Баланс в отношенията с родителите

  • 22 326
  • 685
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 18 713
С моите не сме били супер близки през годините, не са ми помагали много. Но сега оценявам високо това, че с нищо не ми и пречат. Гледат си се сами, имат си свои занимания, абсолютно не искат нищо, освен нормалните неща - да се чуем, видим, да знаем, че сме добре и т.н. Много се радвам, че са заедно двамата да се подкрепят и се надявам още много дълги години все така да са си.
Като чета за родители, които искат ежедневно внимание, се напрягам направо.

# 16
  • Русе
  • Мнения: 7 799
Напрягащо си е. Затова нямаше по-щастлив човек от мен, когато майка ми се омъжи повторно. Хем не е сама, има си другарче и не ми виси на врата. Всеки ден си пращаме сърчица по Месинджъра, като знак, че всичко е наред, а един път в седмицата се чуваме и наприказваме. Идеално, ама с татенцето... Sad

# 17
  • Мнения: 8 918
Напрягащо си е. Затова нямаше по-щастлив човек от мен, когато майка ми се омъжи повторно. Хем не е сама, има си другарче и не ми виси на врата. Всеки ден си пращаме сърчица по Месинджъра, като знак, че всичко е наред, а един път в седмицата се чуваме и наприказваме. Идеално, ама с татенцето... Sad
Казваш, че той се е дистанцирал от приятелите си - може би просто ги е заменил с вас.
Не може ли да го насърчаваш да се вижда с тях, а вие лека-полека да разредите вижданията с него? Поне първоначално да не са ежедневни. Според мен е ключово да не му давате много подробна и редовна информация за вилата, за планове за пътуване и т.н. Маркирате темата, но без детайли, обсъждания и даване на мнение.

# 18
  • Мнения: 1 844
В чудесни отношения сме. Чуваме се с майка ми всеки ден за по една-две минути - как сме, какви ги вършим, с баща ми веднъж седмично, но си говорим по един час, той ми разправя вицове и смешни истории. Виждаме се по-рядко, веднъж месечно, купувам билети за театър или ги водя на ресторант. През три-четири месеца ходим на еднодневни екскурзии - до някоя тракийска гробница или до някое водопадче. Не ги натоварвам с проблеми, не искам никаква помощ от тях и гледам да ни е приятно заедно и да имаме хубави семейни спомени. Майка ми е от тези, които биха искали ежедневно внимание, ако има кой да й се върже, но съм поставила границите много отдавна, още като завърших училище, че имам свой живот и не мога да й бъда аниматор.

# 19
  • Русе
  • Мнения: 7 799
Абсурд! Как няма да му кажа кога и къде съм се почесала?!?! Веднага почва с цупенето, на мен ми кипва, скарваме се и след 5 минути я подкарваме по старому.

Има останал един приятел и един път месечно се чуват. Пробва човека да го взема с тях по разни пенсионерски екскурзии, но тате не се дава. Как ще пътува с автобус и толкова хора, и ако стане нещо, ами тоалетната, ами глобалното затопляне, войната в Сирия и Украйна, и..... човека спря да го кани с тях.

# 20
  • Мнения: 8 918
Абсурд! Как няма да му кажа кога и къде съм се почесала?!?! Веднага почва с цупенето, на мен ми кипва, скарваме се и след 5 минути я подкарваме по старому.

Има останал един приятел и един път месечно се чуват. Пробва човека да го взема с тях по разни пенсионерски екскурзии, но тате не се дава. Как ще пътува с автобус и толкова хора, и ако стане нещо, ами тоалетната, ами глобалното затопляне, войната в Сирия и Украйна, и..... човека спря да го кани с тях.
Ясно.
Майка ми има такава динамика с нейните родители, но аз съм взела решение за себе си да не повтарям този модел. За мен е пагубен за личния живот и спокойствие.

# 21
  • Русе
  • Мнения: 7 799
Искрено се надявам да не съм като него и да не тормозя децата си Sad

# 22
  • Мнения: 1 844
Моите родители също нямат много приятели, да не кажа никакви. Но ходят на работа, там предполагам имат приказка с някой колега. Майка ми излиза да пие кафе пред блока и там си говори със съседките. Баща ми е интроверт и не обича хора. Smiley

# 23
  • Мнения: 8 918
Много е важно възрастните да имат контакти извън дома и децата си. Дали ще са други роднини, дали приятели, съседи - няма значение. Аз се стремя да насърчавам тези отношения като подканям да се вижда по-често, изказвам се положително и одобрително като сподели, че се е виждала с някой и така.

Възрастните трябва да общуват с хора на сходна възраст и в сходна ситуация, да запазят физическа активност по възможност максимално дълго и т.н. Самоизолацията крие много рискове и са психическото им състояние, на което много малко се обръща внимание.

# 24
  • Melmak
  • Мнения: 3 173
Така е , смоук, обаче много е сприхава майка ми. Още работи, но никога не е била контактна. Сега с годините още по-зле. Тая колежка била такава, другата онакава. Ако има два свободни дни може да няма с кого едно “здрасти” да си каже. Хем някъде й се излиза, хем няма с кого. А и как да има като тя гони новите познанства, не иска да прави нищо ново, не захваща хоби. Започва да кисне пред кабинета на лекарката и да се обяснява как витамин Д й е нисък. Търси си слушатели, защото й липсва комуникация, а не иска да си намери някаква група по интереси… много е дразнещо това поведение.  И все недоволна, все в нейната работа проблеми, все при нея нещо не е наред. А ако има някакъв истински проблем вдига рамене и вика “не знам”. Ако е нещо свързано с баба ми все леля да се оправя. Отговорност нулева. Ако се навие нещо да свърши после ти тръби две седмици как се погрижила за 80 годишната ми баба…

# 25
  • Мнения: 8 918
hechicera, ами такава си е жената, моята е подобна. Тя няма да се промени, най-вероятно и като млада е имала подобни качества, сега са се изострили.
Но като сумти за нещо, просто й казвам - Разбирам те, но няма как да ти помогна. Ти си голям човек и съм сигурна, че ще намериш най-доброто решение.
Едно време все търсех начин да намеря някакво решение, вече отдавна не го правя. Не става въпрос нито за здравословен казус, нито за финансов - така че, големите хора носят отговорност за решенията си. Не искат да се виждат с някой щото е смотан, значи стоят сами и гледат сериали. Не искат да гледат сериали, тогава гледат през балкона.

# 26
  • Melmak
  • Мнения: 3 173
hechicera, ами такава си е жената, моята е подобна. Тя няма да се промени, най-вероятно и като млада е имала подобни качества, сега са се изострили.
Но като сумти за нещо, просто й казвам - Разбирам те, но няма как да ти помогна. Ти си голям човек и съм сигурна, че ще намериш най-доброто решение.
Едно време все търсех начин да намеря някакво решение, вече отдавна не го правя. Не става въпрос нито за здравословен казус, нито за финансов - така че, големите хора носят отговорност за решенията си. Не искат да се виждат с някой щото е смотан, значи стоят сами и гледат сериали. Не искат да гледат сериали, тогава гледат през балкона.

И ти си права, така е. Лошото е като стане сериозен проблема. Имаше някакви оплаквания, аз се бях изплашила да не е ЩЗ, предвид, че като млада е имала проблеми. Ами.. не ще да ходи на лекар. Взима направление и го чака да изтече. Айде с триста зора да ходим в последния ден на направлението. После изследвания не иска да прави, платих ги, не защото тя няма пари, а защото магаре на мост.. не иска. Сега баба ми е за санаториум. Майка ми няма ангажименти към мен и брат ми, няма внуци, нито нещо я молим или караме да прави за нас. Само да обръща внимание на баба. Леля ми е по-заета, има и повече работа, семейство. Майка ми е сама, татко почина. И вместо да заведе баба ми за 1 седмица на санаториум.. познай... иска да й хвърли куфара в санаториума и след седмица да ходи да си я вземе. Ама как 80 годишна жена ще се чувства, как ще се справя, дали ще може въобще сама да се оправи... не я интересува. Ей за тия неща ме е яд. Иначе ако ще да си седи сама като пукел, като намира кусури на всички нейни наборки, ще си живее с телевизора.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 1 791
Какви приятели бе, хора? На 84г е - последната от двете страни. Измряха всички сестри/братя/братовчеди/колежките й - 1 жива.
Майка ми има проблем с краката, главата й се вие постоянно, вече 4 пъти пада както си стои. От 50 г е сляпа с едното око (нищо, че работи до край като касиер в банка.) Тя няма как да излиза освен с наша помощ - буквално е затворник в дома си, а самотата убива. Като се прави на важна и командори, имам чувството, че връща времето назад, когато беше единица мярка за всичко. Казвате, че говорите и обяснявате веднъж - може, ако помнят разговорите. Моята на моменти вече се губи, толкова е болно като я гледаш, а същевременно така  болезнено те удря, когато е с наместени лимки... Натоварва ме много, понякога казвам няма да се обадя/да ида, после ме гризе - а кой?

# 28
  • Мнения: 1 341
Аз всеки ден виждам една баба, превита на две с едно куче да го разхожда и много и се радвам, рови си нещо в градината през другото време, но някак са масата възрастни хора са мрънкала, токсични и все недоволни, извъртат реалността, "жегват" с думи. Някак си свързвам възрастните хора с благост, мъдрост, но реалността е друга.

# 29
  • Мнения: 2 203
При мен отношенията с времето всъщност се подобриха значително и то точно след като се отделих от тях.

Те през детството ми бяха малко авторитарен тип, не показваха много чувства, ме ме хвалеха, само изискваха.Не сме се гушкали и показвали нежност.

С времето всичко се промени, защото и двамата, особено майка ми омекнаха, станахме дори много близки, започнахме да споделяме.

Сега се виждам с майка всяка седмица, обаждам й се почти всеки ден, тя също ме търси просто ей така, за разговор.

Баща ми като беше жив идваше често да ме вижда , помагаше ми примерно с мъжки работи вкъщи.

Веднъж - дваж седмично си е чудесна честота за мен на срещите.

Общи условия

Активация на акаунт