Как родители "спират" 24 годишен човек да бъде самостоятелен?
Като го дондуркат 24 години до толкова, че да пусне тема в бг-мама като тази.
- Публикувана: 16 ян. 2024, 16:03 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2024, 11:40 ч.
Как да преборя страха от провал?
Като го дондуркат 24 години до толкова, че да пусне тема в бг-мама като тази.
Ако "детето" е несамостоятелно е отделен въпрос. Но аз не виждам с какво родителите биха го "спрели" да си изгради план на това, което иска от живота. И да не са съгласни и да не го подкрепят, няма как да го спрат да си следва пътя.
Планът някои (повечето) го правят на 19г., когато им предстои да завършат училище - ще учат ли, ще работят ли, ще се изнасят ли от техните, ще се женят/омъжват ли...
Планът някои (повечето) го правят на 19г., когато им предстои да завършат училище - ще учат ли, ще работят ли, ще се изнасят ли от техните, ще се женят/омъжват ли...
Спирането не се ограничава само до физически аспект. Години психическа обработка и манипулации са много по-силна преграда един човек да се откъсне от полите на мама. Като ти се набива постоянно в главата, че най-добре е у дома, че света е лош и гаден и не можеш сам да се оправиш, човек израства неуверен и страхлив. Някои родители сигурно даже не го правят умишлено, просто не се усещат как скопяват децата си. Особено разни обсебващи майки на момчета/ мъже.
Е, те не могат да залостят вратата и да го спрат физически да се премести. Това е ясно, но има хора, които не се откъсват емоционално от родителите си и слушат до по-късна възраст. Моя близка ми е в подобна ситуация. Искаше да стане стюардеса, имаше предложение за работа от две компании. На 24 беше. Майка ѝ я настрои да не се хваща и да откаже предложенията. Младата жена работеше скучна (по думите ѝ) офисна работа, само хоум офис. Седеше си вкъщи по цял ден, защото работеше и техните около нея. Рай за майка ѝ, ад за дъщерята. Накрая много съжали, че е отказала офертите и сега мъчи отново да пробва. Реално няма кой да ѝ забрани, но се повлия от лошия акъл на майка си и сега не е щастлива.
Заминах за чужбина на 21, сама.Трудно ми беше, но знаех, че рано или късно ще се оправя.Просто не се отказвай, отнасяй се честно и човешки с хората, не обръщай внимание на лошите и вярвай в нещо било то себе си, съдбата, Бог, вселената.. нещо.Пази вярата, надеждата и любовта и успеха сами ще дойдат при теб.Имай търпение и бъди упорита.Спазвай тези неща и където и да си ще бъдеш добре.Това го казвам от личен опит!
Здравейте! Пиша тази тема,защото съм в дилема,надявам се да взема решение чрез помощ от Вашите съвети.
На 24г. съм,все още живея при родителите ми. Искам да се изнеса,но не знам дали да изляза от зоната ми на комфорт,тоест дали да напусна града в който съм и да пробвам в по-голям или да се изнеса на квартира в родния ми град.
Вътрешно знам,че в по-големия град ще ми хареса повече,но има някаква несигурност и страх в мен от провал.
Намерила съм си квартира,която е сравнително добре за града/откъм пари/,започнах да се оглеждам и за работа,но знам,че такава бързо ще намеря.
Дали ще остана в родния ми град или ще се преместя в по-големия, сметките ми ще са едни и същи,квартирата е евтина,а и сам човек колко вода и ток да използва?
Вие как сте се справяли в такива ситуации?
Как да преборя този страх от провал?
На 24г. съм,все още живея при родителите ми. Искам да се изнеса,но не знам дали да изляза от зоната ми на комфорт,тоест дали да напусна града в който съм и да пробвам в по-голям или да се изнеса на квартира в родния ми град.
Вътрешно знам,че в по-големия град ще ми хареса повече,но има някаква несигурност и страх в мен от провал.
Намерила съм си квартира,която е сравнително добре за града/откъм пари/,започнах да се оглеждам и за работа,но знам,че такава бързо ще намеря.
Дали ще остана в родния ми град или ще се преместя в по-големия, сметките ми ще са едни и същи,квартирата е евтина,а и сам човек колко вода и ток да използва?
Вие как сте се справяли в такива ситуации?
Как да преборя този страх от провал?
А и тук за какъв точно провал говорим?! Я по-смело!
Страх от провал се бори с песимизъм. Представяш си въпросния провал в най-лошия му вариант и след това решаваш как би могла да се справиш с него, ако се случи. В крайна сметка обикновено нищо от страховете не не се случва, ами се случват други неща. 😂 И така урок след урок, докато станеш на 30-40 и разбереш, че животът е провал след провал и успех след успех. Поздрави и действай смело!
Ами, моята дъщеря е почти на 10 - при разговори за бъдещето, винаги ѝ казвам "И запомни - както и да протече животът ти, за теб винаги ще има място у дома. Никога не се колебай да се обърнеш към мен за помощ, съвет или подкрепа. Винаги ще съм тук за теб.''.
Вероятно и твоите родители мислят за теб по същия начин. Да не мислиш, че техния живот е бил само възходи? Те те обичат и това е напълно достатъчно да излетиш и построиш своя си живот.
Вероятно и твоите родители мислят за теб по същия начин. Да не мислиш, че техния живот е бил само възходи? Те те обичат и това е напълно достатъчно да излетиш и построиш своя си живот.