Има. Имало е време, в което това ме е тормозило много, може би още ме тормози. Насила, обаче, нещата няма как да станат. Понякога човек просто трябва да се съхрани.
- Публикувана: 10 май 2021, 15:03 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2021, 23:35 ч.
Лоши отношения с роднини
А какво кара другата страна да не търси контакт и взаимност? Не искам да вярвам, че някой изведнъж намразва най-близките си и има сърце да ги изключи от живота си.
Не поддържам никакви контакти със сестра ми. Тя е най-голямата от три деца (имам и по-голям брат). Още от малки се държи ужасно само и единствено с мен. И до днес не знам каква точно е причината. По семейни събирания рядко се засичаме. Или тя не идва, или просто се прави, че не съществувам и това е.
Има. Имало е време, в което това ме е тормозило много, може би още ме тормози. Насила, обаче, нещата няма как да станат. Понякога човек просто трябва да се съхрани.
Дали поводите ще са имоти, дали завист, няма особено значение. Мисля, че по-важното е, да не се губи излишно време и енергия в такива отношения. Има хора, отровни, не можем да ги променим.
Има. Имало е време, в което това ме е тормозило много, може би още ме тормози. Насила, обаче, нещата няма как да станат. Понякога човек просто трябва да се съхрани.
Деца и родители може ли да се намразят заради имот до степен да не си говорят? Не вярвам, сигурно рушенето на отношенията е започнало много преди това, а имотите са някакъв катализатор. Всъщност при едни нормални отношения не би се стигнало до спор за имот.
Те не се намразват заради имот и имане. Намразват се заради всичко, което си казват покрай имота си. Намразват се заради болката, която си причиняват. Дори и да се окаже, че този имот никой не иска да стопанисва и обслужва, остават тежките думи, които са си казали и постъпките, с които са се наказали.
Знаете ли...чета коментарите и тайничко завиждам на хората,които не си говорят с някого и не са близки.
Аз се опитвам да бъда близък с всички и от това страдам винаги. Всяка лоша дума или нещо друго те наранява. Всяко несъбиране на семейството те наранява.
Изгубих баба си преди дни и това е най-тежкото нещо до момента.Бяхме много близки, все се замислям защо човек толкова обича и е близък с някого, като после толкова много боли от липсата на човека...
По темата: С всички си говоря,на всички опитвам да угодя и все аз съм лошия. Тези които стоят на страна,най-добре правят...За това един съвет: обичайте близките си_но гледайте предимно себе си,защото иначе се страда много когато силно обичаш всички...
Аз се опитвам да бъда близък с всички и от това страдам винаги. Всяка лоша дума или нещо друго те наранява. Всяко несъбиране на семейството те наранява.
Изгубих баба си преди дни и това е най-тежкото нещо до момента.Бяхме много близки, все се замислям защо човек толкова обича и е близък с някого, като после толкова много боли от липсата на човека...
По темата: С всички си говоря,на всички опитвам да угодя и все аз съм лошия. Тези които стоят на страна,най-добре правят...За това един съвет: обичайте близките си_но гледайте предимно себе си,защото иначе се страда много когато силно обичаш всички...
Не общувам с майка ми, баща ми и брат ми от няколко месеца.
Трябваше да стана на 25г, за да осъзная, че майка ми иска да контролира живота ми изцяло, да се меси на 100% и да правя компромиси със себе си, за да е на нейното. Историята е много дълга, почти ми коства развода, защото успяваше да ме контролира до степен, че да изкривявам реалността. От 7-8м ходя на психолог и психиатър, за да изчистя последиците, което само по себе си е непостижимо. Трудно ми е, но се чувствам психически по-спокойно.
Баща ми я подкрепя изцяло. А брат ми е мамино синче, на 37г, без жена и дете, защото тя му свети.
Трябваше да стана на 25г, за да осъзная, че майка ми иска да контролира живота ми изцяло, да се меси на 100% и да правя компромиси със себе си, за да е на нейното. Историята е много дълга, почти ми коства развода, защото успяваше да ме контролира до степен, че да изкривявам реалността. От 7-8м ходя на психолог и психиатър, за да изчистя последиците, което само по себе си е непостижимо. Трудно ми е, но се чувствам психически по-спокойно.
Баща ми я подкрепя изцяло. А брат ми е мамино синче, на 37г, без жена и дете, защото тя му свети.
Не поддържам лични отношения с лели, чичовци и първи братовчеди по бащина линия. Благодарение на починалата баба и техния ъкъл. Също със свекърва, зълва и племенница както и мъжа ми, заради много алчност от тяхна страна и наивна грешка допусната от мъжа ми. Години наред живеят и ще живеят на наш гръб. Скъпо и прескъпо му излезна да обича родителите си. И двамата не поддържаме контакти с тях и не са виждали децата ни. Научих се да изхвърлям боклуците от живота си още от дете и отдавна не страдам от факта, че се разминаваме като непознати. Мислех си, че с младите бихме стъпили на здрава основа без минало, но уви мозъците им са промити отдавна. Не желая да общувам с подобни хора. Никой не си избира роднините, но всеки може да ги елиминира ако му пречат на душевното равновесие.
Не общувам с майка ми, баща ми и брат ми от няколко месеца.
Трябваше да стана на 25г, за да осъзная, че майка ми иска да контролира живота ми изцяло, да се меси на 100% и да правя компромиси със себе си, за да е на нейното. Историята е много дълга, почти ми коства развода, защото успяваше да ме контролира до степен, че да изкривявам реалността. От 7-8м ходя на психолог и психиатър, за да изчистя последиците, което само по себе си е непостижимо. Трудно ми е, но се чувствам психически по-спокойно.
Баща ми я подкрепя изцяло. А брат ми е мамино синче, на 37г, без жена и дете, защото тя му свети.
Трябваше да стана на 25г, за да осъзная, че майка ми иска да контролира живота ми изцяло, да се меси на 100% и да правя компромиси със себе си, за да е на нейното. Историята е много дълга, почти ми коства развода, защото успяваше да ме контролира до степен, че да изкривявам реалността. От 7-8м ходя на психолог и психиатър, за да изчистя последиците, което само по себе си е непостижимо. Трудно ми е, но се чувствам психически по-спокойно.
Баща ми я подкрепя изцяло. А брат ми е мамино синче, на 37г, без жена и дете, защото тя му свети.
Има такива, с които не сме в близки или каквито и да е отношения, но няма такива, с които да не си говоря или да сме в лоши. С родителите съм близка, със сестра ми и брат ми сме в добри отношения. Бабите и дядовците, за съжаление, отдавна вече ги няма. Иначе едно време, особено с родителите на майка ми, сме си прекарвали страхотно, бяха много готини хора.
Имам и аз такива роднини, братовчедки. Дойде голямата девойка от село да живее у нас и всичко беше ок. После обаче дойде малката фурия и стана страшно. Започваха да изчезват неща от вкъщи, за което явно бях виновна аз и така приключиха нещата.
С друга братовчедка приключихме отношения, когато отказах да и дам пари за лекарства на детето. Тя живееше с алкохолик и ми беше пределно ясно, че парите не са за това, а знам че майка ѝ винаги ще ѝ помогне за детето и няма да я остави така. След като съпруга ѝ почина, тя се събра с друг мъж, мина ѝ сръднята, даже ме запозна с него.
С майка ми съм имала периоди да не се говорим по 2-3 месеца, но минават. Тя е много контролираща личност и винаги знае кое е най-добре за мен. Отне ми много време и нерви да ѝ обясня, че което е добре за мен не е задължително да е добре за нея и че за "какво щели да кажат хората" аз нямам намерение да се жертвам.
Това, което ме възпира да потърся контакт в такива случаи е, че усещам че нещата ще се повторят, а аз не искам да си го причинявам.
С друга братовчедка приключихме отношения, когато отказах да и дам пари за лекарства на детето. Тя живееше с алкохолик и ми беше пределно ясно, че парите не са за това, а знам че майка ѝ винаги ще ѝ помогне за детето и няма да я остави така. След като съпруга ѝ почина, тя се събра с друг мъж, мина ѝ сръднята, даже ме запозна с него.
С майка ми съм имала периоди да не се говорим по 2-3 месеца, но минават. Тя е много контролираща личност и винаги знае кое е най-добре за мен. Отне ми много време и нерви да ѝ обясня, че което е добре за мен не е задължително да е добре за нея и че за "какво щели да кажат хората" аз нямам намерение да се жертвам.
Това, което ме възпира да потърся контакт в такива случаи е, че усещам че нещата ще се повторят, а аз не искам да си го причинявам.
Моето семейство е много капсуловано и като цяло единствената издънка допускана вътре е бил дядо ми по бащина линия. Всички са треперели от този човек и страшни човешки драми е катализирал, включително и посегателство над майка ми. На мен на 13 ми свали очилата и ми опраска един шамар. Звучен такъв и главозайващ. Също такъв му върнах и му казах, че няма да му стъпя на погребението. Не се разплаках, а много исках!
Еми, не му стъпих.
Имам иначе сложни взаимоотношения с много хора. Тоест нямам никави и се чувствам чудесно от факта.
Аз съм човек на род и пород, приемственост и традиции. Който не става - бай, не ставаш.
Още ходя при не знам чия леля на 98. Но си е моя, съвсем истинска!
Еми, не му стъпих.
Имам иначе сложни взаимоотношения с много хора. Тоест нямам никави и се чувствам чудесно от факта.
Аз съм човек на род и пород, приемственост и традиции. Който не става - бай, не ставаш.
Още ходя при не знам чия леля на 98. Но си е моя, съвсем истинска!
За съжаление имам близки, с които искам да прекъсна контакт, но не го правя. Като омагьосан кръг е всичко. Ужасни характери, енергийни вампири, манипулатори...но всеки със своята си драма. Опитвам си да ги разбера. Един щастлив човек не се държи като гъз. Те си мислят, че аз греша, а аз виждам как те са нещастни, озлобени, обсебени от пари, някакво състезание кой е по - по най. Двама са и са ми много много близки. Всичко живо е боклуци, освен те самите. Никой не е достоен за снаха/зет. Лично към мен отношението е що годе добро, понеже не се давам и ги конфронтирам. Но ме изяжда начина им на мислене, става ми жал за униженшята, на които подлагат по-слаби от тях. И не им пука. Ама ги обичам. По някакъв невероятен начин и въпреки всичко.
От друга страна...с едни роднини на мм пак поддъжам контакт. Крайно неприятно ми е. Манталитета е убийствен, ама ги срещам всеки ден и начина е да се правя на идиотка.
Всички тези хора през годините се опитваха да ме направят една от тях. Семействата ни с мъжа ми са много различни. Едните каквото приемат за нормално, за другите е табу.
От друга страна...с едни роднини на мм пак поддъжам контакт. Крайно неприятно ми е. Манталитета е убийствен, ама ги срещам всеки ден и начина е да се правя на идиотка.
Всички тези хора през годините се опитваха да ме направят една от тях. Семействата ни с мъжа ми са много различни. Едните каквото приемат за нормално, за другите е табу.