Дълго време на едно място - плюс или минус в CV-то

Аз не търся работа от много време. Може даже да провериш в подфорума.
В петък съм на годишна среща на преподавателите, за трета или четвърта поредна година, не помня вече.
Когато бях Льо Агент, може да е било по време на второто майчинство и гледането на малкия с неговите проблеми след това. Ехее.
Как минава времето.

Скоро в съседната тема беше писала, че ще си оправяш СВ-то с идеята да няма дупки и да не бие на очи честата смяна, нещо в този дух беше, не ми се търси цитат. Затова останах с впечатлението, че отново ти предстои търсене.

Давах акъл на една жена как да го направи.
А СВто трябва да се подновява.
В интерес на истината моето толкова съм го изоставила, че чак файловете съм загубила.
Ааа, между другото, преподавам това.
Как се пише СВ на английски.

Трябва, да. Като станеш на 50 вече не е актуално какво си работил на 25. Права си.

Подходящ работодател е променлива величина. На мен предишният ми се виждаше подходящ, докато ми увеличаваше заплатата, не ми правеше фасони за отпуска, предлагаше възможност за трупане на опит с различни задачи. Когато спря да го прави - всичкото, вкл.започнаха проблеми с отпуската и имаше неуместни изказвания на тема образование и длъжностна характеристика - напуснах.
При сегашния също се получава така, но няма да разводнявам тази тема, писах доста в другата по въпроса.

Написах, че оптималното време  на едно работно време е 7 г., това е добрият  опит, но не до, защото "до", както бях "поправена", може да се тълкува и 2 м. и 1 г., мисля, че разбрахте какво имах предвид. Нека да кажем период от около 7 години.
Освен това никой не назначава, гледайки единствено задържането на една позиция, като време. Това е толкова абсурдно и ограничаващо.
Да стоиш на работно място, което не ти харесва в "отровна" среда, но в св-то ти стои 15-20 г., си е чист "мазохизъм", за съжаление много хора са в този позиция, защото ги е страх, защото "така е редно", няма НИКАКВИ други алтернативи, "Камъкът си тежи на мястото" - любимият израз на баба ми, като тръгна да правя промяна, "навсякъде е едно и също" и още куп доводи, който са в полза да не правиш промяна. Живеем в нови времена и човек трябва да е гъвкав и да търси и прави най-доброто за себе си.

Покрай работата ми с безработни, съм слушала десетки истории, как някой е седял някъде 10+ години. В един момент нещата се разпадат и този човек се озовава на пазара на труда, абсолютно неадекватен.
Да, има трудови навици, но много тясно насочени.
По отношение на гъвкавост и приспособимост към нова среда, е почти като безработен от дълго време - въобще не е в час с пазара, няма самоувереност, няма навици за учене.

25 години съм била при един работодател, на различни позиции. Без проблем си намерих нова работа и дори бях предпочетена пред по-млади кандидати, точно заради опита ми при предния работодател.

Разбира се, че ще си намерите без проблем работа, имате опит, знания, сменили сте различни позиции, сигурно и други неща са натежали безспорно.  Това за предпочитането на млади канддати е клише и "ограничаващо наложено вярване", как над 40, дори и по-рано вече край, никой не ви иска, защото търсят само млади до 30,  или другата страна, младите не ги искат, защото нямали опит. Общо взето много "легенди" и всичко няка в посока "не" и негативност, в България няма коректни фирми, работа... И хората се концентрират в това, кой ще ме вземе...., в офиса всички са млади.....
Аз винаги съм си търсила работа от Интернет, преценявам внимателно фирмите, не толкова позицият,  освен това изпращам св-та дори и да нямат обяви в момента, защото съм си набелязала фирмата, "адаптиране" на св-то според позицията, мотивационно писмо, което не означава да се напишат неверни неща разбира се,. Първият ден в който решавам да търся работа съм изпращала на всичко, което ми е допадвало, което не означава десетки места е общо взето много работа и постоянство.

Пак зависи от сектора. Сигурно в някои сектори и 7 години можеш да седиш. При мен не го виждам така. От две години и малко съм на тази позиция. Нямам проблеми с колегите, нито с мениджмънта. Работата ми харесва, но няма как това да го правя още 5 години, ако не носи някакво развитие.

В тази фирма бях 3,5 години преди това, после напуснах и ме нямаше 2 г, след това се върнах в края на 2021. Докато бях тук преди да напусна си имах актуален профил в ЛИ, поддържах си го, но не бях open to work. Постоянно ми пишеха разни чр-ки с предложения за нови възможности. В крайна сметка видях, че в тогавашния ми екип няма много на къде и приех едно такова предложение. Не мога даже да си представя до ден днешен да съм там и да правя едно и също.

Така че 7 години или 5 години може да са загуба на време, ако си се изчерпал на тази позиция. Две години примерно не са 2 месеца на едно място.

Понеже засегнахте темата за малките фирми и липсата на чр. Отчитам го като проблем. Не толкова за работника, понеже работа се учи, но кофти за служителите. Такава обща позиция - офис мениджър, нещо друго и чр имахме в една малка фирма, в която работех за кратко. Неслучайно бях там за много малко време. Колкото и да не обичам да сменям за месеци, там щях да получа удар сигурно. Таа въпросната колежка беше близка на шефовете, без особени знания и опит вършеше някакво първично счетоводство, беше офис мениджър и чр (като се налага). Звънеше на кандидати за интервю, при нея бяха св, имаше достъп и до инфо със заплатите. Явно, че там нямаше нищо конфиденциално и целият офис ме мразеше, защото бях договорила 200 лв повече, отколкото новите нормално стартират. Също така при проблем с колега нямаш механизъм, с който да се защитиш и да обсъдиш ситуацията с чр. В големите компании това е плюс, защото има правила, които не могат да се нарушават. В малките явно може всичко.

Много по-добре е в голяма фирма с ЧР отдел. Във всеки малък екип някой решава да се прави на голям и трябва да има контрол отгоре! Един разговор за наместване на нещата от време на време идва добре.

Сериозно ли сте си оправяли проблеми с колеги с чр?

За съжаление се е стигало до ескалации на колеги. Била съм в ситуация, в която нещата се решиха на мениджърско ниво и до чр не стигнахме. Но имахме случка с моя колежка, аз бях свидетел, по-скоро тя имаше неприятности с колега и стигнахме до чр.