тях, но това което адски ме дразни в момента е, че знам от него, че негова колежка го харесва. Слага му сърца под снимките това го виждат общите ни приятели, колегите му. Как това момиче се чувства ок да го прави, аз не бих си го позволила. Може би ви звучи смешно, аз адски се дразня. Не мога нищо да кажа, имам чувството, че ще се изложа, ако повдигна темата, а и знам как ще реагира и накрая аз ще изляза виновна
Обърни го на майтап! Не се впрягай!
Това, че някаква харесва мъжа ти, не е ваш проблем, а нейн.
Здравей,
важно е как той се отнася с теб, а че някаква си там колежка му праща сърчица във фейса, ама изобщо да не ти пука! Усмихвай се, не се дразни.
И да, комуникацията във връзката е много важна. Тук, външните фактори, могат да бъдат само повод, но не и истинската причина, ако в отношенията има проблем.
важно е как той се отнася с теб, а че някаква си там колежка му праща сърчица във фейса, ама изобщо да не ти пука! Усмихвай се, не се дразни.
И да, комуникацията във връзката е много важна. Тук, външните фактори, могат да бъдат само повод, но не и истинската причина, ако в отношенията има проблем.
Здравей,
важно е как той се отнася с теб,
важно е как той се отнася с теб,
Скрит текст:
а че някаква си там колежка му праща сърчица във фейса, ама изобщо да не ти пука! Усмихвай се, не се дразни.
И да, комуникацията във връзката е много важна. Тук, външните фактори, могат да бъдат само повод, но не и истинската причина, ако в отношенията има проблем.
И да, комуникацията във връзката е много важна. Тук, външните фактори, могат да бъдат само повод, но не и истинската причина, ако в отношенията има проблем.
1.не само не сиктирдосва колежката, ами и сам й се хвали, че някакви си пада по него...
2.при иницииран разговор по темата, не внася успокоение, а минава в защитна позиция.Което е типична мъжка реакция в стил "Нападението е най-добрата защита!"...
3.споменаването на авторката, че и в миналото е виждала у/от него неща, които са провокирали ревността й...
Здравей,
важно е как той се отнася с теб,
важно е как той се отнася с теб,
Скрит текст:
а че някаква си там колежка му праща сърчица във фейса, ама изобщо да не ти пука! Усмихвай се, не се дразни.
И да, комуникацията във връзката е много важна. Тук, външните фактори, могат да бъдат само повод, но не и истинската причина, ако в отношенията има проблем.
И да, комуникацията във връзката е много важна. Тук, външните фактори, могат да бъдат само повод, но не и истинската причина, ако в отношенията има проблем.
1.не само не сиктирдосва колежката, ами и сам й се хвали, че някакви си пада по него...
2.при иницииран разговор по темата, не внася успокоение, а минава в защитна позиция.Което е типична мъжка реакция в стил "Нападението е най-добрата защита!"...
3.споменаването на авторката, че и в миналото е виждала у/от него неща, които са провокирали ревността й...
Ами нека, авторкота да сподели, кои са тези неща в поведението на партньора й, които провокират ревност и страх, за да бъдем горе - долу обективни.