Съжалявам,че пускам едно след друго,но пиша от тел и гледам да не изтрия романа,че да не пиша наново. Та основно исках да споделя следното, когато ми прекипя и реших преди 4 години,че вече няма да търпя изведох голямото си дете и говорих мн.говорих с него като с възрастен,че ще се наложи да се разделим,че това не значи,че баща му няма да го обича,че ще се наложи да посвием перки,но ще се справим. За разлика от него аз не си позволявам да настройвам деца и да обяснявам като него то заради майка ти... Детето го прие мн.добре чак ме учуди. Прибрахме се и аз седнах и казах,че съм решила,но бих го помолила за малко време да си организирам живота извън неговия дом. Той реагира зловещо просташки пред детето пак нападайки словестно мен,ето майка ти,тя лошата и прочее. Тогава детето се разрева и каза не ме интересува какво ще правите искам си семейството,не искам да се развеждате иначе ще се самоубия. Ей заради това до сега търпя.
- Публикувана: 3 ян. 2020, 22:56 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2020, 21:45 ч.
Рожден ден и свекърва - трябва ми страничен поглед
Въобще не си опърничава както си мислиш и ти се иска. Направо си като програмиран, облъчен роб. Замисли се какъв пример даваш на дъщеря си, сериозно. Винаги има избор и той е повече от един. Ти си знаеш какъв да е той. 
Замислям се, често и отдавна и въпреки това с дете в як пубертет и едно в начален ужасно се страхувам да не ги изпусна като личности при такава крачка, виж последният пост за голямото, въпреки че той е в течение сега с всичко и сега каза прави каквото прецениш, но се страхувам,че ще ме обвинят за проваления им живот, за стсипаното им семейство
Кой ще те обвини? Освен мъжа ти и майка му не виждам кой друг може да те обвини за каквото и да е. А и какво ти дреме? Децата те обичат. Ти до кога ще го търпиш този нещастен живот? Много потребителки вече ти написаха да не даваш лош пример на децата си и най-вече на момичето. Вече си в собствено жилище. Поуспокой малко страстите и след това изритай жалкото подобие на мъж да си ходи при маминка. Ама преди това гледай да си стъпиш на крака, не да продължаваш да му плащаш неговите сметки от твоите пари, а да ги смятате за “общи”.
Когато децата са в спокойна атмосфера с времето нещата се успокояват. Не че не е трудно, но поне има шанс за спокоен живот и виждаш как усилията и търпението ти си струват. Струват ли си те сега? Не знам. Ти трябва да си отговориш. Какво ще спечелиш и какво ще загубиш? На децата и сега не им е лесно да търпят такива отношения.
На този мъж нищо не му дължиш, каквото си могла, дала си му всичко.
Върви на скапания рожден ден и от следващия ден започни нов живот. Не му плащай телефона, като го спрат му кажи, че на 40 год, ако не знае къде се плаща, сега е момента. Не го пери, не го храни и излизай, вдишвай, живей!
Покажи му, че ако не му харесва, може да си ходи. И му обещай, че за първи път няма да правиш драми от факта.
Върви на скапания рожден ден и от следващия ден започни нов живот. Не му плащай телефона, като го спрат му кажи, че на 40 год, ако не знае къде се плаща, сега е момента. Не го пери, не го храни и излизай, вдишвай, живей!
Покажи му, че ако не му харесва, може да си ходи. И му обещай, че за първи път няма да правиш драми от факта.
Децата се страхувам да не ме обвинят. Той и с тях няма ангажираност никаква и не е имал. Не излиза с нас, сам с тях пф сигурно броени пъти на едната ми ръка за 15 г.но те си го търсят и обичат. И за тях е все уморен и все не ме занимавай сега, по-тихо спи ми се....
Защо толкова се страхуваш? Не разбирам. Преди няколко поста каза, че тинейджъра те е разбрал и подкрепил. После каза, че щял да се самоубива ( спокойно, няма да се самоубие, заради това че родителите му не се обичат вече и се развеждат). Ама и за момичето нищо не каза. Няколко пъти тук те питаха какви са ви отношенията майка-дъщеря ти пак нищо не казваш. Ако желаеш отговори и на тези въпроси.
Ти се страхуваш да не би да изберат да са при таткото ли? Силно се съмнявам. Или и дори така да е - бързо ще дойдат обратно при теб.
И да те обвинят първоначално, ще го изтърпиш. Ще говориш с тях. Като им показваш любов, все в един момент ще се успокоят. Мислиш ли, че сега не те обвиняват, че се налага да търпят тази обстановка вкъщи? Мъжът ти постоянно те изкарва пред тях като скандалджийка, бабата също. Кое ще е по-различно - освен, че ти ще си по-спокойна и уверена като не ти е в къщата този мъж и бабата няма да се налага да виждаш? И децата по-ясно ще видят разликата между теб и тях.
Децата се страхувам да не ме обвинят. Той и с тях няма ангажираност никаква и не е имал. Не излиза с нас, сам с тях пф сигурно броени пъти на едната ми ръка за 15 г.но те си го търсят и обичат. И за тях е все уморен и все не ме занимавай сега, по-тихо спи ми се....
Защо толкова се страхуваш? Не разбирам. Преди няколко поста каза, че тинейджъра те е разбрал и подкрепил. После каза, че щял да се самоубива ( спокойно, няма да се самоубие, заради това че родителите му не се обичат вече и се развеждат). Ама и за момичето нищо не каза. Няколко пъти тук те питаха какви са ви отношенията майка-дъщеря ти пак нищо не казваш. Ако желаеш отговори и на тези въпроси.
Ти се страхуваш да не би да изберат да са при таткото ли? Силно се съмнявам. Или и дори така да е - бързо ще дойдат обратно при теб.
С дъщеря ми сме близки, непрекъсната и показвам,че я обичам,казвам,гушкам,но тя не споделя. Все още не мога да стигна до нея заобиколно,а не смея да питам някои неща директно,да не се изтълкуват погрешно. В смисъл споделя ежедневието, не споделя за ситуацията у дома,нейните чувства. Страхувам се че няма да се справя сама. Сега все пак ако нещо стане има кой да е при тях чисто физически. Не знам защо толкова се страхувам
Не искай тя да сподели, сподели ти първо своите чувства. Като жена, като на приятел. Покажи си огорчението, после гледай.
Флей, много мъчно ми стана за тебе, съжалявам, че съм толкова далеч иначе чисто физически бих ти помогнала с каквото мога.
Ти наистина си като един зомбиран роб, тези хора са те смачкали дотам да се чудиш дали напълно нормалната ти реакция на откровени простащини не е неадекватна. Неадекватни простаци са те, включително и мъжа ти, който е и емоционален насилник. Ти си жертва подложена на емоционален тормоз и насилие. Направо ми се обръща стомаха като те чета.
Помисли дали финансово можеш да се справиш и има ли кой да ти помага при нужда. Не прочетох на родителите си дали можеш да разчиташ, дано те поне да са хора, че моите например не са. Ако изкарваш достатъчно пари за вас тримата (като се разделите с мъжа ти, един огромен разход ще отпадне) живота ти полека-лека ще се подреди. Не говоря наизуст, от опит го казвам, живота след една връзка като твоята в момента е песен.
Ти наистина си като един зомбиран роб, тези хора са те смачкали дотам да се чудиш дали напълно нормалната ти реакция на откровени простащини не е неадекватна. Неадекватни простаци са те, включително и мъжа ти, който е и емоционален насилник. Ти си жертва подложена на емоционален тормоз и насилие. Направо ми се обръща стомаха като те чета.
Помисли дали финансово можеш да се справиш и има ли кой да ти помага при нужда. Не прочетох на родителите си дали можеш да разчиташ, дано те поне да са хора, че моите например не са. Ако изкарваш достатъчно пари за вас тримата (като се разделите с мъжа ти, един огромен разход ще отпадне) живота ти полека-лека ще се подреди. Не говоря наизуст, от опит го казвам, живота след една връзка като твоята в момента е песен.
Гушкаш я и казваш - много съм тъжна, обидена съм, татко ти не се държи добре с мен, може би и аз с него. Ти как смяташ....
Детето под капак не може да държиш, достатъчно е голяма. Вижда и разбира.
Обясни за РД, говори за твоите приятели, за нейните, за някой зевзек от работата...
Детето под капак не може да държиш, достатъчно е голяма. Вижда и разбира.
Обясни за РД, говори за твоите приятели, за нейните, за някой зевзек от работата...
Babri не изкарвам достатъчно за нас тримата, но да кажем с издръжката ще се справяме прилично. Не знам дали няма обаче там да ми върти номера. На родители не мога да разчитам, пенсионери,възрастни и болни. Майка ми е почти неподвижна с мн.тежка диагноза. Помагат хората когато могат и никак не е малко, но не мога да им висна на врата.Едно е когато са преценили те, едно е да искам. Ако не бяха те сега нямаше да съм си у дома!! Накрая ме подкрепиха,че тр.да се омета от там и каквото имаха ми дадоха да си направя ремонта. Мъжът ми е вложил адски мн.труд не мога да го отрека,къртовски беше изрихме всичко до основи,но финансово е участвал с да речем по груби сметки с 1500 завишено. Аз работих наравно с него обаче. Още тогава ми каза,че не знае ще дойде ли с нас,но заради децата ще направи ремонта,мн.добре ме познава и знаеше какво се случва и защо бързам да се изнеса. Въпреки това родителите ми още ми пропагандират да търпя ако може да е мирно да си отгледаме децата, че сама ще закъсам.
А според теб какво ще стане ако успееш да укротиш емоционалността си и го предизвикаш той да те напусне?
Да излизаш често с колеги и приятели / в разумни часове/, да му откажеш достъп и контрол до пощата и фейсбука ти. Да сложиш парола на лаптопа си. С две думи да покажеш, че заграждаш лично пространство. Извади един тефтер и почни като бакалин да пишеш разходите и да му искаш да поеме половината. Ок за гориво ако те вози ще му даваш пари, за колата разходи - ще делите /тя е семейна собственост/. Просто не трябва да се поддаваш на манипулациите - трябва да останеш спокойна и независимо от обидите и манипулациите да не реагираш бурно. Щом те обижда - излизаш от стаята. Като недоволства леко подхвърляй идеята да си ходи в старото ви жилище при мама. Полека лека идеята ще му влезе в главата. Така или иначе и преди и сега ти се грижиш за домакинството и децата, просто него го избутай в периферията съвсем. Не говори за развод, не говори за проблеми. Само действай докато той поеме инициативата и си тръгне. Така това, което те притеснява - вината, че си инициатор за разпадането на брака пред децата ще стане негова.
Също така трябва да разбереш и да приемеш емоционалността си. То лесно звучи, но трудно става. Да я приемеш като твоя черта/характеристика и да се научиш да я използваш, а не тя да вилнее. Да си емоционален е прекрасно, но и болезнено.
Да излизаш често с колеги и приятели / в разумни часове/, да му откажеш достъп и контрол до пощата и фейсбука ти. Да сложиш парола на лаптопа си. С две думи да покажеш, че заграждаш лично пространство. Извади един тефтер и почни като бакалин да пишеш разходите и да му искаш да поеме половината. Ок за гориво ако те вози ще му даваш пари, за колата разходи - ще делите /тя е семейна собственост/. Просто не трябва да се поддаваш на манипулациите - трябва да останеш спокойна и независимо от обидите и манипулациите да не реагираш бурно. Щом те обижда - излизаш от стаята. Като недоволства леко подхвърляй идеята да си ходи в старото ви жилище при мама. Полека лека идеята ще му влезе в главата. Така или иначе и преди и сега ти се грижиш за домакинството и децата, просто него го избутай в периферията съвсем. Не говори за развод, не говори за проблеми. Само действай докато той поеме инициативата и си тръгне. Така това, което те притеснява - вината, че си инициатор за разпадането на брака пред децата ще стане негова.
Също така трябва да разбереш и да приемеш емоционалността си. То лесно звучи, но трудно става. Да я приемеш като твоя черта/характеристика и да се научиш да я използваш, а не тя да вилнее. Да си емоционален е прекрасно, но и болезнено.