Не говоря с баба ми, по бащина линия. С нея само нерви съм събирала. Живее си в някакъв друг свят, все тя всичко знае, все тя е правата. Изкарвала ме е виновна за неща, за които нямам никаква вина, тряскала ми е врати, подминавала ме е на улицата.. И аз от скоро реших, че достатъчно компромиси съм правила цял живот, понеже нали ми е баба. От скоро не й говоря въобще. Изобщо не ми липсва.
- Публикувана: 10 май 2021, 15:03 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2021, 23:35 ч.
Лоши отношения с роднини
Мисля, че почти с никого не поддържам контакти. С баща ми не си говоря от 5 години вече, както и със семейството по негова линия от доста повече години. По майчина линия също не сме си близки, с майка ми говорим от дъжд на вятър и то ако трябва да се направи нещо. С баба ми контактувам най-много, но на моменти и с нея ми тежи общуването, защото постоянно мрънка и се оплаква и невинаги имам търпението и психическата сила, за да удържа на това. Мислих, че с едната ми леля се разбираме, но наскоро осъзнах, че ме ползват за гледачка на баба ми и се отдръпнах и от нея, за да не се опитва да ме манипулира да върша нейните задължения към майка си. Другата леля е алкохоличка, говорила ми е гадости докато е пияна и изпитвам смесени чувства към нея - хем жал, хем гняв, че се е докарала дотам.
Не се побира в представите ми да се откажа от роднина. Иначе избягвам доста, виждам някои само по поводи и да, слушам им глупостите. Но това е родът... Не искам и да си помисля да се отрека от тях.
Те се увеличават, беше леля ми, сега и снаха ми..., свекърва ми... Но ако прекратя отношения с тях, ще нараня хора, които много обичам - баща ми, брат ми, мъжът ми.
Те се увеличават, беше леля ми, сега и снаха ми..., свекърва ми... Но ако прекратя отношения с тях, ще нараня хора, които много обичам - баща ми, брат ми, мъжът ми.
С чичо ми не си говорим от 18 години.
Защото той искаше аз да се откажа от имотите на баща ми и да остане всичко за него.
Причината-аз живея далече на 500км и имам достатъчно от майка си.Не се отказах ,баща ми прехвърли всичко на мен преди да се ожени втори път и от тогава чичо ми не желае нито да ни види,нито да ни чуе.И по-добре така,отколкото да ми трови нерви.
Защото той искаше аз да се откажа от имотите на баща ми и да остане всичко за него.
Причината-аз живея далече на 500км и имам достатъчно от майка си.Не се отказах ,баща ми прехвърли всичко на мен преди да се ожени втори път и от тогава чичо ми не желае нито да ни види,нито да ни чуе.И по-добре така,отколкото да ми трови нерви.
С близки роднини нямам проблеми, но от семейството на брата на баща ми съм много разочарована. Уж бяхме близки, а откакто съм родила едно Честито не са ми казали, нищо, все едно детето не съществува... Може би и аз малко преигравам като нова майка, но все пак ми е обидно, уж близки бяхме.
От страната на съпруга ми също, жената на негов чичо (извинявам се, не ги разбирам роднинските титли) също уж близки, и пак откакто се роди детето тя ме изтри от всички канали за комуникация, докато бебето беше в болница тя звъни уж за помощ, но само на съпруга ми, аз все едно не съществувам. И тя едно честито не ми каза. Съпругът ми и той изумен от поведението й, но му казах да не се рови и пита защо така, тяхна си работа. Но ако се видим някъде на семейна сбирка го предупредих, че не мога да обещая да се държа дори престорено любезно с нея. Щом ще сме си никакви, ок, нямам проблем, но ще сме си наистина никакви.
От страната на съпруга ми също, жената на негов чичо (извинявам се, не ги разбирам роднинските титли) също уж близки, и пак откакто се роди детето тя ме изтри от всички канали за комуникация, докато бебето беше в болница тя звъни уж за помощ, но само на съпруга ми, аз все едно не съществувам. И тя едно честито не ми каза. Съпругът ми и той изумен от поведението й, но му казах да не се рови и пита защо така, тяхна си работа. Но ако се видим някъде на семейна сбирка го предупредих, че не мога да обещая да се държа дори престорено любезно с нея. Щом ще сме си никакви, ок, нямам проблем, но ще сме си наистина никакви.
Аз съм на път да прекратя комуникация с родителите си. Държат се отвратително, грубо, лицемерно и безпардонно с мен и семейството ми. Държат се ужасно с детето ми. Рядко го виждат, а когато се видим, почти не го отразяват, камо ли да му се зарадват и да му обърнат някакво внимание. Последният хит беше на този Великден, когато решихме да им отидем на гости, защото не бяхме ходили на празник при тях от години. Държаха се ужасно неуважително, все едно сме нежелани и излишни. 1000 пъти съжалих, че сме отишли при тях. Започнаха да го играят обидени, защото сме имали големи претенции и започнаха заплахи от тях, което преля чашата и си тръгнахме. Мисля, че с това всичко свърши. За протокола - сестра ми не говори с тях от няколко години. По никакъв повод.
Някой беше написал, че най-често близките се карат заради имоти, но аз съм от тези, които се засягат точно заради отношение към децата. Така бяхме на Коледа като се скарахме с майка ми и брат ми. Седят настрани, детето отива да им покаже някаква количка, те не си отлепят очите от телевизора да го погледнат даже. Върху мен какво ли не съм изтърпяла през тоя живот, обаче като видя неправда спрямо детето ми, ставам звяр. Отписвам хора не, ами... Дано успея да му спестя поне на него негативни емоции.
Да не ти честити стринката на мъжа ти бебе е същото като баба да не обърне внимание на внуче 
Чуждите деца честно казано много не ме вълнуват. Приеми, че има и други такива хора.
Чуждите деца честно казано много не ме вълнуват. Приеми, че има и други такива хора.
В затворите е пълно с нечии роднини, та хората са добри и лоши независимо от кръвната връзка. И аз не си говоря с много близки роднини, защото винаги се опитваха да ме злепоставят, омаловажат труда ми и злобееха толкова открито, че от космоса се виждаше злобата им. Един ден просто им казах, какво мисля и те почнаха да се оправдават. Заболя ги повече от това, че съм ги изтрила от фейсбук отколкото от това, което съм им казала!
Да не ти честити стринката на мъжа ти бебе е същото като баба да не обърне внимание на внуче
Чуждите деца честно казано много не ме вълнуват. Приеми, че има и други такива хора.
Чуждите деца честно казано много не ме вълнуват. Приеми, че има и други такива хора.
И все пак, колкото и да звучат като далечни роднини, допреди да забременее сме били доста близки и с двете страни, описани от мен. Може би оттам ми идва обидата, че си бяхме близки, не просто стринки на леленчовци.
И да, обидно е близък не само да не ти честити, ами и да се прави че няма бебе.
С тези далечните роднини с които не съм била близка хич нямам проблем, макар и те да не са реагирали. За тях напълно нормално ми се струва.