Публикувана: 16 ян. 2024, 16:03 ч.
Последно мнение: 9 апр. 2024, 11:40 ч.

Как да преборя страха от провал?

4 231
67
1

1
2
3
4
5
Всички

16 ян. 2024, 16:03 ч.

Мнения: 78

Здравейте! Пиша тази тема,защото съм в дилема,надявам се да взема решение чрез помощ от Вашите съвети.
На 24г. съм,все още живея при родителите ми. Искам да се изнеса,но не знам дали да изляза от зоната ми на комфорт,тоест дали да напусна града в който съм и да пробвам в по-голям или да се изнеса на квартира в родния ми град.
Вътрешно знам,че в по-големия град ще ми хареса повече,но има някаква несигурност и страх в мен от провал.
Намерила съм си квартира,която е сравнително добре за града/откъм пари/,започнах да се оглеждам и за работа,но знам,че такава бързо ще намеря.
Дали ще остана в родния ми град или ще се преместя в по-големия, сметките ми ще са едни и същи,квартирата е евтина,а и сам човек колко вода и ток да използва?
Вие как сте се справяли в такива ситуации?
Как да преборя този страх от провал?

Последна редакция: вт, 16 яну 2024, 16:19 от BlackAngelll

# 1 16 ян. 2024, 16:08 ч.

Мнения: 19 128

Т.е. ти в момента нямаш работа, докато живееш с вашите? Щом квартирата е в същия град, няма нужда от нова работа, ако има стара. Защо първо не пробваш да поработиш, докато си у вашите, и тогава да се изнасяш?

# 2 16 ян. 2024, 16:09 ч.

Варна
Мнения: 36 722

Като опитваш. И не позволяваш неуспехите да те откажат. Аз бях така с работата. След 20 години на едно и също работно място се наложи да си потърся работа. Вътрешно умирах от страх, а се оказа, че още на първото място се харесахме и започнах. След това смених работа още веднъж. Нищо страшно няма, но докато не пробваш, няма как да го разбереш.

# 3 16 ян. 2024, 16:12 ч.

Мнения: 6 336

Не слагай всички надежди в една кошница, за да не се плашиш от "провал".
Помисли какво всъщност е т.нар. "провал" и наистина ли е толкова лошо.
Защо да е провал, като може да е план Б. Simple Smile

# 4 16 ян. 2024, 16:14 ч.

Мнения: 78

Цитат на: кукумицинка в вт, 16 яну 2024, 16:08

Работех до Декември, но сега се чудя дали да не сменя града с по-голям и раздвижен град.

# 5 16 ян. 2024, 16:21 ч.

Мнения: 3 422

Хората цели държави сменят ти за един град си се закахърила. Ако имаш намерена работа действай смело.

# 6 16 ян. 2024, 16:21 ч.

Мнения: 10 906

Ами, смени го! На 24 е времето да пробваш, да видиш къде ти е мястото. Аз заминах сама да уча на другия край на България, без да познавам града и заживях с някакви непознати хора. Ами свикваш, наместваш се, откъсваш се от пъпната връв на мама и тате. Ще видиш колко е хубаво да вземеш живота си в ръце. Ако не ти хареса в този град, може да пробваш в друг. Винаги може да се върнеш в родния град. И какво значи провал, важното е на теб да ти е добре.

# 7 16 ян. 2024, 16:32 ч.

Мнения: 12 857

Това щях да питам и аз, какво е провал според теб? Изнасяш се, само ако си си намерила работа. Ако не ти хареса тази, намираш друга. Ако харчиш разумно и си покриваш разходите, ще можеш и да спестяваш. Всички минават през това и не е провал. Точно обратното, интересно е.

# 8 16 ян. 2024, 16:32 ч.

Мнения: 7 484

Бих те посъветвала да опиташ в по- големия град. Повече възможности, Повече предложения за работа, Повече развлечения.
И какво толкова те е страх? Живот, като навсякъде, стига да можеш да посрещаш разходите си.
По- важното за мен е, какво точно ще работиш и как ще се справяш чисто финансово, другото се нарежда, едно по едно.
Стига да имаш мечти и цели, които да гониш.

# 9 16 ян. 2024, 16:38 ч.

Мнения: 1 511

Учиш ли нещо, гадже имаш ли? Работа нямаш, живееш при вашите, малък град. Действай смело, сега ти е времето за промяна. Дори и да не ти се получат нещата, винаги можеш да се върнеш в изходна позиция.

# 10 16 ян. 2024, 16:41 ч.

онче бонче бонбонче
Мнения: 16 293

Ела в София, всичко има, много хора, бързо ще си намериш и квартира и нова компания Hug

# 11 16 ян. 2024, 16:42 ч.

Мнения: 21 571

Първо си намери работа.

# 12 16 ян. 2024, 16:56 ч.

Мнения: 296

Първо се намира работа и после се местиш, освен ако нямаш много спестени пари предварително. И местенето става според парите, а не според тва къде има повече кафенета и дискотеки, щот повече предложения за работа не значи непременно повече читави предложения за теб специално.

# 13 16 ян. 2024, 17:23 ч.

sofia
Мнения: 406

Звучи ми мноого позната темата ... И то скоро беше... Flushed

# 14 16 ян. 2024, 18:18 ч.

Melmak
Мнения: 3 167

На 24 си, какъв провал? Почваш да търсиш работа в големия град, намираш квартира, ще видиш колко повече ще ти хареса. Ще имаш нови приятели, контакти. Сега ти е времето!

# 15 16 ян. 2024, 18:41 ч.

Мнения: 1 834

Скоро същата авторка не беше ли пуснала същата тема? И тогава всички и казаха ,първо да си намери работа и после да се премести.
Като не стане,ще се върне при мама и тате.Сега какво нова да и напишем?

# 16 16 ян. 2024, 18:58 ч.

София
Мнения: 35 200

Същата е, има нужда от внимание.

Стой си у вашите, не си готова за нищо.

# 17 16 ян. 2024, 21:11 ч.

онче бонче бонбонче
Мнения: 16 293

Провалите са нещо нормално, случват се непрекъснато, няма нужда от страх, просто минаваш към следващия.

# 18 16 ян. 2024, 23:11 ч.

Мнения: 154

Цитат на: BlackAngelll в вт, 16 яну 2024, 16:03

Човек се учи от грешките си, докато е жив. Никъде няма идеално и перфектно, докато не се сблъскате с живота очи в очи, нищо няма да разберете.
Не се страхувайте от провал, винаги има начин да се изправите на крака! Simple Smile

# 19 17 ян. 2024, 02:24 ч.

Мнения: 352

Ясно е, че се притесняваш, защото не си се отделяла досега. Писах ти вече, че те окуражавам да го направиш. Въпроса е да не решиш с огромен шпагат пък да се спънеш.

Като става дума за двата града /сегашен и по-голям/ не ми става ясно... Варна кой е? Къде си намерила квартира сега, в сегашния град или по-големия? Ако е в по-големия, местенето е по-голяма промяна, но ако се осмелиш може да ти се отрази добре. Но задължително само след като си намерила работа.

Друг вариант е за начало изнасяне в твоя си град, плавна промяна по-малки крачки. Да поживееш сама да видиш как се чувстваш. Пак трябва работа и доходи.

Има и опция ако работиш и поотложиш квартирата, можеш да събереш още пари, в случай че после все пак решиш за по-големия град.

# 20 17 ян. 2024, 11:44 ч.

Мнения: 185

Въобще не се замисляй. Давай смело,нов град,нова работа. Виж с гаджетата е опасно,там трябва доста да внимаваш. Бурни вечери с всеки може,обаче като дойде ред за пръстенчета , трудна работа

# 21 17 ян. 2024, 11:47 ч.

Мнения: 1 341

Няма как всичко да ти я гарантирано, но е редно да живееш сама, защото пишейки зона на комфорт ти всъщност индиректно не можеш да се отделиш от родитетели си и физически и емоционално. Колкото повече се застояваш, рутината те поема, не си самостоятелна, ти нямаш твой живот.

# 22 17 ян. 2024, 12:42 ч.

Мнения: X

Просто скачаш на дълбокото, без да мислиш много-много, и се учиш да плуваш.
Повтаряш си думите на велики личности "16 пъти се провалих, но това ми беше необходимо, за да успея накрая в нещо неповторимо", т.е. провалът е неразделна част от всеки успех.

# 23 18 ян. 2024, 07:00 ч.

Мнения: 1 495

Цитат на: BlackAngelll в вт, 16 яну 2024, 16:14

Работех до Декември, но сега се чудя дали да не сменя града с по-голям и раздвижен град.

Действай. Това е нещото, което повече ти се иска. Следвай сърцето си. Път назад винаги ще имаш, но гледай напред. Не губиш нищо Flowers Hibiscus

# 24 18 ян. 2024, 08:35 ч.

Мнения: 29 711

Ако мама и тате могат да те издържат на квартира в голям град, докато си намериш работа или имаш спестявания, от които да живееш, не виждам къде е проблемът.
Ще имаш трудности с намирането на квартира в голям град, не е толкова лесно, особено в София, ако си се насочила към него.
Какъв провал на 24 г.? Точно тогава е моментът на опити и рискове в живота, докато си намериш мястото под слънцето.

# 25 18 ян. 2024, 08:40 ч.

Мнения: 78

Благодаря на всички за окуражаването. Страха от провал го имам заради липса на подкрепа и разбиране от страна на родителите. За тях е безумно да се изнеса и то в нов град/или дори в родния ми/,докато едва ли не не си намеря приятел.

# 26 18 ян. 2024, 08:52 ч.

Мнения: 10 906

Аха, ясно. От тези родители са, дето гледат да спънат децата си на всяка крачка. Вместо да те бутат да отидеш, да видиш свят, да се развиваш, зорлем те карат да си останеш на село... И мъж от вашия град да си намериш, апартаментче до тях да си купите, те ще гледат внуците и те така. Направо се вбесявам, честно казано. Изнасяй се и въобще не се съобразявай с тях, защото един ден ще ги намразиш, че са те спрели. И себе си ще намразиш за пропуснатите шансове. Аз още не мога да прежаля, че така и не заминах на бригада в Америка, да слушам на майка ми тъпите съвети. Само като пример го давам.

# 27 18 ян. 2024, 09:14 ч.

Мнения: 222

По принцип "провалите" и грешките в живота са изключително важни за по-нататъшното развитие на един човек. Не само, че не трябва да те е страх, особено на тези години, но и трябва да ги приветстваш когато се случат. Да учиш от тях и ги анализираш. Това обаче не значи, че не трябва да планираш действията си добре, преди да ги направиш. Прецени си какво печелиш и какво губиш от едно такова преместване в другия град. Прецени дали не е ли по-добре да си намериш първо работа, а след това да се пренесеш? Само ти можеш да си отговориш на тези въпроси.

# 28 18 ян. 2024, 09:22 ч.

Melmak
Мнения: 3 167

Моля ти се, изнеси се и въобще не слушай вашите!

# 29 18 ян. 2024, 10:12 ч.

Мнения: 1 495

При мен беше лесно изнасянето навремето, отидох да следвам в София и бях на общежитие. Но след това като търсих квартира, бях намерила в един сайт хора, които си търсеха съквартиранти. Потърси нещо подобно ако искаш за начало.
А родителите, тях винаги ги е страх за нас и не могат да надскочат собствените си страхове. Психолози бяха казали ,че сме порастнали когато вече можем да разочароваме родителите си Simple Smile

# 30 18 ян. 2024, 10:29 ч.

Мнения: 19 128

Цитат на: BlackAngelll в чт, 18 яну 2024, 08:40

За София тия 2000-3000, които си спестила, въобще няма да ти стигнат, ако нямаш работа, на която да отидеш и да започнеш веднага. Наем, капаро, консумативи зимата, някакви необходими неща за квартирата, като тръгнеш да обикаляш по интервюта - разходи за транспорт, евентуално ядене и кафета навън... То смешно, ама и някоя водичка и тоалетна, като ожаднееш и ти се приходи до тоалетна, а няма, освен в някое заведение, може да ти се види много, като е всеки ден по няколко пъти, ако трябва да внимаваш с харчовете. Тази сума евентуално за месец ще ти стигне, ако е много евтина квартирата. Може и да не ти стигне, докато вземеш първата заплата, даже и да започнеш работа на следващия ден след пристигането. Разбира се, след като вече се установиш, след някой и друг месец няма да имаш капаро, няма да имаш крайно належащи покупки за жилището, може да не харчиш и много за отопление ако си по цял ден на работа, пък и зимата ще свърши, можеш да си готвиш и да не ядеш по заведения... т.е. разходите ти няма да са като при пристигането, а по-ниски, но за мен 3000 лева са малко като за установяване тепърва в София на сам човек.

# 31 18 ян. 2024, 11:50 ч.

Мнения: 1 153

2-3к наистина няма да стигнат с или без работа за първоначално изнасяне, освен, ако не си на хляб и сол месец.
Кукумицинка хубаво го е описала. Разходите са първоначално. Наем и депозит +още един за брокер, ако търсиш с такъв (аз преди 3г се опитах без, за да спестя и ударих на камък). Храна, препарати, битови неща, на които даже и не обръщаш внимание гълтат много. Всички хранителни продукти от-до, даже и да ядеш само боб и ориз - сол, захар, пипер, подправки, брашно... Някоя мебел или уред ако нямаш в квартирата - легло, печка, стол или др. Карти за градски транспорт. Ако тръгнеш на работа трябва и да ядеш до заплата (и от вкъщи да носиш трябва да има какво), може да се наложи да си купиш подходящи дрехи за съответната работа. В някои фирми взимат заплати за предходен изработен месец. Може сметките и следващият наем да ти дойдат преди заплатата.

# 32 18 ян. 2024, 11:54 ч.

Мнения: 29 711

За София - груби сметки:

квартира 500 лв наем/мес, 500 лв депозит, 250 лв. комисионна на брокер.
транспорт 50 лв/мес карта за гр тр.
храна - средно 15-20 лв/ден., примерно 600 лв.
консумативи - поне 100 лв/мес
други 100-200 лв.

Всичко това без дрехи, обувки и други.

За най-най-базови нужди поне 1500 лв./мес.

Плюс това работа не се намира чак толкова лесно дори и в София.

# 33 18 ян. 2024, 12:16 ч.

Мнения: 185

Цитат на: Soul Free в чт, 18 яну 2024, 11:54

Ти ела в моя край,работа колкото искаш,квартири. Само желание за работа да има. Парите,според възможностите на човека

# 34 18 ян. 2024, 12:58 ч.

Мнения: 111

От вашите, директно при гадже, както си го представят те, не е добър вариант. Всеки човек е добре да е живял сам, да се научи да разчита само на себе си, да се оправя. И не знам какво толкова има да те е страх, не си малка. Правиш си сметката, ако трябва събираш още пари и отиваш.

# 35 18 ян. 2024, 16:34 ч.

Мнения: 1 341

Хиляди провалени животи, от добрите намерения на родителите. Имам потресаващи примери около себе си. Да те спъват да следващ мечтите си, да си самостоятелин, да ходиш на бригада в Америка, някой беше написал ....ей така за добро. Колкото пъти съм ги послушала винаги съм съжалявала, и обратно когато съм казала, не и съм направила това, което душата и сърцето ми иска е било правилното решение.

Цитат на: Ellie007 в чт, 18 яну 2024, 12:58

И не знам какво толкова има да те е страх, не си малка.

Защото това не са нейните страхове, а вменени такива от родители й.

# 36 18 ян. 2024, 16:48 ч.

Мнения: 10 906

Аз съм с бригадата в Америка. Не отидох нали, останах завърших си образованието с отличен и 15 години по-късно нямам и един работен ден по специалността. Щото това беше драмата на майка ми, сакън да не завърша с по-малко от отличен и да си разваля успеха с безмислената бригада... Та почнах аз работа като продавачка-отличничка и си събрах пари за екскурзия в Истанбул. Родителите ми никога не са ме водили никъде, защото просто за тях това е глупост и излишен разход. Та ще тръгвам аз за Турция, щастлива, че отивам в чужбина за първи път и майка пак почна - къде ще ходиш, защо ще харчиш пари, там ще се отвлекат, ще те ограбят, ще те убият, знаеш ли ги какви са тези турци, опасно е.. Ами теглих й една майна, заминах, това беше едно от най-хубавите преживявания в живота ми и ще помня цял живот. Може би тогава беше онзи момент, в който скъсах пъпната връв и емоционално, освен физически. Пътят към ада е постлан с добри намерения - клише, ама истина.

# 37 18 ян. 2024, 21:01 ч.

Мнения: 1 341

Цитат на: Ели-Мели в чт, 18 яну 2024, 16:48

Съжалявам, но не й се сърди, това са наложени вярвания, отличен успех, висше образование и това е най-важното. Шестиците в университета, не означават шестица в живота. И аз съм в такива отношения и си казвам: старай се да има уважение, всичко останало се опитам да игнорирам, общи приказки и до там. Но е ужасяващо и нетърпимо понякога.

# 38 19 ян. 2024, 09:44 ч.

Мнения: 49

На 20 заминах сама да уча в друга държава. Оправях се, защото като дойде ножът до кокала няма мама, няма тате. Благодарна съм за опита, който придобих и на родителите ми, че никога не са ме дундуркали. На 24 вече се бях върнала в БГ, завърших образованието си, докато работех нощни смени, устроих се. Скачаш и каквото стане, животът не е Лека нощ, деца! Падаш, ставаш, продължаваш. Това е.

Последна редакция: пт, 19 яну 2024, 10:57 от willow5

# 39 19 ян. 2024, 10:17 ч.

Мнения: 1 257

Цитат на: Soul Free в чт, 18 яну 2024, 11:54

Най-общо сметката е вярна, но някои разходи могат да се оптимизират на първо време, докато си стъпи на краката.
- квартира - не е задължително да е самостоятелна квартира, може да се наеме стая, цените са 250-300 лв, в някои квартали има и по 200. Не е най-доброто да имаш хазяи или съквартиранти, но от гледна точка на финанси е добро начало. Има групи във фейсбук за търсене на съквартиранти.
- карта за транспорт - ако се наеме квартирата спрямо местоработата, спокойно може да се ползва карта за 1 наземна линия (23 лв) или само за метро (35 лв). А защо не и да е на пешеходно разстояние?
- храна - ако не се храни навън с готова храна, а си приготвя у дома, спокойно може да намали тези разходи до 10-15 лв максимум. Ако се храни навън, разходът според мен ще е дори към 25-30 лв
- ток, вода, отопление - 100 лв са ОК, ако е стая, ако е апартамент, ще отидат на 150 лв
- други разходи - едно голямо зареждане на санитарно-козметични и основни продукти за готвене на стойност около 300 лв, ще и стигне поне за 2 месеца.
Като цяло не подкрепям сиромахомилството и стискането на всяка цена. Но за старт и с ограничени финанси, няма нищо лошо в това човек да премине през известни притеснения. Ако авторката чака да спести примерно 5000 лв, да намери перфектната добре платена и сигурна работа, да има достатъчно пари за живот с висок стандарт - това може и никога да не се случи, а да е удобно оправдание че не се прави нищо.
Работа в София има достатъчно и предостатъчно, авторката трябва просто да е малко по-активна в търсенето и планирането, и нещата ще се случат. Това, че ще преживее 3-4 месеца на минимума, не означава, че винаги ще е така, но все отнякъде трябва да се започне.

# 40 19 ян. 2024, 11:23 ч.

Мнения: 29 711

Разбира се, тези калкулации са примерни. Ако се вземат предвид различни фактори, сумата може да варира от 1000 до 5000 лв./мес.
Наем на стая е добър вариант за младо момиче, нека да помисли.

# 41 19 ян. 2024, 11:32 ч.

Мнения: 19 128

Не знам ама, преди повече от 10 години наемът ми за една стая от 2-стайно жилище плюс кухня, беше 250 лева и не беше най-скъпото възможно.

# 42 19 ян. 2024, 11:41 ч.

Мнения: 29 711

Стаите в момента вървят от 300-350 лв. нагоре. Едностаен от 500 лв. Зависи в кой квартал и в какво състояние.

# 43 19 ян. 2024, 11:44 ч.

Мнения: 1 257

Цитат на: кукумицинка в пт, 19 яну 2024, 11:32

В момента добра стая спокойно може да се намери за 250-300, лоша стая или в лош квартал има и за 200.
Гарсониерите в зависимост от квартала и състоянието тръгват от 500-550, нагоре - sky is the limit

# 44 19 ян. 2024, 11:49 ч.

Мнения: 19 128

Не знам, трудно ми е да повярвам, че има такава стагнация в наемите в София 10+ години. Иначе абсурд да кара с карта за 1 линия, докато търси работа. И нека да има парно в жилището, пък да видим дали 100 лева за сметки ще я оправят. И май колкото по-лошо и неподдържано е жилището, толкова са по-високи сметките, та разликата от по-евтиния наем може да се нулира от сметките

# 45 19 ян. 2024, 11:54 ч.

Мнения: 296

Тва със стаята е окей вариант, ако не смята да стои в жилището кой знае колко. Аз лично още от университета никога не съм могъл да търпя някви непознати да ми щъкат наоколо постоянно. Все едно не съм си вкъщи, а на гости. По- скоро бих си седял на гъза, докато се опарича достатъчно, че да си намеря нещо нормално, на нейно място. 5к лева трудно се събират само, ако заплатата ти е 500 (и дори тогава, тя кво плаща у техните, че да не може да ги събере? Нищо..). Пък и да замине в София, ако до сега е бачкала на минимална, там няма изведнъж да дадат 2к+, че да може да яде само щото е в София. Както замине, тъй може и рязко да се върне, ако не го измисли предварително.

Реално най- евтиния начин да се преместиш в София е просто да запишеш да учиш Grinning

Кеф ти 2 лева в стола, кеф ти евтина карта за транспорт... даже наемът ти става 15 кинта, само дето пак е една стая и дори не си сам в нея. Grinning

# 46 19 ян. 2024, 12:00 ч.

Мнения: 9 790

С тия сметки съвсем ще я откажете.

# 47 19 ян. 2024, 12:10 ч.

Мнения: 1 257

Сумите, които цитирам, са съвсем реални и постижими, всичко е въпрос на мотивация и организация. Разбира се, на всяко решение може да се намери проблем, и обяснение как не може да стане

Лош съвет е да тръгва с претенциите напред, всичките ми съвети са "за начало и докато си стъпи на краката".

# 48 19 ян. 2024, 12:38 ч.

Melmak
Мнения: 3 167

Хаха, хареса ми идеята с общежитието. Реално е така, можеш да запишеш някакво висше там, колкото да вземеш общежитие. Дори да се отпишеш след това и да не запишеш повече, поне няколко месеца ще живееш на много ниски разноски и ще намериш работа.

Като цяло за стая в нает апартамент мислех, че са по-високи цените. Преди помня, че мои приятелки си делкаха наема и беше около 250 на човек. Зависи от много неща, де, но за млад човек да поживее малко със съквартиранти не ми се струва чак такъв компромис.

Може да изчака още 2 месеца и да дойде на пролет, когато няма да плаща за отопление и ще спести този разход. През това време ще си стъпи на краката до следващата зима и ще се е установила.

Мисля, че в София се намира лесно работа. Всяко начало е трудно, дори в началото да не работи мечтаната работа, ще изкарва пари и ще може да живее.

# 49 19 ян. 2024, 12:39 ч.

Мнения: 1 834

Ами като е скъпо и не може да си изкарва издръжката,да си стои при мама.

# 50 19 ян. 2024, 13:00 ч.

Мнения: 10 906

Имала съм много съквартиранти по разни квартири. С някои от тях сме приятели до днес, с други вече не, но сме си живяли страхотно. От всеки съм научила нещо, всеки помня, че е минал през живота ми. Сега съм 35 и е абсурд да живея с непознати хора, но тогава.. това си опит в живота! С усмивка си спомням тези години. По-добре ли да живее до 30 с мама и тати, това си е вредно за психиката.. Пък, ако няма пари за големия град, да се изненсе на квартира в родния. Абе, стига.. жена на 24 години да дреме в детската си стая до края на света, ужас.

# 51 19 ян. 2024, 13:27 ч.

Мнения: 296

То принципно не е нещо невиждано да живееш на 24 с вашите. Сестра ми и тя още си живурка при нашите и е на 24. Средната заплата чисто не съм сигурен дали вече има 1000 кинта. Аз правих 1400 като се изнесох за пръв път, имах 3 спестени заплати за "спешен случай" и ги изхарчихме само докато купим първоначалните глупости като чинии, вилици и завивки. После ядохме хляб и сол 1 месец. Даже няма да споменавам първата зима токът като стана 400лв Grinning

Ся правя в пъти повече и пак не бих казал, че ми е кой знае колко айляшко и хич не мисля за пари. От магазина с по- малко от 50лв сметка не помня да съм излизал някога, а ся сякаш още по- скъпо стана, пък не ям като Кардашиян. Та сметките е хубаво да си ги прави от сега, щото те няма да изчезнат така или иначе. В смисъл, със сигурност е хубаво да се ориентира към изнасяне вече, ама ако правиш пари колкото да си платиш наема, тока и водата, и после ти остават колкото за хляб и пастет - мерси. В крайна сметка в детската стая, ядейки от на мама готвеното е по- готино от боб 7 пъти в седмицата.

Тъй де, тва ми е мисленето, ако става въпрос за мацка. Мъжките кучета ги яли, да ходят да оцеляват Grinning

Последна редакция: пт, 19 яну 2024, 13:52 от murcinhum

# 52 19 ян. 2024, 13:43 ч.

Melmak
Мнения: 3 167

То не е за похвала на 24 да живееш с вашите. И моят брат ще чукне 40 скоро и още е с мама, но дали е здравословно?

На 24 нищо няма да му стане на човек да се размърда малко, да си намери жилище и работа. Ще се ограничава в началото, после пък ще се стабилизира. На всеки може да се случи да има тежки периоди, ние с мм като се сетя колко зле финансово сме били в началото, направо … ама нито сме умрели от глад, нито нещо ни е станало. Човек знае и 2 и 200, млада жена да седи при техните, защото я е страх да не се изнесе… техните проектират някакви страхове върху нея. Разбирам я до една степен, контролиращи родители не са нещо хубаво! Налагат своите правила и ограничения, но ако си по-мекушав се поддаваш. Ако спазвах правилата за живот на майка си трябваше сигурно да съм станала монахиня. Ама.. човек живее своя си живот, а не чуждия!

# 53 19 ян. 2024, 15:09 ч.

Мнения: 10 906

Имало е периоди, в които съм яла филии с лютеница с дни. Това, когато лютеницата беше евтина Joy

Буквално съм имала доход да си платя наема и сметките и колкото да не умра от глад. Ами оцеляла съм. И знам какво е да имаш и да нямаш. И си правя сметката сега и си знам възможностите. А не да чакаш цял живот мама да ти сготви, да изчисти и да ти изглади.

# 54 19 ян. 2024, 16:52 ч.

Мнения: 147

Аз пък се чудя дали да не опита нещо средно. Така и така очевидно я е страх. Ако се изпокара с родителите и после закъса, от гордост или срам няма да посмее да се върне, ще вземе да се събере с някоя лоша компания, уж да й помагат, и нищо няма да излезе от плановете за самостоятелност и свобода. Мисля си да пробута полека идеята, че й се поработва на море, да не се стресират техните безкрайно, да се откъсне за някаква сезонна работа. Да види как се живее без родителите, да чуе от такива млади като нея как се справят, ще се запознае с хора, някакви контакти да събере, да има време да помисли. Не че е най-прекрасната работа по морето, такъв личен опит нямам, но като временно откъсване ми изглежда вариант. Страхът й малко да утихне, а и без супер резки движения.

# 55 19 ян. 2024, 17:48 ч.

Melmak
Мнения: 3 167

И това е вариант, но по морето има много нелоялни, които не плащат на персонала. Само това е нещото, което е наистина проблем. Иначе ще има прекрасно лято и ще направи нови приятелства.

Ели-мели, аз бях така ама с ориз. Имаше едни малки консерви с млени домати по 1 лв. Взимах лук, ориз и домати. Това печено и само това се ядеше. Ама пък се учиш да се оправяш сам.

# 56 20 ян. 2024, 08:41 ч.

Мнения: 664

Съветът ми е още веднъж да проведеш разговор с родителите си. Да се опиташ съвсем спокойно да им обясниш, че молиш за тяхната подкрепа, за да стартираш самостоятелния си живот. Родителите и те са хора, трябва им време да осъзнаят, че детето им е вече голямо и желае да е самостоятелно. Но, за този разговор трябва да се подготвиш с аргументи и увереност, да звучиш зряло, а не вятърничево, но да бъдеш оптимистично настроена.

# 57 20 ян. 2024, 21:36 ч.

Мнения: 1 153

На 24г.какъв разговор за подкрепа към самостоятелност да обсъжда с родителите? Този разговор се води на 15г., когато искаш да те пускат да излизаш вечер на дискотека.
Да решава какво иска и да им съобщи.

# 58 21 ян. 2024, 14:24 ч.

Мнения: 559

Нормално е родителите да се притесняват и да споделят притесненията си. Не е нормално да те спират. Изслушай, вникни в съветите и действай.
Изнасяне на 24 като самоцел не е ОК, според мен. Изнасяне пък с цел нанасяне при приятел съвсем не е ОК. Имаш ли образование/специалност? Какво си работила досега? Какво би ти дало преместването в по-голям град в тази насока? Няма срамна работа, но София е пълна с млади, хубави и интелигентни момичета, които са доволни от работата си като продавачки /консултантки/ и така - ден след ден, година след година. Докато се закачат за някого.
Накратко - планирай умно - защо, къде, кога, как, и работи за осъществяването на плана. Родителите ти, би трябвало да могат да те подпомогнат в този процес. Не задължително финансово, но със съвет, идеи, контакти... Придобиването на самостоятелност не е еднократен акт, а процес - не можеш да предвидиш всичко предварително, и ако не стане да решиш, че си се провалила. Трябва да си гъвкава и адаптивна.

# 59 21 ян. 2024, 15:27 ч.

Мнения: 1 153

Как родители "спират" 24 годишен човек да бъде самостоятелен?

# 60 21 ян. 2024, 15:34 ч.

Мнения: 296

Цитат на: sorscha в нд, 21 яну 2024, 15:27

Как родители "спират" 24 годишен човек да бъде самостоятелен?

Като го дондуркат 24 години до толкова, че да пусне тема в бг-мама като тази.

# 61 21 ян. 2024, 15:42 ч.

Мнения: 1 153

Ако "детето" е несамостоятелно е отделен въпрос. Но аз не виждам с какво родителите биха го "спрели" да си изгради план на това, което иска от живота. И да не са съгласни и да не го подкрепят, няма как да го спрат да си следва пътя.
Планът някои (повечето) го правят на 19г., когато им предстои да завършат училище - ще учат ли, ще работят ли, ще се изнасят ли от техните, ще се женят/омъжват ли...

# 62 21 ян. 2024, 16:37 ч.

Мнения: 10 906

Спирането не се ограничава само до физически аспект. Години психическа обработка и манипулации са много по-силна преграда един човек да се откъсне от полите на мама. Като ти се набива постоянно в главата, че най-добре е у дома, че света е лош и гаден и не можеш сам да се оправиш, човек израства неуверен и страхлив. Някои родители сигурно даже не го правят умишлено, просто не се усещат как скопяват децата си. Особено разни обсебващи майки на момчета/ мъже.

# 63 21 ян. 2024, 16:37 ч.

Melmak
Мнения: 3 167

Е, те не могат да залостят вратата и да го спрат физически да се премести. Това е ясно, но има хора, които не се откъсват емоционално от родителите си и слушат до по-късна възраст. Моя близка ми е в подобна ситуация. Искаше да стане стюардеса, имаше предложение за работа от две компании. На 24 беше. Майка ѝ я настрои да не се хваща и да откаже предложенията. Младата жена работеше скучна (по думите ѝ) офисна работа, само хоум офис. Седеше си вкъщи по цял ден, защото работеше и техните около нея. Рай за майка ѝ, ад за дъщерята. Накрая много съжали, че е отказала офертите и сега мъчи отново да пробва. Реално няма кой да ѝ забрани, но се повлия от лошия акъл на майка си и сега не е щастлива.

# 64 23 ян. 2024, 14:48 ч.

Мнения: 92

Заминах за чужбина на 21, сама.Трудно ми беше, но знаех, че рано или късно ще се оправя.Просто не се отказвай, отнасяй се честно и човешки с хората, не обръщай внимание на лошите и вярвай в нещо било то себе си, съдбата, Бог, вселената.. нещо.Пази вярата, надеждата и любовта и успеха сами ще дойдат при теб.Имай търпение и бъди упорита.Спазвай тези неща и където и да си ще бъдеш добре.Това го казвам от личен опит!

# 65 25 ян. 2024, 12:37 ч.

Бургас
Мнения: 10 827

Цитат на: BlackAngelll в вт, 16 яну 2024, 16:03

Човек се развива като излиза от зоната си на комфорт. Човек придобива самочувствие и висока самооценка като излезе от зоната си на комфорт и види, че това всъщност не е толкова страшно. На твоите години бях като теб. Сега на почти 39 ми иде да се ритна отзад заради пропуснатите от страх и липса на вяра в себе си възможности.
А и тук за какъв точно провал говорим?! Я по-смело!

# 66 4 апр. 2024, 07:45 ч.

Мнения: 22

Страх от провал се бори с песимизъм. Представяш си въпросния провал в най-лошия му вариант и след това решаваш как би могла да се справиш с него, ако се случи. В крайна сметка обикновено нищо от страховете не не се случва, ами се случват други неща. 😂 И така урок след урок, докато станеш на 30-40 и разбереш, че животът е провал след провал и успех след успех. Поздрави и действай смело!

# 67 9 апр. 2024, 11:40 ч.

Мнения: 350

Ами, моята дъщеря е почти на 10 - при разговори за бъдещето, винаги ѝ казвам "И запомни - както и да протече животът ти, за теб винаги ще има място у дома. Никога не се колебай да се обърнеш към мен за помощ, съвет или подкрепа. Винаги ще съм тук за теб.''.
Вероятно и твоите родители мислят за теб по същия начин. Да не мислиш, че техния живот е бил само възходи? Те те обичат и това е напълно достатъчно да излетиш и построиш своя си живот.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Има ли любовта срок на годност?

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: